Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../13.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 782
по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „П.и.б.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** срещу Д.М.И.,
ЕГН **********, адрес *** осъдителни искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати следните суми: 1000
лева, представляваща просрочена главница по договор за издаване на кредитна
карта № ****/31.07.2007г.; 568 лева,
представляваща просрочена договорна лихва по т.7 от договора за периода от
23.09.2017г. до 23.09.2020г. вкл.; 872.72
лева, представляваща просрочена наказателна лихва по т. 8 от договора за
периода от 23.09.2017г. до 23.09.2020г. вкл.; 33.03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 24.09.2020г. до 20.01.2021г. вкл.; 78 лева, представляваща годишна такса за поддръжка за 2015г. и
2016г. по т. 10 от договора; 30 лева,
представляваща разноски за връчване на покана, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба - 21.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в
исковата молба, че на основание Договор за издаване на кредитна карта № ****/31.07.2007г., "ПИБ" АД, чрез своя клон в гр. Варна е предоставила на
кредитополучателя Д.И., банков
кредит-овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1 000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта бил до 31.07.2009г., като същият се
подновявал автоматично при условия и ред, предвидени в ОУ на Банката за
издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Ответникът усвоявал многократно предоставения кредитен лимит, като
извършвал частични погасявания по
банкова сметка ***: ***. Съгласно
чл. 18 ОУ, до
всяко 5-то число на месеца, картодържателят следвало
ежемесечно да погасява минимална погасителна вноска и лихва за отчетния период. При
забава повече от пет работни дни в плащане на което и да е задължение по
договора и ОУ, банката имала право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно
изискуем, в съответствие с чл.28 от ОУ. В случая картодържателят
изпаднал в забава, считано от 19.02.2015 г. Поради неплащане в срок на задълженията по
договора, на основание т. 28, б."а" от
Раздел XI на ОУ, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 24.09.2020г. Моли се за уважаване на предявените осъдителни искове поради тези
съображения.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище
по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а
съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е
представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание
чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема,
че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на
предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявените
искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което да
бъдат уважени.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
Изходът на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с
доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното
произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките
на настоящото производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал.
1 вр. ал.8 ГПК. В тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 548.87 лева /248.87 лева заплатена държавна такса и 300 лева определено
възнаграждение за юрисконсулт /.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.М.И., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.и.б.” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 1000 лева, представляваща просрочена
главница по договор за издаване на кредитна карта № ****/31.07.2007г.; 568 лева, представляваща просрочена договорна
лихва по т.7 от договора за периода от 23.09.2017г. до 23.09.2020г. вкл.; 872.72 лева, представляваща просрочена
наказателна лихва по т. 8 от договора за периода от 23.09.2017г. до
23.09.2020г. вкл.; 33.03 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
24.09.2020г. до 20.01.2021г. вкл.; 78
лева, представляваща годишна такса за поддръжка за 2015г. и 2016г. по т. 10
от договора; 30 лева, представляваща
разноски за връчване на покана, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба - 21.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.М.И., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.и.б.” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 548.87 лева (петстотин четиридесет и осем лева и 0.87 ст.), представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
спора, изразяващи се в заплатена по настоящото дело държавна такса, както
определено юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: