Р Е
Ш Е Н И Е
№ 407 11.01.2021 година град Стара Загора
В И М Е
Т О Н
А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 358 по
описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „Лукс Принт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Казанлък, ул. „Капрони“ № 4, подадена чрез пълномощника му адв. С.Б.
***, против Решение № 277 от 21.08.2020г., постановено по АНД № 341/ 2020г. по
описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление
№ 24 – 002603 от 17.03.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Стара Загора, като е намален размера на наложената на „Лукс Принт“
ЕООД в качеството му на работодател на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда имуществена санкция от 3 000лв. на 1 500лв.
В жалбата се съдържат оплаквания за нищожност
и за недопустимост на съдебното решение, както и за постановяването му в
нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди,
че въпреки наличието на основания за самоотвод, своевременно направеното искане
за отвод на съдията – докладчик по делото поради съществуващ професионален
конфликт с пълномощника на „Лукс Принт“ ЕООД, необосновано е оставено без
уважение, вследствие на което съдебното решение се явява постановено в нарушение на принципа за
справедлив процес и след тенденциозно проведено съдебно следствие. Оспорва се като
неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че е доказано по
безспорен и несъмнен начин извършването на съставомерно деяние по повдигнатото на
работодателя „Лукс Принт“ ЕООД, гр. Казанлък административнонаказателно
обвинение за допуснато нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда и наличието
на основание за санкционирането му по чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда.
Поддържа, че съдът не е направил цялостна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, което е довело до неверни фактически
констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на
закона. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е
направено искане обжалваното съдебно решение да бъде прогласено за нищожно,
обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 24 – 002603 от 17.03.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че въз
основа на събраните доказателства обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона въззивният съд е приел, че извършеното от работодателя
„Лукс Принт“ ЕООД нарушение на чл.61,
ал.1 от Кодекса на труда, санкционирано с обжалваното наказателно
постановление, е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност
на касационната жалба в частта й по направеното искане за отмяна на съдебното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление, като неправилни и
незаконосъобразни.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Лукс Принт“ ЕООД, гр.
Казанлък, против Наказателно постановление № 24 – 002603 от 17.03.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, с което,
въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ 24-002603 от 17.02.2020г., на „Лукс Принт“ ЕООД, в качеството му на работодател,
на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, е наложена имуществена
санкция в размер 3 000лв., за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 11.02.2020г.
проверка по спазване на трудовото законодателство в „Лукс Принт“ ЕООД за обект
печатница, находяща се в гр. Казанлък, ул. „Цар Освободител“ № 40 и на
17.02.2020г. по документи, представени в
Дирекция „Инспекция по труда”, е установено, че „Лукс Принт“ ЕООД, в качеството
си на работодател, е допуснал лицето С.Г.Й. да работи като „дизайнер печатни
изделия“ на 10.01.2020г. в „Лукс Принт“ ЕООД – печатница, без да е сключен
преди това писмен трудов с лицето.
Казанлъшкият районен съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални
изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът е
направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на
вмененото на „Лукс Принт“ ЕООД, в качеството му на работодател, нарушение,
правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.414, ал.3 от КТ, за неизпълнение от работодателя на императивното задължение по чл.61, ал.1 от КТ. По съображения, че
липсват данни за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства и че размера
на наложената санкция не съответства на тежестта конкретното нарушение и на чл.12
от ЗАНН, Казанлъшкият районен съд е изменил наказателното постановление, като е
намалил размера на наложената на „Лукс Принт“ ЕООД имуществена санкция до
законово регламентирания минимален такъв от 1 500лв.
Неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател за нищожност и недопустимост на съдебното решение. Обжалваното
решение е постановено в писмена форма, от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда.
Касационната инстанция не констатира липсата на положителна процесуална
предпоставка или наличието на процесуална пречка за образуването и провеждането
на съдебното производство или други пороци, които да обусловят недопустимост на
постановения съдебен акт.
Обжалваното решението на Казанлъшкия районен
съд обаче е постановено при неправилно приложение на закона, като съображенията
за това са следните:
Не се споделя извода
на въззивния съд, че несъмнено е доказано наличието на съставомерно от
обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по
чл.414, ал.3 от КТ, а именно че при неспазване на императивното изискване,
регламентирано в чл. 61, ал.1 от КТ, „Лукс Принт“ ЕООД, в качеството си на
работодател, е допуснал лицето С.Г.Й. да работи като „дизайнер печатни изделия“
на 10.01.2020г. в „Лукс Принт“ ЕООД – печатница, без да е сключен преди това
писмен трудов с лицето. Противно на приетото от Казанлъшкия районен съд,
релевантните за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната
отговорност, не се установяват по безспорен начин от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Вмененото на
санкционираното лице нарушение е такова за неспазване на изискването по чл. 61,
ал.1 от КТ /за сключване на трудовия договор преди постъпването на работа на
работника/ и съответно предмета на доказване за това нарушение включва
установяването, че работодателят фактически е допуснал и приел на работа, респ.
работникът/ служителят е постъпил на работа и е изпълнявал трудови функции,
преди да бъде сключен трудов договор за изпълняваната трудова дейност. В случая
съвкупната преценка на доказателствата по делото и фактите и обстоятелствата,
които се установяват въз основа на тях, не сочат еднозначно допуснато от „Лукс
Принт“ ЕООД, в качеството му на работодател, нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, при
описаната в НП фактическа обстановка. Действително изготвеният трудов договор №
81/ 09.01.2020г. между „Лукс Принт“
ЕООД, в качеството на работодател и С.Г.Й., в качеството на работник, за
изпълнение на длъжността „Дизайнер печатни издания“, считано от 10.01.2020г.,
на пълно работно време с основно месечно възнаграждение в размер на 700 лева,
не е подписан от С.Й.. Доколкото писмената форма на трудовия договор, съгласно чл.62,
ал.1 от КТ, е форма за действителност, очевидно неподписването на изготвения
трудов договор от страна на работника, обуславя извод за невъзникнало трудово
правоотношение между „Лукс Принт“ ЕООД, в качеството на работодател и С.Г.Й., в
качеството на работник. Но от доказателствата по делото не се установява, че на
посочената в наказателното постановление дата – 10.01.2020г., С.Й. е полагала
труд и е изпълнявала трудови функции в предприятието на „Лукс Принт“ ЕООД, още
по-малко такива, свързани с длъжността
„дизайнер печатни изделия“. Липсват доказателствата които еднозначно и
по несъмнен начин да сочат, че лицето е предоставяло работна сила в изпълнение
на конкретно възложена от работодателя трудова дейност и трудови функции, при
определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на
трудова дисциплина. При разпита й в качеството на свидетел в съдебно заседание
самата С.Й. заявява, че докато е „работила“ са и сменяли работното място /без
да конкретизира на какви работни места е полагала труд, респ. какви длъжности и
трудови функции е изпълнявала/. Сочената като извършвана от Йорданова дейност по
„изрязване и принтиране на етикети“, с оглед естество на работата в
печатницата, технологичния процес, начина на изпълнение на дейностите и
организацията на работния процес, описани от останалите свидетели, очевидно нито
покрива трудовите функции, свързани с изпълнението на длъжността „дизайнер
печатни изделия“, нито е установено, че такава трудова дейност фактически е
била осъществявана от С.Й., още по-малко по възлагане от работодателя.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при
условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е доказал по несъмнен и безспорен
начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка от гл.т на престирана работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на С.Й.
при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение т.е не е
доказано, че лицето е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови
функции като „дизайнер печатни изделия“ на посочените в наказателното
постановление дата, място и обстоятелства. Съответно недоказано се явява и вмененото на „Лукс Принт“ ЕООД, в качеството на работодател, нарушение на трудовото законодателство.
Гореизложеното обуславя извод за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и на наложената на
„Лукс Принт“ ЕООД административна санкция за нарушение по
чл.414, ал.3 във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ, като основание за отмяна на НП. Като
го е потвърдил, Казанлъшкият районен съд е постановил решение при неправилно
приложение на закона. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Наказателно
постановление № 24 – 002603 от 17.03.2020г., издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” – Стара Загора.
Предвид изхода на делото искането на касационния
жалбоподател за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора
следва да бъде осъдена да заплати на „Лукс Принт“ ЕООД, гр. Казанлък, сумата от 800
лева, представляваща договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за
осъществено процесуално представителство в двете съдебни инстанции.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 277 от
21.08.2020г., постановено по АНД № 341/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен
съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 002603 от 17.03.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което
на „Лукс Принт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Казанлък, ул. „Капрони“ № 4, на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, е
наложена имуществена санкция в размер 3 000лв., за нарушение на чл. 61, ал.1 от
Кодекса на труда, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, да заплати на „Лукс Принт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Казанлък, ул. „Капрони“ № 4, сумата от 800 /осемстотин/ лева – разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.