№ 80
гр. Враца, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20241400500021 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ОБЩИНА ВРАЦА, с Булстат ***,
представлявана от К. К. - кмет против решение № 720/05.12.2023 г. по гр. д. № 2282/2023 г.
на Районен съд – Враца, с което е отменена заповед № 1261 от 16.08.2023 г. на Заместник -
Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение със З. В. Й., с ЕГН ********** и е признато уволнението на
последната за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Възстановена е З. В. Й. на
предишната й длъжност "***" в Община Враца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С
решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Община Враца да заплати по сметка на
Районен съд – Враца държавни такси в общ размер на 160,00 лева. Със същото решение е
осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Враца да заплати на З. В. Й., сторените от
последната деловодни разноски в размер на 800,00 лева. Жалбоподателя твърди, че
решението е неправилно и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено. В
хода на първоинстанционното производство били събрани доказателства, свързани с
отношенията между Община Враца - като работодател и доставчик на лична помощ, и З. В.
Й., в качеството й на работник/служител като ***. Съдът неправилно възприел определени
факти и се позовал напълно произволно на определени факти, а други игнорирал (без да
1
посочи аргументи защо), в резултат на което постановил незаконосъобразен съдебен акт.
Трудовото правоотношение между Община Враца и З. В. Й. възникнало въз основа на
сключено тристранно споразумение и в съответствие с нормативните изисквания за личната
помощ, регламентирани от Закона за личната помощ (ЗЛП) и Наредба № РД-07-7 от
28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ (Наредбата). Личната помощ била
механизъм за подкрепа за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности,
отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер, и за
преодоляване на бариерите на функционалните ограничения. Предоставянето на лична
помощ се основавало на принципите, предвидени в Закона за хората с увреждания,
ефективност и ефикасност на предоставянето на помощта и зачитане на личното
пространство, достойнството, самостоятелността и независимостта на ползвателите на
лична помощ. З. В. Й., като лице, което отговаря на изискванията за предоставяне на
механизма лична помощ по реда на Закона за личната помощ, кандидатствала за ***, с което
била одобрена и включена в списъка за кандидатите за асистенти, който списък се
поддържал от доставчика на личната помощ, съгласно чл. 21, ал. 2, т. 7 от ЗЛП. На
основание този списък, доставчикът на лична помощ предлагал кандидат-асистенти на
ползвателя от актуален списък на кандидатите за асистенти, които се избират от ползвателя.
Правоотношенията между доставчика на личната помощ и ползвателя възниквали на
основание подадено заявление за предоставяне на лична помощ от ползвателя, придружено
с направление, издадено от териториалната дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП). С
направленията от ДСП се правела индивидуална оценка на потребностите на лицето по реда
на глава трета от Закона за хората с увреждания и се установяват броя часове месечно и се
определял срокът на валидност на направлението, в който лицето с увреждане може да се
ползва с права по Закона за личната помощ. Лицата, които желаят да им бъде предоставена
лична помощ, подавали лично или чрез упълномощено от тях лице заявление - декларация
по образец за предоставяне на лична помощ. В заявлението лицето декларирало, че не
получава друга подкрепа за задоволяване на същите потребности и посочвало асистент. В
процесния случай, със заявление от 30.01.2020 г. и с Направление № 20001266/21.01.2020 г.,
Ж. Й. Л., чрез неговата сестра и пълномощник Е. Й. П., бил включен в механизма лична
помощ за предоставяне на помощ от личен, домашен и/или социален характер. Съгласно
ЗЛП и Наредбата за механизма лична помощ, потребителят имал право да избира личния
асистент на основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата, като посочи конкретно лице в заявлението
за включване в механизма на личната помощ. В случай че не посочил конкретно лице, на
основание чл. 3, ал. 2 от Наредбата, кметът предлагал *** от списъка с кандидати.
Предоставянето и ползването на лична помощ се осъществявали въз основа на споразумение
между ползвателя, избрания асистент и доставчика на лична помощ съгласно чл. 14, ал. 3 от
Закона за личната помощ. Споразумението уреждало реда и срока за предоставянето и
ползването на личната помощ, както и правата и задълженията на страните, на основание
определения срок и определените часове в направлението, издадено по реда на Закона за
хората с увреждания. На 04.02.2020 г. бил подписан протокол за съгласие между ползвател и
асистент за подписване на тристранно споразумение. Два дни по-късно - 06.02.2020 г., било
2
подписано тристранно споразумение № 286 между Община Враца, чрез кмета на общината,
З. В. Й. и Ж. Й. Л.. Споразумението било сключено за срок, започващ от 1-во число на
месеца, следващ месеца на сключване на споразумението, до срока, определен в
направлението за предоставяне на лична помощ от съответната дирекция "Социално
подпомагане". На основание Наредбата, тристранното споразумение с № 286 от 06.02.2020
г. било със срок от 01.03.2020 г. до 21.01.2025 г. В споразумението били регламентирани и
броят на часовете месечно за предоставяне и ползване на личната помощ, а именно - 125
часа на месец. На основание чл. 3а от Наредбата в 7-дневен срок от сключването на
споразумението, бил сключен трудов договор *** от 13.02.2020 г. със З. В. Й., назначена
като *** на Ж. Й. Л.. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 70 от Кодекса на труда. Съгласно Приложение № 3 към чл. 3, ал. 8 от Наредбата,
трудовият договор със З. Й. бил сключен по образец и то след като възникне
правоотношение между асистент, ползвател и доставчик, на основание подписано
тристранно споразумение. Без да е подписано тристранно споразумение, нямало как да
възникне и трудовото правоотношение между асистент и доставчик. Трудовите
правоотношения между З. В. Й. и Община Враца възниквали на основание сключен трудов
договор *** от 13.02.2020 г., след подписано тристранно споразумение № 286 от 06.02.2020
г. Трудовият договор бил срочен, съгласно Наредбата. Процесният трудов договор бил
срочен до завършване на определена работа, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 във връзка чл. 67, ал.
1, т. 2 от Кодекса на труда. На това основание, договорът бил регистриран в НАП чрез
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ към НАП - трудовия договор бил регистриран с код 03.
Съгласно Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, код 03 е трудов договор по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ,
а именно до завършване на определена работа. Неправилно съдът възприел, че трудовият
договор е сключен за определен срок. Срокът, посочен в трудовия договор, бил срокът на
направлението, издадено от ДСП, който срок указвал времетраенето на правото на
ползвателя да използва услугите на *** съгласно Закона за личната помощ. Със заявление №
9400-0-10940 от 11.08.2023 г. ползвателят на личната помощ, чрез своя пълномощник,
поискал смяна на асистента и прекратяване на тристранното споразумение между него, З. В.
Й. и Община Враца. В изпълнение на своите задължения, доставчикът на лична помощ
прекратил тристранно споразумение № 286 от 06.02.2020 г., с изрична Заповед за
прекратяване на правоотношенията между трите страни. В първоинстанционното решение
били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 3а, ал. 8 от
Наредбата, изменението или прекратяването на споразумението по чл. 3, ал. 3 било
основание съответният трудов договор да бъде изменен или прекратен. На основание
горецитираната разпоредба и Заповед № 1275 от 16.08.2023 г. за прекратяване на
тристранното споразумение, била издадена Заповед № 1246 от 16.08.2023 г. за прекратяване
на трудовия договор между З. В. Й. и Община Враца. От тълкуването на Закона за личната
помощ и Наредбата, можело да се обоснове извод, че с прекратяване на споразумението, на
основанията на чл. 9 от него, работата трябва да се смята за завършена, поради невъзможен
предмет. Независимо от посочените срокове, които са за целите на предлаганата лична
3
помощ, то не можело да се обоснове с извода, че по време на този срок една от страните по
тристранното споразумение не може да го прекрати. В духа на Закона за личната помощ
ползвателят избира личния си асистент и има право да прекрати тристранното
споразумение, без предизвестие, на основание подадено заявление до доставчика на лична
помощ. Целта на Закона за личната помощ била да се създаде обществена среда, в която
хората с увреждания да бъдат подпомагани от асистенти, с които се чувстват спокойни и да
могат да се интегрират в обществото. В тази връзка, законодателят дал възможност на
потребителя свободно да избира асистентите си. С прекратяване на тристранното
споразумение, работата се смята за завършена, което е и основание за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. Съдът не взел под
внимание и не преценил събраните по делото доказателства, приложени към исковата молба,
че З. В. Й., по време на трудовото си правоотношение, за дълги периоди от време излизала в
годишен платен отпуск и в отпуск за временна неработоспособност, като за тези периоди от
време на ползвателя били предложени други асистенти от списъка, които да заместват
титуляря по основното трудово правоотношение. Също така съдът не взел под внимание и
доказателствата, че има подадено заявление от ползвателя за прекратяване на тристранното
споразумение съгласно нормативните изисквания на ЗЛП и Наредбата.
Първоинстанционният съд не обсъдил и посоченото писмено пояснение от пълномощника и
настойника на ползвателя защо се стигнало до прекратяване на отношенията между
ползвателя и асистента. Съдът, в хода на събраните доказателства, взел предвид гласни
доказателства от двама свидетели, които са предоставили информация, че ползвателят се
чувствал добре в компанията на асистента и че З. В. Й. се грижела добре за него. Също така
взел под внимание, че на 16.08.2023 г. З. Й. била забелязана в присъствието на Ж. Й. Л.. По
делото не се спори, че З. В. Й. полагала необходимите грижи от личен, домашен и социален
характер, в съответствие с трудовия й договор. По делото също не е спорно, че на 16.08.2023
г., г-жа Й. извела ползвателя на разходка, но без да уведоми заместващия я асистент или
пълномощника на ползвателя. Поради тази своя постъпка, Е. П. - сестра и пълномощник на
ползвателя, силно се разтревожила, тъй като З. Й. не си вдигала телефона, и след
многократни обаждания и писмени съобщения по електронен път се установило, че З. Й. е
извела неправомерно Ж. Л. от жилището му. Първоинстанционният съд формирал своето
вътрешно убеждение на основание доказателства, сочещи, че З. В. Й. е полагала
необходимите грижи за ползвателя, за което не се спори, но тристранното споразумение
може да се прекрати от ползвателя, без изрични мотиви. Правото на ползвателя за избор на
*** може да се упражни и по време на сключено тристранно споразумение с вече нает
асистент. Ако се изхожда от мотивите на съда, то дори и при полагане на труда, ползвателят
няма право да смени своя ***, което ще противоречи на Закона за личната помощ. Съгласно
чл. 9, ал. 5 от тристранното споразумение, то се прекратява при алтернативно дадени
хипотези — смърт, искане на ползвателя или неговия пълномощник, с изтичане на срока на
направлението. Не е необходимо да настъпят кумулативно две или повече предпоставки. От
чл. 9, ал. 5 може да се тълкува, че тристранното споразумение, включително трудовият
договор, може да се прекратят и преди да е изтекъл срокът по направлението, въз основа на
4
което се сключват тристранното споразумение и трудовият договор. Също така, съдът
неправилно възприел факта, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
немотивирана. Работата се смята за завършена при прекратяване на тристранното
споразумение. Тристранното споразумение се прекратява на основание чл. 9 от същото, и З.
В. Й. била запозната с хипотезите на прекратяването, след като го подписала. Така асистент
и ползвател били запознати, че при прекратяване на тристранното споразумение, работата
ще се смята за завършена. В настоящия случай тристранното споразумение било прекратено,
на основание чл. 9, след подадено заявление на ползвателя за смяна на личния асистент и
след издадена от Община Враца Заповед за прекратяване на тристранното споразумение,
след което била издадена и Заповед за прекратяване на трудовия договор. Срокът на
договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ следвало да се определя от съдържанието на трудовия
договор, също така можело и чрез препращане към друг документ, като в случая този
документ бил известен на З. В. Й., както са й известни фактите относно обема на работа,
срокът, вида и работното време, видно от подписаното тристранно споразумение и план-
графика за работа в жилището на ползвателя. С подписването на всичките документи, които
са част от доказателствения материал по делото, за З. В. Й. съществува яснота кога работата
ще се смята за завършена, а именно - при прекратяване на отношенията, възникнали на
основание подписано тристранно споразумение. Съгласно съдебната практика, при
прекратяване на срочните трудови договори на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, в
Заповедта не било нужно да се описва видът, обемът и времетраенето на трудовата
престация, стига това да е известно на страните при сключване на трудовия договор.
Първоинстанционният съд не взел предвид факта, че ползвателят и неговият пълномощник
желаят друг асистент, както и не обсъдил фактите относно категоричния отказ на
пълномощника на ползвателя З. В. Й. да е асистент на Ж. Й. Л.. Когато ищецът оспорил
законосъобразността на конкретна заповед, с конкретно посочено в нея основание, съдът
дължал произнасяне по отношение на нея и преценка на законосъобразността на това
основание. В основата на правната защита на работника или служителя срещу незаконното
уволнение стояло правото му да оспори законността на конкретно извършеното от
работодателя уволнение. В случая, след като ищцата оспорила законността на заповедта,
издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, съдът е следвало да изследва и да се
произнесе дали са налице следните две обстоятелства: налице ли е сключен срочен трудов
договор и дали работата, за която този договор е сключен, е завършена, защото посоченото
основание за прекратяване на трудовия договор изисква завършването на всички трудови
операции, които се отнасят до обема на уговорената работа. В конкретния случай, съдът не
взел предвид сключеното тристранно споразумение, което определя вида и работата на
личния асистент, не взел предвид специфичния характер на възникване на
правоотношението, а именно с подписването на тристранно споразумение. Не приложил
правилно материалния закон и не взел под внимание, че съгласно нормативната уредба на
личната помощ, при прекратяването на тристранното споразумение се прекратява и
трудовият договор и задълженията на асистента към съответния ползвател. Уважаването на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда за възстановяване на З. В. Й. на длъжност
5
„***“, без да се конкретизира, дали възстановява ищцата на предишната й местоработата, е
необосновано. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отменена,
съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, но Заповедта за прекратяване на
тристранното споразумение не е обект на обжалване. Поради този факт и възстановяването
на предишното работно място било невъзможно, защото съгласно нормативните изисквания
на ЗЛП и Наредбата, то адреса на ползвателя Ж. Й. Л. е ***. Доколкото възстановяването й
на длъжност „***“, то съгласно Закона за личната помощ З. В. Й. е включена в списъка с
кандидат-асистентите и при желание от нейна страна може да продължи да осъществява
дейността на ***, но при друг ползвател. В отговора на исковата молба, било посочено, че З.
Й. В. е запозната с тази процедура, тъй като била асистент на друг ползвател, преди да стане
*** на Ж. Й. Л., което обстоятелство също не било обсъдено от съда. Иска отмяна на
обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от З. В. Й.. В
отговора се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Недопустимо било за първи път
във въззивната жалба въззивникът да излага доводи и възражения, които не са изложени в
отговора на исковата молба и по които първоинстанционният съд нямал възможност да се
произнесе и да включи в доклада си по делото. Твърдението за „невъзможен предмет“ на
процесния трудов договор се излагало за първи път във въззивната жалба, като въззивникът
смесил двата института - прекратяване на трудовия договор и обявяване недействителността
на трудовия договор на основанията, посочени в чл. 74 КТ. Въззивникът объркал
процесното основание за прекратяване на ТПО - „със завършване на определената работа“
по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ с друго обективно и безвиновно основание за прекратяване на ТПО.
Община Враца недопустимо придала на процесното прекратително основание „със
завършване на определената работа“ смисъл, какъвто КТ не вложил в него. Логически и
правно невъзможно било работата да се „смята за завършена“ поради „невъзможен
предмет“. След като работата била завършена, трудовият договор очевидно имал напълно
възможен предмет, а именно предоставянето и използването на работната сила. Отделно от
горното, страните или лицата по чл. 74, ал. 3 от КТ не можели да се позовават на
недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде
обявена от съд с влязло в законна сила съдебно решение. В случая подобно обявяване не
било налице. Въззивникът сам си противоречал, като излагал довода, че с прекратяването на
тристранното споразумение, работата се смятала за завършена. Възниквал въпросът кое от
двете твърдения поддържа Община Враца - че е налице „невъзможен предмет“ или че
предметът е „възможен“, но поради прекратяването на споразумението работата била
завършена. В жалбата излишно била изложена отново фактическата обстановка, пояснено
било какъв е механизмът „лична помощ“ и преразказана част от нормативната уредба. При
постановяване на своя съдебен акт първоинстанционният съд се позовал на относимата
законова и подзаконова нормативна уредба, която приложил правилно и законосъобразно.
Необосновано в жалбата се твърдяло, че съдът бил възприел неправилно определени факти
и се бил позовал произволно на определени факти, а други бил игнорирал. Фактите по
делото правилно били установени от съда. Съдът обсъдил относимите, допустими и
6
необходими гласни и писмени доказателства и постановил обосновано решение. За да бъде
уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като
такова да бъде отменено, било необходимо ответникът да установи законосъобразността на
уволнението, т.е. че заповедта за прекратяването на ТПО е издадена от компетентен орган,
че са налице изискуемите от закона реквизити на същата и че е било налице посоченото в
нея основание за уволнение. Тъй като в процесния случай ответникът не можал да докаже,
че са били налице изискуемите от закона реквизити и че е било налице посоченото в
процесната заповед основание за уволнение, съдът уважил исковете. Всички останали
многословни изложения и пояснения на въззивника били израз на безсилие да постигне
целта си. В жалбата превратно се твърдяло, че съдът бил приел, че трудовият договор е
сключен за определен срок. Съдът изобщо не възприел подобно нещо. В мотивите изрично
било посочено, че съдът счита, процесният трудов договор за сключен на основание чл. 68,
ал. 1, т. 2 от КТ за завършване на определена работа, като определен бил и краен, конкретно
посочен срок. Правилно съдът приел, че след като трудовият договор е прекратен преди
посочения краен срок с мотива, че е завършена работата, то следвало в прекратителната
заповед да се съдържа конкретизация на обстоятелствата, от които може да се направи извод
за това как и кога е завършена работата. Неоснователно, нелогично и абсурдно в жалбата се
поддържало, че с прекратяване на споразумението, работата се смятала за завършена.
Подобен паралел между възложената работа, представляваща трудови операции в определен
вид, обем и качество и тристранното споразумение, представляващо един диспозитивен
документ, бил парадоксален. Споразумението не било вид дейност, а правен акт и
прекратяването му могло да обуслови някакви други последствия, но в никакъв случай не
водело автоматично до завършване на работата. В настоящия случай било очевидно, че
въпреки прекратяването на тристранното споразумение, необходимостта от работата не
отпаднала, тъй като ползвателят Ж. Й. продължавал да има нужди от грижи и такива се
полагали от друг ***. Още по - нелепо било твърдението, че след като ищцата била
подписала „всички документи, които са част от доказателствения материал“, то за нея
съществувала яснота кога работата ще се смята за завършена, а именно - при прекратяване
на тристранното споразумение. От съдържанието на тристранното споразумение изобщо не
можело да се направи извод кога работата като поредица от трудови операции ще се счита за
завършена. Акцентът върху тристранното споразумение във въззивната жалба бил
необясним, при положение, че в чл. 27 от ЗЛП изрично и ясно било записано, че асистентът
предоставя лична помощ въз основа на трудов договор, сключен с доставчика на лична
помощ. Неаргументирано въззивникът се позовал на допуснати от съда нарушения на
материалния закон. Обстоятелството, че в чл. 3а, ал. 8 от Наредбата било посочено, че
изменението или прекратяването на споразумението по чл. 3, ал. 3 е основание съответният
трудов договор да бъде изменен или прекратен, по никакъв начин не освобождавало
доставчикът на лична помощ от задължението му да се съобразява с разпоредбите на
Кодекса на труда, който е нормативен акт от по - висока степен. Съдът обсъдил, както
сключването, така и прекратяването на тристранното споразумение, но това не довело до
различни правни изводи. В мотивите си съдът разгледал и обсъдил и заявлението на
7
сестрата на ползвателя, с което тя поискала да бъде определен друг *** на нейния брат. В
решенето никъде не било обсъждано, че която и да е от страните не може да прекрати
тристранното споразумение преди да е изтекъл срокът му. Неясно защо Община Враца
изобщо го въвеждала като довод в жалбата си. Съдът приел само, че прекратяването на
трудовия договор не може да стане произволно и без да се посочени мотиви за това.
Въззивникът направил безполезен опит да избяга от основния проблем в случая, а именно
съдържанието на процесния трудов договор и основанието, на което е прекратен той.
Повече от очевидно било, че процесният трудов договор не е сключен по образец що се
отнася до срока на договора. В образеца, съдържащ се в Приложение № 3 към чл. 3 от
Наредбата ясно било онагледено по какъв начин следва да се опише срокът на договора.
Необосновано в жалбата се сочи, че съдът не бил взел под внимание и не бил преценил
доказателствата относно дългите периоди, в които ищцата била използвала отпуск - платен
годишен и за временна неработоспособност. Съдът нямал задължение изобщо да обсъжда
тези доказателства, тъй като прекратителното основание, вписано в процесната заповед
било чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Поради това съдът обсъдил само относимите към предмета на
спора доказателства. Съдът би бил задължен да обсъжда тези доказателства, ако
прекратителното основание е свързано с качествата на работника или със здравословното му
състояние, но не и в случая. Твърдението във въззивната жалба, че решението било
необосновано понеже съдът не бил конкретизирал дали възстановява ищцата на предишната
й месторабота, било правно несъстоятелно. С уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ трудовото правоотношение се възстановявало във вида, в който е съществувало преди
уволнението - за същата работа, трудово възнаграждение, място на работа, условия на труд
и т.н.. Именно заради преобразуващото действие на решението по уважен конститутивен
иск, съдът не бил длъжен да уточнява нищо в решението си. Достатъчно било само да
посочи, че възстановява ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, което в случая
било сторено. В правния мир не същестувал иск за възстановяване на предишното работно
място. След като законодателят предвидил, че отношенията между доставчика на лична
помощ и асистента ще се уреждат на базата на трудово правоотношение, регламетинтирано
от КТ, то неговото възстановяване със съдебно решение в резултат на уважен конститутивен
иск не зависело от тристранното споразумение. Още повече, че само Наредбата, но не и
Закона за личната помощ, предвиждало, че тристранното споразумение е предпоставка и то
само за възникване на трудовото правоотношение. Иска потвърждаване на обжалваното
решение, като правилно и обосновано. Претендира разноски.
В съдебното заседание въззивника, не се представлява. В докладвано писмено
становище, развива съображения за основателността на жалбата.
В съдебното заседание въззиваемата, лично и чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата по съображения изложени в същата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
8
констатира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Враца са предявени от З. В. Й. срещу Община Враца искове за
отмяна на заповед № 1261 от 16.08.2023 г. на Заместник - Кмета на Община Враца, с която
на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ е прекратено трудовото правоотношение със З. В. Й.,
за признаване уволнението на последната за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
за възстановяването й на предишната й длъжност "***" в Община Враца, на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва
предявения иск.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са
свидетели.
Районният съд е уважил предявените искове за отмяна на заповед № 1261 от
16.08.2023 г. на Заместник - Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 4
от КТ е прекратено трудовото правоотношение със З. В. Й., за признаване уволнението на
последната за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяването й на
предишната й длъжност "***" в Община Враца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Първоинстанционния съд изложил съображения, че процесният трудов договор е сключен за
определен срок – 21.01.2025 г. за завършване на определената работа за предоставяне на
дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и социален
характер. Същият е срочен трудов договор по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – до
завършване на определената работа, като е определен и краен конкретно посочен срок. В
случая трудовият договор е прекратен преди крайния му срок, с мотив, че е завършена
определената работа, но в уволнителната заповед по никакъв начин не е конкретизирано как
и кога е завършена работата на ищцата, произтичаща от длъжността й "***". Действително,
съгласно чл. 16, т. 2 от Закона за личната помощ, ползването на такава се прекратява по
искане на ползвателя на личната помощ или упълномощеното от него лице до доставчика й.
По делото Ж. Й. подал заявление да бъде прекратен договора за ползването на социалната
услуга "***", извършвана от ищцата, и вместо нея да бъде назначен друг, посочен в
заявлението асистент и като основание било посочено, че лицето, което желае да му бъде
*** – Н. Ч. живее в съседство и може да разчита на нейната помощ при необходимост и
извън часовете, определени за работа. Приел е, че правото на личен избор на потребителя не
може да бъде произволно. Позовал се е на липса на мотиви - фактически основания, в
заповедта, като съществено нарушение на работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение, лишило работника, от възможността за адекватна защита, с последица
отмяна на уволнението на ищцата, като незаконосъобразно.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
9
фактическа страна следното:
От приложени в първоинстанционното производство трудов договор ***/13.02.2020 г.,
сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 вр. чл. 70 КТ и чл. 3а от Наредба № РД – 07 - 7 от
2019 г. за включване в механизма лична помощ и въз основа на тристранно споразумение №
286/06.02.2020 г., допълнителни споразумения към трудовия договор и длъжностната
характеристика, се установява, че ищцата и ответника са се уговорили първата да изпълнява
длъжността „***“, срещу заплащане на трудово възнаграждение, със срок за изпитване за
двете страни – 6 месеца, като в т. 4 от трудовия договор е посочено, че същият се сключва за
определен срок 21.01.2025 г. за извършване на определена работа на основание чл. 68, ал. 1,
т. 2 КТ за подкрепа в дейности от личен, домашен и социален характер на Ж. Й. Л. –
ползвател на лична помощ.
От тристранно споразумение № 286/06.02.2020 г., между ищцата З. Й. - асистент,
Община Враца – доставчик на лична помощ и Ж. Й. Л. – ползвател на личната помощ, е
видно, че същото е с предмет предоставяне от асистента на лична помощ на дейности,
отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за
преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя, със
срок 01.03.2020 г. - 21.01.2025 г.. В чл. 9 от споразумението са уговорени прекратителни
основания за същото. Съгласно чл. 9, ал. 4 от споразумението, същото може да бъде
прекратено при неизпълнение на задълженията на някоя от страните чрез писмено
предизвестие, което изправната страна по договора отправя до неизправната, като
споразумението се счита за прекратено след изтичането на 5 работни дни от получаването на
писменото предизвестие. Съгласно чл. 9, ал. 5 от споразумението по предоставяне и
ползване на лична помощ, същото се прекратява при смърт на ползвателя на личната помощ;
по искане на ползвателя на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл.
8, ал. 2 от ЗЛП до доставчика на личната помощ, както и с изтичането на срока на
направлението за предоставяне на лична помощ и/или индивидуалната оценка на
потребностите. Съгласно чл. 9, ал. 6 от споразумението, същото може да бъде прекратено от
всяка една от страните с писмено предизвестие, отправено до другата страна, при
съществена промяна на нормативните актове, уреждащи отношенията, свързани с неговото
сключване и изпълнение, както и при настъпване на обективни причини, водещи до
невъзможност за изпълнение предоставянето на личната помощ, като споразумението се
счита за прекратено след изтичането на 5 работни дни от получаването на писменото
предизвестие.
От заповед № 1275/16.08.2023 г. на Заместник - Кмета на Община Враца, е видно, че
със същата е прекратено тристранно споразумение № 286/06.02.2020 г., считано от
16.08.2023 г., на основание чл. 9, ал. 6 от тристранното споразумение вр. чл. 3, ал. 6 от
Наредба № РД-07-7 от 28 юни 2019 г. за включване в механизма лична помощ по реда на
Закона за личната помощ (изм. - ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г.), и писмено
заявление с вх. № 9400-0-10940/11.08.2023 г. от Ж. Й. Л. - ползвател, чрез Е. Й. П. - в
качеството й на упълномощено лице, за прекратяване ползването на лична помощ.
10
От заповед № 1261/16.08.2023 г. на Заместник - Кмета на Община Враца се
установява, че със същата на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 3а от Наредба № РД-07-7
от 2019 г. (Изм.и доп. - ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г.) за включване в
механизма лична помощ и Заповед № 1275/16.08.2023 г. за прекратяване на тристранно
споразумение № 286/06.02.2020 г., е прекратено трудовото правоотношение, възникнало въз
основа на договор ***/13.02.2022 г. и допълнителни споразумения със З. В. Й., с място на
работа: Община Враца на длъжност: ***, считано от: 16.08.2023 г.. Като причина за
прекратяване на трудовия договор е посочено завършване на определената работа.
От заявление от 11.08.2023 г. от Ж. Й. Л., чрез Е. Й. П. до Кмета на Община Враца се
установява, че със същото е поискана замяната на личния асистент З. Й., като бъде
назначена Н. Ч., тъй като последната живее в съседство и може да се разчита при
необходимост и извън часовете определени за работа, считано от 16.08.2023 г.. От
пояснение към заявлението от 27.09.2023 г. от Ж. Й. Л., чрез Е. Й. П., е видно, че З. В. Й.
излязла в платен годишен отпуск от 05.06.2023 г., като за нейн заместник била назначена Н.
Н. Ч.. По време на заместването се повишило качеството на грижите по отношение хигиена
на жилището и личната хигиена на Ж.. През периода, в който ищцата била *** често се
налагало да отсъства поради различни заболявания. На 16.08.2023 г. в 7,30 ч. сутринта Н. Ч.
се обадила на Е. Й. П. разтревожена, че Ж. не е в жилището си. Притеснена Е. П. започнала
да звъни на З. В. за да провери дали е с нея, но не й вдигала телефона, след половин час
написала на Вайбър, че Ж. е с нея.
От приложени в първоинстанционното производство трудов договор №
460/16.08.2023 г. и тристранно споразумение № 2345/16.08.2023 г., между Н. Н. Ч. -
асистент, Община Враца – доставчик на лична помощ и Ж. Й. Л. – ползвател на личната
помощ, е видно, че такива са сключени.
От показанията на разпитаният пред първоинстанционния съд свидетел В. Й., съпруг
на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се установява следното: свидетеля
заявява, че познава човека, за който З. се е грижила, доколкото ходили да пият кафе заедно;
той не можел да се движи сам, бил неадекватен, не можел да говори правилно, говорел
силно – викал; не се разбирало, какво говори; Ж. имал З., като негова майка, защото нямал
внимание от страна на неговото семейство; всеки ден ходели на кафе, З. го водела;
свидетеля го черпил кафе с шоколад и бил доволен, че някой го черпи; свидетеля не познава
Е. Й., но отношенията й със З. били близки; З. гледала Ж. в продължение на две-три години;
З. често ходела вечерно време да занесе вечеря на Ж., когато Е. й се обади; З. и Е. нямали
никога конфликти; на 16 август били заедно със З. и Ж., отишли на кафе на площад Левски,
в клуба, седнали отвън на тротоара, били четири човека на масата; в този ден З. била
спокойна, станали и З. завела Ж., вкъщи за обяд.
От показанията на разпитаният пред първоинстанционния съд свидетел В. В., се
установява следното: свидетеля заявява, че познава З., като учителка и след това започнал
да я вижда на площад Левски, където бил управител на културно информационния център
11
на КНДР; там я виждал често с едно момче, което имало недъзи и тя го придружавала; в
началото свидетеля мислел, че това момче е нейно, но впоследствие установил, че ищцата е
учителката му по история и не е майка на това дете; мислел, че е негова майка, тъй като
сядали на кафе и тя се държала с него, като с неин син; Ж. крещял, не можел да ходи,
стъпвал от високо; на 16 август били на кафе, било хубаво време, говорили си, дошла още
една жена, мъжът на З. дошъл; в този ден З. не изглеждала нервна и припряна, не
изглеждала, да се крие от някого, нито пък Ж..
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Предявеният иск е основателен.
За да се отхвърли предявения иск, като неоснователен следва с оглед правилата за
разпределяне на доказателствената тежест по иска работодателя – ответник да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор и, че е налице
именно използваното от работодателя основание за прекратяване.
По делото се установи, че въззиваемия - ищец е бил в трудово правоотношение с
въззивника - ответник, като това обстоятелство не се спори, а същевременно се установява и
от трудовия договор ***/13.02.2020 г. и допълнителните споразумения към него. Не се
спори по делото, а това се установи и от заповед № 1261/16.08.2023 г. на Заместник - Кмета
на Община Враца, че със същата на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 3а от Наредба №
РД-07-7 от 2019 г. за включване в механизма лична помощ и Заповед № 1275/16.08.2023 г. за
прекратяване на тристранно споразумение № 286/06.02.2020 г., е прекратено трудовото
правоотношение между страните, поради завършване на определената работа, считано от
16.08.2023 г..
Съгласно използваното от работодателя прекратително основание - чл. 325, ал. 1, т. 4
КТ, трудовото правоотношение се прекратява със завършване на определената работа. Това
основание се прилага само за прекратяване на трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ –
сключени до завършване на определена работа. В този случай особено важно е точното и
ясно определяне на работата в трудовия договор, както и установяването на конкретните
обстоятелства, с настъпването на които се приема, че работата е завършена. В процесния
трудов договор срока му е уговорен в т. 4 от същият, а именно посочено е, че: договорът се
сключва за определен срок 21.01.2025 г. за извършване на определена работа на основание
чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ за подкрепа в дейности от личен, домашен и социален характер на Ж. Й.
Л. – ползвател на лична помощ. Конкретно посочения срок - 21.01.2025 г. не е настъпил
нито при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, нито в хода
на съдебното производство. Отделно изтичане на този срок не е относимо, към използваното
в заповедта от работодателя прекратително основание - чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ - завършване
на определената работа. Не се установява от доказателствата по делото да е настъпило и
извършване на определената в трудовия договор работа – да е приключило осъществяването
12
на подкрепа в дейности от личен, домашен и социален характер на Ж. Й. Л. – ползвател на
лична помощ. Напротив от трудовия договор № 460/16.08.2023 г. и тристранно
споразумение № 2345/16.08.2023 г., между Н. Н. Ч. - асистент, Община Враца – доставчик на
лична помощ и Ж. Й. Л. – ползвател на личната помощ, се установява, че подкрепа в такива
дейности на ползвателя на лична помощ Ж. Й. Л. се осъществява и понастоящем. С оглед
изложеното следва да се приеме, че не е настъпило използваното в прекратителната заповед
от работодателя основание - чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ - завършване на определената работа.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че съгласно чл. 9, ал. 5 от
тристранното споразумение, същото е прекратено по искане на пълномощника на
ползвателя, което е довело до прекратяване и на трудовия договор между страните по
делото. На първо място в заповедта за прекратяване на трудовия договор като единствена
причина за това се сочи завършване на определената работа. Действително в заповедта за
прекратяване на трудовия договор № 1261/16.08.2023 г., се цитира разпоредбата на чл. 3а от
Наредба № РД-07-7 от 2019 г., без конкретизация на приложима алинея от същата, а също и
издадената заповед № 1275/16.08.2023 г. за прекратяване на тристранно споразумение, но
доколкото изрично е посочено, че причина за прекратяване на трудовия договор е
завършване на определената работа, което има отношение единствено към посоченото в
заповедта правно основание по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, следва да се приеме, че това е
единственото използвано от работодателя прекратително основание, като без значение за
законосъобразността на упражненото от работодателя прекратяване на трудовия договор е
дали са налице основанията за приложение на поддържаните в жалбата чл. 3а, ал. 8 от
Наредба № РД-07-7 от 2019 г. и чл. 9, ал. 5 от тристранното споразумение. Отделно от
заявление от 11.08.2023 г. и пояснение към заявлението от 27.09.2023 г., двете от Ж. Й. Л.,
чрез Е. Й. П., е видно, че причина за исканата замяна на личния асистент е качеството на
грижите от ищцата по отношение хигиена на жилището и личната хигиена на Ж. Л. и чести
отсъствия на ищцата поради различни заболявания, които обстоятелства биха били
относими към предвиденото в чл. 9, ал. 4 от тристранното споразумение № 286/06.02.2020
г., право на прекратяване при неизпълнение на задълженията на някоя от страните чрез
писмено предизвестие, което изправната страна по договора отправя до неизправната, с
последица прекратяване след изтичането на 5 работни дни от получаването на писменото
предизвестие. Такова писмено предизвестие до ищцата нито някой твърди да е изпращано
нито от доказателствата по делото се установява да е получавано от ищцата. Обстоятелства
по чл. 9, ал. 6 от тристранното споразумение, каквото е посоченото нормативно основание в
заповедта за прекратяването му нито се сочат в заповедта нито се твърдят от ответника –
въззивник в хода на съдебното производство. Предвидената в чл. 9, ал. 5 от тристранното
споразумение група от прекратителни основания - смърт на ползвателя на личната помощ;
искане на ползвателя на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8,
ал. 2 от ЗЛП до доставчика на личната помощ, както и изтичането на срока на
направлението за предоставяне на лична помощ и/или индивидуалната оценка на
потребностите, са такива предполагащи окончателно прекратяване на ползваната лична
помощ, какъвто не е процесния случай, поради което с искане за прекратяване на личната
13
помощ от пълномощника на ползвателя (каквото стриктно погледнато липсва по делото –
има искане за замяната на личния асистент З. Й. с Н. Ч.), не може да се преодолее
предвидената защита на личния асистент в чл. 9, ал. 4 от тристранното споразумение, за
прекратяването на последното с писмено предизвестие от 5 работни дни, от изправната до
неизправната страна. По изложените съображения по делото се установи, че не е налице и
законосъобразно прекратяване на тристранно споразумение № 286/06.02.2020 г..
Предвид изложеното установи се по делото, че ответника - работодател е упражнил
незаконосъобразно правото си на уволнение на ищцата, а предявеният от последната иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Предявения иск е основателен.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловена от основателността на
иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Незаконно уволнената
ищца следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, независимо
от това, дали длъжността съществува или не, като нито първата инстанция, нито настоящата
дължат някаква по – детайлна конкретизация на местоработата, на която е възстановена
ищцата, обратно на оплакванията в жалбата.
Тъй като е налице съвпадение на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото въззивника следва да бъде осъден да заплати, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемата сумата 800,00 лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 720/05.12.2023 г., постановено по гр. д. № 2282/2023 г.
по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВРАЦА, с Булстат *** да заплати на З. В. Й., с ЕГН
**********, сумата 800,00 лева, представляваща разноски по в. гр. д. № 21/2024 г. на ОС -
Враца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15