Решение по дело №500/2016 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2017 г.
Съдия: Борислав Александров Илиев
Дело: 20165200500500
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2016 г.

Съдържание на акта

           Р       Е      Ш       Е      Н       И       Е      №3

 

 

                               гр.Пазарджик  09.01.2017г.

 

                                  в  името  на  народа

 

Пазарджишкия окръжен съд - гражданска колегия  -  в   закрито   заседание на девети януари през двехиляди  и  седемнадесета година  в  състав

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Минка Трънджиева

                                                                           Членове:Борислав Илиев

                                                                                        Мариана Димитрова    

  

при секретаря …………… и в присъствието на прокурора  ....................като разгледа докладваното от член съдия  Б.ИЛИЕВ  в.гр.д. №500/ 2016 год. по описа на ПОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на  чл.247 и чл.248  от ГПК.

 След постановяване на решение №466 от 03.11.2016г. по в.гр.д.№500/16г. по описа на ПОС е постъпила молба от Е. Н.Н. ***,чрез пълномощника и адв.П.Х. .Твърди,че   на последните два реда от стр.10 в решението е записано ,че „Н.Н.Н.  има право да ползва за достъп до външните стени на жилищната сграда оформена пътека с ширина :1,15кв.м , 170 кв.м. и 1,20кв.м. оцветени в жълто на скицата на в.л.“ .Всъщност  ширините трябвало да бъдат посочени не в квадратни , а в линейни метри  с размери 1,15л.м. , 1,70л.м. и 1,20л.м. Моли да бъде поправена допуснатата фактическа грешка в този смисъл   

По делото е постъпила  молба от Н. К.Н. и К. Н.Н. ,чрез адв.М.Ш..Твърдят,че съобразно постановения  акт,въззивния съд  не е уточнил начина по който е изчислил и присъдил разноски само на ищцовата страна без да се произнесе за сторените и поискани със списък по чл.80 от ГПК разноски на ответниците.  Молят да се измени постановеното решение и се присъдят дължимите на ответната страна разноски по повод отхвърлената част на иска по чл.109 от ЗС и уважения иск по чл.64 от ЗС.

  По делото  е постъпил отговор от противната страна с изложени доводи за неоснователност на подадената молба.                                                                     Съдът при извършената служебна проверка прие следното:                               

         По отношение на молбата  за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.                                                                Постановявайки  решение466 от 03.11.2016г.  по в.гр.д.№500/2016г. въззивният съд  в диспозитива насъдебния акт е  допуснал очевидна фактическа грешка,която следва да се отстрани без да е наложително делото да се внася в открито съдебно заседание.В случая в абзац 3-ти на ред 12-ти  от диспозитива на решението неправилно е записано ,че „Н.Н.Н.  има право да ползва за достъп до външните стени на жилищната сграда оформена пътека с ширина :1,15кв.м , 170 кв.м. и 1,20кв.м. оцветени в жълто на скицата на в.л.“ вместо правилно посочените от приетото заключение на в.л. -ширини в линейни метри  с размери 1,15л.м. , 1,70л.м. и 1,20л.м.                                                                              Съобразявайки гореизложеното съдът намира,че следва да  да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка  в посочения  смисъл.                                 По отношение на искането за допълване/изменение/ на  решението в частта за разноските.                                                                                          Постановявайки съдебният акт въззивния съд  е приел,че с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция решението в частта за разноските следва да се отмени,вместо което в полза на жалбоподателката се присъди сумата в р-р на 1134лв. представляваща разноски по делото съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.В случая съдът формирайки волята си  е присъдил в полза на жалбоподателката разноски в частичен размер на 1134лв. от общо предявените със списъка по чл.80 от ГПК  такива от 1 700лв.,които включват  за първоинстанционно производство -50лв. – Д.Т за образуване на делото , 250лв. -за възнаграждение за в.л. , 750лв. –възнаграждение за един адвокат и за въззивната инстанция -50лв.-Д.Т за въззивно обжалване и 600лв. –възнаграждение за един адвокат.Т.е съдът е прихванал разликата в р-р на 566лв. /1700-1134лв./ ,която представлява частично дължими в полза на ответниците по въззивната жалба разноски съобразно уважената,респ. отхвърлена част от главния и насрещен иск.Т.е по делото не се установи,че съдът  не се е произнесъл по направените и поискани  разноски от ответниците, респ. не се установи същите да не са определени правилно  от съда ,било поради техническа грешка или поради неправилно приложение на закона .

        Съобразявайки гореизложеното настоящия състав намира,че  не са налице основания за изменение на решението  в частта за разноските ,поради което подадената молба от  Н. К.Н. и К. Н.Н. ,чрез адв.М.Ш. за изменение /допълване/ на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение, като неоснователна.

    На осн.чл.247,ал.4 от ГПК и чл.248,ал.3 от ГПК решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му пред ВКС гр.София, а в частта за разноските имащо характер на определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВКС гр.София.

 

       Водим от горното,Пазарджишкият окръжен съд

 

                         Р                 Е                    Ш                  И                      :

 

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка на решение466 от 03.11.2016г. по в.гр.д.№500/2016г. по описа на ПОС в абзац 3-ти на ред 12-ти от диспозитива на съдебния акт,като вместо неправилно   записаното ,че „Н.Н.Н.  има право да ползва за достъп до външните стени на жилищната сграда оформена пътека с ширина :1,15кв.м , 170 кв.м. и 1,20кв.м. оцветени в жълто на скицата на в.л…. “ да се чете правилно посочените от приетото заключение на в.л. ширини в линейни метри ,а именно: „Н.Н.Н.  има право да ползва за достъп до външните стени на жилищната сграда оформена пътека с ширина :1,15л.м , 1,70 л.м. и 1,20л.м. оцветени в жълто на скицата на в.л. …“.

         Оставя без уважение молбата на К Н Н,ЕГН **********,*** и Н К Н, ЕГН ********** ***, , ,чрез адв.М.Ш. за изменение /допълване/ на решението в частта за разноските , като неоснователна.

 

                               

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му пред ВКС гр.София,а в частта за разноските имащо характер на определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВКС гр.София.

 

         Председател:                                                                  Членове: 1.

 

                                                                                                               2.