РЕШЕНИЕ
№1664
16.10.2023 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, ХХІХ
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември, през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Методиева,
при секретаря Ваня Петкова, с участието
на прокурора Росен Каменов, като разгледа адм.д. № 849 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ЖСП-БГ“ ЕООД, ЕИК ***, адрес за
кореспонденция: гр. София, ***, адрес по чл. 8
от ДОПК: с. Златитрап, ***, представлявано от В.Г.– управител, депозирана
чрез процесуалния представител адв. С., против РА
№Р-16001620001185-091-001/04.12.2020 год., издаден от Н. Ж. К., на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и Б.Г. Ч., на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията,
потвърден с Решение №151/04.03.2021 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив, с който на „ЖСП-БГ“ ЕООД допълнително е начислен ДДС в
размер на 490 000,00 лв., с прилежащи лихви в размер на 114 750,85 лв., касаещи данъчен период
м. юли 2018 год.
Жалбоподателят, в жалбата си, както
и чрез пълномощника си адв. С. в съдебно заседание и в представена писмена защита,
моли изцяло да бъде отменен РА, като незаконосъобразен, издаден в нарушение на
процесуалния и материален закон - ДОПК и ЗДДС.
Оспорват се констатациите в
ревизионния доклад и съответно ревизионния акт, като се твърди, че от
приходните органи не е отчетен фактът, че процесните активи, считано от
придобиването им през данъчен период м. август 2017г. до 05.07.2018 г. - датата
на която е прекратена регистрацията по инициатива на органа по приходите, са
станали негодни за употреба според критериите на обичайния икономически живот и
разходите по повод на тази употреба не могат да бъдат надлежно определени.
Сочи се, че въз основа на представения
оценителски доклад и съставените протоколи от 01.07.2018г. и от 02.07.2018г. се
констатира, че освен пазарната цена на процесните активи, оценката установява,
че дизелов локомотив 55-234 е за основен ремонт и не може да бъде експлоатиран
в това състояние, а за възстановяването и въвеждане в експлоатация на дизелов
локомотив 55 - 091 е необходим скъп възстановителен основен ремонт, като според
жалбоподателят и двата актива не са в техническо състояние, което позволява
тяхното употребление „предвид (съгласно) обичайния икономически живот“, респ.
прави невъзможно определянето на разходите за изхабяване по смисъла на чл. 27,
ал. 5, предл. 1 от ЗДДС, поради което се твърди, че данъчната основа следва да
се определи по реда на предл. 2 на чл. 27, ал.5 ЗДДС, съответно да се приеме,
че данъчната основа е пазарната цена на актива.
Жалбоподателят в представената писмена защита се
позовава и на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като сочи,
че нейните изводи опровергават изводите на органите по приходите, като
дружеството, на основание вътрешните и външни източници за обезценка на
активите и в съответствие на СС 36 и нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС, е
определила правносъобразено пазарна стойност за изчисляване на данъчна основа
по ЗДДС.
Излагат се доводи, че за да изпълни
своите задължения във връзка със съставянето на ГФО, дружеството е поръчало
оценителски доклад и е направило обезценка на дизеловите си локомотиви до
размера на нетната реализируема стойност /пазарната стойност/, посочена в
цитирания оценителски доклад, с оглед на което се счита, че следва да се приеме
за правилна извършената преоценка на двата дизелови локомотива на „ЖПС – БГ“
ЕООД, която следва да се определи по алтернативния вариант на чл.27, ал.5 от ЗДДС, съобразно заключението по ССЧЕ. Претендират се разноски.
Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП“- гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., излага
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В представената писмена защита от юрисконсулт К., в
качеството си на процесуален представител на
Директор Дирекция “ОДОП“- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Досежно приетата по делото експертиза се сочи, че вещото лице е работило по
новопредставени доказателства, които са могли да бъдат представени в хода на
ревизията, с оглед на което се счита, че заключението на експерта не опровергава
установеното в хода на ревизията.
На следващо място се счита, че новопредставените частни
документи са с недостоверна дата и същите са съставени за целите на ревизията,
с оглед на което се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 161, ал.3 ДОПК, предвид което, при уважаване на жалбата и отмяна на обжалвания РА, се
иска разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита жалбата
за неоснователна.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора
на Дирекция ОДОП-Пловдив, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Ревизионното производство е инициирано със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001620001185-020-001/28.02.2020г., издадена от
Й. М., на длъжност Началник сектор при ТД на НАП. Ревизията обхваща задължения
за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г.-31.12.2018 г. и задължения за
Данък върху добавена стойност за периода 01.01.2017 г.-31.05.2017 г. и за
периода - 01.07.2017г.-05.07.2018 г. Със Заповед №Р-16001620001185-023-001/17.03.2020г.
производството е спряно и е възобновено със Заповед № Р-16001620001185-143-001
от 21.04.2020г. Издадена е последваща заповед за изменение на заповедта за възлагане
на ревизия (ЗИЗВР) № Р-16001620001185-020-002/16.07.2020г. от същия административен
орган. Със ЗИЗВР № Р-16001620001185-020-003/20.08.2020г., издадена от Н. К., на
длъжност Началник сектор при ТД на НАП, срокът на ревизионното производство е
удължен до 18.09.2020г.Заповедите са надлежно връчени на ревизираното лице по
електронен път.
ЗВР и ЗИЗВР са издадени от компетентен приходен орган,
съгласно приложените заповеди за компетентност, а именно: Заповед № РД-09-1 от
03.01.2017 г. и приложенията към нея; Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г.,
изменена със Заповед №РД-09-1021/22.07.2020г. и приложенията към нея; Заповед №
РД-09-436/06.03.2020 г. и Заповед № РД-09-1022/22.07.2020г. на директора на ТД
на НАП –Пловдив. С цитираните заповеди са определени органите по приходите да
издават заповеди за възлагане на ревизии. ЗВР и ЗИВР са подписани с ел. подпис
като по делото е приет оптичен носител на актовете, подписани от длъжностните
лица, съдържащи данни относно валидността на електронните подписи на лицата,
подписали с електронен подпис документите.
В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е съставен ревизионен доклад
от проверяващите органи по приходите № Р-16001620001185-092-001/ 02.10.2020 г. По делото няма данни да е депозирано
възражение срещу така изготвения РД на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
В хода на производството, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК,
е издаден Ревизионен акт № Р-16001620001185-091-001/04.12.2020г. от Н. Ж. К.,
на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и от Б.Г. Ч., на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който са определени
подробно описаните по-горе задължения на ревизираното лице. РА е подписан от
приходни органи с валиден ел. подпис към датата на издаване на РА, видно от
представените по административната преписка електронни носители и
удостоверения.
В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК ревизионният акт е обжалван
пред директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, който в
срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, е постановил и решението си под № 151/04.03.2021г.,
с което е счел РА за законосъобразен в частта за допълнително начислен ДДС в
размер на 490 000,00 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 114 750,85 лв.,
касаещи данъчен период м.07/2018 г.
При така установеното, съдът намира, че процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това.
Ревизията била
извършена по реда на чл.122 от ДОПК, като органите по приходите приели, че са
налице основанията на чл.122, ал.1 т. 1, от ДОПК:
„до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация “.
В тази връзка на
жалбоподателя е било връчено уведомление на основание чл. 124, ал.1 от ДОПК от 30.07.2020
г. и Уведомление на основание чл. 17, ал.1, т.2 от ДОПК, в което същият бил
уведомен, че основата за облагане с ДДС за периода 01.07.2017 г. –05.07.2018 г.
и за периода 01.01.2017 г.- 31.05.2017г.,
както и с корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.
ще се определят по реда на чл.122 -124а от ДОПК. Предоставен
е бил срок за представяне на доказателства и становище - 14 дни от датата на връчване
на уведомлението.
От фактическа страна се установява, че основната дейност на
„ЖПС - БГ" ЕООД за ревизирания период е текущо (абонаментно) поддържане и
ремонт на железопътни пътища и инфраструктури. За данъчни периоди 2014г. и 2016
г. е декларирана основна дейност с код - 4212 Строителство на подземни и
надземни релсови пътища. „ЖПС - БГ" ЕООД няма декларирани обекти с
регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП през ревизирания период.
На РЛ са изпратени ИПДПОЗЛ № Р-16001620001185-040-001/12.06.2020
г. и ИПДПОЗЛ Р-16001620001185-040-002/30.07.2020 г., в отговор на което са
представени документи и писмени обяснения с вх. № 13159/28.07.2020г. и с вх.
№14162/11.08.2020г., в това число фактури, справки
и счетоводни документи.
Установено е, че за финансовите 2017 г. и 2018 г. РЛ не е
подало ГДД по чл.92 от ЗКПО по реда на чл. 7, ал.2 от ЗКПО, въпреки изпратената
покана от органи по приходите.
Констатирано е от приходните органи, че за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. от РЛ са представени счетоводни регистри, но
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане. Според приходните органи от представените при ревизията счетоводни
регистри не може да се проследи текущото счетоводно отчитане на всички
стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им
състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения
капитал, в хронологичен ред. Прието е, че при ревизията не са представени
всички първични и вторични документи, оборотните ведомости са с неравни салда и
обороти, хронологичните регистри на счетоводните сметки са с оскъдна
информация, с която не може да се идентифицират първичните документи,
инициирали счетоводните статии и стопански операции.
Формиран е извод, че воденото счетоводство от РЛ не се основава на пълна документална обоснованост на стопанските операции и факти по смисъла на чл.3 от Закона за счетоводството.
Според приходните органи по време на ревизионното
производство не са представени всички разходооправдателни документи,
удостоверяващи реализираните разходи за 2017 г. и 2018 г.
При ревизията е извършен обстоен анализ на предоставените от
РЛ фактури, по които то е изпълнител и същите са били съпоставени с
декларираните продажби в дневниците за продажби и справки-декларациите по ЗДДС
за ревизирания период.
В РД е посочено, че съгласно представената от РЛ Декларация
по чл.124, ал.3 от ДОПК и инвентарната книга за 2018г. двата дълготрайни актива на дружеството:
„Дизелов локомотив Серия 55-091" и „Дизелов локомотив Серия 55-234"
са придобити през м.06.2017 г. и същите са въведени в експлоатация и са
отдадени под наем през м.07.2017 г.
„Дизелов локомотив
Серия 55-234" е закупен с ф-ра № 110/15.06.2017 г. с ДО - 1 750 000,00 лв.
и ДДС - 350 000,00 лв., а „Дизелов локомотив Серия 55-091" с ф-ра №
121/23.06.2017 г. с ДО - 1 750 000,00 лв. и ДДС - 350 000,00 лв.
От приходните органи е прието, че съгласно определените
категории активи по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО локомотивите попадат във
II категория активи с максимална годишна амортизационна норма 30 % и в резултат
на това разходите за изхабяване на тези активи са определени за периода от м.07.2017
г. до м.06.2018 г. вкл. (12 месеца) и същите възлизат на 1 050 000,00 лв. общо
за двата актива.
Предвид непредставянето на всички разходооправдателни
документи в хода на ревизията от страна на РЛ, определената от органите по
приходите данъчна основа за 2017 г. на основание чл.122, ал.2 от ДОПК и във
връзка с чл.122, ал.1, т 1 от ДОПК е определена, както следва:
-Приходи: 373 505,47 лв., в т.ч. представени от РЛ фактури
за извършени от него доставки и включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС
- 373 505,47 лв.
-Разходи: 1 065 247,10 лв., от които документалнообосновани
разходи по представени фактури от РЛ, по които същото е получател и които са
включени в дневниците за покупки и СД по ЗДДС - 453 821,37 лв.; разходи за
амортизации на двата локомотива - 525 000,00 лв.; Разходи за възнаграждения -
69 303,14лв; разходите за осигуровки - 17122,59лв.
Поради непредставянето на всички разходооправдателни
документи в хода на ревизията от страна на РЛ, определената от органите по
приходите данъчна основа за 2018 г. на основание чл.122, ал.2 от ДОПК и във
връзка с чл.122, ал.1, т 1 от ДОПК е, както следва:
-Приходи: 230 230,00 лв., в т.ч. представени от РЛ фактури
за извършени от него доставки и включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС
- 230 230,00 лв.
-Разходи: 1 131 096,27 лв., от които документалнообосновани
разходи по представени фактури от РЛ, по които същото е получател и които са
включени в дневниците за покупки и С-Д по ЗДДС - 15 362,32 лв.; разходи за
амортизации на двата локомотива-1050000,00лв.; разходи за възнаграждения - 52
356,56 лв.; разходи за осигуровки - 13
377,39 лв.
От фактическа страна в частта относно допълнително
начислените задължения по ЗДДС, е установено следното:
„ЖПС - БГ" ЕООД е регистрирано по ЗДДС от 28.06.2012 г.
- регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. На 19.02.2013 г.
дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган на НАП. На
09.04.2013 г. е извършена повторна регистрация по ЗДДС - задължителна
регистрация във връзка с облагаем оборот. „ЖПС - БГ" ЕООД е дерегистрирано
по ЗДДС на 05.07.2018 г., а двата актива са налични към датата на
дерегистрацията по ЗДДС на лицето.
Според изводите на приходните органи съгласно чл. 111, ал. 1
от ЗДДС и във връзка с чл. 27, ал. 5 от ЗДДС се смята, че „ЖПС - БГ“ ЕООД към
05.07.2018 г. е извършило доставка по смисъла на ЗДДС на наличните активи, за
които е ползвало данъчен кредит по реда на ЗДДС и които са активи по смисъла на
Закона за счетоводството активи и по смисъла на Закона за корпоративното
подоходно облагане, различни от тези по смисъла на Закона за счетоводството.
Посочено е, че съгласно определените категории активи по
смисъла на чл.55, ал.1 от ЗКПО локомотивите попадат във II категория активи с
максимална годишна амортизационна норма 30 %, с оглед на което разходите за
изхабяване на тези активи са определени за периода от м.07.2017 г. до м.06.2018
г. вкл. (12 месеца) и в размер на 1 050 000,00 лв. общо за двата актива.
Съобразно събраните по реда на ДОПК доказателства и
извършения анализ на относимите към РЛ обстоятелства е прието за установено, че
данъчната основа на доставката на стоки и/или услуги по чл. 111 от същия закон,
определена по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС възлиза на 2 450 000,00 лв. (2 бр.
х 1750 000,00 лв.= 3 500 000,00 лв.
х 30%=1 050 000,00 лв. и 3 500 000,00 лв. - 1 050 000,00 лв.= 2 450000,00 лв.) и
дължимият ДДС, който е изискуем от „ЖПС - БГ“ ЕООД възлиза на 490 000,00 лв.
Същият е дължим за последния данъчен период м.07/2018 г. ведно с прилежащите
лихви от 114 750,85 лв.
Последвало е издаване на процесния РА №
Р-16001620001185-091-001/04.12.2020г., в който е посочено, че ревизиращият екип е изследвал фактите и обстоятелствата,
относими към определянето на данъчните задължения за ревизирания период,
съобразно изискванията на ДОПК със събраните годни доказателства и
доказателствени средства, като
приходните органи изцяло приемат изложените в Ревизионния доклад факти и
обстоятелства, направените фактически и правни изводи и предложенията за
установяване на задължения по видове и периоди, както следва: ДДС за периода
01.01.2017 г. -31.05.2017 г. , 01.07.2017 г. - 05.07.2018 г. в размер на 495
632.66 лв. и лихва в размер на 116 549.83 лв.
Срещу РА е депозирана жалба по административен ред, в частта
в която с РА са определени допълнително задължения по ЗДДС в размер на
490 000,00 лв., ведно със съответните лихви. Към
жалбата са приложени като допълнителни доказателства: оценителски доклад от
Светлана Сивкова, аналитични салда на сметка 207 за периода 01.07.2018
г.-31.07.2018г., протокол от 01.07.2018 г. и протокол от 02.07.2018 г., главна
книга на сметка 207 за периода 01.07.2018 г.-31.07.2018 г.; счетоводен баланс
към 31.12.2018г.
Последвало е издаване на процесното Решение № 151 от
04.03.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП, с което решаващият орган е
възприел като правилни и законосъобразни изводите на приходните органи и е
потвърдил ревизионен акт № Р-16001620001185-091-001/04.12.2020 г., издаден на
„ЖПС - БГ“ ЕООД за допълнително начислен ДДС в размер на 490 000,00 лв., ведно
с прилежащи лихви в размер на 114 750,85 лв., касаещи данъчен период м.07/2018
г.
В мотивите на решението е посочено, че ревизиращият екип правилно
е определил данъчната основа на съответните активи, които са обект на облагане
с ДДС, като се е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал.5 ЗДДС във вр. с чл.111 ЗДДС на база данъчната основа при
придобиването на локомотивите, намалена с разходите за изхабяването им предвид
обичайния икономически живот на стоката или услугата, като не са уважени
възраженията на жалбоподателя, данъчната основа да е пазарната цена.
Относно представените към жалбата оценителски доклад и
баланс към 31.12.2018 г„ аналитични салда на с-ка 207 Машини и оборудване за
м.07/2018, г., главна книга на с-ка 207 Машини и оборудване за м.07/2018 г., е
прието, че същите не са били предоставени по време на ревизията, като според
решаващия орган същите са частни свидетелстващи документи, удостоверяващи
изгодни за ревизираното лице факти и обстоятелства.
В мотивите на процесното решение е посочено, че от резюмето
на оценителския доклад се установява, че същият е изготвен от изпълнител
„А-С-А“ ООД гр. Пловдив, чрез сертифициран оценител Светлана Велева Сивкова, която
е съдружник във фирмата. Описано е, че „А-С-А“ ООД е регистрирано по ЗДДС лице,
но до настоящия момент от дружеството не е издадена фактура за продажба, с
получател „ЖПС-БГ“ ЕООД и с предмет - изготвяне на експертна оценка. В „А-С-А“
ООД от учредяването му до настоящия момент нямало назначени лица на трудов
договор. Дружеството се представлява от А.С. Оценителят С. В. С. е майка на
представляващия „А-С-А“ ООД. Посочено е още в решението на Директора на
Дирекция ОДОП, че за календарната 2018 г., както и до настоящия момент от нея
не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, за извършена работа в дружеството с
личен труд. През 2018 г„ както и към настоящия момент, С. В. С. е наета по
трудов договор във фирма „Тип-Топ Куриер“ АД. В мотивите на решението е
описано, че в представения от РЛ оценителски доклад е посочено, че пазарната
оценка е изготвена след оглед на място и въз основа на представени от
възложителя 2 броя протоколи, съответно от 01.07.2018 г., изготвен в гр.
Търговище и от 02.07.2018 г., изготвен в гр. Белград. Описано е, че комисията,
съставила протоколите за техническите прегледи на локомотивите, се състои от
управителя на „ЖПС - БГ“ ЕООД, Д. А. - консултант по жп машини в „ЖПС - БГ“
ЕООД и Д. П. - отговорник ремонтни дейности в Локомотивно депо Г. Оряховица, като
е прието, че протоколите са изготвени само въз основа на външен оглед, а не
след преглед в сервизно депо, съответно в гр. Търговище и в гр. Белград. Според
мотивите на решението липсват данни лицето С.В.С. да е пребивавало в Сърбия, както и няма данни
за лицата, вписани в протокол от 02.07.2018г. за направен технически преглед на
локомотив Серия 55-234 в гр. Белград - Сърбия, на който се позовава и
оценителя.
Посочено е също, че данните в представените с жалбата
аналитични салда на с-ка 207 Машини и оборудване за м.07/2018 г. и главна книга
на с-ка 207 Машини и оборудване за м.07/2018 г. са коренно различни от тези,
съдържащи в същите счетоводни регистри, но представени в хода на ревизията с
вх. № 14 162/11.08.2020 г.
На следващо място в мотивите на Решението на Директора на
ОДОП е посочено, че по време на ревизия, за която е
издаден PA № Р-16001617006026-091-001/02.07.2018 г. от „ЖПС - БГ“ ЕООД са
изискани документи за регистрацията на въпросните локомотиви, в отговор на
което от управителя на дружеството са представени обяснения, че въпросните
активи нямат регистрация в Националния регистър на превозните средства при
Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, както и че „ЖПС - БГ“ ЕООД не
притежава: лиценз за извършване на превози на товари и пътници; Сертификат за
безопасност част А и част Б; договор за достъп на жп инфраструктурата.
В тази връзка е прието за безспорно установено от решаващия
орган, че въпросните активи - „Дизелов локомотив Серия 55-234“ и „Дизелов
локомотив Серия 55-091“ нямат регистрация в Националния регистър на
железопътните превозни средства/возилата при Изпълнителна агенция „Железопътна
администрация“, т.е. не са въведени в експлоатация, макар в жалбата да се
твърди, че именно в резултат на употребата им, същите са станали негодни и тази
тяхна употреба/изхабяване не може да бъдат определени по реда на чл. 27, ал. 5,
предложение 1 от ЗДДС.
Относно представените договор за наем от 01.07.2017 г.,
сключен с „Инфрарайл“ АД за отдаване под наем на двата локомотива за един месец
- м.07/2017 г. и издадена фактура № **********/01.07.2017 г. с ДО 2 850,00 лв.
и ДДС 570,00 лв., отразена от „ЖПС - БГ“ ЕООД в дневника му за продажби през
м.03/2018 г., е посочено, че „Инфрарайл“ АД от датата си на регистрация по ЗДДС
до настоящия момент подава само „нулеви“ СД по ЗДДС, в резултат на което е
прието, че дружеството не извършва дейност.
С оглед изложеното е формиран извод, че не са налице
безспорни доказателства, които еднозначно да удостоверяват, че в резултат на
обичайното изхабяване на локомотивите стойността на същите за една година е
намаляла от 3 500 000 лв. на 142 900,00 лв., предвид което
новопредставените доказателства не са приети като доказателство за
действителната стойност на процесните активи към датата на дерегистрация на
„ЖПС-БГ“ ЕООД по ЗДДС.
В хода на съдебното обжалване като доказателство е представен
и приет по делото компактдиск, съдържащ файлове с
електронни документи и доказателства относно валидността на електронните
подписи на подписалите ги лица, както и документите, по които е работило ВЛ, в
това число ГДД по чл. 92 от ЗКПО от
20.08.2021 г., счетоводен баланс към 31.12.2017 г., ОПР, оборотна ведомост и
аналитични салда –Амортизация на машини и оборудване, главна книга и аналитичен
дневник, всички за 2017г.
Допусната и приета по делото с възражения от процесуалния
представител на ответния административен орган е заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, в отговор на поставените
задачи, е дало заключение, че балансовата счетоводна стойност на двата дизелови
локомотива към дата 02.07.2018 г. е 142 900,00 лв. по счетоводни данни на
дружеството-жалбоподател.
Според експерта при наличие на документи - протоколи за
техническа оценка на дизеловите локомотиви, които посочват, че и двата
локомотива са в лошо техническо състояние и е необходим сериозен ремонт за
възстановяване на нетната реализируема стойност на активите, то правилно от
счетоводна гледна точка е извършена оценка на активите, за да бъде коректно
определена балансовата стойност на активите, която да бъде посочена в ГФО на
дружеството за 2018 г.
Експертът дава заключение, че съставените в счетоводството
на ЖПС - БГ ЕООД счетоводни записвания са коректни и са съставени на база на
първични документи. Уточнено е, че експертът не може да каже дали дизеловите
локомотиви са правилно оценени, тъй като това е от компетенцията на друг вид
експертиза, но на база изготвената и налична по делото пазарна оценка, може да се
заключи, че съставените счетоводни статии са изготвени с правилните стойности
съгласно Оценителския доклад, не противоречат на Закона за счетоводството,
счетоводните стандарти и обичайната счетоводна практика. В този смисъл
експертизата счита, че по отношение на проверените документи, счетоводството на
ЖПС - БГ ЕООД е водено редовно.
В отговор на поставения въпрос, ВЛ е изчислило, че задължението
по ЗДДС при дерегистрация, ако се приеме за правилна оценката на активите възприета
от дружеството. е следното: Главница ДДС - 29300 лв. и Лихва ДДС за периода
15.08.2018 г. - 04.12.2020 г. - 6861.64 лв.
В о.с.з на 16.09.2021 г. ВЛ е дало обяснения, че цитираната
инвентарна книга я няма по делото, като ВЛ е изискало счетоводни регистри, от
които е видно, че локомотивите са заведени по счетоводни сметки и че е
начислена амортизация.
ВЛ е посочило още, че локомотивите са въведени в
експлоатация, което е видно от инвентарната книга и от начислената амортизация.
Представените в хода на съдебното производство писмени
доказателства, както и заключението на вещото лице по приетата съдебно
счетоводна експертиза, която Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвена, ще бъдат коментирани в хода по същество на спора.
При така установеното от фактическа страна, Съдът достигна
до следните правни изводи.
Няма спор, че регистрацията на ревизираното дружество е
прекратена към 05.07.2018 г., както и че дружеството-жалбоподател е закупило
двата дизелови локомотива и е ползвало данъчен кредит за тях.
Между страните се спори относно стойността на стоките към
момента на дерегистрация, начина на определяне
на данъчната основа, съответно размера на допълнително начисления на
дружеството ДДС.
Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване
на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства.
Това ще рече, че в тежест на приходната администрация е да
докаже по делото, че събраните в ревизионното производство доказателства
действително сочат на наличието на приетите от нея обстоятелства по чл. 122,
ал. 1, т. 1 ДОПК като само при това положение съдържащите се в ревизионния акт
фактически констатации, релевантни за определянето на данъчната основа по реда
на чл. 122, ал. 2 ДОПК, ще се ползват с регламентираната в закона оборима доказателствена
сила.
В тежест на жалбоподателя по делото е да обори в процеса
чрез провеждането на пълно и главно доказване направените от приходните органи
фактически констатации в ревизионния акт, довели до определянето на данъчните
му задължения.
Ръководейки се от това основно положение, съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните по делото като им е дал
указания коя от тях какво следва да доказва в процеса.
В случая непредставянето в хода на ревизията от страна на
„ЖПС - БГ” ЕООД на подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2017 г. и 2018
г. по реда на чл. 7, ал. 2 от ЗКПО, е достатъчно основание за приетото от тях
преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 – 124 ДОПК.
Тук е мястото да се посочи, че допълнително представената в
хода на съдебното производство годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО от
20.08.2021 г. не съдържа нито входящ номер, нито данни, че същата е подадена по
реда на чл. 92 ЗКПО.
Отделно от това същата съдържа данни, които се разминават с
представените в хода на ревизията счетоводни документи.
Приходните органи са приели, че съгласно определените
категории активи по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО локомотивите попадат във
II категория активи с максимална годишна амортизационна норма 30 % и са
определили данъчната основа на доставката на стоки и/или услуги по чл. 111 ЗДДС
по реда на чл. 27, ал. 5,предл. 1 от ЗДДС, като същата възлиза на 2 450 000,00
лв. и дължимият ДДС, който е изискуем от „ЖПС - БГ“ ЕООД, възлиза на 490 000,00
лв. Същият е дължим за последния данъчен период м.07/2018 г. ведно с
прилежащите лихви.
От страна на жалбоподателя се оспорват изводите на
приходните органи като се твърди, че в издадения РА и РД не е отчетен фактът,
че процесните активи, считано от придобиването през данъчен период м. август
2017 г. до дата 05.07.2018 г. - датата на която е прекратена регистрацията по
инициатива на органа по приходите, са станали негодни за употреба според
критериите на обичайния икономически живот и разходите по повод на тази
употреба не могат да бъдат надлежно определени.
В тази посока в хода на административното обжалване са
представени: експертен доклад-оценка от лицензиран оценител С. В. С. -
сертифициран оценител на машини и съоръжения със Сертификат № ********* от
21.07.2011 год., издаден от КНОБ, според който към дата 02.07.2018 г. пазарната
стойност на наличните към този момент активи -„Дизелов локомотив Серия 55-091“
и „Дизелов локомотив Серия 55-234“, възлиза общо на 142 900,00 лв., както и
протоколи от 01.07.2018 г. и от 02.07.2018 г.
С оглед на това следва да се посочи следното:
При ревизията е установено, че към датата на дерегистрация по
ЗДДС - 05.07.2018 г., „ЖПС-БГ“ ЕООД се явява изпълнител на доставки по смисъла
на закона на всички налични стоки и услуги, които представляват активи по
смисъла на Закона за счетоводството.
По силата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС се приема, че към датата
на дерегистрация лицето извършва
доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които
изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима
икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит, като данъкът се включва в
резултата за последния данъчен период – ал. 3 на правната норма. Законовата
фикция обезпечава да се избегне стоките, при придобиването на които е било
упражнено право на приспадане, да станат обект на необложено крайно потребление
вследствие на прекратяване на дейността, каквито и да са причините или
обстоятелствата за това. В тази хипотеза, предвид обстоятелството, че стоките
няма да се ползват повече за облагаемата икономическа дейност на търговеца,
законът го поставя в ситуация подобна на краен потребител и на това основание
понася тежестта на ДДС. Данъчната основа, върху която се начислява данъка в
тази хипотеза, в случая е тази на придобиването – чл. 27, ал. 5 от с. з.
Става въпрос за „условна“ доставка на стоки и услуги, при
която се дължи ДДС, независимо че липсва прехвърляне на право на собственост
или други вещни права върху наличните стоки, както и извършване на услуги.
Независимо дали дерегистрацията е задължителна, по инициатива на регистрираното
лице или на орган по приходите, облагане по чл. 111, ал.1 от ЗДДС, трябва да
бъде извършено.
С разпоредбата на чл. 111 ЗДДС е транспонирана в
националното законодателство правната норма на чл. 18в на Директива 2006/112 на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност, според която държавите-членки могат да третират всяка от
следните сделки като възмездна доставка на стоки освен в случаите, посочени в
член 19, задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите
правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност,
когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично
приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с
буква а).
Според решение на Съда на Европейския съюз от 8 май 2013
година по дело C-142/12 член 18, буква "в" от Директива 2006/112/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на
облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по данъка
върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице.
Дерегистриращото се лице е длъжно да подаде справка
декларация до 14 число вкл. на следващия месец за последния данъчен период
-времето от 1-во число на месеца до датата на дерегистрацията вкл. Заедно със
справката-декларация лицето трябва да подаде и протокол-опис за начисляване на
ДДС по чл. 111 от закона за наличните активи към датата на дерегистрация по образец.
Той се включва в дневника за продажби за последния данъчен период и в резултата
за него, деклариран със справката декларация за този период. В протокол-описа
следва да се впишат само наличните активи, които подлежат на облагане с ДДС по
чл. 111, а в случай че дерегистриращото се лице включи в описа всичките си
активи, включително и неподлежащите на облагане с данък по чл. 11 от ЗДДС,
срещу всеки описан такъв актив в графа „Забележка“ следва да се посочи правното
основание, поради което за него не се начислява ДДС. В конкретния случай няма данни РЛ да е подавало
справка-декларация. Не са представени и счетоводни документи в хода на
ревизията, в които да са отразени констатираните обстоятелства, отразени в
протоколите от технически преглед от 01.07.2018г. и от 02.07.2018г. и намерили
отражение в оценителския доклад, за да може да се приеме, че са налице
обстоятелствата, визирани от дружеството относно стойността на локомотивите,
С оглед разпоредбата на чл. 111, ал.1 ЗДДС се открояват
следните условия: 1) стоките (ДМА, материални запаси, стоки и продукция) да са
налични към тази дата; 2) за тях да е упражнено право на приспадане на данъчен
кредит; 3) същите да са активи по смисъла на Закона за счетоводството или по
смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Според СС-16 ДМА са установими нефинансови ресурси,
придобити и притежавани от предприятието, които: а) имат натурално-веществена
форма; б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи
или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели; в) се
очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.
Съгласно първото изискване на чл.111, ал. 1 ЗДДС, ДМА да са
налични към датата на дерегистрацията, за локомотивите няма спор, че същите се
намират в патримониума на жалбоподателя към датата на дерегистрация. Както се
посочи по горе, съгласно представена от РЛ Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК
и инвентарната книга за 2018 г. „Дизелов локомотив Серия 55-091“ и „Дизелов
локомотив Серия 55-234“ са налични към 31.12.2018 г., поради което първото от
условията за начисляване на ДДС към датата на регистрацията е изпълнено.
Наличието на втората предпоставка, също не е спорно по делото, а именно, че
ревизираното дружество е ползвало пълен данъчен кредит при закупуването на
локомотивите. Третият елемент от фактическия състав на чл. 111, ал.1 от ЗДДС е
стоките да имат качеството активи по смисъла на Закона за счетоводството и
Закон за корпоративното подоходно облагане, и той е осъществен в настоящия
казус.
В случая дълготрайни материални активи на дружеството,
заведени в с-ка 207 Машини и оборудване, представляващи два броя дизелови
локомотиви Серия 55-091 и Серия 55-234, които представляват актив по смисъла на
Закона за счетоводството и са намерили отражение в Актива на Баланса на
дружеството. Следователно посочените локомотиви представляват ДМА
(обстоятелство, което не се оспорва и от жалбоподателя) и след като са актив по
чл. 111, ал. 1, т. 1 ЗДДС, то те трябва да бъдат включени в регистъра на
наличните активи и върху стойността, с която същите са заприходени следва да се
начисли ДДС, което не е сторено от дружеството, поради което това е извършено
от ревизиращия екип със съставянето на ревизионния акт.
След като по отношение на ДМА са налице всичките три
предпоставки за начисляване на ДДС върху наличните активи към датата на
дерегистрацията, единственият спорен въпрос остава този върху каква данъчна
основа това следва да бъде направено.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 данъчната основа на
доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в
който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при
придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на
данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на
услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот
на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този
ред, данъчната основа е пазарната цена.
Идеята е законът ни в тази си част да бъде съобразен с
практиката на СЕС (и най-вече с Решение от 08.05.2013 г. по дело C-142/12),
изискваща да се отчита промяната на стойността на активите от датата на тяхното
придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност
(датата на дерегистрацията). Следователно законът не предвижда два равностойни метода
за определяне на данъчната основа. Същите не са в съотношение на
алтернативност, а - на евентуалност. Едва когато, не може да бъде установена
себестойността на ДМА или стойността на тяхното придобиване, то тогава следва
да се премине към втория метод, този на пазарната оценка.
Твърдението на жалбоподателя, че първият метод е невъзможен
за прилагане в настоящия казус, с доводи, че към датата, на която е прекратена
регистрацията по инициатива на органа по приходите, са станали негодни за
употреба според критериите на обичайния икономически живот и разходите по повод
на тази употреба, не могат да бъдат надлежно определени, настоящата инстанция
намира за неоснователно и недоказано. Не е доказан от жалбоподателя този факт,
за обективно невъзможност за установяване на посочената придобивна стойност,
доколкото не са представени доказателства в хода на ревизията, които да
доказват възраженията му.
Напротив след като липсват първични счетоводни документи,
органът по приходите на основание чл. 182 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК правилно
е взел предвид данъчната основа при придобиването на активите към датата на
дерегистрация на дружеството, което обстоятелство се установява от приложените
по делото документи, доколкото и вещото лице потвърждава факта, че
счетоводството на жалбоподателя е водено редовно.
С оглед на това съдът намира, че е спазен материалния закон,
тълкуван в духа на горепосоченото решение на СЕС. След като самият жалбоподател
не е представил всички документи в хода на ревизията, то органът по приходите е
ценил само представените в хода на ревизията документи, които предоставят
възможност за определяне на данъчната основа по реда на чл. 27, ла.5, предл. 1
от ЗДДС, поради което не следва да се прилага вторият алтернативен метод за
определяне на данъчната основа, а именно пазарната оценка на активите.
Не би било излишно да се посочи и че в отговор на поставени
по дело С-142/12 преюдициални въпроси, СЕС твърди, че чл. 74 от Директива
2006/112/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба,
която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност
предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните
активи към датата на това преустановяване. Няма да е така само ако тази цена
съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата
дата и по този начин се отчита промяната на стойността им от датата на тяхното
придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност.
На следващо място според чл. 53, ал. 1 от ЗКПО данъчната
амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в
нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. Начислената данъчна
амортизация е сумата от годишните данъчни амортизации за съответния актив.
Начислената данъчна амортизация не може да превишава данъчната амортизируема
стойност на актива- чл. 53, ал. 3 ЗКПО.
Нормата на чл. 54,
ал. 1 ЗКПО регламентира признаването на годишните данъчни амортизации, при
определянето на данъчния финансов резултат. Съгласно СС 4 "Отчитане на
амортизации" амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален
актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период,
има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на
производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване по наем или за
други административни цели
Видно от представените в хода на ревизията счетоводни
документи, както и от публикуваните в ТР към Агенцията по вписвания актове,
дружеството е отразило в инвентарната книга за 2017г. описаните два дизелови
локомотива с първоначална стойност 1 750
000,00 лв. и годишна амортизационна норма 30%.
Както е отразено в счетоводството на РЛ определените
категории активи по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО локомотивите попадат във
II категория активи с максимална годишна амортизационна норма 30 %.
В случая, видно от изложеното разходите за изхабяване
/амортизация/ на процесиите активи са определени от органа по приходите в
частта по ЗКПО на разглеждания акт, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 и
ал. 2 от ЗКПО. Ревизиращият екип е определил данъчната основа на съответните
активи, които са обект на облагане с ДДС, като се е съобразил с цитираната
законова разпоредба. За такава данъчна основа е приета сумата от 2 450 000,00
лв. получена като разлика между данъчната основа при придобиването на активите
през м.06/2017 г., възлизаща на обща стойност 3 500 000,00 лв., намалена с
разходите им за изхабяване /амортизация/ за периода от м.07/2017 г. до
м.07/2018 г., възлизащи общо на 1 050 000,00 лв.
Буди съмнение факта, че РЛ закупува процесните
локомотиви през м.06/2017 г. за обща
стойност 3 500 000,00 лв., ползва данъчен кредит, твърди, че ги отдава под наем
за един месец-м.07/2017г., отразява фактурата за наем в дневника за продажби едва
през месец март 2018 г., завежда процесните локомотиви в счетоводните регистри
без да отразява представения оценителен доклад и едва след издаване на РА,
дружеството представя оценителски доклад за пазарна стойност общо за 142 000,00
лв. и констативни протоколи от 01.07.2018 г. и от 02.07.2018 г., в които е
описано, че след извършен технически преглед от тричленна комисия, двама от
членовете на която са представители на ревизираното лице, е констатирано, че за
възстановяването и въвеждането в експлоатация на процесните дизелови
локомотиви, е необходим скъп възстановителен ремонт.
Всъщност допълнително представените документи с жалбата от
05.01.2021г. срещу РА, не съвпадат с документите, които дружеството е
представило в хода на ревизията, и които документи всъщност са представени с
писма от 28.07.2020г. и 11.08.2020г. и в отговор на изпратените ИПДПОЗЛ.
Действително, както е констатирал и решаващия орган
представените в хода на съдебното производство счетоводен баланс и ОПР за
2017г. не съвпадат с представените такива в хода на ревизията. Нещо повече, при
справка в ТР се констатира, че представените в хода на настоящето съдебно
производство горепоменати документи се различават от обявените такива в ТР от
дружеството.
Отделно от това при справката в ТР се констатира също, че
дружеството не е подавало ГФО за 2017 г. и 2018 г., нито е публикувало
представения с жалбата срещу РА счетоводен баланс към 31.12.2018 г.
Според заключението на вещото лице, причините за обезценка
документално са именно Протокол от 01.07.2018 г. и Протокол от 01.07.2018г., в
които е посочено, че спорните дизелови локомотиви са за основен ремонт и не могат
да бъдат експлоатирани в това състояние.
Според експерта извършването на преоценка е необходимо при
съществена промяна в пазарните цени на актива или при вътрешна информация на
предприятието за морално изхабяване, физическа повреда или необходимост от
основен ремонт на този актив.
В цитирания от ВЛ СС 36 освен условията за извършване на
обезценка в 3.1. е посочено, че обезценка на активите се извършва най-малко
веднъж в края на отчетния период във връзка със съставянето на годишния финансов
отчет. В т.13 от СС36 е посочено, че на
оповестяване в приложението към годишния финансов отчет подлежат: а) сумите на
загубите от обезценка на активи, включени в отчета за приходите и разходите за
отчетния период, и статиите, в които са включени тези суми; б) сумите на
включените в отчета за приходите и разходите от възстановяване на загуби от
обезценка и статиите, в които тези суми са включени; в) сумите на загубите от
обезценка, отразени за сметка на преоценъчния резерв; г) сумите на възстановените
загуби от обезценка за сметка на преоценъчния резерв.
В случая, както вече се посочи, от дружеството не е
публикуван ГФО. Няма и данни къде е отразен съответния оценителски доклад.
С оглед разпоредбите на чл. 7 във вр. с чл. 6, ал.3 от
ЗТР вписаното обстоятелство, в случая
ГФО, се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента
на вписването.
В тази връзка не се посочи и достоверна причина от РЛ за
непредставяне на оценителския доклад и КП от 01.07.2018г. и от 02.07.2018г. по
време на извършената ревизия, нито този доклад КП са посочени в представените
от ревизираното дружество писмени обяснения.
Съгласно чл. 181 ГПК, частният документ има достоверна дата
за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
Във връзка с така представените едва в хода на
административното обжалване документи, Съдът намира, че същите са частни
документи по смисъла на чл. 181 ГПК вр. с § 2 от ДОПК и като такива имат
достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, като в
случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като
от представените по делото писмени доказателства такова установяване не може да
бъде извършено.
Доколкото нито една от посочените хипотези на чл. 181 ГПК не
е налице в случая, Съдът приема, че както представените КП, така и оценителския
доклад са с недостоверна дата.
Заедно с това по аргумент от чл. 180 ГПК, тези частни
документи имат доказателствена сила,
която не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да
се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията
или противоречията в тях.
С оглед изложеното не следва да се кредитира и заключението
по приетата ССчЕ доколкото същото е изготвена предимно на база представения
оценителски доклад и счетоводни справки, представени от жалбоподателя на ВЛ,
които не са представени по делото, а и както вече се посочи, част от
счетоводните документи се различават от обявените в ТР, поради което същите не
са станали известни на ответния административен орган.
Не бяха опровергани от жалбоподателя изводите на решаващия
орган в посока, че е установено, че въпросните активи - „Дизелов локомотив
Серия 55-234“ и „Дизелов локомотив Серия 55-091“ нямат регистрация в
Националния регистър на железопътните превозни средства/возилата при
Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, т.е. не са въведени в
експлоатация, макар в жалбата да се твърди, че именно в резултат на употребата
им, същите са станали негодни и тази тяхна употреба/изхабяване не може да бъдат
определени по реда на чл. 27, ал. 5, предложение 1 от ЗДДС.
В подкрепа на това е и неопроверганото от РЛ обстоятелство и
установено при ревизията, че въпреки
представената фактура № **********/01.07.2017 г. за договор за наем на
процесните локомотиви, отразена от „ЖПС - БГ“ ЕООД в дневника му за продажби
едва през м.03/2018 г., наемателят „Инфрарайл“ АД от датата си на регистрация
по ЗДДС до настоящия момент е подавал само „нулеви“ СД по ЗДДС, т.е. не
извършва дейност.
След извършена служебна проверка в ТР се констатира също, че
„Инфрарайл“ АД не е публикувало ГФО за периода 2017 г.-2019 г.
Същевременно въпреки твърденията на дружеството, че двата
локомотива са въведени в експлоатация, същото освен фактура за отдаване под
наем не представя никакви доказателства, че двата локомотива всъщност
действително са ползвани от наемателя.
Ревизиращият екип е проявил в достатъчна степен активност по
събиране на данни за счетоводното отчитане на активите от „ЖПС - БГ“ ЕООД чрез
изискване на цялата счетоводната документация,
но такава не е била представена в цялост.
От друга страна информацията
за пазарната цена е предоставена от жалбоподателя на органите по приходи не в
хода на ревизията, а едва с жалбата по административен ред, като не следва да
се приема, че е налице хипотезата на чл. 27, ал.5, предл. 2 от ЗДДС.
Тук отново следва да припомним идеята за облагането с данък
на наличните активи при прекратяване на независимата икономическа дейност,
респ. при дерегистрация – да не се допусне стоки, за които е упражнено право на
данъчен кредит, да станат обект на необложено с ДДС крайно (нестопанско)
потребление. Това означава, че ако става въпрос за дълготраен амортизируем
актив, основата му за облагане с ДДС в хипотезата на чл. 111 от закона в общия
случай би трябвало да е равна на цената на придобиване (себестойността) на
актива, намалена с начислените амортизации до момента на прекратяване на
регистрацията по ЗДДС (и обезценки). За да се избегнат евентуални спекулации,
желателно е да се ползват данъчно признатите амортизационни норми, т.е. може да
се направи препращане към чл. 55 от ЗКПО.
Не намира подкрепа и възражението в жалбата, че старият
управител на дружеството след продажбата на дяловете е предоставил на новия
управител търговската и счетоводната документация, при прегледа на която
документация, новият управител е установил, че има съставен експертен доклад
към 02.07.2018 г.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от Търговския закон всеки търговец е
длъжен да води счетоводство, в което отразява движението на имуществото на
своето предприятие, като това движение се регистрира в хронологичен ред. Въпрос
на организация на търговеца и негова отговорност е да осигури спазването на
данъчното законодателство, независимо от наличието на проблеми с управителя,
което не се отрича от ревизиращите органи. Управлението и представителството е
изцяло отговорност на търговеца и не следва същият да черпи полза от
ситуацията, в която поради смяна на управителя е допуснато несъблюдаване на
ЗСч, ЗКПО и ЗДДС. Налице са различни способи и механизми за осигуряване
спазването на изискванията към търговците.
С оглед горното, Съдът намира, че приходните органи правилно
са определили данъчната основа на съответните активи, които са обект на
облагане с ДДС по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС, предл. 1 в размер на 2 450
000,00 лв., и допълнително са начислили ДДС -в размер на 490 000,00 лв. с
прилежащи лихви за данъчен период м.07/2018г.
Предвид всичко изложено, жалбата се явява като неоснователна
и поради това следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно и доказано
в размер на 8577,51 лв. (осем хиляди петстотин седемдесет и седем лева и 51 ст.), определен по реда на чл.8,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в приложимата й редакция), във връзка с чл.161, ал.1 от ДОПК, следва да бъде
уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на НАП тази сума.
Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЖСП-БГ“ ЕООД, ЕИК ***, адрес за
кореспонденция: гр. София, ***, адрес по чл. 8 от ДОПК: с. Златитрап, ***,
представлявано от В.Г.–управител, против РА
№Р-16001620001185-091-001/04.12.2020год., издаден от Н. Ж. К., на длъжност
Началник на сектор- възложил ревизията и Б.Г. Ч., на длъжност главен инспектор
по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение №151/04.03.2021 год.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, с който на ЖСП-БГ“ ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 490
000,00 лв., с прилежащи лихви в размер на 114 750,85 лв., касаещи данъчен
период м. юли 2018 год.
ОСЪЖДА „ЖСП-БГ“ ЕООД, ЕИК ***, адрес за кореспонденция: гр.
София, ***, адрес по чл. 8 от ДОПК: с. Златитрап, ***, представлявано от В.Г.–
управител, да заплати на Националната агенция за приходите – гр. София, сумата
в размер на 8577,51 лв. (осем хиляди петстотин седемдесет и седем лева и 51 ст.), юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: