№ 125
гр. Сливен, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500164 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 271/04.04.3023г. по гр. дело № 3996/2022г. на Районен съд Сливен,
с което е осъдена Община Сливен, ***, БУЛСТАТ: *** на основание чл.49 от ЗЗД да
заплати на М. Ц. П., ЕГН ********** със съгласието на майка му С.Т.П., ЕГН ********** и
двамата от *** сумата от 9000лв. / девет хиляди лева/, представляваща причинени
неимуществени вреди, болки и страдания от падането на П. на северното трасе на велоалея,
находяща се на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля предявеният иск за разликата от
уважената част до пълния претендиран размер от 20000 лв., като неоснователен и недоказан.
Страните са осъдени да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете.
Подадена е въззивна жалба от ответната община, в която се поддържа, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, немотивирано и необосновано в частта с която Община
Сливен е осъдена да заплати на ищеца сумата от 9000 лева -обезщетение за неимуществени
вреди. За да уважи обаче предявения иск първостепенният съд приел, че ищецът на база
косвени доказателства е доказал при условията на пълно и главно доказване механизма на
настъпване на инцидента, вследствие на което е претърпял травми, довели до причиняването
на вреди.Не било доказано твърдението на ищеца, че на 23.06.2022 год. е паднал от колело
1
на велоалея, в резултат на което да е претърпял травма, за което да носи отговорност
Община Сливен. Не бил доказан механизма на процесното произшествие. Не била доказана
причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба неимуществени вреди и
механизма на процесното произшествие. Не било доказано твърдението, че ищеца е
претърпял твърдените неимуществени вреди в резултат от инцидента, описан в исковата
молба - нито като като характер нито като интензитет. Не било уважено възражението за
съпричиняване. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени доводи и
възражения в отговора на исковата молба, както и не е обсъдил в цялост и в съвкупност
всички доказателства по делото. Ако първоинстанционният съд не е обсъдил всички
наведени доводи и възражения и във въззивната жалба се съдържа оплакване в този смисъл,
въззивният съд е длъжен да изложи съображенията си за тяхната релевантност и ако приеме,
че становището на първоинстанционния съд за неотносимост на поддържаните от
въззивника доводи и възражения е неправилно, да изложи съображенията си и по тяхната
основателност. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което
да се отхвърлят претенциите. Евентуално моли да бъде изменено първоинстанционното
решение, като бъде редуциран размерът на присъденото обезщетение. Претендира разноски
и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в която се
поддържа, че тя е неоснователна. В изпълнение на представения проект община Сливен е
делегирала своите задължения на заинтересованите лица, да предприемат действия за
временната организация на движението, която да действа до изграждане на пътя. Общината
не е извършила контрол, изпълнен ли е проекта както е представен и съгласуван. От
приложената съдебно техническа експертиза се установило, че поставените антипаркинг
елементи са поставени без съгласуван проект и без извършване на анализ за безопасността
на движението, което представлява опасност за движещите се пешеходци и велосипедисти.
От представените по делото две епикризи, съдебномедицинско удостоверение № 264 и от
извършената СМЕ се установило, че ищецът е паднал на велоалея на бул. Бургаско шосе на
незаконно изграден пътен участък. Писмените доказателства са подкрепени и от
разпитаните свидетели по делото, които дават еднопосочни отговори, за време и място на
настъпилото събитие, за причинените увреждания, както и за периода на възстановяване на
ищеца. Излагат се контрааргументи на поддържаните в жалбата твърдения. Съдът е взел
предвид травматичните увреждания на ищеца, проведеното лечение, както периода на
възстановяване и останалите трайни увреждания, и е достигнал до едно справедливо
решение. В обобщение се иска да се потвърди решението. Претендират се разноски.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивника не се явява представител.
В с.з. за въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността
на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
2
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Безспорно е установеното от назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза, че
подход от булеварда към наличната автомивка не е изграждан. Налице е създадена
организация на движението, без проекто решение, без наличие на хоризонтална и
вертикална маркировка, без мерки за безопасност. При огледа е констатирало наличието на
пътни съоръжения вертикални колчета на нивото на велоалея и на нивото на асфалтиран
тротоар. В заключението си вещото лице е посочило, че вертикалните колчета представляват
препятствие, което от техническа гледна точка създава опасност за движещите се
велосипедисти и пешеходци. Това препятствие е опасно за живота и здравето на
преминаващите велосипедисти и пешеходци. В заключението е отразено, че по делото не са
налице проектни решения, относно изграждане на съоръжение за безопасност на
движението. Наличието на препятствие върху велоалеята е създало опасност за движение на
велосипедиста и е налице причинно следствена връзка между настъпилото събитие и
нанесените телесни увреждания. Наличието на нерегламентирани препятствия върху
велоалеята е технически неправилно. Технически правилно е препятствията да бъдат
обозначени, да е налице хоризонтална и вертикална маркировка, която да указва наличието
на препятствие, както и начина на неговото преминаване. В основата си колчетата са
деформирани, което показва, че са огънати от механичен натиск в дадено направление. Така
е неоснователно твърдението във въззивната жалба, че не била доказана причинно-
следствена връзка между описаните в исковата молба неимуществени вреди и механизма на
процесното произшествие. Това се установява и от назначената съдебно медицинска
експертиза, като е безспорно, че в резултат на настъпилото на 23.06.2022 г. ПТП на
велосипедна алея на бул. Бургаско шосе в гр. Сливен, ищецът е получил велосипедна
травма със следните телесни увреждания: контузия на главата с повърхностно охлузване на
кожата в областта на челото, контузия на левия крак с повърхностно охлузване на кожата на
бедрото, непосредствено над колянната става, контузия на лявата ръка в областта на
гривнената й става с клинични и от образните изследвания данни за епифазърна фрактура в
долния край на лакътната кост с прилагането на метална остеосинтезираща техника. В
3
заключението си вещото лице е посочило, че при извършения на 27.02.2023 г. преглед на
ищеца е установил по страничната повърхност на предмишницата на лявата ръка по хода на
лакътната кост груб белег от оперативна интервенция с дължина 5 см и широчина до 0,5 см ,
над нивото на околната кожа с розово червен цвят, неболезнен при палпация. В областта на
долния край на лакътната кост над гривнената става,в областта на лакътната кост се
установява видима деформация с плътна консистенция, неболезнена при палпация.
Увреждания от такъв характер се възстановяват в рамките на 2 - 2,5 месеца при нормален
ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписания имобилизационен,
двигателен и рехабилитационен режими. При извършения личен преглед на ищеца, вещото
лице е установило леко изразена хипотрофия на мускулите на предмишницата и мишницата
на лявата ръка, която е обратима. Поради това е неоснователно твърдението, че не било
доказано, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди в резултат от инцидента,
описан в исковата молба - нито като характер нито като интензитет.
Неоснователно е и поддържаното, че е налице съпричиняване. Правилно е приетото от
районния съд, че не се установява детето да е управлявало бързо велосипеда си. Самите
увреждания са от такъв характер, че не сочат за бързо управляване на велосипеда и
движение с несъобразена скорост. При движение с по-висока скорост, биха се получили
значително повече увреждания и с по-висок интензитет. Не е установено и неправилно
движение на велосипедиста доколкото движението се е осъществявало по път предназначен
за придвижване на такива ППС.
Така следва да се обсъди искането за редуциране на присъденото обезщетение. Принципът
на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на
комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при опреД.е на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно
с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта
им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките - по-ниско.
В случая е безспорно, че на пострадалия са причинени увреждания. От назначената и
изпълнена съдебно медицинска експертиза се установява, че пострадалият е получил
велосипедна травма характеризираща се със следните телесни увреждания: контузия на
главата с повърхностно охлузване на кожата в областта на челото, контузия на левия крак с
повърхностно охлузване на кожата на бедрото, непосредствено над колянната става,
контузия на лявата ръка в областта на гривнената й става с клинични и от образните
изследвания данни за епифазърна фрактура в долния край на лакътната кост с прилагането
на метална остеосинтезираща техника. От епикриза, издадена на М. Ц. П. за извършено
лечение в Отделение по ортопедия и травматология в МБАЛ Д-р И. Селимински АД се
установява, че е постъпил на 23.06.2022 г. и е изписан на 26.06.2022 г. В епикризата е
отразено „операция извършена на 23.06.2022 г.“ като са предписани антибиотична терапия и
4
болкоуспокояващи парацетамол. Посочени са два амбулаторни прегледа на 6.07.2022 г. за
сваляне на конците и 13.07.2022 г. за сваляне на гипса. Увреждания от такъв характер се
възстановяват в рамките на 2 - 2,5 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и
стриктно спазване на предписания имобилизационен, двигателен и рехабилитационен
режими. Касае за сравнително дълъг възстановителен период, през който освен обикновен
дискомфорт са търпени и болки. И към момента на прегледа е констатирана леко изразена
хипотрофия на мускулите на предмишницата и мишницата на лявата ръка, която макар и
обратима, е налична. Поради това приетият размер на обезщетението за неимуществени
вреди е справедлив.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 500 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 271/04.04.3023г. по гр. дело № 3996/2022г. на Районен съд
Сливен.
ОСЪЖДА Община Сливен, ***, БУЛСТАТ: *** на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на М.
Ц. П., ЕГН ********** със съгласието на майка му С.Т.П., ЕГН ********** и двамата от
*** сумата от 500 /петстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5