№ 668
гр. Плевен, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430201888 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Д. Е. М., с ЕГН: ********** от ***
против наказателно постановление № 22-0938-000992 от 18.03.2022 г. на ***
Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на Д. Е. М., глоба в размер на 100 лв.
за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с процесуален представител адв. Д. Д. от АК – гр. Плевен , като не ангажира
допълнителни писмени и гласни доказателства, в подкрепа на изложеното в
жалбата си.
Жалбоподателят в съдебно заседание изразява становище, че е следвало
да бъде санкциониран по чл. 162 от ЗДвП, а не така както е посочено в
АУАН-а и НП-то нарушение.
1
Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и
своевременно призована, не се представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление 22-0938-000992 от 18.03.2022
г. е издадено от *** Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение Серия GА № 562481, от който е
видно, че:
На 06.03.2022 г. в 16:39 часа в ***, с посока на движение към улица
„Стоян Заимов“, като водач на лек автомобил „***, с рег. № *** извършва
следното нарушение. Управлява горепосоченото МПС без да притежава
валидно СУМПС /След направена справка с ОДЧ при 01 РУ и служебно за
граничен контрол, се установи, че водачът притежава СУМПС образец ***, с
номер ***, като в периода от 06.12.2021 г. до 06.03.2022 г. не е напускал
територията на Република България в срок от три месеца.
-нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка
по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН административно наказващият орган приел, че
са налице основанията осн. осн. чл.53 ЗАНН и на жалбоподателя Д. Е. М. е
наложил административно наказание глоба в размер на 100 лв. на осн. чл.
177, ал. 1,т. 2 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетели са разпитани
*** и ***.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите *** и ***, които
са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила,
управляван от жалбоподателя и събитията около извършване на нарушението.
Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната
2
обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да
набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна
страна, съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания акт, съобразявайки доводите на страните, съдът констатира
допуснати съществени нарушения на административно наказателната
процедура, опорочаващи законосъобразността на обжалвания
административен акт и обосноваващи отмяната му,които ще разгледа по
долу.
Съображенията са следните:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на
посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.
3
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното
постановление.
Не на последно място, съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити,
посочени в чл.42 от ЗАНН.
В съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН, актът е подписан
от актосъставителя, както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание.
В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по
нарушението и да изложи възражения НЕ СЕ констатираха.
При спазване на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН на нарушителя
е връчен препис от акта срещу разписка.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран видно от
приложените Заповеди/.
Изводът на съда е, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на
Наказателното постановление НЕ са спазени установените към съдържанието
им императивни изисквания в чл.42 /”чл.42.Актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа:
1.собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността
му; 2. датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението;4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени;6.
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер;7. имената и точните
адреси на свидетелите, единен граждански номер;8. обясненията или
възраженията на нарушителя, ако е направил такива;9. (доп. - ДВ, бр. 59 от
1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;10. опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене.”/ и съответно чл.57 ал.1 от ЗАНН /”
4
Съгласно разпоредбата на чл.57 (1) от ЗАНН - Наказателното
постановление трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето,
което го е издало;2. датата на издаването и номерата на постановлението;3.
датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя;4. собственото, бащиното и фамилното
име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;5. описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават; 6.законните разпоредби, които са били нарушени
виновно;7. вида и размера на наказанието;8. вещите, които се отнемат в
полза на държавата;9. размера на обезщетението и на кого следва да се
заплати;10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв
срок и пред кой съд”/, предвид следното:
-На ПЪРВО място, жалбоподателят е санкциониран за извършено
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, който гласи:
– Чл. 150а - За да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
На Второ място, жалбоподателят е санкциониран по чл. 177, ал. 1 т. 2
от ЗДвП, а именно – Чл. 177. (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:
2.който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след
като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено;
5
Санкционната разпоредба на чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, съдържа
съставите на отделни административни нарушения и непосочването им
грубо нарушава правото на защита на наказаното лице, да разбере, за какво
точно е санкциониран.
Съдът счита, че в конкретния случай така описаната фактическа
обстановка от страна на актосъставителя, а и впоследствие пренесена в
наказателното постановление, жалбоподателят е следвало да бъде
санкциониран от страна на актосъставителя и АНО за извършено нарушение
на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, а именно:
- Българските граждани могат да управляват моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Във връзка с приложението на нормата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН следва да
се съобразят указанията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение №
3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, според което принципът на
законоустановеността на административното наказание е несъвместим с
неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение,
доколкото има за последица прилагането на незаконни административни
санкции.
Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на
фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/
под съответно нарушената административнонаказателна норма. Неточната
квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно
значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното
постановление.
Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа
6
наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение,
наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната
според него правна квалификация е относима към установените обективни и
субективни признаци на деянието.
От всичко изложено по горе следва, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, което води до необходимост от цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Видно от представеното пълномощно на адвокат Д. Д. е било заплатено
адвокатско възнаграждение от 300 лева и съобразно основателност на
жалбата *** Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-0938-000992 от
18.03.2022 г. на *** Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на Д. Е. М., с ЕГН:
********** от ***, глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА *** Сектор „ПП“ при ОД НА МВР – Плевен да заплати на Д.
Е. М., с ЕГН: ********** от *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8