РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 04.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 04 октомври през
две хиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.С.
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8274 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.211, във
вр. с чл.207, ал.1, т.2 от КТ.
Ищецът „ДМВ“ ЕООД с ЕИК: ********* твърди,
че ответникът П.Х.Х. по силата на трудов договор N:161 /25.03.2016г. е
заемал длъжността „Ръководител външна търговия“, като
трудовото правоотношение било прекратено на 16.05.2018
г. със заповед № 114 , на осн. чл. 326,
ал.1, т. 1 от КТ. Твърди, че
предоставил на ответника служебни аванси както следва:
- На
07.04.2016г. на ответника П.Х.Х. бил предоставен служебен аванс в размер на 8000,00
лева, за което е бил издаден Разходен касов
ордер от 07.04.2016г.
- На
03.06.2016г. на ответника П.Х.Х. бил предоставен служебен аванс в размер на 8 000,00 лева,
за което е бил оформен и подписан между страните Разходен касов ордер от
03.06.2016г.
- На
19.07.2016 г. на ответника П.Х.Х. бил предоставен служебен аванс в
размер на 10 000,00 лева, за
което е бил оформен и подписан между страните Разходен касов ордер от
19.07.2016г.
- На
25.08.2016 г. на ответника П.Х.Х. бил предоставен служебен аванс в размер на 5 500,00
лева, за което е бил оформен и подписан между
страните Разходен касов ордер от 25.08.2016г.
- На
21.10.2016 г. на ответника П.Х.Х. бил предоставен служебен аванс в размер на 2 500,00 лева,
за което е бил оформен и подписан между страните Разходен касов ордер от
21.10.2016 г.
- На
21.11.2016 г. на ответника П.Х.Х. бил предоставен служебен аванс в размер на 2 500,00 лева,
за което е бил оформен и подписан между страните Разходен касов ордер от
21.11.2016 г.
Твърди се, че до момента на прекратяване на трудовото правоотношение
между страните, ответникът Х. не е
представил авансов отчет за получените процесии суми, нито е възстановил
същите.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ДМВ“ ЕООД с ЕИК: ********* сумата
от 36 500,00 лева, представляващи получени и неотчетени
от ответника служебни аванси на подотчетно лице за периода от 07.04.2016г. до
21.11.2016г., по
повод на изпълнение на трудовите му задължения в качеството на „Ръководител външна
търговия“ при ДМВ“ ЕООД с ЕИК: *********. Претендират
се разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който изразява становище, за неоснователност на предявения иск. Развиват се твърдения, че представените разходни оргери не са подписани
от него.
Претендират се разноски.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори между страните, че по силата на сключен между тях трудов
договор N:161 /25.03.2016г. ответникът е заемал
длъжността „Ръководител външна търговия“ в „ДМВ“ ЕООД с ЕИК: *********, като трудовото правоотношение било
прекратено на 16.05.2018 г.
със заповед № 114 , на осн. чл. 326,
ал.1, т. 1 от КТ.
От представените по делото писмени доказателства – заверени копия на
разходни ордери се установява, че на ответника са били дадени служебни аванси
както следва:
- На
07.04.2016г. служебен аванс в размер на 8000,00
лева, за което е бил издаден Разходен касов
ордер от 07.04.2016г.
- На
03.06.2016г. служебен аванс в размер на 8 000,00 лева,
за което е бил оформен и подписан между страните Разходен касов ордер от
03.06.2016г.
- На
19.07.2016г. служебен аванс в размер на 10 000,00
лева, за което е бил оформен и подписан между
страните Разходен касов ордер от 19.07.2016г.
- На
25.08.2016г. служебен аванс в размер на 5 500,00
лева, за което е бил оформен и подписан между
страните Разходен касов ордер от 25.08.2016г.
- На
21.10.2016г. служебен аванс в размер на 2 500,00 лева,
за което е бил оформен и подписан между страните Разходен касов ордер от
21.10.2016 г.
- На
21.11.2016г. служебен аванс в размер на 2 500,00 лева,
за което е бил оформен и подписан между страните Разходен касов ордер от
21.11.2016 г.
От заключенията на назначените и приети единична и тройна
съдебно-графологични експертизи се установява по категоричен начин, че
подписите положени под процесните касови ордери са изпълнени от ответника – П.Х.Х..
От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че приложените 6 броя РКО за предоставени суми за служебен аванс на
П.Х.Х. на обща стойност 36500,00 лева са описани в ГФО за 2016г., като пасив на
„ДМВ“ ЕООД с ЕИК: *********.
Експертът
твърди, че от представен от счетоводството на „ДМВ" ЕООД оборот
за сметка 422, за контрагент П.Х. за периода 01.01.2016-31.12.2016г. установил,
че процесиите 6 броя РКО на обща стойност 36500,00 лева са
осчетоводени и че към 31.12.2016г. сумите не са възстановени в касата на
дружеството. От същият документ установил, че към
31.12.2016г. общата стойност на дебитното салдото по сметка 422 (неотчетени
служебни аванси от подотчетни лица) е в размер на 50897,20 лева.
Твърди, че от предоставен индивидуален счетоводен баланс на
„ДМВ" ЕООД за 2016г. установил, че в
раздел „В" на актива на баланса - „Текущи (краткотрайни) активи",
група II - „Вземания", статия 2 „Други вземания" е отразена сумата от
1846 хил. лева. От
представени оборотна ведомост на „ДМВ за периода 01.01.2016 г. -31.12.2016 г, и
оборотна ведомост за сметки от раздел 4 - Разчетни сметки за периода 01.01.2016
г. - 31.12.2016г. установил, че салдата на
счетоводните сметки, отразени по това перо на баланса са в общ размер на 1846
хил. лв., като в т.ч. салдото на сметка 422 Подотчетни лица е в размер на
50897,20 лева.
По горните съображения експертът формулирал извод, че вземанията на „ДМВ" ЕООД от ответника П.Х. за получени и неотчетени служебни
аванси в размер на 36500,00 лева са
отразени в актива на баланса за 2016 г.
Екпертът по назначената ССчЕ установява, че процесните
РКО на обща стойност 36500,00 лева са
отразени в счетоводна сметка 501 Каса на дружеството.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният
от „ДМВ“ ЕООД с ЕИК: ********* иск за
реализиране имуществената отговорност на ответника П.Х.Х. по реда
на чл.207, ал.1,
т.2 от КТ е
основателен.
По
делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че през
периода от 07.04.2016г. до 21.11.2016г.
между страните по делото е било налице трудово правоотношение, по силата на
което ответника изпълнявал дължността „Ръководител външна търговия“, като трудовото правоотношение
било прекратено на 16.05.2018 г.
със заповед № 114 , на осн. чл. 326,
ал.1, т. 1 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.203, ал.1 от КТ работникът или служителят отговаря
имуществено съобразно правилата на глава Х от КТ за
вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод
изпълнението на трудовите си задължения, а съгласно чл.207, ал.1,
т.2 от КТ работник или
служител, на когото е възложено, като трудово задължение да събира, съхранява,
разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо
работодателя за липса в пълен размер заедно със законните лихви от деня на
причиняването на щетата, а ако това не може да се установи от деня на откриване
на липсата.
При предявен иск за ангажиране на пълна имуществена
отговорност по чл.207, ал.1,
т.2 от КТ в тежест на
работодателя - ищец е да установи следните правопораждащи факти:
1/ съществуване на трудовоправно отношение с ответника към
момента на установяване на липсата;
2/ възложена на последния отчетническа функция; и
3/ наличието на липса, която трябва да е с неустановен
произход. В тежест на работника - материално отговорно лице, е да опровергае
презумцията, че липсата е причинена от него или по негова вина /в този смисъл
Решение № 280/ 02.06.2009 г. по гр.д.№ 758/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение №
56/ 10.03.2010 г. по гр.д.№ 450/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 123 от
30.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 890/ 2010 г. на ВКС, III ГО, постановени по реда
на чл. 290 ГПК/.
Фактическият състав на чл.207, ал.1,
т.2 от КТ за ангажиране отчетническата
отговорност за липси включва установяването на недостиг в касата /когато става
въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за
материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно
причините за неговото появяване. Този недостиг следва да е възникнал по време
на упражняване на съответната трудова функция, доколкото отговорността за
съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово
задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното
материално- отговорно лице.
При
констатирането на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена
от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова
функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените
му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход.
В случая
от събраните по делото писмени доказателства /трудов договор и допълнителни
споразумения/ се установява, че през периода от 07.04.2016г. до 21.11.2016г., когато е установена процесната липса от дружеството - ищец, страните
са били обвързани от трудово правоотношение, по което ответниka е заемал
длъжността „Ръководител външна търговия“.
Необходимо е заеманата от ответника длъжност
да е на материално отговорно лице и/или
отчетник на стоково-материални и парични средства. Легално определение за
отчетник няма. Извежда се чрез тълкуване от законовото предвиждане, за всеки
конкретен случай и това е работник или служител, на когото е поверено
събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или
материални ценности. Това качество на ответника съдът
установява по безспорен начин от длъжностната му
характеристика.
В
случая, задълженията на ответника, П.Х.Х., характеризират заеманата длъжност
като отчетническа. Същият е бил назначен на длъжност „Ръководител външна
търговия", изпълнението на която е свързано със служебни пътувания, срещи
с клиенти и други дейности, които изискват ползването на парични средства за
разплащане, които са били предоставяни на Х. като служебни аванси от
Дружеството - работодател. Същите в процеса на работа са му служили главно за
заплащане на транспортни, хотелски и представителни разходи.
Следващата
предпоставка за ангажиране пълната имуществена отчетническа отговорност е
наличие на липса. Релевираните в хода на производството
доказателства (в частност заключението на съдебно - икономическата експертиза)
водят до извод, че П.Х.Х. е получил, но не е отчел парични средства, предадени
му с описните по-горе разходни касови ордери. Следователно в
дружеството-ищец е налична липса, чието наличие е в причинна
връзка с изпълняваната от ответника материално-отчетническа
длъжност, което обстоятелство бе също установено
по безспорен начин.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че претенцията с правно основание чл.207, ал.1,
т.2 от КТ се явява основателна и доказана. Ответникът не
ангажира годни доказателства, оборващи законовата презумпция, че е увредил
имуществото на бившия си работодател, поради което същият следва да бъде осъден
да заплати на „ДМВ“ ЕООД с ЕИК:
********* сума в размер на 36 500,00
лева, представляващи получени и неотчетени служебни аванси на подотчетно лице
за периода от 07.04.2016г. до 21.11.2016г., по повод на
изпълнение на трудовите му задължения в качеството
на „Ръководител външна търговия“ при ДМВ“ ЕООД с ЕИК: *********, ведно със законната лихва върху нея,
считано от предявяване на иска – 11.12.2018г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в общ размер 2960,00
лева, от които 1460,00 лева държавна такса и 1500,00
лева адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък по
чл.80 от ГПК.
В тежест на ответника е сумата от 43,60 лева, платени от бюджета на съда
пътни разходи на вещите лица по назначената и приета тройна
съдебно-графологична експертиза
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Х.Х. с ЕГН:********** да заплати на „ДМВ“ ЕООД с ЕИК: ********* сумата
от 36 500,00 лева, представляващи получени и неотчетени служебни аванси от подотчетно лице
за периода от 07.04.2016г. до 21.11.2016г., по повод на
изпълнение на трудовите му задължения в качеството
на „Ръководител външна търговия“ при ДМВ“ ЕООД с ЕИК: *********, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване
на иска – 11.12.2018г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.Х.Х. с ЕГН:********** да заплати на „ДМВ“ ЕООД с ЕИК: ********* сумата
от 2960,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА П.Х.Х. с ЕГН:********** да заплати в полза на
Русенски районен съд сумата от 43,60
лева, платени от бюджета на съда пътни разходи на вещи лица по назначената
и приета тройна, съдебно-графологична експертиза.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/