№ 534
гр. София , 17.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно търговско
дело № 20211001000693 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С определение № 262312 от 21.04.2021г., постановено по т.дело № 2065/20 г. СГС,
ТО, VI - 2 състав, е оставил без уважение подадената на основание чл. 248 ГПК молба вх.№
297779/26.03.2021г. от адвокат П., в качеството му на особен представител на ответника
„ПР 97“ АД, за допълване на решение № 260417/15.03.2017г., в частта му отнасяща се до
възложените разноски.
Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба от адвокат П. П.,
в която са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Частният жалбоподател
излага, че при определяне на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство във фазата на разглеждане на молбата за отктриване на
производство по несъстоятелност, първоинстанционият съд неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, относима за неоценяемите искове. Навежда доводи, че
възнаграждението, което му се полага трябва да се определи въз основа на общият размер на
всички вземания, предявени в производството по несъстоятелност. Моли настоящият
състав да отмени атакуваното определение и да допълни постановеното решение в частта за
разноските, чрез присъждане на пълния размер на претендираното възнаграждение в размер
на 17 646, 57 лева.
Ответникът по частната жалба „Еврострой София“ ЕООД, в несъстоятелност не
изразява становище по същата.
Слез преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следно:
1
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна.
Производството по т.дело № 2065/20 г. на СГС, ТО, VI - 2 състав е образувано въз
основа на молба с правно основание чл. 625 ТЗ, депозирана от „Еврострой София“ ЕООД- в
несъстоятелност, представлявано от назначения му синдик - Н. Г., с която се иска откриване
на производството по несъстоятелност спрямо „ПР 97“ АД, поради наличие на
неплатежоспособност, а при условията на евентуалност такова на свръхзадлъжнялост. С
определение от 01.12.2020г., на основание на основание чл. 29, ал. 2 от ГПК на ответното
дружество е назначен особен представител, като ищецът е задължен да внесе първоначални
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. С решение №
260417/15.03.2021г., постановено по т.дело № 2065/19 г. на СГС, ТО, VI - 2 състав молбата
за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите в частната жалба, че
възнаграждението за особен представител във фаза на разглеждане на молбата за окриване
на производство по несъстоятелност следва да се определя на база стойността на
предявените вземания. Стадият на предявяване и приемане на вземанията в делото за
несъстоятелност е предоставен от наличието на открито производство по несъстоятелност
по реда на чл. 630 от ТЗ, поради което, в хода на производството по на разглеждане на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност база за определяне на
минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на
предявените вземания. При определяне на минималното адвокатско възнаграждение за
осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност приложение намира разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
относима за неоценяемите искове. Правилото на чл. 7, ал. 3 от същата Наредба за
определяне на минимума на адвокатското възнаграждение на база на стойността на
предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на
осъществена правна защита при предявяване и приемане на вземанията, но не и в
предхождащата фаза на разглеждане на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност. В този смисъл е и Решение № 70 от 25.08.2014г., постановено по т.дело №
3560/13 г. на ВКС, ТК. Предвид, че спорът не се отличава с правна и фактическа сложност и
е разгледан в рамките на едно съдебно заседание, определеното от първоинстнционния съд
и изплатено възнаграждение за особен представител в размер на 600 лева се явява
законосъобразно.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.04.2021г., постановено по т.дело № 2065/20 г.
на СГС, ТО, VI-2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3