Р Е
Ш Е Н
И Е № 260014
гр. Сливен,
11.02.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на
дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ В. ПЕТРОВА - СВЕТИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 289 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК. Цена на иска - 315,07 лева.
В исковата молба се твърди, че на 22.01.2018 година ищецът е сключил с
ответното дружество договор за кредит № **********, като отпуснатия заем е в размер на 150 лева, а
общата сума, която е следвало да се върне е в размер на 190,79 лева, платима
тридесет дни след сключването на договора. Уговореният годишен лихвен процент
/ГЛП/ бил в размер на 40,96%, а годишният процент разходи /ГПР/ бил в размер на
49,60%. В договора било уговорено също, че П.Г. дължи и такса за експресно
разглеждане в размер на 35,74 лева.
Посочва се, че няколко дни преди датата
на падежа за изпълнение на задължението /21.02.2018 година / служител на
„4финанс“ЕООД се свързал с П.Г. по телефона, като му предложил възможност да
отсрочи изпълнението на задължението с 30 дни, като за целта следвало да
заплати такса в размер на 46,50 лева, както и възможност да му бъде отпусната и
допълнителна сума. На 02.03.2018 година ищецът заплатил процесната сума в
размер на 46,50 лева, представляваща такса за „отсрочване изпълнението на
задължението с 30 дни“. На същата дата - 02.03.2018 година, П.Г. без негово
съгласие получил чрез онлайн платформата на ответното дружество нов договор със
същия № ********** от 02.03.2018 година, който бил с идентично съдържание като
този от 22.01.2018 година, като единствено бил променен падежа на задължението
на 01.04.2018 година. Твърди се
още, че на 12.03.2018 година
ищецът, след нов разговор със служител на ответното дружество, устно изявил
желание да получи кредит от още 950,00 лева, но не му било обяснено, че за
целта ще бъде сключен нов договор. На същия ден П.Г., без негово съгласие,
получил чрез онлайн платформата на ответното дружество нов договор със същия №
********** от 12.03.2018 година. В него било посочено, че сумата по отпуснатия
заем е в размер на 1100,00 лева, а общата сума, която следвало да върне, била в
размер на 1327,01 лева, платима тридесет дни след сключването на договора.
Уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ бил в размер на 40,92%, а годишният
процент разходи /ГПР/ бил в размер на 49,90%. Също така в договора било
посочено, че П.Г. дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 200,66
лева.
В молбата се твърди, че на 12.03.2018
година ищецът реално е получил сумата от още 950,00 лева /допълнително върху
първоначално отпуснатата му сума от 150,00 лева/, а не както било посочено в
договора - сумата от 1100,00 лева /видно и от становището, изразено от
ответното дружество/, като не е давал своето съгласие за сключването на
гореописания втори по ред договор за кредит.
П.К.Г. твърди, че е погасил изцяло
сумата по сключените договори, а именно в общ размер на 1415,07 лева.
Последната била изплатена на „4финанс“ ЕООД, както следва:
- 46,50 лева – такса за отсрочване
изпълнението на задължението с 30 дни;
- 1368,57 лева – пълно погасяване на
сумите по процесните договори, включваща главница, възнаградителна лихва и
такса за експресно разглеждане.
Излага подробни съображения твърдейки, че договорите са нищожни, поради противоречие с императивни норми на закона - не е спазена предвидената от закона форма. Ищецът твърди още, че договорите за кредит са нищожни поради липса на съществени елементи от съдържанието им, а именно ГПР по кредита, посочен грешно и над максимално установения по ЗПК, липсва погасителен план, както и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора и условията за упражняването на правото. Наред с това изтъква твърдение, че таксата за експресно разглеждане не се дължи, т.е заплатена е при начална липса на основание и реално такава услуга не е предоставена. Същото се отнасяло и за таксата за отсрочване на изпълнението, за която ищецът също е извършил плащания. Коментираните клаузи за такси са неравноправни и нищожни, заплатените въз основа на тях суми са печалба за кредитора, надбавка над главницата, която се плаща периодично и следва да е част от ГЛП и ГПР. При условията на евентуалност излага доводи и съображения, съобразно които посочва, че договорите са унищожаеми, тъй като се е намирал в крайна нужда, за да задоволи нуждите на семейството си от храна и битови разходи от неотложен характер, както и че договора е сключен при явно неизгодни условия, предвид обстоятелството, че ответникът е получил висока печалба при отпусната заемна сума на ниска стойност.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца 315,07 лева, представляваща сума, недължимо платена при начална липса на основание по сключен между страните договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба на 27.01.2021 година до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не спори факта, че между страните е сключения Договор за кредит № ********** от 22.01.2018 година, но се изтъква че при сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Възразява се срещу твърденията на ищеца за нищожност на договора за кредит на всички изложени от него основания, като се посочва, че е спазена изискуемата от закона форма, изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, а уговорените и заплатени от ищеца такси за експресно разглеждане и за удължаване на падежната дата не представляват разход. Тъй като договорът е със срок,задължението не е предвидено да се изплаща на вноски, поради което не е създаван погасителен план, както и че правото на отказ на ищеца от договора е описано в т. 8.1 от Общите условия. Възразява се срещу твърденията на ищеца за унищожаемост на договора, като се посочва, че договарялите страните са равнопоставени и ищецът не е бил принуден от ответника да сключи договора. Иска се постановяване на съдебно решение, отхвърлящо иска като неоснователен и се претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован,
не се явява лично. Представлява се от пълномощник, който поддържа предявения
иск и моли за уважаването му. Подробни съображения излага в представена по
делото писмена защита.
Ответното дружество, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява от представител или пълномощни. Становище по същество няма изразено.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че по силата на Договор за кредит № ********** от 22.01.2018 година ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 150 лева, за срок от 30 дни, при фиксиран лихвен процент - 40,94 % и ГПР - 49,60 %. В Договора било предвидено и заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 35.74 лева, като общата дължима сума била в размер на 190.79 лева.
От експертното заключение се установява, че общата сума, която П.К. Грозен е изплатил на „4ФИНАНС" ЕООД по Договор за кредит № ********** е 1 382,43 лева (хиляда триста осемдесет и два лева и 43 ст.), от които главница - 1 100.00 лева, договорна лихва 26.35 лева и наказателна лихва за просрочие - 35,42 лева, както и такси по Договора за кредит: такса за експресно разглеждане - 200,66 лева, такса по т. 13.4 от обшите условия по договора за „разходи за изпращане на напомнителни писма за просрочени задължения" - 20,00 лева. Правото за удължаване на срока за връщане на кредита, е упражнено от кредитополучателя П.К.Г. чрез заплащането по сметка на кредитора на 02.03.2018 година Такса за удължаване на срока на кредита, в размер на 46,50 лева. Със сключеният допълнителен Договор по кредит № ********** от 02.03.2018 година крайният срок за издължаване е удължен до 01.04.2018 година. Въз основа на извършена проверка в счетоводните регистри на ответника вещото лице е установило, че за погасяване на кредита от страна на П.К.Г. е извършено плащане на 24.04.2018 година в размер на 1 382,43 лева, което е разпределено за погасяване на следните задължения: погасена Главница - 1 100 лева, погасена Договорна лихва - 26,35 лева, погасена Наказателна лихва за просрочие - 35,42 лева, платена Такса за експресно разглеждане 200,66 лева, платена такса по т.13.4 от общите условия по договора за „разходи за изпращане на напомнителни писма за просрочени задължения" - 20 лева.
Годишният процент на разходите, вземайки предвид само изплатената от П.К.Г. сума по Договор за кредит № **********, а именно размера на отпуснатия кредит от 1 100 лева и сумата на платените договорни лихви в размер на 26,35 лева, използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19. ал.2 от ЗПК, вещото лице е посочило като възлизащо в размер на 49.60 %.
Съгласно чл. 4.1. от Общите условия на Договора за кредит ГПР представлява процент, отразяваш общите разходи за кредита, като например лихва, комисионни, преки и косвени разходи, известни на кредитора и дължими от кредитополучателя. ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаша в резултат на неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.
С оглед на условията по договора вещото лице счита, че таксата за „Удължаване на срока за връщане на кредита" не е условие за получаване на кредита, таксата е за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя и същата не би следвало да се включва при изчисляване на ГПР. При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, съгласно чл.19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, не се включват разходите, които потребителят заплаша при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, с оглед на което заплатената наказателна лихва за просрочие от 35,42 лева и платената такса по т. 13.4 от общите условия ио договора за „разходи за изпращане на напомнителни писма за просрочени задължения” от 20,00 лева, според вещото лице не би следвало да се включва при изчисляване на съшия. Годишният процент на разходите, вземайки предвид изплатените от П.К.Г. суми по Договор за кредит № **********, а именно размера на отпуснатия кредит от 1100 лева, сумата на платените договорни лихви в размер на 26,35 лева и сумата на уточнената със самия договор и платена такса за експресно разглеждане от 200.66 лева, използвайки нормативно установената формула в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК съгласно експертното заключение възлиза на 1577.10 %.
Въз основа на установеното от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца 315,07 лева, представляваща сума,
недължимо платена при начална липса на основание по сключен между страните
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на настоящата искова молба на 27.01.2021 година до
окончателното й е процесуално
допустим.
Разгледан по същество е доказан по
основание и размер и като такъв следва да се уважи изцяло.
По безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от експертното заключението се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски кредит № ********** от 22.01.2018 година. Установи се, че общата сума, която П.К. Грозен е изплатил на „4ФИНАНС" ЕООД по Договор за кредит № ********** е 1 382,43 лева (хиляда триста осемдесет и два лева и 43 ст.), от които главница - 1 100.00 лева, договорна лихва 26.35 лева и наказателна лихва за просрочие - 35,42 лева, както и такси по Договора за кредит: такса за експресно разглеждане - 200,66 лева, такса по т. 13.4 от обшите условия по договора за „разходи за изпращане на напомнителни писма за просрочени задължения" - 20,00 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на договорите за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. Тъй като ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, включително и възнаградителната лихва се налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, подлежащи на заплащане от длъжника. В противен случай същият се поставя в положение да гадае, респ. да преценява кои суми към кой момент дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, тъй като в Договора за кредит от 22.01.2018 година не е определен точно, а е посочен като фиксиран процент. Същото се отнася и за договорената лихва. Не е определено какво представлява разликата между зададените проценти и кои разходи покрива. Наред с това е предвидена и такса за експресно разглеждане на документи, поставяща потребителя в положение да не знае и да не може сам да определи размера на оскъпяването по кредита, което ще дължи. Това неспазено изискване на посоченото законово основание обуславя в случая недействителността. Нещо повече, както се установи от експертното заключение, действителният ГПР по процесните договори е в пъти над максималния праг на ГПР.
Възражението на ищеца за неспазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент също е основателно. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е останал непроменен, в самия договор липсва информация за начина на изчисляване, респ. формиране на договорната възнаградителна лихва. Без значение е дали лихвеният процент е един и същ или е променлив, след като законът изисква в договора да са посочени условията за прилагането му. В случая това изискване не е изпълнено и не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на фиксирания размер, поради което е налице нарушение на посочената императивна разпоредба. Това нарушение е достатъчно, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
В договора е предвидена възнаградителната лихва в размер на 40,89 %, който
надвишава трикратния размер на законната лихва. Само това е достатъчно за да се
обоснове извод, че тази клауза се явява нищожна, поради противоречие с добрите
нрави.
Клаузата в
процесните Договори за кредит, с която е уговорено, че заемателят дължи плащане
на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема също е
нищожна поради нейната неравноправност. Тази такса е уговорена в договора, едва
след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора
се задължава да плати такса, която е във фиксиран размер – 35,74 лв., или в
случая почти 1/4 от размера на получения като главница заем в размер на 150,00
лева. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга
от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които
налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора. Така предвидената клауза има
неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е
извършена конкретна услуга. Тази такса представлява и скрит разход по договора
за паричен заем, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Неравноправна е и клаузата от договора за отсрочване на задължението чрез заплащане на допълнителна такса от страна на потребителя при удължаване на падежа. Същата не отговаря на изискването за добросъвествост и нарушава баланса между правата и задълженията на търговеца и на потребителя. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
По изложените съображения процесните
договори за потребителски кредит са недействителни на основание чл. 22
от ЗПК, поради което и съгласно
чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане единствено на
предоставения му заем. Тъй като ищецът претендира по-ниска сума, то и искът
следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер. Присъдената сума се дължи,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е
законна последица от уважаването на осъдителната претенция.
По тези съображения, съдът следва да постанови решение, с което да
осъди ответника да
заплати на ищеца 315,07 лева, представляваща сума, недължимо платена при
начална липса на основание по сключен между страните договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба на 27.01.2021 година до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 300,00 лева, от които 50,00 лева - заплатена държавна такса и 250,00 лева - депозит за вещо лице.
Пълномощникът на ищеца му е оказал
безплатно адвокатска помощ, ведно от приложен на лист 91 от делото Договор за правна защита и
съдействие № 741838, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 300,00 лв. -
адвокатско възнаграждение по делото в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“, № 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г., ЕГН: **********, с адрес *** сумата 315,07 лева /триста и петнадесет лева и седем стотинки/, представляваща недължимо платена при начална липса на основание сума по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ********** от 22.01.2018 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба на 27.01.2021 година до окончателното й изплащане, както и сумата от 300,00 лева /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б.Х.З. от САК, с адрес *** сумата от 300,00 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: