Определение по дело №341/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./    .3.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 14.3.2019г., в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА 

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно търговско дело № 341 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба, подадена от „ЕКСПИРИАН”ЕООД, гр. Варна, представлявано от управител Б.П., чрез пълномощник адв. Тодорова (ВАК),  срещу определение №270/08.01.19г. по гр.д.13686/18г по описа на ВРС 26 с-в, с което съдът  препратил делото за разглеждане на друг компетентен съд в гр. Добрич.

Жалбоподателят твърди, че съдът е пренебрегнал уговорка за специална подсъдност, изключваща общото правило за предявяване на иска по седалището на ответника. Позовава се на клауза от договора, чието неизпълнение е предмет на предявената претенция. Като счита, че е допуснато процесуално нарушение, моли определението да бъде отменено, съответно делото върнато за разглеждане от сезирания Варненски съд.

В срока по чл. 276 ГПК ответникът ЕТ“Симонина – Станка Георгиева“ гр. Добрич, ЕИК *********, не е изразил становище.

Жалбата вх. № 2649/14.01.2019г е подадена преди изтичане на преклузивен едноседмичен срок, считано от връчване на обжалваемия акт. Въззивната инстанция е сезирана от надлежна страна – ищец, упражнил право на иск въз основа на договорна подсъдност срещу подлежащо на обжалване произнасяне по чл. 121 ГПК, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса е внесена.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е предявил пред съда в гр.Варна претенцията си за реално изпълнение на парични задължения, породени от неизпълнение на наемателя по два договора за наем на търговски обекти.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение на местна подсъдност, като се е позовал на разпоредбата на чл. 105 ГПК, като е посочил регистрираното си седалище в съд в друг съдебен район.

Първоинстанционният съд не е предоставил възможност на ищеца да изложи становището си по това възражение и  уважил искането за отвод поради местна неподсъдност като е приложил общите правила, гарантиращи на ответника разглеждане на делото по неговото седалище.

 На осн. чл. 8 ал.3 вр. ал.1  ГПК всяка отстраните следва да може да заяви доводи в своя защита. Тъй като за местната подсъдност не се следи служебно, едва при активност от страна на ответника ще се открие нуждата от изрично заявяване на основанието за сезиране на предпочетен от ищеца съд. Само останалите положителни абсолютни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, които се проверяват служебно следва да бъдат обосновани при предявяване на иска. Затова и едва предявяването на отвод на съда от ответника, основан на общото правило на чл. 105 ГПК, налага задължението на съда да осигури равна възможност и за ищеца да обоснове първоначалния си избор на компетентен съд въз основа на специална подсъдност. В случая такава възможност не е предоставена, поради което и позоваването на ищеца не е преклудирано и може да бъде заявено пред въззивната инстанция. В този смисъл е и касационната практика(Определение № 1019 от 9.11.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 783/2012 г., II т. о., ТК).

Видно от представените с исковата молба договори, страните са договорили ползване на предоставени от ищеца на ответника търговски обекти срещу наемна цена, като в чл. 7.13 изрично са предвидили споровете, възникнало по тези договори да се предявяват за разрешаване пред Варненските съдилища. В случая е налице договор за местна подсъдност /  чл. 117, ал. 2 ГПК/, която съдът е следвало да съобрази при проверката на подсъдността. Предметът на делото следва да се квалифицира като имуществен спор, но не касае вещни права върху недвижими имоти, поради което не е налице изключението, ограничаващо свободата на страните при договарянето на подсъдността. И двамата договарящи са търговци, вида на наетия имот е пряко свързан с търговия (магазини в търговски център), поради което не е налице нито потребителски, нито трудов спор. Само по тези видове искове законодателят е въвел допълнителната закрила в чл. 117 ал.3 ГПК, изключваща предварително уговаряне на удобен съд, преди спорът да е възникнал. От момента на сезирането на съда се поражда действието на клаузата за специална договорна подсъдност, изключваща възможността на ответника да се позовава на общото правило.

При така установения договор за подсъдност първоинстанционният съд е следвало да зачете волята на страните и да приеме изрично възложената му компетентност.

С оглед изложеното първоинстанционното определение като незаконосъобразно следва да се отмени и делото се върне за продължаване на процесуалните действия.

По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение №270/08.01.19г. по гр.д.13686/18г по описа на ВРС 26 с-в, с което съдът  препратил делото за разглеждане на друг компетенен съд, като

Връща производството за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск от Районен съд – Варна, на осн. чл. 117 ал.2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.9в от ТРОСГТК 1 /2013).

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

 

                                                           2.