Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 04.04.2021 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на втори март две
хиляди двадесет и втора година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
281 по описа за 2021 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 422 вр.с чл.415 от ГПК във
връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, със
седалище и адрес на управление гр.София, ЖК.“Младост“ 4, Бизнес парк София
сгр.14, моли да се постанови решение, с
което да бъде признато за установено вземането му по отношение на Т.А.Ч., с
посочен адрес *** в размер на: 970.27
лева главница, 125.92 лева възнаградителна лихва за периода 01.06.2017 г. –
13.11.2017 г., 214.06 лева мораторна лихва върху главницата за периода от
13.11.2017 г. – 22.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното плащане. Претендира
разноски в заповедното и настоящото производство. Твърди, че по силата на
револвиращ потребителски кредит CARD
– 13212391, сключен на 09.11.2016 г. изискуемото вземане по договора е в общ
размер на 1310.25 лева, от които 970.27 лева главница, 125.92 лева
възнаградителна лихва изчислена за периода от 01.06.2017 г. до 13.11.2017 г.,
214.06 лева мораторна лихва. На 26.01.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ като кредитор и ответникът като кредитополучател е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и използване на кредитна карта PLLUS-12622484. С договора е предвидено, че кредитора може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева и са уговорили всички задължения,
произтичащи от договора. Кредитът е усвоен от
ответника. Твърдят, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси
за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен
процент. Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени транзакции до
15-то число на месеца, извлечението се изпраща на адреса на електронната поща
на кредитополучателя, а месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечението. Молят да се вземе в предвид, че не
се изготвя погасителен план за договорите от отворен тип, какъвто е
револвиращия кредит. Той е кредит, отпуснат до размера на договорен лимит, при
който правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановява
за всяка погасена от него сума многократно, изцяло или частично, до максимално
разрешения размер, без да е необходимо предоговаряне за всяко усвояване. По
този начин погасената част от главницата е достъпна за усвояване от
кредитополучателя, поради което този вид кредит се нарича отворен кредит.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение на длъжника на 16.11.2017 г.
Ответникът е преустановил обслужването на кредита на 01.06.2017 г., кредитната
карта е била блокирана и е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
За събиране на горните суми е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи тези суми. Претендира направените по делото разноски,
както и тези извършени в заповедното производство и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Моли да се допусне ССчЕ с конкретно формулирани въпроси.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т.А.Ч., чрез
особения му представител – адв.П.Т., в който твърди, че искът е неоснователен. Прави възражение за
представените с исковата молба доказателства, тъй като не може да бъде
установено по безспорен начин за сключване на договор за кредит. Твърди, че на
представеното от ищеца приложение липсва подпис от ответника. Освен това
твърди, че договорът е недействителен, тъй като в него не се съдържа посочване
на годишния процент на разходите. В представената справка същия бил изчислен на
41,45% и при изчисляването му не били включени дължимите суми за
застрахователна премия в размер на 537,60 лева и така наречената „Такса
ангажимент“ в размер на 280 лева. При включването им обаче годишния процент на
разходите достигал до стойност над 50% и същия нарушава чл.19, ал.4 т ЗПК и
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК. В процесния договор
липсвала яснота, посочени са лихвен процент по заема както и годишно оскъпяване
по заема, но не се изяснява как стойностите
се съотнасят към ГПР на договора. В представените от ищеца доказателства
били налице противоречия между съдържащите се ГПР, а в приложението посочената
стойност е в размер на 44.90%, а в договора 41.45%. Прави възражение за
погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания. Твърди, че не са
ангажирани доказателства от ищеца за реалното предоставяне на кредитна карта и
пин към нея. Прави искане за предоставяне от ищеца на всички оригинали на
представените към исковата молба заверени копия от документи. Ако съда счете,
че са необходими специални знания моли да се назначи ССчЕ с конкретизирани
въпроси.
Възражението на ответника за
недействителност на договора за кредит е с правно осн. чл. 22 от ЗПК.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1896/2020 г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А клон България
описаните в исковата молба суми, както и че по същата не е постъпилото
възражение от длъжника в предвидения по ГПК срок, а заповедта на същия е
връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в
предвидения едномесечен срок от съобщаване на това обстоятелство на заявителя,
поради което е допустим.
Не е спорно между
страните, че на 26.01.2016 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” и ответника Т.Ч. е сключен
договор за потребителски паричен кредит, издаване и използване на кредитна
карта № PLUS-12622484 и Договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-13212391/09.11.2016 г.,
по силата на който на Ч. е отпускат заем от 1500 лв. – лимит по кредитна карта, като е
уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването
на кредитна карта ще възникнат за кредитополучателя след активирането и. Месечните погасителни вноски съгласно
договора следва де се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечение най-малко в размера, посочен в тарифата. На 01.06.2017 г. длъжникът
е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната му карта е
блокирана.
От приетото по делото ССчЕ на вещото
лице М.Р., което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че кредита
по договора е усвоен на 09.11.2016 г. в размер на 1500 лева. Размерът на задълженията на ответника към датата на
заявлението по чл.410 от ГПК е: главница 970.27 лв., договорна лихва 125.92
лв., мораторна лихва в/у главницата от 13.11.2017 г. до 27.10.2020 г. - 291.10
лв. Изчисляване на годишния процент на разходите при спазване изискванията на
приложение № 1 към чл.19 от ЗПК: при
включване на всички разходи по кредита и такса ангажимент в размер на 280 лв.
то ГПР би бил 42.57 %. Ако към всички разходи
се включи застрахователна премия в размер на 537.60 лв., то ГПР би бил 48.41 %.
Ако към всички разходи се включат такси ангажимент 280 лв. и застрахователна
премия 537.60 лв., то ГПР ще бъде в размер на 59.24 %. При включване на такса
ангажимент и застрахователна премия ГПР би надхвърлил 50 %. В годишния процент
на разходите посочен в процесния договор са включени следните компоненти:
годишен лихвен процент 28.89 %, такса ангажимент, дължима при усвояване на
кредита 280 лв. Претендираната по делото главница е съставена от неплатената от
ответника част от главницата и договорената лихва, като не включва в себе си
такса ангажимент и застрахователна премия.
Направените от ответника възражения са основателни. Безспорно
е, че сключения между страните договор е потребителски и следва да отговаря на
изискванията на ЗПК. От така приетите писмени
доказателства в оригинал е видно, че този договор не изпълнява изискванията на
чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, съгласно който: договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Това се отнася и за: „Сертификат“, ОУ за застрахова
„Закрила плащания“, които са неразделна част от договора. Съдът
констатира, че размерът на шрифтът е по-малък от 12, поради което и на
основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен.
Предвид
изложеното и на осн.чл.22 ЗПК, сключения между страните договор за
потребителски кредит от 09.11.2016 г. е недействителен и като такъв не може да
ги обвърже, нито да създаде задължения на ответника. Нормата на чл.10 ал.1 и
чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателят не е
предвидил, а за приложението им съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, когато договорът за ПК е обявен за недействителен, потребителят
връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. В настоящият случая отпуснатия на ответника кредит е в размер на 1500
лв., редовното
обслужване на картата е преустановено на 01.06.2017 г., а според заключението
на вещото лице остатъка от задължението за главница е 970.27 лв., като ответникът дължи връщане на
сумата, представляваща разликата между отпуснатата и платената сума – или сумата
970.27 лв. Именно за посочената сума е основателен предявения установителния
иск, а за претендираната възнаградителна лихва 125.92 лева за периода от 01.06.2017 г. до
13.11.2017 г., както и за претендираната мораторна лихва в размер на 214.06 лв.
за периода от 13.11.2017 г. до 22.10.2020 г.
– предявения иск следва да се отхвърли.
По направеното
възражение за давност: претендираните вземания от ищеца нe са погасени по давност,
поради което това възражение е нeоснователно. Падежът на същите е настъпил на
16.11.2017 г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено в РС Асеновград на
27.10.2020 г. преди изтичане на петгодишния срок, предвиден в чл. 111 от ЗЗД.
Неоснователно назначения по делото ОП на ответника, се позовава на изтекла в полза на ответника тригодишна
погасителна давност по чл.111 б“в“ ЗЗД – която предвижда погасяване на вземания
за: наем, за лихви и други периодични плащания. За да е налице периодично
плащане, то същото по своето естество следва да има периодичен характер, да е
установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват
самостоятелна обособени, еднородни престации – независимо една от друга и произтичат от общ юридически факт. Поради
това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите
еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане, в случай
че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното
основание от чл.66 от ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора – в които
смисъл са поставени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 261/12.07.2011 г. по
гр.д.№ 795/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011
г. на ВКС, ІІІ г.о., или в случая е приложила общата петгодишна давност по
чл.110 ЗЗД.
По останалите възражения, съдът не
следва да се произнася.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, направени
в настоящото и в заповедното производство, по съразмерност или от общо 808.20
лева в исковото и 75 лева в заповедното, ответникът дължи на ищеца по
съразмерност: 598.50 лева за исковото производство и 75 лева за заповедното
производство.
Мотивиран от гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.А.Ч., ЕГН ********** ***, дължи на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, със
седалище и адрес на управление гр.София, ЖК.“Младост“ 4, Бизнес парк София
сгр.14,
представлявано от Д.Д., сумата от 970.27 лева (деветстотин и седемдесет лева и двадесет и седем
стотинки), представляваща главница, дължима по Договор за револвиращ потребителски
кредит № CARD-13212391/09.11.2016
г. (PLUS-12622484/26.01.2016 г.), сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27.10.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение № 260238 от 13.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 1896/2020 г. по описа на Асеновградския
РС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
заплащане на договорна/възнаградителна лихва в размер на 125.92 лева (сто
двадесет и пет лева и деветдесет и две стотинки) за периода от 01.06.2017 г. до
13.11.2017 г., както и предявения иск за заплащане на обезщетение за забава в
размер на 214.06 лева (двеста и четиринадесет лева и шест стотинки) за периода
от 13.11.2017 г. до 22.10.2020 г.
ОСЪЖДА Т.А.Ч., ЕГН **********
***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, със
седалище и адрес на управление гр.София, ЖК.“Младост“ 4, Бизнес парк София
сгр.14,
представлявано от Д.Д., сумата от 598.50 лева (петстотин деветдесет и
осем лева и петдесет стотинки) направени по производството разноски и сумата от
75 лева (седемдесет и пет), направени
разноски в заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: