РЕШЕНИЕ
№ 434
22.11.2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 22.10.2019г., при участие
на секретаря Катя Станоева в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Роман Николов
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 622 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М.В. и Р.В. срещу Решение
№ 1081 от 27.06.2019г., постановено по гр. д. № 1498/2019г. по описа на
Пернишки районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу
„Транзакт Юръп“ЕАД отрицателни установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост
на суми, за които има издадена срещу техния наследодател Р.С. заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.5379/2008г. и е образувано изпълнително
дело 816/2011г. на ЧСИ А.В.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважат исковете по чл. 439 ГПК.
Изтъкват се съображения за неправилност на решението
поради противоречие с материалния закон-неправилно прилагане на института на
погасителната давност относно приложимия давностен срок при влязла в сила
заповед за изпълнение и относно въпросите на прекъсването и спирането на
давността в изпълнителния процес. Оспорва извода, че тълкувателните решения на
ВКС действат само занапред и ТР 2/2015г. на ОСГТК било неприложимо за случая. Прави
оплакване, че частните съдебни изпълнители не са органи на съдебната власт и
провеждано от ЧСИ изпълнение не води до спиране на давността по Постановление
3/1980г. на Пленум на ВС.
Отговор на жалбата не е постъпил.
При проверка по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд
констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение на проверката на
неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните
материални норми.
ПОС след преценка на твърденията на ищците с оглед
събраните по делото доказателства намира жалбата за неоснователна, а решението
за правилно по следните съображения.
На първо място следва да се отбележи, че оплакването в
жалбата относно изтеклия тригодишен давностен срок от издаване на заповедта и
изпълнителния лист на 28.02.2008г. до образуване на изпълнителното дело на
01.07.2011г. е преклудирано. Ищците не са се позовавали в исковата молба на
изтекла преди образуването на изпълнителното дело давност и не могат за пръв
път с въззивната жалба да го правят. Още повече, че заповедта е влязла в сила
на 25.06.2013г. (ПДИ с преписи от заповедта са били връчени на ищците на
09.06.2013г. и срока по чл. 414 ГПК е изтекъл на 24.06.2013г.), а съгласно
трайната практика на ВКС всички възражения които е могло да се направят до
изтичане на срока по чл 414 са преклудирани при липса на възражение по чл. 414
и не могат да бъдат основание на иск за недължимост на вземането по заповедта какъвто
е настоящият.
Неоснователно е оплакването и за изтекла петгодишна
давност. Правилно ПРС е приел, че с образуване на изпълнителното дело на
01.07.2011г. давността е спряна по силата на Постановлението на пленума на ВС.
В същият смисъл е и най новата практика на ВКС РЕШЕНИЕ №
170/17.09.2018 година по гр.д. 2382/2017г. на IV Г.О.
С влизане в сила на заповедта на 25.06.2013г.
давността отново е прекъсната като обаче поради спирането на давността новия
давностен срок не е започнал да тече, но той е вече петгодишен според
настоящият състав на ПОС. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила
решение и давността е пет години съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Характерно за
влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между
страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават
спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват
своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и
обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение
представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако
след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за
спорното право.
Аналогично е положението
при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника
по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни
до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след
влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта
на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК
(аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
Редът по чл. 439 е приложим
при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и
съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК
са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал.
1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното
чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е
посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II
т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В подкрепа на становището,
че влязлата в сила заповед е приравнена на съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал.2 ЗЗД е и практиката на съдилищата:
Решение № 791 на САС по в. гр. д. № 3948/2012 г. недопуснато до касационно
обжалване; Решение № 36 от
23.02.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 699/2016 г., недопуснато до
касационен контрол; Решение от 28.09.2016г. по в.гр.д. 365/2016г. на ОС
Сливен-недопуснато до касационен контрол; Решение 94/30.03.2017г. по в.гр. д.
1040/2017г. на ОС Ст. Загора; Решение 12/20.01.2017г. по в.гр.д. 629/2016г. на
ОС Враца и др.
Несъстоятелни са възражения, че постановлението на ВС
от 1980 не се прилагало, защото било обявено за загубило сила с ТР2/2015г. Както
се посочи по-горе в практиката се приема обратното, а именно, че ТР 2/2015г се
прилага само занапред и само по неприключили изпълнителни дела, а по отношение
на приключилите каквото е процесното действието на постановлението ВС се
запазва.
Несъстоятелно е възражението, че давността не се
спирала, защото частните съдебни изпълнители не били органи на съдебната власт
и воден от частен изпълнител процес не бил съдебен изпълнителен процес.
Държавните съдебни изпълнители също не са органи на
съдебна власт. Органите на съдебната власт са само съдилищата, прокуратурите и
националната следствена служба.
И двата вида съдебни изпълнители обаче осъществяват
държавната правозащитна функция по събиране на подлежащи на изпълнение вземания
и го правят по един и същ процесуален ред, установен само и единствено в закон
и при еднакви правомощия и с еднакви последици от действията им, при което няма
как режимът на института на погасителната давност да е различен в зависимост от
органа на изпълнение- държавен или частен изпълнител. Подобно разделение би
било в противоречие и с принципа за равенство на страните по частните
правоотношения, защото води до поставяне в зависимост волята на кредитора на
началото, теченето и спирането на давността чрез избора на съдебен изпълнител
Спирането е траяло до 04.06.2015г., когато
изпълнителното дело се е прекратило на основание чл. 433, т. 8 ГПК. От този
момент започва да тече новата петгодишна давност, която не е изтекла към деня
на исковата молба (а и към ден днешен). Решението е правилно и следва да се
потвърди. На жалбоподателите не се дължат разноски. Въззиваемия не е искал
разноски.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1081 от 27.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 1498/2019г. по описа на Пернишки районен съд
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове:
1. 2.