Решение по дело №234/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 239

гр. Видин, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 девети октомври

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

234

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ против решение № 240 / 12.06.2023г. по АНД № 154/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 677481- F673609 от 22.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС е постановил неправилно решение. Претендират се разноски за ю.к. възнаграждение.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде потвърдено НП.

Ответникът по делото оспорва жалбата, като твърди, че тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, с оглед допуснатите в производството пред наказващия орган съществени процесуални нарушения.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена са базира на тях. Административния съд я споделя, като безспорно е установено, че на 15.08.2022г. в 14:00 часа, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §.1, т.41 от ПР на ЗДДС - обект за ТД с автомобилни горива и смазочни материали /бензиностанция за собствени нужди/, находяща се на адрес гр. Видин, Западна промишлена зона, стопанисван от „Т. Т.“ ООД. При проверката е констатирано, че търговецът, в качеството си на задължено лице по чл.3,ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ е извършвал продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход. Прието е от проверяващите, че търговецът не е спазил изискванията на чл.3,ал.3 от цитираната Наредба, като не предава по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение, за периода 01.04.2022г. до 22.05.2022г.

Безспорно е установено, че в обекта има регистрирана ЕСФП модел DES –Q7S-KL с централно регистриращо устройство РС и Фпр Dates FР-2000 с ИН на ФУ DТ792482 и ИН на ФП 02792482 с нивомерна система VЕЕDER. ROOT ТLS2-хххх, регистрирана в НАП под № 4310860/15.09.2020г., одобрена със свидетелство на БИМ № 173Р8/11.09.2020г. В хода на проверка е установено също така, че бензиностанцията разполага с един резервоар за съхранение на гориво „Дизел“ с обем 10495 литра, един брой едностранна бензиноколонка „Таtsuno ВМР 5хх“, с един брой пистолет за зареждане на гориво.

От изискани с протокол № 0018857/15.08.2022г., респ. представени и описани в ПИП № 0018853/23.08.2022г. документи за доставка на гориво, служебни бонове генерирани от ЕСФП за доставка по нивомер и документ, и при последваща проверка в Информационните масиви на НАП, е установено, че ЕСФП не е изпращало за всички получени доставки необходимата достоверна информация, по изградената дистанционна връзка, която включва данни за получените в обекта горива по вид и количество.

На 07.04.2022г. с АДД № 0000000006792328/02.04.2022г. са доставени 6517 литра дизелово гориво, а по нивомерната система са отчетени 6639,49 литра при 15 градуса, като според органа установената разлика между количеството декларирано гориво и отчетеното от НИС, е в рамките на допустимото.

На 29.04.2022г. с АДД № 0000000006848389/26.04.2022г. са доставени 6975 литра дизелово гориво, а по нивомерната система са отчетени 7111,79 литра при 15 градуса. Отново е прието, че установената разлика между количеството декларирано гориво и отчетеното от НИС е в рамките на допустимото.

На 12.05.2022г. с АДД № 0000000006895057/12.05.2022г. са доставени 7979 литра дизелово гориво, при извършен преглед на представените от задълженото лице документи и направена справка в информационната система на НАП „Справка за доставка на гориво от ЕСФП(31) към НАП“ за FDRID 4310860, е установено, че НИС не е подала данни за полученото гориво, липсва и издаден служебен бон от ЕСФП за нивомер.

На 19.05.2022г. с АДЦ № 0000000006907353/18.05.2022г. са доставени 6996 литра дизелово гориво, а по нивомерната система са отчетени 7146,25 литра при 15 градуса, като установената разлика между количеството декларирано гориво и отчетеното от НИС, отново е приета като такава в рамките на допустимото.

Изводът на проверяващите е, че като лице по чл.3 от Наредба № Н-19/ 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснато нарушение на същата, като не е изпълнено задължението да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива за съхранение в обектите за търговия на течни горива, което представлява неспазване на реда и начина за подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП.

Въз основа на резултатите от проверката, обективирани в протоколи ПИП № 0018857/15.08.2022г., ПИП № 0018853/ 23.08.2022г., от страна на Ивайло Моркин, на длъжност инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, е съставен АУАН на 31.08.2022г., според който от страна на дружеството е извършено нарушение на чл.3,ал.3 от Наредба № Н – 18 / 13.12.2006г. вр. с чл.118,ал.4 и ал.6 от ЗДДС.

Впоследствие на 22.11.2022г. е издадено и НП с № 677481 - F673609 от 22.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Т. Т.“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС.

По делото е приложен протокол № 000455 от 15.08.2022г. от „Изотсервиз“, фирмата поддържаща ЕСФП, от който е видно, че е отстранена техническата неизправност и доставките следва да бъдат рапортувани коректно.

В Протокол серия АА № 0019004/02.09.2022г., на НАП за извършена проверка, се установява, че описаните в административния акт нарушения са отстранени. Към делото и пред ВРС са приложени заверени копия на документи за получените горива през процесния период.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Правилно районния съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Разпоредбата на чл.3,ал.3 от Наредба № Н – 18 / 2006г. касае задължението на всяко лице по ал.2 да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел, като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

Видно от АУАН и НП в описанието на фактите, които са възприети от наказващия орган е, че проверката е извършена на 15.08.2022г., която дата безспорно не е датата на извършване на нарушението. В текста е посочен и период от 01.04.2022г. до 22.05.2022г., като според наказващия орган за този период не са спазени изискванията на чл.3,ал.3 от Наредбата. Както в АУАН, така и в НП не е посочено дали органът приема, че през цялото време тези изисквания не са спазвани или те се отнасят само до отделни доставки, тъй като такъв извод може да се направи от останалата част от съдържанието на АУАН и НП. Още повече, че самите проверяващи са приели, че при част от конкретно посочените доставки разликите са в рамките на допустимите такива, с оглед вида на горивото, градусите, при които се съхранява то и т.н. В този смисъл не става ясно дали и в тези случаи, при които разликите са в рамките на допустимото и са свързани с химическия състав на горивото, също се приема, че е налице нарушение или не.

В този смисъл, както правилно е отбелязал и ВРС при издаване на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Налице е едно неясно обвинение, тъй като е посочена правната норма без да са приведени към хипотезата на тази правна норма, установените от обективната действителност факти. Тя по начало посочва общо признаците на състава на административно нарушение, а чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Следва да се посочи, че макар и да има период, на извършване на нарушението, който е посочен в АУАН и НП /01.04.2022г. до 22.05.2022г., противно на приетото от ВРС, според който такъв няма/, то той не е коректно определен, респ. датите на извършване на нарушението не са коректно посочени, тъй като те би трябвало да са свързани с конкретни доставки, без да се налага съдът да предполага дали органът е приел, че има нарушение за всяка една доставка или не, по посочените по – горе съображения.

Правилно е отбелязано и от въззивната инстанция, че в случая няма как да намерят приложение разпоредбите на чл.118,ал.4 и ал.6 от ЗДДС. Ал.4 на чл.118 не е достатъчно конкретизирана, тъй като тя има 9 точки, без да става ясно коя от тях намира приложение в конкретния случай и какво има предвид, наказващия орган. Ал. 6 на същия чл.118 също няма как да намери приложение, тъй като в случая ако се приеме, че е извършено нарушение то следва да се приложи ал.8 на чл.118, поради това, че проверяваният обект, собственост на дружеството е такъв, в който се извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива.

От всичко описано по – горе се установява, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като от една страна не е индивидуализирано конкретното нарушение, съответно констатираното такова не е коректно квалифицирано.

Наказателното постановление не отговаря и на изискванията на чл.57,т.6 от ЗАНН, тъй като не е визирана конкретната материална норма, която е нарушена от касатора, не са прецизирани и обективни признаци от състава на административното нарушение, следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП са посочени няколко различни текста от ЗДДС и Наредбата, от една страна, а от друга страна са възможни различни хипотези, без да става ясно и без да е посочено, за коя от тях става въпрос, което създава неяснота, освен за наказващия орган и за нарушителя.

В чл.57 от ЗАНН са дадени задължителните реквизити на едно наказателно постановление, които се явяват като гаранция за неговата законност и които са предпоставка, за да може то да породи съответните материално – и процесуално - правни последици и да предизвика ефект на правораздавателен акт за налагане на административно нарушение. Без да са налице обаче такива в АУАН и НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя са предмет на доказване по делото.

Административният съд намира, че това са нарушения на процесуалните правила в ЗАНН, тъй като на практика е довело до невъзможност за нарушителя да реализира и изгради адекватна защита, което от своя страна нарушава правото на защита на ответника по касация.

Така констатираното противоречие води до нарушаване на правото на защита на нарушителя, тъй като за същия не е изяснено, коя правна норма наказващият орган е приел за нарушена. Посоченото несъответствие препятства осъществяването на правото на защита на нарушителя в пълен обем. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като съставлява съществено процесуално нарушение.

Предвид посочените по – горе съображения, неоснователно се явява твърдението на касатора, че нарушението по чл.3,ал.3 от Наредба № Н - 18 / 2006г. вр. с чл.118,ал.4 и ал.6 от ЗДДС, е безспорно доказано, тъй като в обратната насока са събрани достатъчно доказателства, оборващи твърденията на наказващия орган.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не е категорично доказано и извършването на такова нарушение от дружеството, което е прието за нарушител.

Не е спорно, че към момента на проверката в процесната бензиностанция за собствени нужди, са налични различия между данните на софтуера за управление и проследяване на доставките, откъдето се подават и са подадени данните в НАП и данните изведени от фискалната система, т. е. в НАП не са постъпили точни данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, които да дават възможност за точно определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и за извършените продажби. Липсват по делото каквито и да било данни обаче, че това обстоятелство е било известно на служителите на дружеството, доколкото и ФУ, и нивомерната система, и управляващият софтуер, с които е бил оборудван обектът, са функционирали без да дават индикации, че не предават данни на НАП. Още повече, че липсва обективна възможност търговецът да проследява дали и каква информация достига до НАП. В рамките на проверката не са установени интервенции по оборудването в обекта. Контролните органи не са установили предаването на неверни данни в НАП да се дължи на активно поведение на служител при жалбоподателя.

От друга страна, от събраните по делото доказателства, които са описани подробно в протокол сер. АА № 0018853 от 23.08.2022г., става ясно, че дружеството разполага с коректни и надлежно осчетоводени данни за постъпващите в обекта количества горива с всички придружаващи доставките документи, чието наличие също е установено по време на проверката и представлява индиция, че служителите на дружеството стриктно са изпълнявали задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство, като не са имали представа за неточното отчитане.

При това положение не може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е нарушил реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото касаторът, в чиято тежест е установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт, не е ангажирал достатъчно доказателства, удостоверяващи причината, поради която са подадени неверни данни, както и дали тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския обект или на независещ от човешкия фактор технически проблем, респ. дали неподаването на данни се е дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за оставяне в сила на решението на ВРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

Преценявайки фактите ВРС, е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което и неговото решение е правилно и законосъобразно. В този смисъл и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.78,ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. за ю.к. възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240 / 12.06.2023г. по АНД № 154/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 677481- F673609 от 22.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което „Т. Т.“ ООД, гр.Видин, представлявано от управителя си Л.Е.Н., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр.София да заплатят на "Т. Т.“ ООД, гр.Видин, представлявано от управителя Л.Е.Н., сумата в размер на 100 лева, разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               2.