№ 10653
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110162337 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на процесуалния представител на ищеца адвокат М. М. за
изменение на Решение № 17028/20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 62337/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно
разноските, като в полза на молителя бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца в размер на 1200 лева с включен ДДС
вместо в определения от съда размер от 480 лева с включен ДДС. Молителят поддържа, че
предявеният иск за прогласяване на договорна клауза за недействителна е неоценяем, поради
което дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер по чл. 7,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в
частта за разноските не изразява становище.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК
и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни
разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
На първо място във връзка с поддържаните от молителя доводи следва да бъде
посочено, че съгласно съдебната практика, обективирана в Определение № 290/8.04.2014 г.
по ч. т. д. № 953/2014 г. на ВКС, I ТО, цената на иска следва да се определи съобразно
материалния интерес от отпадането /като неравноправна/ на оспорената клауза. В случая
предмет на предявения иск е клаузата по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне
на платежни услуги и потребителски кредити от 09.03.2022 г., предвиждаща възможност при
забава на кредитополучателят финансовата институция да изпраща уведомителни
съобщения, за което потребителят дължи заплащане на такса съгласно ценова листа, а
1
именно в размер на 20 лева. От изложеното следва, че цената на предявения иск е
стойността на дължимата от потребителя т.нар. „такса“.
На следващо място при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи
хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която
представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда;
размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и
броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти,
приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а
фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните
процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл.
необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и
продължителността на производството.
В случая производството не се характеризира нито с правна, нито с фактическа
сложност, като по повдигнатия спор е налице константна и непротиворечива съдебна
практика, а извършените от молителя процесуални действия се свеждат до изготвяне и
депозиране на бланкетна искова молба, поради което искането за изменение на
постановеното решение и присъждане в полза на процесуалния представител на адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на процесуалния представител на ищеца адвокат
М. М. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 17028/20.10.2023 г., постановено по
гр. д. № 62337/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127
състав, в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2