№ 735
гр. Русе, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520101831 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от И. И. С. и Д. Г. С., които молят съда да прекрати сключения от
тях на 05.12.2018 год. граждански брак по взаимно съгласие, като декларират, че същото е
сериозно и непоколебимо. Представят споразумение по чл. 51 от СК.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак № **********, издадено на
05.12.2018 год. от Община Русе въз основа на акт за граждански брак № 0707/05.12.2018
год., молителите са сключили граждански брак на 05.12.2018 год. в гр. Русе.
Вследствие извършената служебна проверка на постигнатото споразумение, съдът
констатира, че то е законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре
са защитени интересите на молителите. Със споразумението се уреждат всички въпроси,
свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на морала и нормите на СК, поради
което следва да бъде утвърдено, като същото придобие изпълнителна сила.
На основание чл. 330, ал. 3 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите да
се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51
от Семейния кодекс не противоречи на закона и морала, съдът следва с решението си да
допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение за последиците от него, без да
издирва мотивите им за прекратяване на брака.
1
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателния
размер на таксата по допускане на развода да е 40.00 лева, платима от молителите в полза на
държавата, по сметката на Русенски районен съд, съгласно постигнатото споразумение.
На основание чл. 330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска разводът по взаимно
съгласие, не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 05.12.2018 год. в гр. Русе граждански брак
между И. И. С., ЕГН ********** и Д. Г. С. , ЕГН **********, за който е съставен акт за
граждански брак № 0707/05.12.2018 год. по описа на Община Русе, поради сериозното и
непоколебимо взаимно съгласие на молителите да се разведат.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между И. И. С., ЕГН ********** и Д. Г. С., ЕГН
********** споразумение относно последиците от развода, съгласно което:
•Семейното жилище, находящо се в гр. Русе, ул. к* № 14, представляващо къща с
дворно място, след прекратяване на брака ще се ползва от съпругата Д. Г. С..
•Съпрузите заявяват, че не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на
брака.
•Съпрузите са поделили извънсъдебно придобитите по време на брака движими вещи
преди сключване на споразумението.
•След прекратяването на брака съпругата ще продължи да носи фамилното име С..
•Разноските по делото ще се поемат от съпрузите по равно.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН ********** и Д. Г. С. , ЕГН ********** да заплатят по
сметка на РРС държавна такса по допускане на развода в размер на по 20.00 лева всеки от
тях..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2