№ 1171
гр. София, 21.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110123859 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД
срещу В. Г. И., уточнена с молба от 02.10.2020 г., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял
на ответника за процесния имот, представляващ ап. 25, находящ се в град ........., с
абонатен № ..........., в рамките на процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Съобразно изложеното е направено искане съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 2 438,35
лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 11.06.2020 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 516,98 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2017 г. – 29.05.2020 г., сума в размер на 31,07 лв. – главница за
услугата „дялово разпределение“ за периода 01.02.2017 г. – 30.04.2018 г,. и 8,26 лв. –
лихва за забава за периода 31.03.2017 г. – 29.05.2020 г. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК не е подал отговор
на исковата молба. В проведените по делото открити съдебни заседания на 09.11.2023
г. и на 21.12.2023 г. релевира възражение за погасяване на процесните вземания по
давност.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца - „.........“ АД не изразява становище.
С молба от 03.11.2023 г. представя индивидуални справки от изравнителни сметки и
отчетни документи за процесния период.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на предявенияте осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установие, при
условията на пълно и главно доказване, че по силата на облигационно
правоотношение, възникнало с ответника, съществувало към процесния период, е
престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в
топлоснабдения имот в твърдяното количество и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга или други правопогасяващи
претендираните вземания факти, в случай че твърди такива.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че
предявените осъдителни искове са основателни, като съображенията за това са
следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По
аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
2
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Не е спорно и от представените писмени доказателства по делото – нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ........... /л. 10 и сл. от делото/ и удостоверение за
наследници от 28.09.2020 г. /л. 39 от делото/, съдът намира за безспорно установено
обстоятелството, че ответникът има качеството „клиент“ на топлинна енергия за
процесния период за недвижимия имот, за който е начислена топлинната енергия, в
качеството на собственик на последния. Като такъв В. И. се легитимира, тъй като е
единствен наследник по закон на Г. В. И. – негов баща, починал на 24.02.2007 г. /преди
началната дата на исковия период/, който се установява да е придобил същия въз
основа на договора за покупко-продажба, обективиран в горепосочения нотариален
акт.
В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно
обстоятелство за основателност на предявения иск – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Между страните не е спорен факта, че за процесния период в процесния имот е
доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба цена, като не е спорно и
че за него е извършвана услуга „дялово разпределение” с цена в претендирания размер.
Не са спорни и размерите на претендираната лихва, начислена върху дължимите
главници за доставена топлинна енергия и услуга „дялово разпределение”. В
проведените по делото открити съдебни заседания на 09.11.2023 г. и на 21.12.2023 г.
ответникът е заявил, че не оспорва размера на претендираните суми, а прави
единствено възражение за изтекла погасителна давност. С оглед заявеното становище
на ответника, с протоколно определение от 09.11.2023 г. /л. 87 от делото/, съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството,
че размера на дължимите суми за процесния период съответства на размерите,
посочени в исковата молба.
Количеството потребена топлинна енергия и извършването на услугата „дялово
разпределение” се установяват и от събраните по делото писмени доказателства –
съобщения към фактури /л. 13 и сл./ и индивидуални изравнителни сметки и документи
за отчет на имота с абонатен № ........... за процесния период, представени от третото
лице-помагач „.........” АД /л. 78 и сл./, включително се установяват и от заключението
3
на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза /л. 96 и
сл. от делото/, вещото лице, по която се установило, че размера на дължимата
мораторна лихва, начислена върху претендираната главница за цена на топлинна
енергия е в размер по-висок от претендирания.
Не е спорно и съдът намира за установено и изпадането в забава на длъжника за
плащане на претендираната главница за топлинна енергия.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в град
София, в сила от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
За недоказано по делото съдът намира изпадането в забава на ответника по
отношение на претендираната главница за услугата „дялово разпределение”. Макар по
делото да се установи наличието на главен дълг – главница за неплатена услуга
„дялово разпределение”, не е доказана втората предпоставка за уважаване на иска, а
именно – моментът, от който ответника е изпаднал в забава за погасяването на
процесната сума. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани от ищеца
доказателства, от които да се установява какъв е бил уговореният срок за плащане на
услугата „дялово разпределение”, за да може да се определи от кой момент
ответниците са изпаднали в забава в погасяването на процесната сума за дялово
разпределение, респективно ако не е бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани от
ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника /арг. от чл. 84, ал. 2
ЗЗД/.
В обобщение, предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
за основателност на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и на предявения осъдителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва, начислена върху претендираната главница
за неплатена топлинна енергия.
Исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва,
начислена върху претендираната главница за услуга „дялово разпределение”, е
недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност следва
да бъда оставено без разглеждане, тъй като е направено след изтичане на срока за
депозиране на писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК, в който смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в т. 4 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Възражението за изтекла погасителна давност
се преклудира в посочения срок, доколкото по естеството си не може да се основавана
нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б.
4
"в" ЗЗД и чл. 84 ЗС/. Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл. 133 във връзка с
чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК. В процесния случай препис от исковата молба е връчен на
ответника на 02.12.2020 г. по данни от находящата се на л. 57 от делото разписка за
връчване, като едномесечния срок за депозиране на писмен отговор е изтекъл на
12.01.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна. От ответника не се претендират разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне във връзка с тях.
Ищецът претендира разноски, като е извършил такива в общ размер на 498,78
лв., от които 148,78 – държавна такса и 250 лв. – депозит за вещо лице. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съобразно изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищеца разноски в общ размер на 597,12 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН **********, с адрес: град ........, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище в град София и адрес на
управление: .........., следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 2 438,35 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2016 г.
– м.04.2018 г., доставена до топлоснабден имот – апартамент 25, находящ се в град
........., с абонатен № ..........., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране
на исковата молба - 11.06.2020 г., до окончателното плащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 516,98 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода 15.09.2017 г. – 29.05.2020 г.;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 31,07 лв. –
главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м.02.2017 г. – м.04.2018 г. за
горепосочения имот с абонатен № ..........., ведно със законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със
седалище в град София и адрес на управление: .........., срещу В. Г. И., ЕГН **********,
с адрес: град ........, осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сума в
размер на 8,26 лв., представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху
главницата за извършена услуга „дялово разпределение” в размер на 31,07 лв.,
начислена за периода 31.03.2017 г. – 29.05.2020 г. за горепосочения имот с абонатен №
..........., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Г. И., ЕГН **********, с адрес:
град ........, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище в град
София и адрес на управление: .........., разноски по делото в общ размер на 597,12 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.........“ АД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6