ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../……..02.2020г. , гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на ……………………..февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Кирякова
въззивно частно търговско дело № 2046 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.423 от ГПК.
Подадено е
възражение с вх.№ 79766 от 30.10.2020г. по описа на ВРС от „АОТ-17” ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Бяла ул.Брегова 39 ап.63, представлявано
от управителя А.В.О., гражданин на РФ, род. на ***г., с пост.адрес РФ Москва
кв.Зеленоград бл.1802 ап.29, срещу Заповед № 112/11.01.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №
18008/2018г. на Варненски районен съд.
Във възражението и
уточнителната молба се твърди, че на 08.10.2019г. ЧСИ
№807 Надежда Денчева се свърза по телефон с
управителя на дружеството-молител, като му съобщава, че управляваният от него
търговец е длъжник за сумата от 1605 лева за ползане
на паркомясто, въз основа на съдебен акт. На
08.10.2019г. управителят А.В.О. се запознава с текста на
ИЛ № 3237 от 23.04.2019г., получавайки от ЧСИ документа на личния си
имейл. Настоява се, че заповедта за
изпълнение не му е връчена редовно като се твърди, че длъжностното лице по
призоваването не е направило необходимото да извърши обстойна проверка относно
дали в сградата има други помещения, обитавани от търговеца; липсват данни дали
са били събирани сведения от съседи или от домоуправителя, както и дали са
правени опити да се потърси друго лице, което да е съгласно да приеме
съобщението. Твръди се, че липсват данни да се
правени опити да се потърси друго лице, което да е съгласно да приеме
съобщението, както и да са събирани данни за пребиваване на търговеца или за
напускане на адреса. Сочи се, че доколкото в ТР са посочени два телефонни
номера, съдебния призовкар е следвало да потърси
контакт с представител на ЮЛ по този обявен начин. На следващо място, се
твърди, че търговецът не е могъл да узнае за издадената ЗИ, поради нередовното
й връчване предвид особени непредвидени обстоятелства, настъпили по отношение
на управителя, с оглед факта, че за 20 дни, считано от 04.02.2019г. той е бил
възпрепятстван да напуска адреса по постоянно си местопребиваване в Руската Федарация по здравословни причини. Длъжникът настоява възражението му да бъде
прието, като съдът отмени заповедта за изпълнение и даде указание по чл.410,
ал.2 от ГПК.
Насрещната страна
– „МУУНСТОУН МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Бяла ул.Господин Милушев 49, редовно уведомена за постъпилото възражение, не
представя становище по същото.
Разпоредбата на чл.
423 ГПК дава право на длъжника,
който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение
чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния
съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Молбата за
приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на
обстоятелствата по чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК. В случая, възражението се основава на твърдения за
обстоятелства по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК - ненадлежно връчване на
заповедта за изпълнение и невъзможност длъжникът да узнае своевременно за
връчването поради особени непредвидени обстоятелства.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази
направените оплаквания, изложените доводи на страните и събраните доказателства
приема за установено следното:
Производството по
ч.гр.дело № 18008/2018г. на Варненски районен съд е образувано по повод
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „МУУНСТОУН МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД ЕИК *********
срещу „АОТ-17”
ЕООД ЕИК ********* за сумата от 1605 лева, обезщетение за ползване на парко място, собственост на заявителя за периода от
11.05.2018г. до 10.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението и направените по
делото разноски. След като е приел като редовно подаденото заявление
Варненският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение под
№ 112 от 11.01.2019г. Така издадената заповед е изпратена на дружеството на
посочения в заявлението адрес.
При посещението
си на адреса на 11.03.2019г. в 18 часа, на 18.03.2019г. в 14 часа и на
05.03.2019г. в 11 часа служител при Община Бяла е отразил в съобщението, че не
е открил представител на търговеца, на който да предаде книжата, както и че от
охраната на сградата е получил информация, че лицата идвали само през лятото в
България. Отразено е, че на 25.03.2019г. длъжностното лице е залепило
уведомление на входната врата на ап.63, ул.Брегова №39. След изтичане на
двуседмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК във вр.чл.50,
ал.4 от ГПК за получаване на книжата в канцеларията на Община Бяла, офис 2 и
поради неявяване на страната, служителят е върнал по делото съобщението ведно с
книжата в цялост. След като в предоставения двуседмичен срок представител на
дружеството не се е явил да получи книжата по делото, заповедният съд е
приложил разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, приел е, че заповедта е влязла в
сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство. От служебно
изискана справка по изп.дело № 280/2019г. по описа на
ЧСИ № 807 Надежда Денчева, се установява, че липсва
редовно връчена на длъжника „АОТ-17” ЕООД ЕИК ********* покана за доброволно
изпълнение, като на ел.поща на тръговеца на дата
13.11.2019г., удостоверено с електронния запис на изпращането, са връчени ПДИ изх. № 9339/28.05.2019г., ИЛ,
изд. по ч.гр.д. № 18008/2018г., молба за образуване на изп.дело
и експертна оценка на лек автомобил.
Възражението по
чл.423 от ГПК е подадено на 30.10.2019г. с вх.№ 79766 по вх.регистър на ВРС. Съдът
приема, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение на 08.10.2019г.
година, предвид ангажираните по делото писмени данни и с оглед неоспорването им от заявителя, поради което едномесечния
срок по чл.423 от ГПК за подаване на възражението е спазен и настоящето
производство е допустимо.
Разгледано по
същество възражението е и ОСНОВАТЕЛНО.
Видно от
приложените по делото доказателства заповедта за изпълнение не е била връчена
надлежно на длъжника.
Съгласно
извлечение от електронната партида на „АОТ-17“ ЕИК *********, водена в ТР при АВп, се установява, че към датата на издаване на ЗИ по
чл.410 от ГПК и връчването на обявлението за същата, дружеството е с вписано
седалище и адрес на управление гр.Бяла, ул.Брегова No 39, ап. 63; изписани
са
тел.: **********; +79629134577.
Мястото на
връчване на съдебни книжа на търговец или юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес (чл.50, ал.1 от ГПК). Връчването се извършва в канцеларията им и може да се извърши на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме (чл.50, ал.3 от ГПК). Съгласно ал.4
на чл.50 от ГПК когато връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери някой, който не е съгласен да получи съобщението,
той залепва уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК.
За да е спазена процедурата
по връчване следва длъжностното лице след като посети
адреса да направи необходимото, за да получи достъп до канцеларията (офис, регистратура или др.помещение на търговеца) и да връчи книжата на представител на страната. Едва при невъзможност
да осъществи това задължение, като за целта ясно и подробно опише
обстоятелствата по призоваването, залепя уведомление. Същевременно, когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея,
т.е. освен залепването е
необходимо обявлението да бъде
пуснато и в пощенската кутия на адресата (по арг. чл.47, ал.1, изр.последно от
ГПК).
В настоящият
случай връчителят не е упражнил задълженията си да
потърси достъп до канцеларията на търговеца, защото вписаното обстоятелство, че
не е открит представител на фирмата, не означава, че търговецът не се помещава
на адреса. Уведомлението е залепено без да е удостоверено, че длъжностното лице
по призоваването няма достъп до канцеларията и без да се изискат сведения от
трети лица, с вписване на конкретни данни за същите, относно факта дали фирмата
се помещава на адреса. Отразяването, че „лицата идвали само лятото в Бяла“ не
изключва на адреса да се помещава канцеларията на страната, за която е
предназначено съобщението и съдебните книжа.
В този смисъл - липсва надлежно връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника и по този начин длъжникът е бил лишен от
възможността да подаде своевременно възражение срещу издадената заповед.
На следващо място безспорно, разпоредбите на чл. 42, ал. 3 и
ал. 4 ГПК не съдържат императивно правило, задължаващо съда да приложи
изброените способи за уведомяване на страната по делото. Телефонът и
електронната поща не са измежду задължителните за вписване обстоятелства в ТР.
Уведомяването, чрез използването на тези технически средства, е неприложимо за
извършване на определени процесуални действия – например връчване на исковата
молба, приложенията към нея. Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК съобщения и призовки на търговец и на юридическо лице се връчват по
вписаният в ТР актуален адрес на същите правни субекти, като законовата фикция,
регламентирана в чл. 50, ал. 2, съответно
ал.4 от ГПК намира
приложение единствено спрямо последният посочен в регистъра адрес.
Призоваването и връчването на съдебни книжа по друг начин – на инцидентно
посочени в документи по делото възможни адреси на търговеца и на юридическото
лице, чрез вписани в ТР телефон, електронна поща е предоставено в дискреция на съда. Следователно съдът е имал възможност и е
следвало да направи всичко възможно, за да осигури надлежно уведомяване на
длъжника за издадената срещу него заповед за изпълнение като даде допълнителни
указания за съобщаване относно издадената срещу него заповед за изпълнение,
съответно за възможността съдебните книжа да бъдат получени от деловодството на
съда.
При тези
съображения настоящият състав приема, че е налице е хипотезата на чл.423, ал.1,
т.1 от ГПК. Липсва основание да се приеме, че е осъществен фактическия състав
на т.3 от същата разпоредба, доколкото във възражението си представляващият
дружеството изрично признава, че не е посещавал България през цялата 2019г.
По изложените
съображения направеното възражение следва да бъде прието, като на основание чл.
423, ал. 3 от ГПК изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК следва
да бъде спряно.
По тези
съображения и в изпълнение на задължението си по чл.423, ал.4 от ГПК настоящата
инстанция счита, че след приемане на възражението, делото следва да се върне на
Варненски районен съд за продължаване на производството, като на заявителя
бъдат дадени указанията по чл.415 ал.1 от ГПК.
По изложените
съображения и на основание чл.423, ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА възражението на „АОТ-17” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бяла
ул.Брегова 39 ап.63, представлявано от управителя А.В.О., гражданин на РФ, род.
на ***г., с пост.адрес РФ Москва кв.Зеленоград
бл.1802 ап.29, срещу Заповед № 112/11.01.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 18008/2018г. на Варненски районен съд,
на осн.чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.
СПИРА изпълнението на Заповед
№
112/11.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по ч.гр.дело № 18008/2018г. на Варненски районен съд
ДА СЕ ВЪРНЕ ч.гр.дело № 18008/2018г. на Варненски районен съд за продължаване на заповедното производството, като
на заявителя бъдат дадени указанията по чл.415 ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.