№ 388
гр. Враца, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200899 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба на
И. А. И. от гр.Враца против НП №550/22.08.22 г. на Директора на РДГ-
Берковица, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.50, ал.9
и чл.53, ал.2,т.5 и т.6 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите
/Наредбата/ и на основание чл.257, ал.1,т.2 ЗГ му е наложена глоба в размер
на 300.00 лв.
В жалбата поддържана и в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя, се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление,
поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане
за отмяната му на това основание.
Ответната страна, чрез процесуален представител ангажира писмено
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
атакуваното НП с молба за потвърждаването му.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във
връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице, в законово установения преклузивен срок за обжалване и
против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, при следните съображения:
На 03.05.22 г., свидетелите Ст.С. и Ив.Н.-главни специалисти при ИАГ-
София извършили проверка в землището на с.Чирен, отдел 203, подотдел „П“,
имот с №135023, за която проверка е съставен констативен протокол
№152910/03.05.22 г. Същевременно срещу жалбоподателя е съставен
АУАН№550/04.05.22 г. за това, че като лесовъд на частна практика е
„маркирал и получил позволително за сеч №0664464..., като е изготвил
технологичен план, в който е посочил и качил в електронната система на
ИАГ, 3 бр.технологични просеки, като на терен не са отбелязани с видим и
траен знак.Има направа на извозни пътища, които не са отбелязани в
технологичния план и на терен с траен знак”. Като дата на извършване на
нарушението е посочена-23.04.22 г., а като място на извършване –
горепосочения имот. Така описаното поведение е квалифицирано от
актосъставителя като едновременно нарушение на чл.50, ал.9 и на чл.53,
ал.2,т.5 и т.6 от Наредбата.
АУАН е подписан от жалбоподателя с възражения, че „изрично е
спазена схемата на добив. Твърденията на служителите са тенденциозни и
целящи да бъда дискредитиран“. Освен тези възражения, жалбоподателят
подал и допълнителни писмени такива против АУАН, в които също се твърди
тенденциозност и некомпетентност на проверяващите и липса на нарушения.
Възраженията очевидно са били счетени за неоснователни, тъй като е
последвало издаването на обжалваното НП № 550/22.08.22 г. на Д-ра на РДГ-
Берковица, с което при идентично спрямо акта словесно и цифрово описание
на нарушението, на основание чл.257, ал.1, т.2 ЗГ е наложена глоба в размер
на 300 лв.
Съгласно представения от защитата и приет като доказателство по
делото технологичен план №1 за добив на дървесина от процесния имот,
същият е бил изготвен не от жалбоподателя, а от трето лице- Б.П., който е
издател и на позволителното за сеч №0664464/23.04.22 г.
Гореизложената фактически положения, съдът възприе на базата на
цитираните констативен протокол за проверка, технологичен план,
2
позволително за сеч, възражения против АУАН и останалите материали от
преписката.
Разпитаните в с.з. и ангажирани от АНО двама свидетели- Ст.С.
/актосъставител/ и Ив.Н. /съставител на констативния протокол за проверка и
свидетел по акта/, не дават никакви конкретни показания относно фактите на
нарушението и неговото констатиране, тъй като не си спомнят за случая.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Чл.50, ал.1 и сл. от Наредбата уреждат субект и определени правила за
маркиране при провеждане на сечи, като специално посочената в АУАН и НП
разпоредба на чл.50, ал.9 предвижда, че „новосъздадените извозни пътища,
технологични просеки и трасета за въжени линии се ограничават с видим
знак върху оставащите на корен дърво.“.
На свой ред чл.53, ал.1 и сл. от Наредбата уреждат субект и правила за
изготвяне на технологичен план и неговото задължително съдържание, като
специално посочените в АУАН и НП разпоредби на чл.53, ал.2, т.5 и т.6
изискват в технологичния план да се съдържат схемата на съществуващите и
проектираните извозни пътища, технически просеки и трасета за въжени
линии /т.5/, както и допустимата широчина на проектираните извозни
пътища, технически просеки и трасета на въжени линии и разстоянията
между тях /т.6/.
Очевидно е, че двете разпоредби съдържат различни по естество и вид
задължения за определени действия и техния субект, при което нарушаването
на всяка от двете отделни разпоредби, винаги ще представлява отделно и
самостоятелно нарушение, подлежащо на отделно и самостоятелно
санкциониране. Според действащите административно-наказателни
разпоредби на ЗГ, нарушаването на разпоредбите на чл.50, ал.1 и сл. от
Наредбата принципно попада в санкционния обхват на разпоредбата на
чл.257, ал.1,т.1 ЗГ, а нарушаването на разпоредбата на чл.53, ал.1 и ал.2 от
Наредбата – в този на чл.257, ал.1,т.2 ЗГ.
В случая съдът намира, че направеното в АУАН и НП и подробно
цитирано по-горе фактическо описание на нарушението, изначално е твърде
двусмислено, вътрешно противоречиво и хаотично. От това описание не става
3
ясно за колко на брой и какви конкретни по вид действия е санкциониран
жалбоподателя- такива във връзка с изготвяне на технологочния план за сеч и
неговото задължително съдържание и/или и такива по неговото
неизпълнение, в т.ч. откъм правила за маркиране на технологични просеки и
извозни пътища на терен. Отделно от това, въпросната неяснота
допълнително е задълбочена от актосъставителя и АНО, с едновременното
посочване в акта и НП като нарушени, двете различни и самостоятелни
разпоредби на чл.50, ал.9 и чл.53, ал.2,т.5 и 6 от Наредбата. Като краен
резултат въпросната неяснота е финализирана от АНО с налагането само на
едно наказание-глоба от 300.00 лв. на основание чл.257, ал.1,т.2 ЗГ.
При тези съображения, съдът намира, че процесните АУАН и НП се
явяват издадени в нарушение на правилата за пълно точно и ясно описание на
нарушението/нарушенията от обективно и субективна страна и
съответстващо на това описание цифрова квалификация, съгласно чл.42,
ал.1,т.4 и т.5 и по чл.57, ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН. От друга страна е налице и
нарушение на чл.18 ЗАНН, изискващ самостоятелно квалифициране и
санкциониране на отделните деяния/нарушения.
Всяко от посочените до тук нарушения относно съдържанието на
процесните АУАН и НП, е от категорията на абсолютните нарушения на
процесуалния и материален закон, пряко ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и непозволяващи адекватен съдебен контрол за
законосъобразност на НП, в т.ч. и откъм разглеждане на спора по същество.
Затова и атакуваното НП подлежи на отмяна само на това формално
основание.
Независимо от това и за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че в
случая НП остава и изцяло необосновано. Вменените като нарушения
действия на жалбоподателя по изготвяне на технологичен план, не само не се
доказаха с ангажираните от АНО гласни доказателства, но и бяха
опровергани от представения от ответната страна и обсъден-по-горе
технологичен план, който е с издател-трето лице. Изцяло недоказана остава и
инкриминираната в АУАН и НП дата на извършване на нарушението-23.04.22
г., която според наличните доказателства може да бъде свързана единствено с
датата на издаване/получаване на позволителното за сеч, но не и с други
действия на жалбоподателя във връзка с това позволително. При тези
4
съображения НП подлежи на отмяна и на това самостоятелно основание.
При този изход от делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 550/22.08.22 г. на Директора на
РДГ-Берковица, с което на И. А. И. от гр.Враца, с ЕГН:********** за
извършено нарушение по чл.50, ал.9 и чл.53, ал.2, т.5 и т.6 от Наредба
№8/05.08.11 г. за сечите в горите и на основание чл.257, ал.1, т.2 ЗГ, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА ИАГ- София ДА ЗАПЛАТИ на И. А. И. от гр.Враца, с
ЕГН:********** направените по делото разноски за адвокатска защита в
размер на 300.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5