Решение по дело №5247/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1445
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20205330205247
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 144510.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXI наказателен състав
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
Секретар:Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20205330205247 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 512728-F533620/18.05.2020 г.
на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Бенс - газ“
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е. Н. Н.,
на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на по 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5
вр. ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се отмени НП, като аргументира становището си с
бланкетни възражения, свързани единствено с приложението на института на
маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание представител а
дружеството не се явява.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице
маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано и се подкрепя от събраните
доказателства.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят „Бенс-газ“ ООД било регистрирано по ЗДДС лице.
1
На дружеството била извършена електронна проверка за спазване на данъчното
законодателство. Проверката извършила С. К. на длъжност старши инспектор по
приходите към ТД на НАП Пловдив. На 15.10.2019 г. установила, че дружеството
жалбоподател не е подало пред приходната администрация справка декларация по
смисъла на чл. 125 от ЗДДС, като с това не е спазило законоустановения срок за
подаване до 14.10.2019 г. за отчетния период 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г.
На 05.11.2019 г. дружеството жалбоподател чрез своя представител получило
покана изх. № 70-00-13280-23/30.10.2019 г. от ТД на НАП Пловдив, с която се
уведомява да се яви в 7-дневен срок от получаването за подаване на справка
декларация по ЗДДС и отчетни регистри съгласно чл. 125 от ЗДДС и за съставяне на
АУАН за периода месец септември 2019 г.
Справката декларация била подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен път
на 20.11.2019 г. и заведена с вх. № 16004134113 от същата дата.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F5336200/10.01.2020 г. срещу дружеството за
нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на
свидетел и отсъствие на представител на дружеството. Същият е връчен на 25.02.2020
г. Подадено е възражение от дружеството против съставения акт, с което се сочи, че
данъкът е внесен.
За извършеното нарушение било издадено НП, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл.
179, ал. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката
С. К. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, възражение, покани от ТД на НАП Пловдив
изх. № 70-00-13280-23/30.10.2019 г., ведно с обратна разписка за връчването й, и № 70-
00-14586-17/28.11.2019 г., копие от нотариално заверено пълномощно, протоколи №№
**********, ********** и ********** от 18.02.2020 г., оправомощителна заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на ЦУ на НАП.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. Споделя, че е изпратила покана до дружеството за
явяване за съставяне на АУАН. Показанията съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства
и становището на жалбоподателя за действително закъснение в подаването на
справката декларация, изразено в жалбата и във възражението подадено срещу АУАН,
поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената заповед.
Макар да се установява от обективна и субективна страна осъществяването на
състава на административно нарушение по съответния член, в хода на
2
административно наказателното производство при съставянето на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита
на наказаното юридическо лице.
АУАН е издаден при неспазване на императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН. За да може да бъде съставен АУАН в отсъствието на засегнатото лице, законът
изисква нарушителят да е известен и да не може да се намери или след покана да не се
яви за съставяне на акта. Последната хипотеза следва да се разбира като целенасочена
покана за явяване за съставяне на АУАН, т.е. от съдържанието недвусмислено да се
извлича волята на актосъставителя за намерението му да състави определен АУАН за
установено вече нарушение и предупреждение до засегнатото лице за последиците от
неизпълнение на задължението да се яви при съставяне на акта. Това изявление следва
да достигне до знанието на субекта, който ще бъде привлечен към
административнонаказателна отговорност, за което да бъде съставен съответният
документ или да се приложи доказателство за получаването на поканата от лицето.
Изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието на
засегнатото лице е императивно изискване.
Съгласно приложените от ТД на НАП Пловдив доказателства поканата до
дружеството жалбоподател за съставяне на АУАН е била съставена и изведена със
съответния изходящ № 70-00-13280-23/30.10.2019 г. Същата е получена от
дружеството нарушител на 05.11.2019 г., съгласно представените от въззиваемата
страна доказателства - разписка. В поканата е разписано, че в 7-дневен срок от
получаването й представител на дружеството следва да се яви на посоченото в нея
място и време за съставяне на АУАН – т.е. до 12.11.2019 г. По делото е налична и
друга покана за явяване за съставяне на АУАН с изх. № 70-00-14586-17/28.11.2019 г.,
но същата не се доказа да е изпратена и получена от представител на дружеството.
АУАН е съставен на 10.01.2020 г. в отсъствие на представител на нарушителя, и
му е връчен на 25.02.2020 г. Няма доказателства поканата за явяване за съставяне на
АУАН да е получена от представител на дружеството в 7-дневен срок преди датата на
съставяне на акта. Следователно към датата на съставяне на АУАН дружеството не е
било известено за правото му да се яви при съставяне на акт от
административнонаказателното производство. Това му е станало известно едва в деня
на връчване на съставения вече АУАН и той е бил поставен в невъзможност да
присъства на съставянето му. Като органите по приходите са пропуснали да съставят
по законосъобразен начин акта, предвид уведомяването на представител на
дружеството за съставяне на АУАН. И въпреки това са го съставили в по-късен
момент, за който дружеството не е било редовно уведомено.
Следователно не са налице основанията за съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя, тъй като не се доказа последният да е бил уведомен своевременно за
времето и мястото на съставянето му, така че да може да упражни в пълнота правата
си.
Правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието на
нарушителя има своите корени в охраняване на правото му на защита, като от самото
начало следва да му се гарантира в пълен обем непосредствената възможност да
участва в действията на администрацията, която разполага с властовите елементи да
търси, установява и санкционира лицата, извършващи нарушения. В този смисъл
нарушителят има право непосредствено да възприема действията на актосъставителя и
посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при
3
съставянето му и верността на посочените в акта обстоятелства. Нарушаването на
обсъжданото правило ограничава правата на нарушителя да направи възражения по
неспазване на процедурата, които биха били установими именно при неговото
присъствие. То нарушава и правото му в последващ момент да организира и осъществи
в пълен обем защитата си в образуваното против него производство, включително и
пред съда чрез обжалване. Тази нередовност не може да бъде отстранена по ред на
института на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, не може да бъде и санирана в производството пред
съда. След като правото му не е гарантирано в пълен обем във всички стадии на
производството, а административнонаказващият орган не е констатирал нарушението
и е издал обжалваното НП, последното се явява незаконосъобразно и това предизвиква
отмяната му.
Въпреки изложеното и без да се изоставя възприетото разбиране съдът намира за
необходимо да посочи, че от обективна и субективна страна е доказано извършването
на нарушението, тъй като се установи дружеството да не е подало в определения срок
до 14-о число, вкл., на месеца следващ отчетния период справка декларация по чл. 125,
ал. 1 от ЗДДС. Субективната страна на деянието не е необходимо да се изследва, тъй
като отговорността на дружеството е безвиновна. Това обаче не санира допуснатото
нарушение на процедурата.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено спрямо
жалбоподателя да е проведено административнонаказателно производство, в което са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които неправомерно са
ограничили правото му на защита още от самото начало. Тези нарушения не могат да
бъдат отстранени на този етап от развитието на административнонаказателния процес,
което влече след себе си и незаконосъобразността на цялото производството.
Обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 512728-F533620/18.05.2020 г. на
директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Бенс - газ“
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е. Н. Н.,
на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на по 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5
вр. ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4