Номер 16524.07.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 21.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело №
20205400500287 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 и сл. от ГПК.
С Решение № 64/02.03.2020г., постановено по гр.д.№ 589 /2019г. по
описа на Девинския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР-
гр.Смолян, бул. България № 67, област с адм. център гр. Смолян,
представлявано от директора Николай Димов да заплати на В. Ф. П. , с ЕГН
****, от гр. Доспат, общ. Доспат, обл. Смолян, ул. Дъбраш № 18 сумите: 1/ 1
466.72 лева, на основание чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2
ЗМВР, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд,
положен през периода 23.12.2016г. - 23.12.2019г., 2/ 259.82 лева, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за забава върху главницата 2 368.76
лева от 26.01.2017г. до 23.12.2019г. 3/ 727.20 лева, на основание по чл.181,
ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015г. на
Министъра на МВР, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата
равностойност на дължима безплатна храна за извършване на дейности,
свързани със специфичен характер и специфични условия на труд,
изразяващи се в полагане на труд при средно денонощни температури под +
10 градуса по С и над + 30 градуса по С през периода 23.12.2016г. -
23.12.2019г., 4/ 115.65 лева, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за
забава върху главницата 661.20 лева от 26.01.2017г. до 23.12.2019г. и
законната лихва върху двете главници 2 368.76 лева и 661.20 лева от датата на
исковата молба - 30.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането и
500.00 лева разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 817/20.05.2020г.
от Областна дирекция на МВР-Смолян, представлявана от ст.комисар
Николай Митков Димов с оплаквания за неправилност, поради нарушаване
на материалния закон. Излагат се доводи, че районният съд недопустимо е
смесил понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд от една
страна, а от друга е приел, че за процесния период е налице празнота в
уредбата в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане по
отношение приравняването на нощният труд към дневния и заплащането му
като извънреден, поради което е приложима нормата на чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди още,
че по делото не е спорно, че през процесния период ищецът е заемал
длъжността младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ при
Районно управление - Смолян, през което време е полагал труд на 24- часови
смени по график. Сочи, че съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР в процесния
случай приложение намират специалните норми на ЗМВР, регламентиращи
труда и работното време - чл.187,ал.3 от ЗМВР, който регламентира
полагането на нощен труд в размер на 8 часа на 24-часов период, като в
случая ищецът е работил именно на 24- часови смени, от които 8 часа нощен
труд. В ЗМВР (чл. 178, ал. 1,т.3 и чл. 179,ал.1) законодателят изрично е
направил разграничение между полагането на извънреден труд и неговото
компенсиране и полагането на нощен труд, за който се полага допълнително
възнаграждение, като наред с това е делегирал на Министъра на вътрешните
работи да определи условията и реда за формиране/изплащане на
допълнителни възнаграждения в тези случаи. Твърди още, че положеният от
ищеца нощен труд е надлежно начислен в протоколите за отчитане на
работното време /между 22,00 и 06,00 часа/ и е заплатен своевременно по
действалите през този период правила по реда на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Неправилно съдът е приел, че положения от
ищеца нощен труд следва ла се преизчисли по коефициент 1,143 в дневен и
да се зачете като извънреден труд. Сочи, че в случая приложение намират
разпоредбите на ЗМВР и посочените горе подзаконови нормативни актове,
действащи паралелно по време с Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, които уреждат по специален за системата на МВР начин
заплащането на нощния труд. В посочените наредби липсват норми,
уреждащи увеличението на часовете нощен труд по коефициент, което е
уредено от влизането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. , за разлика от
предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В чл.3,ал.3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и в чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.е
предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22 00 и 6,00 часа, като работните часове не следва
да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период, което означава, че за
системата на МВР 8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд, а не
както е по КТ и посочената Наредба 7 часа нощен труд да се равняват на 8
часа дневен труд. Със заповеди на Министъра на вътрешите работи № 8121з-
791/28.10.2014г. и последваща заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. е
разпоредено за всеки отработен час или за част от него между 22,00часа и
6,00 часа на държавните служители да се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд по 0,25 лева. С оглед изложеното
жалбоподателят твърди, че се налага извода, че противно на приетото от
съда, законодателят изрично е регламентирал полагането на извънреден и
полагането на нощен труд от служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,
какъвто е ищецът, който ред изключва прилагането на общите разпоредби на
КТ и НСОРЗ, като в случая не е налице празнота в специалната уредба, която
да налага прилагане по аналогия на общи разпоредби. Съдът не е съобразил
решението си с чл.2,ал.3 от НСОРЗ, че тя не се прилага за служители по
трудово правоотношение в държавната администрация, като тълкувайки
посочената норма следва да се приеме, че тя не се прилага и по отношение на
лицата по служебно правоотношение в държавната администрация. Съдът
неправилно е изтълкувал и чл.9,ал.2 от същата наредба в нарушение на
чл.46,ал.1 от ЗНА, като е приел, че исковата претенция за заплащане на
нощния труд за процесния период, получен след преобразуване на нощните
часове труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна.
Точният смисъл на чл.9,ал.2 е че нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно място, установени за подневното отчитане на
работното време за съответното работно място. В случая не е спорно, че
нормалната продължителност на работното място, което е заемал ищецът е
организиран на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд,съгласно
чл.187,ал.3 от ЗМВР, което разрешение по специалния закон е различно от
правилото на чл.136,ал.3,чл.140,ал.1 от КТ, което е намерило израз в чл.9,ал.2
от НСОРЗ,и чийто математически израз е коефициента 1,143-7часа нощен
труд е равен на 8 часа дневен труд, което правило не намира приложение в
процесния случай. Посоченото правило на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е установено с
цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден
труд. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и бъде отхвърлен
изцяло предявения иск като недоказан по основание и размер.Претендира за
разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от В. Ф. П. ,депозиран чрез пълномощника му адв.И.Пелтекова,с който
се поддържа неоснователност на въззивната жалба..
В съдебно заседание жалбоподателят Областна дирекция на МВР-
гр.Смолян, чрез пълномощника си юрисконсулт Екатерина Стратиева,
поддържа жалбата изцяло.
Въззиваемият В. Ф. П. , в писмено становище депозирано от
пълномощника си адв.И. Пелтекова оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка
на събраните по делото доказателства съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Не се спори между страните, а и видно от представените и приети
писмени доказателства, страните са обвързани от служебно правоотношение
по силата на което през процесния период и понастоящем ищецът заема
длъжността младши автоконтрольор в участък Доспат, при РУ Девин, което е
структурно подчинено на Областна дирекция на МВР и съгласно
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ,
която не е оспорена от страните, се установява,че ищецът за периода от
23.12.2016г. до 23.12.2019г. е осъществявал трудовата си дейност по
утвърдени графици, при дневни и нощни смени, при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР. Размерът на основното месечно
възнаграждение за процесния период е, както следва: м. декември 2016г. –
673.00 лева, 01.01.2017г. – 31.12.2017г. – 673.00 лева, 01.01.2018г. -
28.02.2018г. - 728.00 лева, 01.03.2018г. - 31.12.2018г. – 809.00 лева, от
01.01.2019г. - 890.00 лева. Трудовите възнаграждения се заплашат на 25-то
число на текущия месец. За периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г., съгласно
графиците и протоколите ищецът е отработил 193 смени, които се равняват на
1 544 часа. Отработения нощен труд в размер на 1 544 часа и не е превръщан
в дневен труд. Нощният труд не е превръщан в дневен и не е бил умножаван с
коефициент. Нощният труд на ищеца в размер на 1 544 часа, преизчислен в
дневен труд с коефициент 1.143, съгласно чл.9, ал.2 oт Наредбата за
структурата и opганизацията за работната заплата се равнява на 1 765 часа. На
ищеца не е изплатено допълнително възнаграждение в размер на
преизчисляването на нощния в дневен труд. Допълнителното
възнаграждение, което би трябвало да се изплати за 221 извънреден труд се
равнява на 1 466.72 лева. Размерът на обезщетението за забава, считано от
26.01.2017г. месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 23.12.2019г. е
в размер на 259.82 лева. Размерът на полагаемата се безплатна храна на ден на
ищеца е 3.60 лева. Размерът на дължимата безплатна храна за периода
23.12.2016г. – 31.12.2019г. е 727.20 лева, а дължимата мораторна лихва за
забава за периода 26.01.2017г. до 23.12.2019г. е в размер на 115.65 лева.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд
направи следните правни изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред ДРС
по реда на чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при
преизчисляване на положен нощен труд през периода от 23.12.2016г. до
23.12.2019г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва
и законна лихва от подаване на исковата молба,както и обезщетение за
левовата равностойност на дължимата безплатна храна и акцесорния иск за
забава.
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до
начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд –
дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен,
съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за стуктурата
и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в
ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно
правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в
Районно управление-Девин по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради
което приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е
ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата
длъжност ищецът е работил на 24-часови смени, като е полагал труд през
нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислява
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал.5 от същата разпоредба работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за
служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд,
според ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи според чл.198,ал.9 от ЗМВР.
За процесния период от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. са действали
последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. до
29.07.2016 г., когато е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
действащата понастоящем Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр.
60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Преди това е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г,
отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-
776/29.07.2016г., приложими към процесния период, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане
на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота. Липсата на такава
норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата. При наличие на такава непълнота
в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143 за целия претендиран период.
Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди във
въззивната жалба, че в действащите за процесния период Наредби № 8121з-
592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., не се съдържа текст, който да
предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с
коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен,
а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, то
такова разрешение би довело до лишаване на държавните служители в
системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд, като
по този начин би ги поставило в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение,
които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.
67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на
дължимото възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и
като такава ще следва да бъде оставена без уважение. Исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание, а по размер се явява доказана до посочената в заключението
на вещото лице по приетата ССчЕ, сума, която се явява дължима от
въззивника, както и претендираните акцесорни вземания за мораторна лихва в
размер дължима помесечно до предявяването на иска и законна лихва,
считано от предявяване на иска на 30.12.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на атакуваното
съдебно решение в частта относно присъдената парична равностойност на
неосигурената от работодателя храна за релевантния период –
23.12.2016година до 23.12.2019година.
Законосъобразен е изводът на районен съд за основателност на
претенцията по чл. 181 ал.3 ЗМВР. Установено е по делото извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3,за които работодателят осигурява безплатна
храна,като съгласно ал.4, размерът им се определя ежегодно със заповед на
министъра на вътрешните работи. Според ал.5, условията и редът за
предоставяне на сумите се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи. Съгласно чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна, тя се
полага за периода от 22,00 до 06,00 ч. за работа при средноденонощни
температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Националния институт по
метеорология и хидрология. Сумата за храна за исковия период е изчислена
от експертизата, а след като ответникът не е представил доказателства за
плащането на тези суми, последните са дължими, на основание извършените
от ищеца дейности със специфичен характер. Последните са установени по
размер от експертизата, от писмените доказателства и правилно са
присъдени за главница, ведно с мораторната лихва, както и законната от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде
осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, които разноски са своевременно поискани и надлежно
документирани.
Мотивиран от гореизложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64/16.03.2020г., постановено по гр.д.№
589/2019г. по описа на Девинския районен съд като законосъобразно
постановено.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр.Смолян, с Булстат ****, със
седалище и адрес на управление гр.Смолян, бул.”България” №67 да заплати
на В. Ф. П. направените разноски за настоящата инстанция за ползвана от
него адвокатска помощ в размер на сумата 500(петстотин)лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________