№ 28
гр. Котел, 29.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заС.ние на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПредС.тел:Йовка Ж. Б.а
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
Сложи за разглеждане докладваното от Йовка Ж. Б.а Гражданско дело №
20212210100361 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът М. С. М., ред. призован, явява се лично и се представлява от
адвокат С.Г. от АК Търговище;
Ответницата АЙШ. АК. ХЮС., ред. призована, не се явява, представлява
се от адвокат Х. Ч. от АК Сливен;
Вещото лице М.Н. Б., ред. призована, явява се;
Вещото лице д-р Д. М. С., ред. призована, явява се.
По даване ход на делото:
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещите лица:
М.Н. Б., българска гражданка, с висше образование, работи като ******,
неосъждана, постоянен адрес ******, ЕГН **********, без дела и родство със
страните;
Д. М. С., българска гражданка, с висше образование, работи като ******,
неосъждана, постоянен адрес *****, ЕГН **********, без дела и родство със
страните.
Съдът РАЗЯСНЯВА на вещите лица наказателната отговорност, която
носят по чл. 291 от НК и те обещават да дават заключение по знание и съвест.
Съдът пристъпи към изслушване на съдебнопсихологическата
1
експертиза, изготвена от вещото лице М.Б..
Вещото лице М. Б., КАЗА: Поддържам направеното заключението. При
С. няма никакви отклонения в психичното развитие, няма данни за синдром
на родителско отчуждение при нея, към нито един от родителите, с желание
посещава бащата и неговото семейство, дядо, баба. Мястото, където отива, се
чувства добре, без никакви тревоги, обаче когато е сама, тя сподели, че се
чувства много тревожна и сподели, че се тревожи за С., защото част от
контрола на поведението на С., С. го приема като свое задължение, което се
доказва и в процеса на интервюто на изследването и на всичко останало,
което сме провели с двете момичета. С. е голяма опора в училище на С., както
и в къщи и ако мога да кажа, тя е като пример за подражание на С., затова
приех в експертизата, че отделянето на детето С. от близначката ù С., в
случай че са разделени и едната живее при баща си, а другата да остане при
бабата, която основно се грижи за нейното израстване и възпитание, ще има
негативен оттенък върху двете близначки. Причините за това могат да се
обособят в няколко насоки. Първата насока е, че и двете близначки от своето
раждане до момента се отглеждат заедно, без да бъдат разделяни. Една такава
раздяла би повлияло и на двете момичета негативно. Както казах преди
малко, С. е основен помощник на близначката си С. във всяко едно
отношение и в къщи, така и в училище и като модел на подражание във всеки
един момент. С. е достатъчно отговорна и достатъчно ангажирана към своя
контрол или поведени към другата близначка. Раздялата и евентуалното
психично ограничаване при разделянето би повлияло негативно на живота и
на двете близначки. Още повече, че и двете момичета навлизат в един от най-
трудните периоди в човешкото развитие, какъвто е пубертета, а подкрепата и
оказаният контрол от бащата като родител и от страна на баткото, с който
момичетата са в добри взаимоотношения, би оказало положително влияние.
По принцип психологията тръгва от тяхното зачеване. И двете момичета
навлизат в пубертета и подкрепата и оказания съпорт както от бащата, така и
от батко им, би им повлияло положително. Психологията тръгва от момента
на тяхното зачеване, те се развиват едновременно и израстват едновременно
и по принцип, на теория, винаги един от близнаците върви малко след другия,
макар че С. е първи близнак, а С. е втори близнак, при тях нещата така са се
стекли, че С. е по-водещата, по-активната и по-отговорната в сравнение с
близначката си С.. Освен това при близнаците има един синхрон на поведение
2
- когато единият страда и другият страда и обратно, когато единият е радостен
и другият близнак е радостен и в случая С., като по-съхранена, интелектуално
го обяснява с това, че когато е при баща си, постоянно мисли за С., а С., от
своя страна, дори и да не приема тази раздяла като нещо негативно,
негативното идва от това, че бабата и дядото по бащина линия ù се карат,
затова че тя копира неприличното поведение от дете от своя клас. Като
емоционалност са еднакви и двете. Ако единият от близнаците се чувства
добре, то веднага се усеща това поведение и от другия близнак, затова освен
контрола, освен подражанието и подтика от страна на С. към С. е много
важен, особено в периода, в който навлизат и двете близначки.
Адв. Г.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. Ч.: В заключението, Вие сте цитирали думи на С., а именно от
съдебно заС.ние, което е проведено на 14.12.2021 г., в което тя казва - „В
Зелена морава бих искала да отидем и двете, но тя не иска да идва, тя иска
майка ни, а не иска баща ни, аз мисля, че кой където иска трябва да отиде“.
Тази позиция на С., пренесена към категоричното желание на С. да живее при
бабата от страна на майка си, както и нейната форма на лека изостаналост, би
ли повлияло на липсата на С. към С.? Какво смятате?
Вещото лице М.Б.: Тя С. го каза този израз като защита, че всеки трябва
да живее където иска. Това, което ми цитирате, е от материалите. Обаче
когато коментирахме кой къде иска да живее, тя се обоснова с добрите и
лошите качества и при двамата родители. Те го казаха в смисъл, да се
защитят техните желания, за това кой къде иска да живее.
Съдът, следва да приеме изготвената експертиза, тъй като прецени, че тя
дава отговор на поставените въпроси, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото заключението на вещото лице. На
вещото лице Б. да се изплати възнаграждение в размер на 350.00 лева от
внесения депозит.
Съдът ПРИСТЪПВА към изслушване на комплексно съдебно
психиатрично-психологическа експертиза.
Вещото лице д-р Д.С., КАЗА: Поддържаме направеното заключение по
делото. При освидетелстваната е установена гранична стойност от лека към
умерена умствена изостаналост и тъй като тя вече е дете с специфични
3
потребности, се нуждае от психолог и логопед, както и работа по обучителни
програми, които биха и помогнали за придобиване на социални умения.
Имаше въпрос дали може да отшуми това състояние : по принцип умствената
изостаналост не е болест в смисъл, а непълно развитие на интелекта, при
което не може да се очаква достигане на нормален интелект, а по-скоро с тези
обучителни програми, да ги наречем, би могла да се постигне компенсация на
умствената изостаналост, но не може да се говори, че ще се достигне до едно
нормално интелектуално развитие.
Въпрос на съда: Бабата, която в момента се грижи за двете деца, ползва
ли се с достатъчен авторитет за двете деца и по-конкретно за детето С.?
Успява ли тя да ги контролира? По време на изслушване на децата, те ми
заявиха, че само ядат, мързелуват и нищо не правят.
Вещото лице Д.С.: Госпожата е в ролята на баба и ако досега е успявала
да изгради някакви правила и е успявала да накара децата да я слушат, то
мисля, че след много кратко време тя изобщо няма да може да налага
правила.
Вещото лице М.Б.: Аз също заявявам, че поддържам експертизата. Бабата
е човек, който успява да контролира поведението на С., обаче тя не успява със
своите сили да забрани негативните прояви на С., които показва и и оттам
произтича желанието ù на С. да не посещава другите – татко, баба и дядо.
Разликата между семействата в село Тича и в село Зелена морава е в
контрола. Не че контролът от страна баба им от майчина линия е по-нисък
или по-малък, но просто тя не успява със собствени сили. Аз не мога да кажа,
че тя няма авторитет пред децата, но при нея те са по-обгрижвани децата, за
да бъдат контролирани. Докато обаче при другото семейство от страна на
баща им в Зелена морава, контролът е многостранен и постоянен. Там е
бабата, която ги кара да си подреждат стаята и да свършат работа, там е
баткото, както и татко им, който е най-големият авторитет в живота им към
момента. Оттам идва и желанието на С. да не иска да отиде при другите дядо
и баба в Зелена морава, а не от липса на някакви грижи от страна на баба им в
Тича, просто там контролът е по-строг. Там не ù се позволява на С. да псува,
да показва среден пръст и да се държи, както иска.
С. би могла при израстването си заедно с баткото, бащата и С. в Зелена
морава да се случи тази промяна в поведението ù в положителна насока,
4
защото леката олигофрения при С. клони към умерена, която е по-тежка и
обсебваща и те са много лесно манипулируеми, те бързо попиват всичко и за
съжаление попиват негативните качества от страна на връсниците им. С. е
лесно манипулируема, но когато има по-строга ръка на контрол, не толкова
щадяща, нещата биха могли да бъдат променени в положителна посока.
Въпрос на съда: А какви са вероятните прогнози за развитие на
изостаналостта при С.?
Вещото лице М.Б.: Ами не можем с точност да кажем, тъй като много
зависи от възрастта, в която се намират децата, а близначките не са в толкова
висока възраст, но въпреки всичко, много време е загубено за работа със С.
във връзка с компенсация на тези интелектуално-паметови дефицити. Това
обаче може да бъде донякъде компенсирано в нейна полза. С. разбира, че
прави нещо непозволено, но тя смята, че може да го прави. Когато обаче
единият от родителите ù се скара, втория ù се скара и се стига до конфликт,
защото това на нея не ù харесва, и когато има образеца до себе си в лицето на
С. и когато има здравата страна на контрола от нейните близки, нещата могат
да бъдат променени в положителна посока за С.. Това зависи и от работата с
детето С. оттук нататък.
Въпрос на съда: С. има ли изобщо представа за учебния процес и неговия
смисъл? Доколко е достоверно нейното изявление по време на изслушването,
че математиката е любимият ù предмет?
Вещото лице М.Б.: Много слаба и много крехка е представата ù. Няма я
онази мотивация, която я има при С., а би могла да я има. Тя С. казва, че със
сестра ù С. си пишат и ние проверихме това с д-р С. и видяхме на телефоните
им в чатовете по социалните мрежи помежду им, че няма изречения, а само
емотикони. Няма нещо, което да са си писали с букви.
Въпрос на съда: В края на обясненията си С. сподели, че тя обича много
да готви. Какво установихте Вие?
Вещото лице М.Б.: Това пак идва от нейната некритичност. Ние
разговаряхме поотделно с двете момичета, за да не си влияят помежду им и
попитахме С. какво е за нея С.? Тя каза, че С. ù е сестра, че я обича и че я
пази, а това е точно обратното - С. е тази, която я пази. С. е закрилницата, а С.
е потърпевшата. С. е пазителката на С., обаче С. се възприема така, защото тя
копира, подражава на близначката си, което тя желае да подражава, но не го
5
притежава като качество. Ние затова считаме, че не би било в интерес на С. да
се разделя с близначката си С.. Отричаме синдром на родителско отчуждение
от бащата, тъй като нежеланието ù да отиде в Зелена морава е защитна
реакция.
Въпрос на съда: Липсата на постоянна майчина грижа в живота на двете
момичета и конкретно С., по какъв начин им се отразява на децата и
конкретно на С.? Установихте ли С. да страда от липсата на майката?
Вещото лице М.Б.: Отрицателно се отразява. И двете деца страдат, не
само С., но и С.. Страдат от липсата на емоционалната подкрепа, която
получава едно дете от майката и подкрепата, която получава и съветите,
които трябва да се дадат от страна на майката, още повече че това са и две
момичета. Всичкото това е липса.
Въпрос на съда: Тя до каква степен би могла да бъде компенсирана от
връзката по социалните мрежи? Изобщо може ли да бъде компенсирана?
Вещото лице Д.С.: Майката от 2015 г. е заживяла с друг мъж в друго
село. Тогава децата са били 4 – 5-годишни и оттогава тя не фигурира като
майка в живота им.
Вещото лице М.Б.: Представата за майка при децата С. и С. не е
цялостна. Майка на децата е баба им М., те я приемат като тяхна майка, тя е
човекът, който ги храни, съблича, гледа, води на училище и ги контролира по
някакъв начин. С майка им се чуват по телефона и се виждат, когато си идва в
България, но децата обясниха, че те не искат да остават в Париж. Ние много
бяхме внимателни, когато задавахме въпросите и на двете деца, защото
липсата на родители е много болезнено, те и самите деца го осъзнават, но
няма как да го опишат, а само го показват в привързаност и чрез поведението
си и уважението им към родителите.
Въпрос на съда: Как влияе на децата съжителството им с техния вуйчо,
който е с умствена изостаналост, и в частност на С.?
Вещото лице Д.С.: Те заявиха, че с вуйчо им се разбират и с тях им е
добре, но нашето внимание не беше насочено за взаимоотношението им с
вуйчото. Ние имахме други, по-важни задачи да установим, а именно -
отношението между тях двете и отношението им към родителите и
отношението между трите деца.
Въпрос на съда: Рисков фактор ли е вуйчото?
6
Вещото лице М.Б.: Мисля, че чичото е пак с умерена умствена
изостаналост, тя и С. е споменала, че той няма негативни прояви към тях, но
при децата с такъв проблем може да има някакви реакции от тяхна страна,
тъй като не може да се определи какво ще бъде поведението в даден момент.
Въпрос на съда: Състоянието на С., такова каквото е установили към
момента, явява ли се рисков фактор за развитието на С.?
Вещото лице М.Б.: От психологическа гледна точка, поведението и
състоянието на С. не би могло да повлияе негативно на състоянието на С., тъй
като те са вече в една разумна възраст. С., като здравият близнак, би могла да
прецени кое е положителното и кое е отрицателното в поведението на
нейните връстници, затова може би и контролът ù към С. е толкова голям и
толкова многостранен, както в поведението, така и в училище, и в къщи,
защото те са непрекъснато заедно. Тя С. е осъзнала и разбрала лошото
поведение на С. и дори се опитва да го промени към положително състояние.
Адв. Г.: Нямам въпроси към вещите лица, моля да се приеме
заключението.
Адв. Ч.: Казвате в заключението, че С. е силно привързана към баба си и
тя заявява категорично желанието си, че желае да остане при нея. Ясно е, че
двете деца не могат едно без друго, но смятате ли, че една такава драстична
промяна в живота на С. би се отразила негативно върху нея самата, предвид
заболяванията, които има? Или просто трябва да се търси някакъв по-плавен
подход, време, начин, по който тя да свикне с тази промяна, защото в
протоколите от предходното съдебно заС.ние прочетох, че тя не се чувства
много добре там. Да, вероятно от това, което казвате, че там те се държат по-
строго с нея и ù поставят задачи, ние не го отричаме това и това смятаме, че е
начин да се възпита С., но предвид нейното състояние, една такава рязка
промяна в нейния живот дали би се отразила емоционално и душевно на
нейното състояние, защото тя и бабата сподели, че С. ù е споделила, че има
притеснения, че ще я вкарат в лудница и нас точно това ни притеснява, как
ще реагира С. при една такава промяна.
В залата присъства бабата М.Я., на която съдът указа да изясни
допълнително въпроса на адвокат Ч.: След като бяха децата в Зелена морава и
след като се върнаха, С. ми разказа, че С. ù казала, че след делото ще ги дадат
в Зелена морава при баща им да живеят. Също ми каза, че чула, че ще я карат
7
в лудницата С.. След което аз попитах и С. дали са говорили за такива работи
в Зелена морава, а тя ми каза, че не са говорили за това и че С. не е разбрала.
Дори днес преди да тръгнем за делото, С. ми вика: „Аз нали, бабо, ти казах,
че искам в Тича, моля те кажи, че искам в Тича“. Тя С. в Зелена морава става
много чувствителна и се стресира. Дори ми каза, че искала да заплаче като
била в Зелена морава, но от страх не плачела. Викам ù дори и да отидеш там,
той те е баща, а тя ми вика „Ако изтрият твоето име, как ще те търся по
телефона“. Казвам Ви самата истина, това, което детето ми каза.
Вещото лице Д.С.: Аз мисля, че не би било редно, ако се присъдят
родителските права на бащата, да се прекъснат трайно отношенията с баба
им.
Адв. Ч.: Как би се отразило на С., една такава рязка промяна за нея на
родителските права, би ли повлияло негативно върху нея?
Вещото лице М.Б.: В крайна сметка родителските права в момента са на
майката, но тя не се грижи пълноценно за тях.
Адв. Ч.: А по какъв начин би следвало да се подходи, за да не е
стресираща промяната на мястото на живеене и отглеждане на С.?
Вещото лице М.Б.: Ако бащата си спомня, ние още когато разговаряхме и
проведохме разговор с него, обяснихме, че С. е по-чувствителната струна от
двете момичета и ако тя бъде мотивирана да отиде там и ако забележките
бъдат редуцирани не в началото, а по-строгия тон и по-строгото отношение
към двете момичета, С. би го разбрала, но С. не би го разбрала и затова е
необходимо от страна на бащата да предприема постепенно засилване, ако се
организират мероприятия и посещения на психолог и логопед и т. н., това ще
помогне на С. да свикне с новия начин, който ù се предлага, да бъде
мотивирана да се разбере, а не при едните да се говори против другите, а при
другите обратно. Ако го няма това родителско отчуждение, децата искат да
живеят и при двамата родители, тъй като децата са били и при единия, и при
другия родител. Нормално е С. да бъде по-свързана с баба си в Тича, защото
все пак 13 години е отглеждана от тях и по никакъв начин, както каза и д-р С.,
връзката с бабата да не бъде прекъсната. Ако трябва дори в началото С. да
има едни по-чести контакти с нея, докато се адаптират, ако съдът прецени
децата да бъдат при бащата. Има варианти и начини за да се избегне тази
стресираща ситуация за С..
8
Бащата М.М.: Това което бабата сподели, че сме говорили пред детето,
че ще го закараме в лудница и така нататък, изобщо не е вярно и е тяхна
измишльотина. Ние пак вкъщи с майка и татко сме си говорили, че ако взема
децата при мен и в случая конкретно и С., трябва веднага да започна да я водя
на психолог и че нещо трябва да се прави с това дете.
Адв. Ч.: А децата чуха ли този разговор помежду Ви?
Бащата М.М.: Те децата бяха навън някъде и си играеха тогава.
Въпрос на съда: Вие като баща по какъв начин контактувате със С. и има
ли разлика между начина, по който общувате със С. и начина, по който
общувате със С.? Може да ни пресъздадете някакъв Ваш разговор с тях? По
какви теми говорите със С. и по какви теми разговаряте със С.?
Бащата М.М.: Значи, С. е настроена към мен от бабата, аз досега не съм я
чул един път тати да ми каже.
Въпрос на съда: А Вие по какъв начин се опитвате да създадете контакт с
детето, за да може то да Ви възприеме като негов баща?
Бащата М.М.: Те като дойдат за два дена аз повече гледам със С. да се
занимавам, отколкото със С..
Въпрос на съда: Обяснете как минава един съботен ден, например, с
децата, след като дойдат в Зелена морава.
Бащата М.М.: Ние заедно ходим на риболов като дойдат в Зелена морава.
И в Търговище ходим на центъра и за два дена каквото можем да направим,
заедно гледаме да се повеселят децата.
Въпрос на съда: При изслушването С. сподели, че много обича да готви.
Действително готвила ли нещо, помагала ли е на баба си в Зелена морава при
приготвяне на ядене?
Бащата М.М.: Старае се С. да помогне на баба си. С. даже един път ми
направи едни сладкиши и от интернет беше гледала за рецептата и така. А С.
гледа С. как ги прави. Най-важното, те са момичета и дори съм ги питал
колко често се къпят в Тича при баба си, а те ми казаха, че баба им от
седмица на седмица пали банята да се къпят. Тогава им казах, че не може така
и да видят брат си за пример, като момче той се къпе всяка вечер и им казах,
че като момичета и те трябва да се къпят всеки ден.
Въпрос на съда: С. очаква ли да дойде да живее в Зелена морава?
9
Бащата М.М.: Да
Въпрос на съда: А С. очаква ли да дойде в Зелена морава? Вие говорили
ли сте вкъщи с децата по този въпрос?
Бащата М.М.: Да, говорили сме. Даже тази седмица пак говорихме,
събота и неделя и тогава попитах С. „Искаш ли да дойдеш?“, а тя дори не ми
отговори с „да“ или „не“, не може да каже. След което чух как С. вика на С.,
че пишман станала, че не иска при баща си.
Вещото лице М.Б.: Мога ли само един съвет да дам към бащата.
Въпросите – искаш ли, или не, са най-неправилните въпроси, които Вие като
родител бихте могли да зададете на децата си. Първо, защото тя е объркана и
не би могла да Ви каже, а дори и да Ви каже, то ще е моментен отговор.
Първото нещо, което трябва да кажете на С., е това, колко много я искате и я
обичате и колко много Ви липсва, а не тя да Ви каже дали иска при Вас или
не. Първото нещо е да можете да докоснете емоционално това дете.
Адв. Ч.: Преди малко бащата каза нещо, което мен много ме притесни, а
именно, че С. не се обръща към него с обръщението - татко, а Вие споделяте в
заключението, че няма отчуждение от страна на децата. Това не е ли такова
отчуждение? И обяснимо ли е едно дете на 12 години да не се обръща към
родния си баща с думата татко?
Вещото лице М.Б.: Тя и към батко си се обръща по име.
Адв. Ч.: Ама тя няма към бащата обръщение, както към батко си. Това не
е ли проблем и синдром на родителско отчуждение? И от целия разговор
дотук в залата аз останах с убеждението, но имам съмнение, че в отношенията
на двамата родители С. е жертвата и тя е лашкана насам-натам, като че ли тя е
най-манипулираната и ранима душа, с която всеки сега си разиграва картите,
което за детето не е ли много притеснително. В крайна сметка на нас
спокойствието на децата е много по-важно. Аз направо не съм убедена и не
искам да съм на мястото на съда в този случай, изключвам факта, че съм от
страната на майката, на ответната страна, в тази ситуация като майка, за мен
водещо е интереса на децата и аз тук трудно бих могла да преценя кое точно е
в интереса на децата. За С. е ясно и категорично, но С. се оказа доста
проблемен случай.
Вещото лице М.Б.: Не, не може да бъде синдром на родителско
отчуждение това, че няма обръщение, защото синдромът включва много
10
симптоми. Това, че С. не се обръща по име или с думата татко към собствения
си баща, това не е единична проява.
Въпрос на съда: А признак на какво е, според Вас?
Вещото лице М.Б.: Ами до момента, в който С. е ходила с желание в
Зелена морава и преди близо година и нещо е престанала да иска да ходи,
дотогава тя е ходила с желание и се е прибирала с желание и е нямала
проблеми с това, което е обяснимо, защото едно дете свиква на хубавото и
все пак там тя е отраснала и всички околности и хора са ù познати и няма как
да няма желание, но обаче там където ù харесва, оттам трудно човек напуска
това място. От година и нещо, когато започват тези негативни прояви и
острите забележки към С., тя спира да желае да ходи вече там и в същото
време се получава едно противоречие, защото тя не иска, но постоянно търси
близначката си С.. Не можем да кажем коя е тясната конкретната причина,
камъчетоу което обръща колата, заради което която С. не желае да живее там.
Адв. Ч.: А когато разговаряхте със С., Вие разбрахте ли дали съществува
комуникация между нея и баща ù, и какви са темите, по които те
комуникират?
Вещото лице М.Б.: Ние не сме задавали този въпрос, но той каза, че със
С. не разговаря и е по-затворена, но дори и говореща по-трудно, ние сме
провели събеседване с нея. Тя е контактна, но много по-затворена от типа
интровертни личности, които ние наричаме в психологията и тези личности,
които трябва да бъдат подтиквани и мотивирани да отговорят и да
контактуват и да кажат това, което искат. Ние с д-р С. не намерихме никаква
пречка по време на интервюто, още повече при изследването на С.. Да, много
по-лесно е да се комуникира със С., но това не трябва да ни спира за разговор
с другото дете, защото се създава чувство на неудовлетворение и чувство на
незначителност, на малоценност и ние още тогава дори казахме на
родителите, че детето трябва да разбере, че е искано и желано.
Адв. Ч.: В заключението някъде срещнах, че С. е манипулирана от баба
си М.. Някъде категорично мисля, че го заявихте и мисля, че се опитахте да го
кажете в днешното съдебно заС.ние. А усещате ли дали децата се
манипулират и от другото семейство от страна на баща им в Зелена морава?
Г-жо съдия, знам, че тук не е мястото, но г-жа Б. изготви експертизата и по
предното дело между М. и А. за голямото дете С. и тогава много категорично
11
в заключението се говореше за разликата между семейната среда между
едното и другото семейство, т. е. за по-консервативните подходи при едното
и не толкова при другото семейство.
Вещото лице М.Б.: Това е било в друга ситуация и друга възраст. Аз съм
оценила ситуацията в момента и с оглед възрастта на децата, в която се
намират, но загрижеността към едното и другото дете не трябва да се
различава, или поне да се показва. Ние трябва да направим така, че
вниманието да е по-голямо към С..
Адв. Ч.: Моя въпрос беше друг. В разговора Вие доловихте ли децата да
са манипулирани от страна на родителите по бащина линия?
Вещото лице М.Б.: Аз не мога да кажа кой е по-манипулиран, не сме
доловили такива неща при изготвянето на експертизите, но когато има вражда
между родителите, няма начин как това да не се прояви по някакъв начин.
Доволни бяхме, че не е изградено родителско отчуждение. В тази посока
беше насочено нашето внимание при изготвянето на експертизите.
Определено такива прояви от единия към другия родител, по никакъв начин
не ни помага. И доколкото си спомням от предишното дело, аз бях дала дори
и препоръки за това, какво да се прави, защото при създаването на едно дете
са нужни двама родители и същите тези двама родители са нужни за неговото
възпитание и отглеждане.
Въпрос на съда: Бащата има ли потенциала да създаде среда, в която
детето С. плавно да се адаптира, в случай че решението е в негова полза?
Вещото лице М.Б.: Това, което ние открихме при изготвянето на двете
експертизи, е, че той е загрижен и иска да присъства в живота на децата
постоянно, да провежда контрола и каквото може да направи допълнително
за С., защото както казахме в началото, тя е дете с по-специални потребности.
Въпрос на съда: Мислите ли, че той се нуждае от допълнителна помощ,
напр. участие в различни курсове, за консултация с детски психолог, за да
може да помогне на С. като дете със специфични потребности?
Вещото лице М.Б.: Би било хубаво и би било в негова полза. В крайна
сметка един родител не се ражда родител, той се ражда да бъде родител и пак
казвам, много лесно е да се комуникира с едно здраво дете, пет пъти по-
трудно е да се комуникира с едно увредено дете. Там трябва да сме много
внимателни в емоционално отношение и в изискванията към него и в това как
12
ще подходим към това дете, но нека С. разбере, че я обичате и искате, за да
може да приеме промяната по-лесно оттук нататък.
Адв. Ч.: Бабата иска да каже нещо в тази връзка, може ли?
Бабата М.Я.: Аз искам да кажа, където бащата ме обвинява, че аз казвам
на децата да не отиват и че ги подстрекавам да не обичат баща си, жестоко се
лъже, дори напротив, аз настоявам да отиват, дори когато не иска детето,
когато нещо се противи, аз пак настоявам да ходят и при неговите родители в
Зелена морава. Дори когато идва батко им да ги вземе и види, че С. не иска да
ходи, тя е казвала и пред него, че не ù се тръгва, защото не ù е хубаво да
говорят лошо за майка ù там в Зелена морава. Аз не лъжа, казвам самата
истина. Като приказват децата в Зелена морава, С. ми е казвала, че ù казват да
не обича майка си и да не говори за нея. Дори един път беше с таблета си в
Зелена морава, а баща ù или брат ù взел таблета ù и изтрил снимки на майка
им и затова не иска С. да ходи, а не че аз не ги пускам. След което за С.
имаше купен телефон, а за нея нямаше и за това също не иска, казвам самата
истина. Делят децата, ей затова не иска, а не че не обича баща си, и баща си
обича, но аз никога, ние и майка им, никога не сме им казвали да не ходят,
дори и по телефона като се чуват с майка им и ù кажат, че искат за седмица да
ходят при баща си, тя им вика да отиват, никога не сме говорили на децата да
не отиват при баща си. Аз се грижа 12 години за тях и знам в душичките им
какво искат, какво не искат, какво правят, те затова не искат да ходят. И
повече внимание на С. обръщат там, а на С. викат, че тя не учи, тя такова, тя
инакова и нищо нямало да стане от нея и според мен, затова тя не иска да
ходи. Тя С. е много чувствителна и от нищото да ù кажеш нещо и започва да
плаче детето, чувствителна е много. Ама за това където ме обвинява баща им,
жестоко се лъже.
Бащата М.М.: Бабата нали ме обвинява така, че така сме правили. С.
постоянно отива да взема сестричките си и дори ми вика, че баба им дори не
излиза от къщата да ги изпрати.
Въпрос на съда: Това поведение на С. евентуално продиктувано ли е от
различното отношение на бащата към двете деца?
Вещото лице М.Б.: Определено. Значи, пак повтарям, на едно дете трябва
да му се покаже, че е искано, обичано, желано. Втората задача е ние да
покажем на децата емоционалната подкрепа и поощряване на всяка негова
13
постъпка. Няма как да изискваме от С. да бъде перфектна, след като ù казваме
– ти това не можеш, ти онова не можеш и така, напротив, едно нещо да
направи не като хората, ние трябва да кажем – браво, много добре се справи, а
другия път ще го направиш още по-добре, за да бъде мотивирана да иска да
продължава да се развива.
Страните нямат повече въпроси към вещите лица.
Съдът, следва да приеме изготвената експертиза, тъй като прецени, че тя
дава отговор на поставените въпроси, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото заключението на вещите лица. На
всяко едно от вещите лица да се изплати възнаграждение в размер на 375.00
лева от внесения депозит.
Адв. Г.: Уважаема госпожо ПредС.тел, нямам други искания за събиране
на нови доказателства, смятам, че делото е изяснено и ще Ви помоля да ми
дадете думата по същество.
Адв. Ч.: Уважаема госпожо ПредС.тел, нямам други искания за събиране
на нови доказателства и моля да приключите съдебното дирене.
Съдът, като взе предвид, че по делото няма искане за събиране на нови
доказателства,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ. ДАВА ХОД
НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Г.: Уважаема госпожо ПредС.тел, ще Ви помоля да уважите така
предявения иск от моя доверител като основателен и доказан и категорично
заявявам, че не претендираме за разноски по делото. Считам, че се събраха
достатъчно категорични данни, включително и изслушаните експертизи, от
които е видно, че в интерес на двете деца С. и С. за в бъдеще да живеят при
бащата, той да упражнява родителските права и в този смисъл ще Ви помоля
да допуснете промяна и изменение на определените мерки спрямо двете деца,
съобразно спогодбата по гражданско дело № 443/2014г на РС Котел.
Настъпили са съществени и трайни изменения на обстоятелствата, при които
е била постигната тази спогодба и имайки предвид разпоредбите на чл. 123 от
14
СК, би следвало родителят да упражнява родителските права, а не баба или
дядо, като се има предвид, че моят доверител е един нормално развиващ се
баща и би напътствал ефективно и двете деца и би им дал добър пример за в
бъдеще. Децата не би следвало да бъдат разделяни, те са близначки и трите
деца, както брат им и те двете, би трябвало да живеят заедно, да имат
емоционална връзка, взаимопомощ и подкрепа. Раздялата между децата би
следвала да доведе до един дискомфорт и още по-големи психически
ограничения в живота на С.. С. има специални грижи, каквито баща ù може да
ù предостави в бъдеще, ако постоянно живеят децата при него и да търси
съдействие на специалисти, за да доведат до нейното нормално евентуално
развитие. В този смисъл аз ще Ви помоля за решение, което ще е в интерес на
децата. На майката би следвало да ù се определи режим за контакти. Тя
постоянно живее във Франция, с години не се е завръщала в България и
същата не е в състояние и не е способна да полага цялостни и адекватни
грижи за възпитанието и пълноценното развитие на децата, така че децата са
длъжни да живеят при родителите си, а такъв е единствено бащата в
България. Децата обективно не могат да живеят във Франция и считам, че
най-добрият интерес на двете деца ще бъде задоволен в най-голяма степен,
ако те живеят при бащата и той да упражнява родителските права. За
контактите има достатъчно практика и съобразно практиката на съда, да
определите контакт на майката с децата и минимална издръжка, каквато
претендираме в размер по 200 лева на всяко от децата, която ще се заплаща от
влизането на решението в законна сила чрез бащата. Така че по този начин,
ако уважите искането, ще бъде защитен най-висшия интерес на децата и в
този смисъл ще Ви помоля за решение. Mоля да имате предвид и писмените
бележки, които бях представила в предишното съдебно заС.ние.
Адв. Ч.: Уважаема госпожо ПредС.тел, моля да постановите съдебно
решение, с което да отхвърлите предявените искове, като неоснователни и
недоказани, като уважите също така и предявения насрещен иск относно
изменение на размера на присъдената със спогодбата издръжка. Считам, че не
са настъпили съществени изменения на обстоятелствата от първоначалното
определяне на родителските права по отношение на двете деца. На мен, като
пълномощник на ответната страна, ми е трудно, предвид обстоятелството, че
действително майката, която трябва да полага преки грижи за отглеждането и
възпитанието на децата, е отсъствала така в един дълъг период физически от
15
живота на децата, но от разпита на свидетелите се установи по категоричен и
безспорен начин, че тя по никакъв начин не е дала повод да отсъства от
емоционалния и духовния свят на децата, стремяла се е постоянно да
осъществява контакт, като предвид световната пандемия, в един действителен
дълъг период от време тя не е успяла да се завърне от Франция. Безспорно е
обстоятелството, че тя живее в Париж, но в съдебно заС.ние, в което тя беше
изслушана, същата заяви, че това е едно временно решение и това решение е
продиктувано от желанието на ответната страна и нейния настоящ съпруг да
съберат пари, за да могат да си купят жилище в Търговище, където тя да се
установи да живее заедно с трите си деца, тъй като тя има преродено дете от
втория си брак. През цялото време на отсъствие на майката преки и
непосредствени грижи за възпитанието на децата са полагани от тяхната баба
и е безспорно установено, че дори и да има леки пропуски относно това,
примерно да е позволила на децата да се държат по-леко, по-свободно, т. е. да
има пропуски в дисциплината и в реда, обичайно знаем, че това е характерна
черта на бабите, така да бъдат малко по-меки с децата, разбира се това не
може да компенсира необходимото поведение на този момент. За мен особено
притеснителен е фактът, ако се наложи, съдът да постанови решение, с което
родителските права да бъдат предоставени на бащата и за мен тревога буди
поведението на С.. От изслушаните в днешното съдебно заС.ние експертизи е
очевидно, че при С. има проблем, безспорно е, че дефицитите, които са
установени в нейното поведение, следва да бъдат компенсирани със
специални познания и работа със специалисти като психолог, психиатър и
логопед. Смятам, че тези потребности могат да бъдат задоволени от страна на
тяхната майка, макар и тя да не присъства в момента в България, тя е в
състояние, чрез своята майка, да осигури възможност тези потребности на С.
да бъдат задоволени. По-тревожен обаче е фактът как С. би възприела едно
такова трайно и съществено изменение в нейния живот. Независимо че
майката от няколко години не присъства в страната, всички свидетели
разпитани по делото, разкриват една личност, която е силно привързана към
децата, личност, която е позитивна, която се опитва да не налага разделение и
да не насажда мнение у децата по отношение на другия родител. Не така стоят
нещата обаче в поведението на ищцовата страна и на неговото семейство.
Разбира се, когато става въпрос за предоставяне и упражняването на
родителските права, водещи са интересите на децата и аз смятам, че
16
действително справедливостта налага да преценим не какво на бабата
харесва, не какво на майката харесва, а как децата ще се чувстват добре. От
всички събрани по делото доказателства обаче аз не съм убедена, че децата
там ще се чувстват добре, защото както и в предходни дела, на които Вие
също сте били предС.тел на състава, така и от изслушаното от днес
заключение, така и от изслушването на бащата, а да не говорим и от
изслушването на брата в предходно съдебно заС.ние, категорично личи
разликата в подхода на възпитанието и ценностите на едното и другото
семейство. Децата в Тича се отглеждат спокойно, в една по-демократична и
по-мултикултурна среда и това считам, че е в интерес на децата, докато в
Зелена морава считам, че точно това ще бъде дефицит при тяхното
отглеждане и възпитание. Изслушването на баткото С. за мен беше
притеснително в предходно съдебно заС.ние, както притеснително беше и
неговото поведение извън съдебната зала. Свидетелката Г., мисля, че така
беше името ù, тя разказа в предходно съдебно заС.ние какво е било
отношението на С. спрямо неговата майка. Считам, че такова поведение е
недопустимо и ако децата попаднат в такава среда, това би се отразило върху
тяхното възпитание. Средата е твърде консервативна, насаждаща омраза и
негативизъм спрямо другата половина от рода на децата и подобно
възпитание на децата, според мен, би се отразило пагубно за тяхното
израстване. Да, вярно е, че майката я няма, отглежда ги бабата с нейния
съпруг, но подпомагана финансова от майката и чрез прекия и ежедневен
контакт с децата по социалните мрежи, като майка съм убедена, че това не е
достатъчно, не е достатъчно и справедливостта може би налага децата да
живеят при родителя, който физически е тук, но пък самото присъствие на
родителя за мен не е достатъчно. Необходимо е за комфорта на децата да бъде
създадена една добра, здрава семейна среда, каквото за съжаление в ищцовата
страна не виждам. Освен това ще коментирам и факта, че бащата е работил
като тираджия дълги години и според мен, въпрос на стратегия в защитата на
ищцовата страна е той да представи трудов договор, въз основа на който да
докаже, че неговите пътувания са по-краткосрочни, макар че не това е
действително фактическо положение и тогава възниква въпроса - ако бащата
продължи да отсъства продължително от страната, не стигаме ли до същата
ситуация. Да, вярно е, че няма да бъдат две години, но в крайна сметка ще се
стигне в ситуация, в която по-голямата част от времето децата ще бъдат
17
отглеждани и от бабата по майчина линия, и от бабата по бащина линия. Като
имате предвид изложеното, моля да постановите Вашето съдебно решение. Не
претендираме за присъждане на сторените разноски.
Адв. Г.: Уважаема госпожо ПредС.тел, голословни са твърденията за
социалната среда, че била консервативна в дома на моя доверител. Няма
никакви такива данни и в социалния доклад е отразено, че бащата притежава
нужния родителски потенциал да отглежда, както е отгледат досега сина си,
така и двете близначки, така че неистински са тези твърдения за
консервативна социална среда, а що се отнася за местоработата на моя
доверител, ние сме представили писмен договор, че той си промени
местоработата, само и само да бъде всяка вечер в дома си, за да отглежда
непълнолетните си две дъщери, така че той е бил наистина международен
шофьор, но в момента, той всяка вечер се прибира вкъщи, има писмени
доказателства, които сме представили.
Съдът ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение на 29.04.2022 г.
Адв. Ч.: Моля да ми бъде изпратен препис от протокола на посочената от
мен електронна поща.
Да се изпрати препис от протокола на заявената от адв. Ч. електронна
поща, след като бъде изготвен.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заС.ние, което приключи в 12:35 ч.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
Секретар: _______________________
18