№ 273
гр. Варна, 17.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600414 по описа за 2021 година
Производството е по жалба от осъденото лице ИВ. В. В., срещу определение №
983/24.11.2021 г. по ЧНД № 1185/21 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без
уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1, т.2 от НК.
В жалбата се твърди, че мотивите на решаващия съд, относно липсата на
предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на
осъденото лице – В., са неправилни, поради което се иска отмяна на постановеното
определение, респ. уважаване на молбата.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
С присъда № 125/08.12.2015 г. Окръжен съд Велико Търново е ангажирал
наказателната отговорност на В. за извършени деяния по чл. 199, ал.2, т.3, по чл.339,
ал.1, чл.346, ал.2, т.1 и чл.216, ал.1 от НК. По реда на чл.23 от НК му е било наложено
най-тежкото наказание за изтърпяване, а именно 18 години лишаване от свобода.
По делото е безспорно, че към момента на разглеждането му в окръжния съд,
осъденият е изтърпял 11 години, 8 месеца и 19 дни, което е повече от изискуемата от
закона една втора, и следва да бъде направена преценка относно наличието на
доказателства за поправяне и превъзпитание. Внимателният прочит на документите,
съдържащи се в делото, установява напреднал процес на положителна градация, но не
оставят несъмнен извод за липсата на рискови фактори.
На осъдения В. е бил изготвян неколкократен профил на риска от рецидив. При
постъпването му в Затвора, скалата е регистрирала средни стойности – 59 т. Като
проблемни зони са били отчетени: настоящо правонарушение, начин на живот и
обкръжение, управление на финанси и доходи и умения за мислене. Опасността за
обществото, предвид характера на деянията, е била във високата скала. Актуалната
оценка на рисковите зони към момента на разглеждане на делото пред ВОС е 42 т.,
което е към долната граница на средното ниво. Опасността за увреда на обществото
1
също варира в средните стойности, като риска бива определен като вероятен, но не
непосредствен. Впечатление прави факта, че за изминалия период от време на
пенитенциарно третиране, който не е никак кратък, оценката на риска е претърпяла
понижение, но все още е далеч от статичните си показатели, възлизащи на общо 23 т.
от крайното салдо.
Доказателствата по делото несъмнено сочат, че лишеният от свобода В. е
постигнал позитивен напредък в резултат на приложената спрямо него прогресивната
система чрез използване на възможностите за преместване от един тип пенитенциарно
заведение в друг, зачитане на положен труд за намаляване срока на наказанието и
изменение на режима в по-лек. Осъденият е прекатегоризиран в открит тип на
14.10.2020 г., а режимът му е заменен с лек съгласно заповед от 06.04.2021 г. Полага
труд, но не на външен обект, а като „свръзка“ по домакинския щат на затворническото
общежитие.
Лишеният от свобода последно е препланиран на 13.10.2021 г. с конкретно
заложени цели, сред които „затвърждаване и доразвитие на изградената мотивация за
водене на законосъобразен начин на живот“ и конкретни задачи, в т.ч. „затвърждаване
на способностите за самоограничение в интерес на обществените норми“, планирани
са поддържащи и подкрепящи мерки за надграждане на позитивните елементи в
поведението и уменията за самостоятелно справяне, като е включен в
специализираната програма за корекция „Подготовка за живот на свобода“, но не е
дадена конкретна прогноза за ресоциализация. Сред доказателствата за неговото
поправяне се откриват също такива, свързани с последователно добро поведение и
полагане на труд, но липсват данни за участие в образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, както и за общественополезни прояви,
съгласно изискванията по чл.439а, ал.1 от НПК, респ. данни за недостъпност по
смисъла на чл.439а, ал.3 от НПК.
Отразените дотук фактически положения се оценяват от въззивния състав като
положителни, даващи несъмнени доказателства за текущ процес на поправяне при
осъденото лице. Отработено е социално проактивно поведение, което се проследява
през спазването на режимните изисквания и полагания труд. Поведението на И.В. може
да се характеризира като очаквано и дължимо по време на изпълнение на присъдата,
както и осъзнато от гледна точка на мотивацията за по-ранно напускане на
затворническите условия. То има пряко отношение към прогресивната система при
изпълнение на наказанието, проявила понастоящем ресурса си с поставянето на лицето
при облекчени режимни условия, но без извеждането му на самостоятелна работа във
външен обект. Именно в такива условия, близки до обществената среда, осъденият би
имал възможност да изяви настъпилите личностни промени и да илюстрира готовност
за реинтеграция и ресоциализация. Засега доказателства за устойчивост, необратимост
на настъпилата корекция в аспект на приключило поправяне и превъзпитание, не се
съдържат в досието на В..
Именно горните обстоятелства, а не изводите на ВОС във връзка с големия
размер на оставащото наказание, който съгласно чл.349а, ал.3 от НПК е ирелевантен,
не позволяват на настоящата ревизираща инстанция да уважи молбата на осъдения В.
за предсрочно освобождаване.
В своята жалба пред въззивната инстанция И.В. твърди също, че неправилно
2
затворническата администрация не е зачела положен от него доброволен труд, считано
от 01.09.2012 г. до 05.05.2017 г. Такъв аргумент е неотносим по предмета на делото,
тъй като няма спор, че изискуемият в материалните предпоставки срок за УПО е
достигнат и надхвърлен, а както бе споменато вече, мотивът на настоящия състав да не
уважи молбата на В. не е свързан с продължителността на остатъка за изтърпяване.
Всичко изложено обосновава извод, че не са налице категорични доказателства
за трайни и цялостни промени в съзнанието на осъденото лице, в неговите характер и
поведение, които да сочат без никакво съмнение, че същият се е превъзпитал и
поправил, респ. все още не са изпълнени визираните в чл.36 от НК цели на
наказателната репресия, при което не е налице втората кумулативно дадена
предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК. Към настоящия момент все още е
необходимо продължаването на работата в условията на пенитенциарното заведение за
трайна положителна промяна и завършен поправителен процес при осъдения И.В..
По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от
НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 983/24.11.2021 г. по ЧНД № 1185/21г. на
Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3