Решение по дело №677/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 79
Дата: 4 март 2020 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20195001000677
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 79

                                        гр. Пловдив,04. 03.2020 г.

 

         Пловдивски Апелативен съд – трети граждански състав в открито заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година

 

                                                                     Председател: Вера Иванова

                                                                            Членове: Величка Белева

                                                                                            Христо Симитчиев

 

         при секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията Белева в.т.д. № 677/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

         Обжалва се от ищеца по спора „ С. „ ООД, ЕИК … Решение № 443 от 18.07.2019 г., постановено по т.д. № 280/2017 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният срещу „ А. „ ООД, ЕИК … иск за заплащане на сумата 28 909, 86 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие неизпълнение от ответника на поети от него гаранционни задължения по  чл. V.5 от сключен между страните договор от **********г. и анекси към него с предмет изработка, доставка и монтаж на врати на обект търговски и развлекателен комплекс „ М… Р… „, подробно описани в приложения, неразделна част от облигацията. Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането е за неговата отмяна и постановяване на решение за уважаване на иска. Претендира разноски.

         От въззиваемото „ А. „ ООД е депозиран отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа се че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

         Съдът установи следното:

         Иск с правно основание чл. 79 ал. 1 във вр. чл. 82 от ЗЗД.

         По делото е безпротиворечиво установено сключен между страните Договор от **********г./ допълван и изменян с 10 броя анекси /, по силата на който ишецът „С. „ ООД в качеството си на главен изпълнител на обект  Търговски и развлекателен комплекс „ М… – Р… „ с инвеститор на обекта „ М.О.Р. „ АД – гр. Р. е възложил на ответното „ А. „ ООД в качеството му на подизпълнител изработка, доставка и монтаж на врати за обекта, подробно описани в приложения, неразделна част от договора. Съгласно чл. V.5 от договора изпълнителя „ А. „ ООД е поел гаранционна отговорност за доставените и монтирани от него врати за срок от 5 години, който срок започва да тече от по късната от двете дати: датата на разрешението за ползване на обекта или датата на издаване на сертификат или друг документ от инвеститора на успешно завършване на пробите и предаване на обекта. При дефекти в изпълнените врати в рамките на гаранционния срок възложителя „ С. „ ООД има задължението да уведоми изпълнителя „ А. „ ООД, а той от своя страна се е задължил в рамките на 24 часа да изпрати свои работници и упълномощен представител, които съвместно с представител на възложителя да установяват причините за дефекта,  да започнат работа по неговото отстраняване и в срок от 3 дни вратите да бъдат поправени или дефектиралите врати да бъдат подменени  с нови годни такива  от изпълнителя за негова сметка. В раздел VI.5 от договора е предвидено в случай на неизпълнение / пълно, частично, забавено и др. / от страна на изпълнителя „ А. „ ООД, което е довело до неизпълнение на възложителя „ С. „ ООД в качеството му на главен изпълнител на обекта към инвеститора „М.О.Р. „ АД, в резултат на което той е заплатил неустойки или претърпял други имуществени вреди „ А. „ ООД да му дължи обезщетение в размер на заплатените вреди.

Ищецът „ С. „ ООД твърди да е претърпял имуществени вреди по чл. VI.5 от облигацията в резултат на неизпълнение на гаранционните задължения на ответника „ А. „ ООД по чл.V.5 в размер на сумата 28 909, 86 лева. Конкретно с писмо изх. № 1441/30.07.2014 г. инвеститорът „М.О.Р. „ АД го уведомил за констатирано некачествено изпълнени работи на обекта „ М… – Р.“, в това число и дефекти по монтираните от А. „ ООД врати - конкретизирани в приложения към писмото опис пункт 43 – п. 48 вкл., както и по п.п. 51, 53, 56, 58, 60 и 61 и изразяващи се в проблеми с автоматите, бравите / не задържат / и дръжките / счупени /, както и врати с провисвания на крилата. Като такива възникнали в гаранционния срок и представляващи гаранционни дефекти „ С. „ ООД уведомило подизпълнителя си „ А. „ ООД и изискало тяхното отстраняване, но дружеството не се отзовало. С поредица писма от 2015 г. инвеститора „М.О. Р. „ АД уведомило „ С. „ ООД че е отстранило дефектите със свои средства и за своя сметка, поради което усвоило от внесената от ищеца банковата гаранция по сключената между тях облигация направените за отстраняването им разходи на обща стойност 28 909, 86 лв. както следва:

Съгласно уведомително писмо изх.№ 1505/26.01.2015 г. удържана сума от 1 000,44 лв. за отстранени от «Н. Б.» ЕАД дефекти чрез ремонт на двукрили противопожарни врати 26 бр. и 15 бр.еднокрили врати и 52,50 лв. за нощувки на работниците на фирмата, извършили ремонта; сумата от 163,80 лв. за остраняването от «К. И.» ЕООД на дефекти чрез смяна на дръжка обиковена с вътрешен шилд на кота +6.12 към 5-то стълбище, смяна на брава антипаник к.+6.12 към 7-мо стълбище, реглаж на брави на кота +12.24 към 7-мо стълбище, на кота 0.00 към десето стълбище, демонтаж , монтаж и реглаж на панти на стъклена врата към мениджмънт офис, включително консумативи;

Съгласно уведомително писмо изх. № 1545/03.06.2015 г. удържана сума от 11 293,46 лв. за остраняването на дефекти и в частност за дефектирали крила на двукрилите противопожарни врати, подробно описани във фактура № …/… г. и потвърждение на поръчка …/… г. на «Д. Б.» ЕООД;

 Съгласно уведомително писмо изх.№ 1579/10.08.2015 г. удържана сума в размер на 4 095 лв. за отстраняването на дефекти чрез ремонт и доставка на 2 бр.брави ап еко, 3 бр.антипаник механизъм с черни капачки с лост алуминий  L900 мм., 10 бр.квадрат за АП 60``60 мм, 7 бр.резе АП Н.;

Съгласно уведомително писмо изх.№ 15101/03.11.2015 г. удържана сума в размер на 333,90 лв. за изпълнени от К. И. ЕООД работи по отстраняване на дефекти по доставени и монтирани от ответника врати- реглаж на 8 бр. противопожарни врати и подмяна на 3 бр. паник-брави , сумата от 201,60 лв. за ремонтни работи по противопожарни врати на С. с. и общи части на М… Р., в т.ч. ремонт и реглаж противопожарна врата кота 0.00 коридор 9-то стълбище- външна, реглаж на врата, находяща се в С. с. миялно полещение 3Д очила, реглаж на противопожарна врата, евакуационен коридор север С. с., кота 12.24 м.;

Съгласно уведомително писмо изх.№ 1601/04.01.2016 г удържана сума в размер на 119,70 лв. за отстранени от К. и. ЕООД дефекти по доставени и монтирани от ответника врати, изразяващи се в ремонт на противопожарна врата югозапад, подмяна на брава активно крило ПП врата 10-то стълбище, подмяна на брава на активно крило ПП врата зад заведение за хранене- север, сума в размер на 265,86 лв. за отстранени от К. и. ЕООД дефекти- реглаж на интериорни врати- мъжка тоалетна и тоалетна инвалидик.+12.24м.- 2 бр., доставка на секретни брави за интериорни врати- 5 бр., реглаж на антипаник стъклени врати юг- 2 бр.;

Съгласно уведомително писмо с изх.№ 1623/09.05.2016 г. удържани следните суми:

- 1 336,36 лв. за извършени от К. И. ЕООД работи, както следва:

1. реглаж на антипаник брава- врата зареждане кинокомплекс юг- 1 бр.;

2. демонтаж, монтаж и реглаж нса врата малка тоалетна кинокомплекс- 1 бр.;

3. монтаж на врата вкл.каса и реглаж на крило изходни врати на кинозали 2 и 5- 3 бр.;

4. ремонт на паник механизъм активно крило входна врата кинозала 5, врата от стълбище 4 към покрив ниво +12.24 м.- 2 бр.;

5. реглаж на синхронизатор ПП врата зад заведения за хранене-север;

6. реглаж стопер входна врата кинозала 7- 1 бр.;

7. реглаж на стъклени врати към евакуационни коридори на 3-то и 10-то стълбища- 2 бр.;

8. подмяна на автомат на активно крило ПП врати към ЮЗ рампа, грт-1 и английски двор- 4 бр.;

9. регулиране на решетка ЮЗ рампа вкл.монтаж и дамонтаж на скеле- 1 бр.;

10. реглаж на антипаник брава- стълбище 8 ниво 12.24 м. и 3.64 м.-2 бр.;

11. монтаж на шилд към дръжка на ПП врата К.-стълбище 8-1 бр.;

12. реглаж на пасивно крило- врата стълбище 7 към общи части ниво 6.12 м., врата стълбище 9 ниво 3.64 м., врата стълбища 4 към покрив ниво +12.24 м., стълбище 7 на ниво 0.00 м.- 4 бр.;

13.подмяна на синхронизатор на врата от стълбище 10 към инсталационен коридор- 1 бр.

- сумата от 113,40 лв. за отстранени от К. и. ЕООД дефекти- реглаж на 2 бр.антипаник брава-външни врати: коридор 4-то стълбище, коридор 8-мо стълбище, реглаж на интериорна врата тоалетна инвалиди кота 12.24 м. автомат и панти, реглаж на синхронизатор ПП врата- изходен коридор кинозали до P. C.;

- сумата от 1 567,44 лв. за извършени на К. И. ЕООД работи по отстраняване на дефекти- демонтаж и подготовка за последващ монтаж на противопожарни врати- коридор ЮГ рампа, коридор зад заведения за хранене к.12.24 м. и врата северна рампа, в т.ч. демонтаж на 4 бр. дръжки за ПП врати, демонтаж на 4 бр.брави на ПП врати, демонтаж на 24 бр.лагерни панти за ПП врати, 8 бр. демонтаж на крила за ПП врати, разкъртване на бетон и изваждане на метална каса за ПП врати- 4 бр. и допълнително укрепване на 4 бр.отвори на врати за монтаж на новите каси;

- сумата от 63 лв. за извършени на К. И. ЕООД работи за отстраняване на дефекти, изразяващи се в реглаж на синхронизатор на двойна врата 2 бр.;

- сумата от 3 798,90 лв. за извършени от Н. Б. ЕАД работи по отстраняване на гаранционни дефекти на доставени и монтирани от ответника врати, изразяващи се в подмяна на метални пожароустойчиви врати- 2 бр.на рампа югозапад, 1 бр. на рампа север и 1 бр.на коридор към кино С.

Претенцията на ищеца е да му бъде заплатени от ответника тези суми в общ размер от 28 909, 86 лв. като претърпени имуществени вреди на основание чл. VI.5 във вр. чл. V.5 от договора.

Ответната страна „ А. „ ООД е депозирало отговор по иска. Възразява че той е неоснователен като предявен след срока по чл.V.5 от договора. Твърди че се е отзовавал на всички уведомления на ищеца за недостатъци и ги е отстранявал лично или чрез своя представител на територията на област Р. фирма „ М… „ ООД. Такива уведомления ищецът отправял в периода 2011 г. – 2012 г., след този период не е уведомяван за констатирани дефекти и в частност за дефектите, предмет на писмо изх. № 1441/30.07.2014 г. от инвеститор „М.О.Р.„ АД до ищеца, съответно не е изисквал от него тяхното отстраняване, което е също основание за отхвърляне на иска. Възразява че искът е неоснователен и защото тези дефекти не са конкретизирани, както и защото те не са гаранционни, а се дължат на неправилна експлоатация на вратите. Позовава се и на разпоредби от договора - чл. чл. III.3, III.4 и III.5, съгласно които от дължимото му се за работата възнаграждение са правени удръжки от ищеца с цел покриване на гаранционни дефекти, които средства не са му платени и до момента.

По делото са представени договора и анексите към него, както и Разрешение № ОТ – 05.1503 за ползването на обекта М. т.-р. к. „ М.. Р. „, издаден от МРРБ на 16.12.2010 г., за която дата страните не спорят че е началния момент, от който тече гаранционния срок по чл. V.5 от договора. Представено е писмо  изх. № 1441/30.07.2014 г. от инвеститорът „М.О.Р. „ АД до „ С. „ ООД за констатирано некачествено изпълнени работи на обекта и описа им към него. Представени са цитираните по горе писма от „ М. О. Р. „ АД до „ С. „ ООД за усвояване на процесните суми от внесената от С.„ ООД банкова гаранция по сключения между тях договор за строителство поради факта че некачествените работи не са отстранени от изпълнителя „ С. „ ООД, а от инвеститора – възложител на строежа „ М.О. Р. „ АД. Представени са и придружаващите тези писма констативни протоколи и счетоводни документи, издадени от отстранилите недостатъците по вратите трети лица за сметка на „ М.О.Р. „ АД.   Назначена е ССчЕ, от чието заключение – основно и допълнително,  е установен факта на удържаната от ищеца сума в размер на исковата – 28 909, 86 лв., на основание отстраняване на дефекти по монтирани на обекта врати – съгласно заключението на СТЕ. От заключението на последната се установява че в уведомителните писма на М.О.Р. „ АД до „ С. „ ООД има описани дефекти и повреди по врати, които не са изработени и монтирани от „ А. „ ООД / напр. интериорни врати, остъклени врати и врати на кинозали /, а в  издадените от третите лица констативни  протоколи и фактури за плащане, касаещи отстраняване недостатъци на изпълнени от „ АРП „ врати няма опис на установените повреди, кога са възникнали и по какви причини, като и не във всички  констативни протоколи е отразено извършените ремонти дейности за кои врати се отнасят. С оглед което на поставения от ищеца въпрос  са ли отстранените от третите лица дефекти по изпълнени от ответника врати гаранционни такива вещото лице е заявило да не може да отговори.  Така напр. провисванията може да се дължат както на некачествен монтаж и/или панти, така и увреждането им вследствие механични въздействия при експлоатацията, като в първия случай дефектът би бил гаранционен ако се е  появил в рамките на гаранционния срок, а във втория случай – не, дори и да е в този срок. Същото се отнася и за останалите повреди, посочени от инвеститора „ М.О.Р. „ – проблеми с дръжките, брави и автомати. Съгласно придружаващата всеки продукт на „ А. „ ООД гаранционна карта гаранцията включва две части – гаранция във връзка с производството на продукта / фабрични дефекти / и гаранция, свързана с неговия монтаж. Гаранцията обаче важи при правилна експлоатация на вратата и грижа на добър стопанин от потребителя и не включва щети, причинени от вандалски действия, блъскане с твърди предмети и други механични въздействия. 

По делото са представени още две уведомителни писма от „ С. „ ООД до „ А.“ ООД от 13.12.2011 г. и от 28.02.2012 г. с идентично съдържание, а именно че възложителя има множество забележки по изпълняваните врати на обект М.. – Р., поради което и на основание сключения договор от **********г. следва в срок от 24 часа на обекта да бъде изпратен представител на „ А. „ ООД за незабавна работа по отстраняване на дефектите. В тази връзка са представени  писма – отговор от „ А. „ ООД от 15.12.2011 г. и 28.02.2012 г. , в което се заявява че след извършена от техния представител на територията на област Р. – фирма „ М… „ ООД, проверка считат че констатираните повреди са в резултат на екстремни условия и неправилна експлоатация от строителите на обекта. Представени са и други искания за отстраняване на недостатъци и приемо предавателни протоколи за отстранени такива – всички отнасящи се за периода 2011 г. – 2012 година.     

Между страните по делото е било безспорно че писмено уведомяване от „ С. „ ООД до „ А. „ ООД за отстраняване на дефектите по вратите, посочени в описа към изпратеното от инвестира „ М.О. Р. „ АД до „ С. „ ООД писмо изх. № 1441/30.07.2014 г.  не е  отправено, поради което за установяването, респ. за опровергаването, на това уведомяване на страните са допуснати гласни доказателства – свидетелски показания.

Ищцовият свидетел В. Д. Д. депозирана показания че отговаря за работата на подизпълнителите на обекта. В началото на 2011 г. получили първите забележки от страна на инвеститора за некачествено изпълнени работи, в т.ч. и такива по монтираните от „ А. „ ООД врати. Забележките касаели блокиране на шилове, автомати, провиснали крила на врати. Уведомили незабавно „ А. „ ООД – и писмено, и чрез разговори по телефона, но те отказали да извършат гаранционен сервиз под предлог че проблемите са извън гаранционна отговорност по договора. През 2012 г. отново имали кореспонденция и разговори за отстраняване на недостатъците, от „ А. „ ООД също не се отзовали, поради което за някои ремонти платило „ С. „ ООД, като закупило и нови брави. 

Ищцовия свидетел В. А. Л. депозира показания че е работил на обекта М.. Р. като техник по поддръжката. В задълженията му било да установи какви забележки има към подизпълнителите. Всички противопожарни врати на обекта били доставени и монтирани от А. „ ООД чрез техен подизпълнител. Проблеми имало още при самия им монтаж – скъсване на заварки и ръждясване на лагери. През 2011 г. – 2012 г. от „ М. „ ООД дошли и ги отстранили, „ А. „ ООД не идвали. След година – две заварките отново се скъсали. Тогава  трябвало да ги подменят с нови врати, но „ А.“ ООД отказали и направили вторичен ремонт под предлог че вече не произвеждат този вид врати и няма как да ги сменят с нови. След това от М… Р. си поръчали нови врати от друга фирма и стойността им  удържали от гаранцията на „ С. „ ООД.   

Свидетелят на ответника Г. Д. Т. депозира показания че в периода 2009 г. -2015 г. е бил търговски директор в „ А. „ ООД, в служебните му задължения било да следи за изпълнението на сключените от дружеството договори и  осъществяване на връзките между него и клиентите. През 2010 г. „ А. „ ООД произвело и монтирало в М… – Р. противопожарни врати, врати с жалузийни решетки за вентилация по покривите, други метални врати, на основание сключен за това договор със „ С. „ ООД. Винаги при направени от „ С. „ ООД рекламации досежно тези врати те се отзовавали – чрез техния представител в гр. Р. „ М… „ ООД, без значение дали рекламациите са направени писмено, устно или чрез имейл. На място се правела преценка дали дефектът е гаранционен или не и се съставял протокол. Ако дефектът е гаранционен той се отстранявал от „ М. „ ООД за сметка на „ А. „ ООД. Много от рекламациите не касаели гаранционната отговорност, тъй като се установявало че вратите са дефектирали вследствие лошо стопанисване при извършващите се на обекта довършителни строителни работи – напр. подгизване и ръждясване от избила поради измазване на стените влага. Имало и случаи вратите да се връзват със синджири  за антипаник механизмите. Свидетелят уточнява че показанията му са за периода 2011 г. -2012 г., след 2012 г. „ С. „ ООД не са се свързвали с тях.

Изцяло в горния смисъл са и показанията на свидетеля Е. Д. К. – производствен директор в „ А. „ ООД от 2000 г. За М… Р. те произвели противопожарни, евакуационни, ролетни врати - всички те  метални, дървени, остъклени, интериорни врати не са доставяли на обекта. Всички врати били с внедрена система за управление на качеството ИСО 9001, която гарантира постоянно качество на вратите по множество показатели. Въпреки това се случвало в произведените врати да има дефекти, съответно и рекламации от клиенти. Когато се касаело за такива дефекти те винаги били отстранявани от „ А. „ ООД. За отстраняваните дефекти по вратите на М… – Р. свидетелят е с лични впечатления, те според него се дължали не на некачествено изпълнение, а на изключително лошо отношение от страна на строителите – вратите били подпирани с маркучи, в които се наливал бетон, минавайки строителите ги удряли, блъскали, връзвали лостовете на евакуационни врати с вериги и така повреждали паник – устройствата.       

Свидетеля И. И. Г. – производствен директор на фирма „ М… „ ООД , участвал лично в монтажа на противопожарните и ролетните врати на „ А. „ ООД на обект „ М… – Р.“, а след това и в гаранционните ремонти. Монтажите и ремонти по вратите на „ А. „ ООД се извършвали от „ М… „ ООД от името и за сметка на „ А. „ ООД, с което дружество се уреждали и разплащанията. За гаранционните ремонти се изготвяли протоколи със служители на „ С. „ ООД и конкретно с командирования на обекта техник Л.  

При така установеното и във връзка  с твърденията и възраженията на страните окръжният съд е отхвърлил иска на две основания - всяко от които самостоятелно такова за неговата неоснователност, а именно: Ищецът – при лежаща върху него доказателствена тежест, не е установил да е уведомил ответника за проявените недостатъци по писмо изх. № 1441/30.07.2014 г., съответно да е изискал тяхното отстраняване и Не е установено че тези недостатъци са в обхвата на гаранционната отговорност по договора и конкретно че се дължат некачествена изработка и монтаж от страна на изпълнителя „ А. „ ООД, а не на причини, свързани с с неправилна експлоатация. Изложени са подробни мотиви от съда в насока защо приема показанията на ищцовите свидетели да не установяват факта на уведомяване на ответника за недостатъците, както и защо приема за недоказано твърдението дефектите да са гаранционни – на база заключението на СТЕ и показанията на свидетеля К.

Поддържат се в жалбата възражения за неправилност на тези изводи на съда. На първо място въззивникът – ищец счита че съдът е извършил недопустимо смесване на гаранционната отговорност за недостатъци по чл. V.5 от облигацията с предявената претенция за вреди от неизпълнение на договорни задължения от ответника, която се основава на разпоредбата на чл. VI.5 от облигацията и визира всяко неизпълнение на задължения по договора, а не само на тези по чл. V.5. Тоест основанието на исковата претенция за вреди надхвърля обхвата на гаранционната отговорност и касае вреди и извън нея. В тази връзка счита да е без значение дали недостатъкът е гаранционен или не е,  неизпълнение на задълженията на въззиваемия се изразяват в това че той бидейки уведомен за недостатъци по изпълнените от него работи не е изпратил свои работници за незабавна работа по отстраняването им и не ги е отстранил.  Не е изпълнил и задълженията си по чл. V.1 от договора -  да се съобразява с нарежданията на инвеститора и/или мениджъра на проекта и главния изпълнител.

 Независимо от горното въззивникът поддържа да е провел пълно и главно доказване на фактическия състав на гаранционната отговорност на ответника по чл. V.5 от договора. В тази насока установил чрез показанията на своите свидетели и в частност на свид. Д. факта на уведомяването на изпълнителя „ А. „ ООД за процесните недостатъци, които били същите, за които са отправяни уведомленията от 13.12.2011 г. и от 28.02.2012 г. – пак според показанията на този свидетел. Факта на уведомяването бил признат и от самия ответник чрез изявлението на процесуалния му представител в с.з. на 12.03.2018 г., в което той заявил че многократно „ А. „ ООД се е отзовавало не само на писмени уведомления, в който смисъл и показанията на свидетеля на ответника Г. Т. Съдът напълно необосновано приел че се касае за различни недостатъци, както и че уведомяването за процесните следва да е в писмена форма. Уведомяването на „ А. „ ООД за дефектите се установявало и от приложената към изпратеното от инвестира М.О.Р. 4 АД до „ С. „ ООД писмо № 1579/10.08.2015 г. фактура от 30.06.2015 г. за закупени от инвеститора резервни части за врати от доставчик „ А. „ ООД.

По делото било проведено пълно и главно доказване и на факта че отстранените от третите лица по  възлагане от  инвеститора „ М.О.Р. „ ООД  дефекти са по врати, изпълнени от „ А. „ ООД – чрез съставените от тези лица констативни протоколи и заключението на СТЕ, както и че отстраняването е за сметка на „ С. „ ООД – съгласно  заключенията на ССчЕ, чрез удръжки от внесената от него банкова гаранция в общ размер на исковата сума от 28 909, 86 лева. Следователно претърпяна е от въззивника вреда в размер на тази сума, която следва да му бъде заплатена от въззиваемия - ответник на основание чл. VI.5 от сключения между тях договор. По спорния въпрос дали дефектите са гаранционни във връзка с причините поради които са възникнали, въззивникът счита че съгласно чл. V.5 от договора „ А. „ ООД следва да отстранява всички проявили се в 5 годишния гаранционен срок дефекти по изпълнените от него врати независимо от причините за тях, както и  защото  отговорността по чл. VI.5 от облигацията е не само за вреди от неизпълнение на задълженията на изпълнителя по чл.V.5 , а и за вреди вследствие неизпълнение на други задължения, извън обхвата на гаранционната отговорност.      

Жалбата е неоснователна.

Не е допуснато от първоинстанционния съд смесване на гаранционната отговорност по чл. V.5 от облигацията с отговорността за вреди по смисъла на чл.VI.5 от същата. Действително разпоредбата на чл. VI.5 е за вреди, претърпени в резултат на всяко неизпълнение на договора, а не само за вреди от неизпълнение на задължения, произтичащи от гаранционната отговорност по чл. V.5. Но тъй като сам ищецът основава претенцията си за обезщетение на процесните вреди като такива претърпени от неизпълнение на гаранционните задължения на ответника по чл. V.5 той следва да установи – както правилно е приел съда, неизпълнение на тези именно негови задължения. Съгласно ТР № 88/28.02-1984 г. на ВКС, ОСГК и константно установената съдебна практика с гаранционната отговорност изпълнителят гарантира наличието на определени качества и свойства на вещта за определен срок от време, при спазване на изискванията за  правилно съхранение и надлежна употреба. Гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност за вреди. Законовата отговорност е за недостатъци явни и/или скрити към момента на момента на приемане на работата, а гаранционната включва и тези недостатъци, които макар и да не са съществували към този момент са се проявили в рамките на гаранционния срок. До изтичането на този срок двете съществуват успоредно, увреденият може да търси ангажиране отговорността на изпълнителя на основание всяка от тях, но не и на двете едновременно. Ето защо след като ищецът е основал претенцията си на гаранционната отговорност по чл.V.5 от договора, той следва да докаже фактическия състав, при който тя възниква. Този фактически състав включва:

Гаранционната отговорност да е предвидена със закон или с договора;

Недостатъците на изпълнените работи и/или вещи да са се проявили в рамките на гаранционния срок и  изпълнителят да е уведомен за тях в рамките на този срок – всяко уведомяване в рамките на срока е релевантно независимо кога е констатиран дефекта и дали той е явен или скрит;

Да са били спазени изискванията за правилно съхранение и надлежна употреба на дефектиралите вещи, съответно в случай на неправилна експлоатация и/или неположена грижа на добър стопанин гаранционното задължение за  изпълнителя не възниква.

 С оглед така изложеното неоснователни се явяват и възведените от въззивника възражения че отговорността на въззиваемия по иска следва да се ангажира и за неизпълнение на други поети от него задължения по облигацията - извън рамките на договорената гаранционна отговорност. Неоснователно е и поддържаното да е без значение за спора дали дефектът е гаранционен с оглед причините за него и момента в който се е проявил. Неоснователно се поддържа и че не се дължи уведомяване за недостатъците в рамките на гаранционния срок, както  и че изпълнителят е длъжен да отстранява всички проявили се в  този срок дефекти без значение дали се явяват гаранционни. 

В случая гаранционната отговорност е договорена и писмо изх. № 1441/30.07.2014 г. от инвеститора „ М.О. Р. „ АД до главния изпълнител „ С. „ ООД – в което проявилите се дефекти, в това число и тези по вратите на подизпълнителя „ А. „ ООД са посочени, е в рамките на гаранционния срок по договора. Съдът правилно е приел че именно за тези недостатъци следва да се установи уведомяване от страна на „ С.„ ООД като възложител до „ А. „ ООД като негов изпълнител с изискване за отстраняването им, както и че тf не е установено по делото.  Неоснователно въззивникът поддържа че съдът неправилно обвързал уведомяването с изискване за форма – писмена, каквато договорът не предвижда. Съдът не е обвързал уведомяването с писмена форма и подробно в тази насока е коментирал показанията на разпитаните свидетели и в частност тези на ищеца, чрез които се е домогвал да установи факта на уведомяването. Споделя се извода на първоинстанционния съд че показанията на тези свидетели касаят взаимоотношенията между страните в периода 2011 г. – 2012 г. и са твърде общи. В тях липсва каквато и да е конкретика във връзка с писмо изх. № 1441/30.07.2014 г. – уведомяване на изпълнителя за тези именно недостатъци, съответно и за тяхното отстраняване. Неоснователно е поддържаното че недостатъците били същите, предмет на уведомителните писма от „ С. „ ООД до „ А. „ ООД от 13.11.2012 г. и 28.02.2012 г. В тези писма дефекти изобщо не са посочени, не се сочат конкретно и от свидетелите и като така твърдяната идентичност не се установява. Неоснователно е и поддържаното че въззиваемия е признал уведомяването за тях – чрез изявления на процесуалния му представител в съдебно заседание от 12.03.2018 г. Последователно ответното дружество е поддържало становище да не е уведомено за писмо 1441/30.07.2014 г., както и че след 2012 г. не е получавало рекламации от ищеца. В тази насока са и показанията на ангажираните от него свидетели. Изявлението на адвоката му в с.з. от 12.03.2018 г. че е провеждало разговори за ремонти на врати директно с инвеститора „ М. О. Р. „ АД е твърде общо и не може да се свърже с дефектите по писмо изх. № 1441/30.07.2014 г.. От фактура от 30.06.2015 г. за закупени от инвеститора от „ А. „ ООД резервни части за врати - ценена както сама по себе си, така и във  връзка с горецитираното изявление, не може да се обоснове извод за дължимото от възложителя  „ С. „ ООД на изпълнителя „ А. „ ООД уведомяване за процесните недостатъци. 

Освен горното настоящата инстанция намира въззивникът – ищец да не е доказал твърдението си дефектите да са гаранционни – във връзка с причините за проявяването им и в аспекта за начина на ползване на изпълнените от ответното дружество врати – по предназначение и с дължимата грижа. Тези причини останаха неустановени по делото. Съгласно заключението на СТЕ в изготвените от отстранилите дефектите трети за спора лица констативните протоколи причините не са посочени, като в част от тях дори не са описани вратите, по които са отстранявани дефекти. Дефектите, посочени в протоколите – пак според СТЕ, са от естество, което може да се свърже както с изработката и монтажа на вратите /гаранционни дефекти /, така и с тяхната неправилна експлоатация. В тази връзка и предвид показанията на свидетеля К. – пряк очевидец на стопанисването и ползването на вратите от страна на работниците на  „ С. „ ООД в хода на довършителните строителни работи на обекта, се споделя извода на първоинстанционния съд за непроведено пълно и главно доказване на релевантния за спора факт  процесните дефекти да се явяват гаранционни.   

Предвид изложеното обжалваното решение се потвърждава като правилно. На въззиваемия се присъждат направените за настоящото производството разноски – възнаграждение за един адвокат, в размер на 2 000 лева.

Водим от горното съдът

 

                                           Р   Е   Ш   И             

  

Потвърждава Решение № 443 от 18.07.2019 г., постановено по т.д. № 280/2017 г. на Окръжен Съд – Пловдив.

Осъжда  „ С. „ ООД, *** да заплати на  „ А. „ ООД, ЕИК … – гр. Пловдив деловодни разноски за въззивното производство в размер на 2 000 / две хиляди / лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването.

 

 

 

 

Председател:                                           Членове: