№ 15846
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20241110103185 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от А. К. П. З. ЕООД срещу М. Г. А., с което се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 2877,27лв. главница,
835,57лв. възнаградителна лихва, 2187,43лв. сума за пакет допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги, 338,36лв. мораторна лихва, ведно със законната
лихва.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 9012-
00042701 и Договор за допълнителни услуги към заем, сключени на 11.12.2020г.,
между М. К. АД и М. Г. А., прехвърлени по силата на Приложение № 1/20.07.2021г.
към договор за цесия от 12.03.2021г., сключен между цедента М. К. АД и „А. К. П. З.“
ООД.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че
от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит, а именно на Договора за
допълнителни услуги.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2
ЗПК. Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни
услуги по договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга очевидно
няма. Същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с
усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение
на кредитора по договора - да предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение
по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде
включено в годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му
като отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно
1
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Следователно заявлението следва да се отхвърли в частта по претенцията от
2187,43лв. „Сума за пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги“.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената
част от вземането, или сумата от 81.02лв. за д.т. и 32.47лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 8382/01.12.23г., подадено от „А. К. П. З.“ ООД, В
ЧАСТТА, с която се иска длъжникът М. Г. А., ЕГН: **********, да плати сумата от
2187,43лв., представляваща сума за пакет допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги от 11.12.2020г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2