Определение по дело №461/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на Е. А. Д., ж.гр.Б., ул.”П.”№, против определение №5572/07.08.14г на РС-Благоевград по гр.д.№1366/14г по описа на с.с.,подадена чрез процесуален представител със съд.адрес в Б., ул.”Т.А.”№, по реда на чл.121 от ГПК.

С атакуваният акт е уважено възражението на ответника досежно местната подсъдност на делото, като същото е прекратено пред БРС и е изпратено по компетентност на РС-Сандански.

Недоволна от така постановеният акт е останала жалбоподателката, която го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска неговата отмяна и постановяване разглеждането на делото да продължи от БРС.

Ответната страна оспорват жабата като неоснователна и поддържа първоинстанционният акт, настоявайки за потвърждаването му, за което излага подобни съображения.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че ищцата е предявила срещу ответника искове с пр. осн.чл.127, ал.2 СК досежно упражняването на родителските права върху малолетното им дете Р. К.С., режима на лични отношения с бащата и дължимата от него издръжка за бъдеще време, считано от датата на предявяване на исковата молба, както и относно местоживеенето на детето, което се иска да бъде определено при майката.

Видно от приложеното решение №6265/01.08.13г на БРС по гр.д.№1235/13г по описа на с.с., горните въпроси са решени в полза на бащата, при когото е определено и местоживеенето на детето – [населено място], общ.С., обл.Б..

Според удостоверение рег.№557-21/22.05.14 г. детето Р.С. е завършил с отличен СОУ „Св.П. Х.” в [населено място], общ.С., обл.Б., където е постоянният му адрес от 11.11.13г(вж.у-ние №№359/31.07.14г и 430/12.09.14г). Съгласно удостоверение №10/17.09.14г малолетния Р.С. е записан като ученик през учебната 2014/2015г в същото СОУ в [населено място].

В жалбите до РП-С. се съдържат данни, че майката(жалбоподателка в настоящото производство) не е върнала детето на бащата,след осъществен контакт с него в изпълнение режима на личните отношения, определени в цитираното съдебно решение на БРС.

При това положение РС правилно и законосъобразно е приел за основателно възражението на ответника за местна неподсъдност.

Разпоредбата на чл.127, ал.2 СК изрично предвижда спорните въпроси в казус като разглеждания да се решават от РС по настоящия адрес на детето. Според доктрината и съдебната практика обаче за настоящ адрес на детето следва да се приеме не този на законните му представители, респ. родителя комуто са предоставени родителските права, а фактическо местопребиваване на детето към момента на предявяването на исковете по цитираната норма, което е свързано и с последващи процесуални действия. Този извод се обосновава от характера на производството по очертаните в чл.127, ал.2 СК претенции, чиято основан цел се заключава в защита интересите на детето.Това разбиране се подкрепя още от разпоредбата на §1,т.15 ЗЗД, с която макар и в друг нормативен акт законодателя е гарантирал засилената закрила интересите на детето, свързвайки легално настоящият му адрес с неговото пребиваване.Ето защо така определената специална местна подсъдност по тези спорове изключва общата по чл.105, респ.чл.112 ГПК, на която неправилно се е позовал РС.

От материалите по делото се установи по категоричен начин, че местоживеенето на детето е определено в [населено място], общ.С. (вж.решение №6265/01.08.13г на БРС по гр.д.№1235/13г по описа на с.с.), където е настоящият адрес на бащата и където то е завършило първи класи, и е записано за учебната 2014/2015г(вж.приложените удостоверения и исковата молба). Следователно, фактическото местопребиваване на детето очевидно е в [населено място]. Данни за такова пребиваване в Б. липсват.Доколко са налице такива, то те се съдържат в приложените жалби до РП-С. и индицират несъобразено със закона поведение на майката, изразяващи се в отнемането на детето от бащата не по установеният ред.Дори да се счете, че фактически детето понастоящем пребивава в Б., последното не е в състояние да обоснове търсената от жалбоподателката промяна в местната подсъдност, тъй като очевидно е в резултат на виновно противоправно поведение на майката, от което никой правен субект не би могъл да черпи права.

По горните съображения атакувания акт като краен резултат се явява правилен и законосъобразен, което налага неговото потвърждаване, макар и по съображения, различаващи се от първоинстанционните.В тази насока е разбирането и на ВКС, изразено в константната му практика (вж.Опр.№185/23.04.13г по гр.д.№2198/13г, ІІ ГО; Опр.№130/10г по ч.гр.д.№119/11г,ІІІ ГО и др.).

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №5572/07.08.14г на РС-Благоевград по гр.д.№1366/14г по описа на с.с.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: