РЕШЕНИЕ
№ 195
гр.
Враца 30 .05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА шести състав, в публично заседание на 12.05.2022
г. /дванадесети май две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева като разгледа
докладваното от съдия Коцева адм. дело № 184 по описа на АдмС – Враца за 2022 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 47,
ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална
сигурност“ /ППЗДАНС/.
Образувано е по жалба
на С.И.Р., чрез адв. Д.М., против ОТКАЗ за работа в стратегически зони на
стратегически обект или в зони, свързани с изпълнението на стратегическа
дейност рег. № ВР-СО-64-1/15.03.2022 г. на ИФ
Директор на ТД „Национална сигурност“ – Враца.
В жалбата е оспорена
материалната и териториална компетентност на органа издал оспорения отказ и са изложени
допълнителни аргументи за незаконосъобразност на същия. Твърди се, че неоснователно
органът в извършеното проучване е приел, че жалбоподателят е осъждан за
умишлено престъпление от общ характер, поради което не отговаря на изискванията
по чл. 45, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС за издаване на исканото разрешение. Деянията,
за които има влязла в сила осъдителна присъда са по чл. 343, ал. 4 от НК, т.е извършени по
непредпазливост, поради което не са налице обстоятелства, водещи до
несъответствие на жалбоподателя с нормативно установените изисквания за
разрешаване извършването на работа или изпълнение на конкретна задача в
стратегически зони на стратегически обекти. Иска се отмяна на оспорения акт и
присъждане на разноски по делото.
В с.з. оспорващия
лично и чрез адв. Б.Т., преупълномощен от адв. М., поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Излагат се допълнителни съображения за отмяна на оспорения
акт.
Ответникът, ИФ
Директор на ТД „Национална сигурност“ – Враца, чрез процесуалния си
представител М.А. – държавен служител с юридическо образование в ДАНС, в с.з. и
представена по делото писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Намира оспорения акт за законосъобразен, издаден от компетентен
орган, в установената от закона писмена форма, съдържащ фактически и правни
основания и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Прави
се искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната преписка писмени
доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Административното производство е инициирано по писмено искане рег. № ПГѓ11/12.01.2022
г. на Ръководител Управление „Сигурност“ в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, до ИФ Директор на ТДНС – Враца, за извършване на
проверка и издаване на разрешение за работа в „АЕЦ Козлодуй“ на 82 служители,
чието работно място или изпълнение на служебни задължения изисква достъп до
стратегически зони на стратегически обект, съгласно приложен списък с имена,
ЕГН и длъжност. Под № 75 в приложения списък фигурира името на жалбоподателя С.И.Р..
Към искането са приложени свидетелства за
съдимост, удостоверения от Районна прокуратура - Враца, медицински
удостоверения и въпросник за всеки един от служителите, за които е искано
разрешение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС.
В приложеното към искането свидетелство за съдимост рег. № 4068, издадено
на 09.12.2021 г. от Районен съд – Козлодуй, въз основа на справка
от Бюрото за съдимост при Районен съд - Оряхово, се установява, че оспорващият е
осъждан с влязла в сила на 19.11.2020г. Присъда № 24/16.10.2019 г. по НОХД №
290/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца, като на основание чл. 343, ал. 4,
вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1
от НК е осъден на „три години лишаване от свобода“. На
основание чл.66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за
срок от пет години.
За установените факти и
обстоятелства в хода на извършеното проучване за съдебното минало и
криминалната регистрация на жалбоподателя от мл.
агент III степен е изготвен Доклад рег. ВР-361/14.03.2022 г. до Началника на Сектор „2“, в който е
посочено, че С.Р. не отговаря на изискванията за издаване на разрешение за
работа в стратегически обект и на основание чл. 46, ал. 1, вр. с чл. 45, ал. 1,
т. 2 от ППЗДАНС следва да бъде даден отказ.
Приемайки констатациите от доклада, ИФ Директор на ТД
„Национална сигурност“ – Враца е издал оспорения в настоящото производство ОТКАЗ
на жалбоподателя за работа в стратегически зони на стратегически обект или в
зони, свързани с изпълнението на стратегическа дейност рег. №
ВР-СО-64-1/15.03.2022 г.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ
на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството
му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149,
ал.1 АПК. Видно от известието
за доставяне /л. 31/, Отказът е получен от адресата на 17.03.2022 г., а жалбата
против него е депозирана чрез органа на 23.03.2022 г., вх. № ВР-Ж-3/23.03. 2022г., с оглед на което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е и ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
На основание
изричната разпоредба на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като
съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Съгласно чл.40, ал.1,
т. 2 от ППЗДАНС в изпълнение на дейността по чл. 4, ал. 4 от ЗДАНС, органите на
агенцията издават разрешения (приложение № 3) за работа или за извършване на
конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и
зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности.
По аргумент от разпоредбата на чл.46 от ППЗДАНС,
компетентни да издадат разрешение по чл. 40, ал. 1, т.2 от ППЗДАНС /разрешение
за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите
зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически
дейности/, са органите по чл. 44, ал. 1 ППЗДАНС, а именно Председателят на ДАНС
или оправомощени от него длъжностни лица. От представената и приета като
доказателство по делото Заповед рег.№ З-3832 от 28.10.2014 г., изменена със
Заповед рег. № З-3189 от 14.10.2015 г е видно, че Председателят на Държавна
агенция „Национална сигурност”, на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДАНС във вр. с
чл.40, ал.1, т.2, чл.44, ал.1 и чл.46, ал.1 от ППЗДАНС, е оправомощил да
издават разрешения по чл.40, ал.1, т.2 от ППЗДАНС за работа или за извършване
на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности, както и откази
за издаване такива разрешения и отнемане на издадени разрешения по чл. 46, ал. 1
от ППЗДАНС, Заместник-председателите на ДАНС и Директорите на ТДНС, съобразно
тяхната териториална компетентност. От представеното Удостоверение от
специализирана административна дирекция „Човешки ресурси“ се установява, че на Д.Т.,
която е издала оспорения отказ, със Заповед № ЧР-2-з-694/07.10.2021 г. са
ѝ възложени да изпълнява по вътрешно съвместителство и функциите Директор
на Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Враца, като на 15.03.2022 г.,
когато е издаден отказа, същата не е ползвала редовен или допълнителен платен
отпуск.
При тези установявания настоящият съдебен състав счита, че оспореният в
настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
предоставените му правомощия и наведените от жалбоподателя доводи за противното
са неоснователни.
Актът е издаден в
нормативно предвидената писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за обективираното в него волеизявление.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли
са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма и респективно дали се следват
разпоредените с акта правни последици.
В случая съдът приема, че
обжалваният акт рег. № ВР-СО-64-1/15.03.2022
г., с който е отказано да се издаде разрешение за работа в стратегически обект, е издаден в несъответствие и при неправилно приложение на материалния
закон, като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 4 от ЗДАНС, една от дейностите, възложени на Държавна агенция „Национална
сигурност”, е тази по осигуряване сигурността и
защитата на стратегически за страната обекти и дейности. Стратегическите
обекти са част от критичната инфраструктура на страната, като елемент от
дейността по осигуряване на тяхната сигурност и защитата им, е и нормативно
въведения разрешителен режим за работа и изпълнение на задачи в стратегическите
зони на стратегическите обекти. Възможността за извършване на работа или
изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти
и зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности, е подчинена на
разрешителен режим. За издаване на разрешение, съответно и като условие за
възникване на правото да се упражнява трудова дейност или да се изпълнява
задача в стратегически обект и в зоните, свързани с изпълнение на стратегически
дейности, нормативно, в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ППЗДАНС, са предвидени
изисквания, на които трябва да отговарят лицата. Едно от тези регламентирани
изисквания, както правилно е посочил органа е това по чл. 45, ал. 1, т. 2 от
ППЗДАНС – лицата да не
са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са
реабилитирани. Без правно значение е обстоятелството дали престъплението засяга националната сигурност, доколкото за да е то отрицателната
предпоставка да се издаде разрешението за работа в стратегически зони на
стратегически обект или дейност, е достатъчно то да е умишлено и лицето да не е
реабилитирано.
За да упражни
правомощието си по чл.46 от ППЗДАНС неправилно, обаче ответникът е приел, че по
отношение на жалбоподателя е налице обстоятелство, водещо до несъответствие с
изискванията на цитираното правило, позовавайки се на Свидетелство за съдимост,
в което е отбелязано, че лицето е осъждано, с посочена Присъда и номер на дело,
игнорирайки факта, че престъплението, за което Р. е осъден и към момента на
исканото разрешение не е реабилитиран, е извършено по непредпазливост и
присъдата е постановена на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл.
1, предвиждащ наказание за деяния извършени по предходния чл. 342, ал. 1 от НК,
но по непредпазливост. В мотивите към присъдата на наказателния съд
допълнително е посочено, че Р. „по непредпазливост е причинил пътно-транспортно
произшествие“, което обстоятелство на основание чл. 54 НК е отчетено при
определяне на наказанието, чието изпълнение но основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено
за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Няма спор, че с цел
запазване националната сигурност законодателят в разпоредбата на чл. 44, ал. 2
от ППЗДАНС е предвидил, всяко
разрешение за работа в стратегически обект да има срок на действие 3 години,
след изтичане на които процедурата по проверка на годността на лицето да работи
в такива обекти се проверява отново, като не само е допустимо, но е
задължително да се извърши и нова преценка, както на вече установените при
първоначалното издаване на разрешението факти, така и на новонастъпилите такива
през този период, които биха били пречки за изпълнението на условията за
издаване на ново разрешение.
Прочита на разпоредбата на чл. 45,
ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС не оставя съмнение, че осъждането представлява пречка,
само ако е за умишлено престъпление и не е последва реабилитация по закон или
съдебна. Деянията извършени по непредпазливост, макар по отношение на извършителите
им да има влязла в сила осъдителна присъда не представляват нормативна пречка за
последните да получат разрешение за извършването на работа или изпълнение на
конкретна задача в стратегически зони на стратегически обекти.
Като е приел в оспорения отказ, че
по отношение на жалбоподателя Р. са налице обстоятелства, водещи до
несъответствие с нормативно установените изисквания за издаване на разрешение, съответно и като условие за
възникване на правото да се упражнява трудова дейност или да се изпълнява
задача в стратегически обект и в зоните, свързани с изпълнение на стратегически
дейности, ответникът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон.
Предвид гореизложеното съдът приема, че оспореният акт рег. №
ВР-СО-64-1/15.03.2022 г. на ИФ Директор на ТД „Национална сигурност“ –
Враца е издаден от
компетентен административен орган, в изискуемата се форма, при спазване на нормативно установената
процедура, но е постановен в несъответствие с приложимите материалноправни
норми и не е съобразен с целта на закона, поради което следва да бъде отменен,
като незаконосъобразен. Жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Възраженията на ответника за
законосъобразност на оспорения отказ и издавеното му в съответствие с
материално правните предпоставки и целта на закона са неоснователни с оглед на изложеното.
При този изход на спора на
жалбоподателя се дължат разноски по делото, включващи заплатена държавна такса
и адвокатски хонорар, но макар и своевременно заявени, не са представени
доказателства за заплетено адвокатско възнаграждение. При това положение
ответникът следва да бъде осъден да заплати само доказано извършените от
оспорващия разноски, а именно 10.00 лева д.т. за завеждане на делото /л. 33 от
делото/.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Отказ за работа в стратегически зони на
стратегически обект или в зони, свързани с изпълнението на стратегическа
дейност рег. № ВР-СО-64-1/15.03.2022 г. на ИФ Директор на ТД „Национална
сигурност“ – Враца.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Национална сигурност“ гр. София, да
заплати на С.И.Р.
сумата от 10,00 /десет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд София, чрез
Административен съд - Враца в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
АДМ. СЪДИЯ: