Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА С.ОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов
и секретаря Пенка Михайлова, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД №
2803/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
16096/22.12.2020г. на М.П.С., ЕГН: ********** *** срещу Решение № 260342/04.11.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 1581/2020г. на Районен съд гр. Варна, първи състав.
Решението е оспорено с твърдения за незаконосъобразност,
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
С жалбата е
формулирано искане за отмяна на въззивното решение и отмяна на потвърденото с
него наказателно постановление.
Ответникът по делото чрез процесуалния си представител
К. Л. – А – старши юрисконсулт, с депозирани писмени бележки с.д. №
4446/24.03.2021г. оспорва жалбата, считайки същата за неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение първи състав на Районен
съд гр.Варна е потвърдил НП № 20-0442-000182/17.03.2020г. на Началник сектор
към Областна дирекция на МВР гр. Варна, Четвърто РУ, с което на М.П.С., ЕГН: **********,***
за нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.178д от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Предвид приетите по делото доказателства, въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят живеел в кв.“ “ в гр. Варна, а
малолетното му дете учело в Основно училище „***“ в посочения квартал. На
28.02.2020г. жалбоподателят отишъл да вземе детето си от училище. Около 17.30
часа на посочената дата същият паркирал лек автомобил марка „ВАЗ ****“ с рег. №
В **** КС на ул.“***“, до сграда № 40, на място, определено за хора с трайни
увреждания, обозначено със съответен пътен знак, след което се насочил към
училището. Междувременно св. С. Й. А. – служител в Четвърто РУ при ОД на МВР
гр. Варна забелязал паркирания автомобил и констатирал, че е без поставен знак,
удостоверяващ наличието на право за паркиране на това място. Свидетелят изчакал
завръщането на жалбоподателя и поискал да му бъде представен документ, удостоверяващ
наличието на право за паркиране на място, определено за хора с трайни
увреждания, но такъв не бил наличен. С. заявил, че е подал заявление за
издаване на съответен документ, но все още не разполагал с такъв. Тъй като не
бил компетентен да състави акт за установеното нарушение, св.А. подал съответен
сигнал, в отговор на който се отзовал св. А. С. А. – младши автоконтрольор в
Четвърто РУ гр. Варна. Същият констатирал наличието на паркиран автомобил на
мястото, обозначено за паркиране за хора с трайни увреждания, във връзка с
което на същата дата съставил акт за установяване на административно нарушение
на жалбоподателя за това, че като водач на процесния автомобил паркира на място
обозначено за хора с трайни увреждания. Актът бил съставен в присъствието на С.,
бил предявен и подписан с обяснения, че е спрял за малко и има решение на ТЕЛК.
Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на съставения АУАН е било издадено процесното наказателно постановление.
Предвид установените факти съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на
защита от страна на лицето, сочено като нарушител. Приел е, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок.
Съдът е счел, че в наказателното постановление изрично е конкретизирано
мястото, на което е извършено нарушението, чрез посочване на адреса на
сградата, пред която е бил паркиран процесния автомобил. Приел е за
неоснователни възраженията изложени в жалбата относно несъответствие на мястото
на извършване на нарушението с адреса, посочен в НП позовавайки се на служебно
изготвената от съда разпечатка, съдържаща картографски данни. Изложил е мотиви
относно липсата на обстоятелства за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав споделя напълно, както
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените
въз основа на нея правни изводи. В решението са анализирани подробно
фактическата обстановка, при която е извършено вмененото на жалбоподателя
нарушение, както и приложимите процесуални и материални норми, като съдът е
приел, че административнонаказващият орган е тълкувал вярно закона и го е
приложил точно.
Така постановеното решение е правилно.
Изложените с касационната жалба доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт са неоснователни, несъобразени с
доказателствата по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП
паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.
Според чл.178д от ЗДвП наказва се с глоба в размер на 200 лева лице, което без
да има това право, паркира на място, определено за превозно средство,
обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и
управлявано от хора с трайни увреждания.
По делото са събрани доказателства, от които по
несъмнен начин се установява, че касаторът С. на посочените в наказателното
постановление дата и час е паркирал собствения си лек автомобил „ВАЗ ****“ с
рег. № В **** КС на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с
трайни увреждания. Установено по делото е, че касаторът не е притежавал правото
да паркира на такова място, поради което правилно е прието, че несъмнено е
извършил нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, за което правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.178д от ЗДвП. Предвид това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято
презумптивна доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от
жалбоподателя в производството пред съда, следва да се приеме, че
действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на
„Пътна полиция“ в хода на административнонаказателното производство. Такава е
преценката и на първоинстанционния съд. Установените данни са го мотивирали да
приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, в резултат на
което законосъобразно административнонаказващия орган го е санкционирал.
Неоснователно е и възражението за необоснованост на
оспореното решение. Касационните жалби се разглеждат съгласно чл.63 от ЗАНН от
Административния съд по реда на глава дванадесета от АПК, но на основанията,
предвидени в НПК. Съгласно чл.348 от НПК решението подлежи на отмяна или
изменение по касационен ред когато е нарушен законът; когато е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила; когато наложеното наказание е
явно несправедливо. Необосноваността не е сред касационните основания и не може
да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да
обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.
Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават
изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
Предвид горното, съдът при извършената
проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На осн. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на
80.00 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.
221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260342 от
04.11.2020г. на Районен съд гр.Варна, първи състав, постановено по н.а.х.д. №
1581/2020г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: