Мотиви към присъда по НОХД № 1976/2020 г. по описа на ШРС
От Шуменска Районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен
обвинителен акт по бързо производство № 1019/2020 г. по описа на РУ – Шумен,
по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Х.И.М., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***,
български гражданин, с начално образование, неженен, работещ без трудов договор, осъждан /реабилитиран/, за извършено от него престъпление от
общ характер, а именно по чл. 183, ал. 1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че: в периода от месец ноември 2019 г. до месец
октомври 2020 г. включително в гр. Шумен, след като бил осъден с Определение от
15.10.2019 г., постановено по гр. дело
№ 1778/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязло в законна в сила от
23.10.2019 г., да издържа свой низходящ – син У.х. И., роден на *** г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно на 12 /дванадесет/ месечни вноски, всяка от които по 160 лв.,
всичко на обща стойност от 1 920 лв.
В съдебно заседание подсъдимият Х.М.
преди даване ход на делото изяви желание за раглеждането на наказателно дело, преди да е изтекъл тридневният срок по чл. 358,
ал. 3 от НПК
от връчването препис от обвинителния акт. Съдът, като съобрази, че е налице съгласие от страна на подсъдимия за даване ход на делото без да е изтекъл тридневният
срок, визиран в радпоредбата чл. 358, ал. 3 от НПК и константната практика на ВКС в тази насока /ТР № 96/28.12.1987 г. по
н.д. № 87/1987 г. на ОСНК, Решение № 587/16.11.1977 г. по н.д. № 604/1977 г., І
н.о./, като съобрази обстоятелството, че това не би довело до засягане правата на подсъдимия, тъй като му е дадена
възможност да организира защитата си и да посочи доказателствата си, съдът даде ход на делото.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – Шумен поддържа така повдигнатото обвинение
и предлага на съда, при приложение на разпоредбата на чл. 54 от НК да определи
наказание “пробация” чрез прилагане на задължителните пробационни мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност 2
/два/ пъти седмично по отношение на първата пробационна мярка.
Разпитан в хода на
съдебното следствие подсъдимият М. се признава за виновен в извършването
на посоченото в обвинителния акт престъпление. Обяснява,
че не е имал специален мотив, за да го извърши, но през инкриминирания
период не
е бил
на работа постоянно и е нямал редовно доходи. В
последната си дума изказва съжаление, че не плащал редовно дължимата издръжка, като предоставя на съда
преценката за вида и размера на наказанието.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.И.М. и свидетелката Н.М.С. живели в продължение на
няколко години на семейни начала. От съвместния си съжителство през 2015 г. се
родило детето – У.х. И., роден на *** г.
След раздялата на родителите, въз основа на постигната спогодба между
страните, одобрена с Определение № от 15.10.2019 г., постановено по гражданско
дело № 1778/2019 г. по описа
на ШРС, подсъдимият се задължил да заплаща на малолетният си син У. месечна
издръжка в размер на 160 лв., считано от 23.10.2019 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, платима на пето число от месеца, за който се
отнася до окончателното ѝ изплащане.
След влизане в сила на съдебния акт,
одобряващ постигнатата спогодба, подсъдимият М. не предприел изпълнение на
алиментното си задължението за текущата издръжка. Към месец октомври 2020 г.
същият дължал 12 /дванадесет/ вноски по 160 /сто и шестдесет/ лева всяка за
издръжка на сина си У.х. И. – за периода от месец ноември 2019 г. до месец
октомври 2020 г. включително.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Х.И.М.,
направено както в хода на досъдебното производство, така и от обясненията,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията на разпитаната в съдебно
заседание свидетелка Н.М.С.. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Х.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество.
Субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било
осъдено да издържа свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие от страна на подсъдимият, като чрез своето
бездействие не е е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на
своя низходящ – син У.х. И., по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил
осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението
на това задължение е в размер на повече
от две
месечни вноски. Подсъдимият М. дължал тези парични средства в гр. Шумен, тъй
като в това населено място живеела през посочения период от време майката
заедно с детето им.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал
неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две
месечни вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи финасовото
затруднение на подсъдимия за инкриминирания период.
При определяне на наказанието на подсъдимия Х.М. за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което
съдът преценява като ниска, с оглед конкретната
житейска ситуация, в която е изпаднал подсъдимият; степента на
обществена опасност на дееца - от данните за личността му може да
се направи извод, че той е личност с ниска степен на обществена
опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия Станев:
- смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно
минало, прави самопризнания; осъзнава вината си; проявява
критичност към несвоевременното плащане на издръжката; добросъвестно поведение
в наказателния процес; тежко материално положение, което се доказва от обясненията,
дадени в хода на съдебното следствие за семейно и материално положение и имотно състояние - подсъдимият е бил във
финансово затруднение през инкриминирания период, тъй
като е бил безработен;
- отегчаващи
вината обстоятелства - сравнително дългият период, в който подсъдимият не е
плащал издръжката - касае се за
дължима издръжка в размер на 12 /дванадесет/ месечни вноски.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият Х.М., като наказанието
бъде определено при условията на
чл. 54, ал. 1 от НК. За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е
предвидено наказание “лишаване
от свобода” до една година или “пробация”. Съдът, намира, че справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимият М. ще бъде налагане на наказание “пробация”, чрез
прилагане на следните пробационни мерки, а именно: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти
седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6
/шест/ месеца.
Съдът намира така определеното
наказание за справедливо и съответстващо на тежеста, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и
подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това, съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху нея и ще й се отнеме възможността
да върши и други престъпления, а също така
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че
ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: