МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4072 ПО ОПИСА ЗА 2019
ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.
На 10.09.2019год. във
ВРС е внесен обвинителен акт № 439 от
и.ф. административен ръководител - районен прокурор на ВРП, по който на същата
дата е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Н.М.К. с
оглед извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 196,
ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1 от НК за това, че на 28.10.2018г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, отнел чужда
движима вещ - фотоапарат марка „Никон" / „Nikon", модел Д3200 / D3200 на стойност 559 , 20 лв. /
петстотин петдесет и девет лева и двадесет стотинки /, от владението на Д.М.Д.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
Съдебното следствие е проведено
по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на ВРП поддържа обвинението и счита, че същото е доказано по
безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението за което е предаден на съд като предлага да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер към минималния предвиден
в закона, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК с 1/3. По отношение
на направените в хода на производството разноски прокурорът изразява становище,
че същите следва да бъдат възложени на подсъдимия.
В пледоарията си по съществото
на делото защитникът на подсъдимия се солидаризира със становището на прокурора както досежно доказаността на обвинението, така и по отношение на
наказанието което следва да понесе подсъдимия.
Подсъдимият признава изцяло
фактическите констатации изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
а в дадената му последна дума заявява, че съжалява много и моли ако е възможно
да му бъде наложено минимално наказание.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Н.М.К.
бил многократно осъждан за престъпления против собствеността. През месец
октомври 2018г. подс. К. пребивавал на територията на
гр.Варна.
Св. Д.М.Д. стопанисвал търговски
обект - детски клуб, находящ се в гр.Варна, ул."Битоля" № 22.
На 28.10.2018г. св.Д. се намирал
в детския клуб заедно с жената с която живеел на семейни начала - Алис Торосян.
Около 14:30 часа двамата се
наложило да излязат и по тази причина св.Д. извикал негова позната - св. Вилина Костадинова Тодорова, която да остане в заведението
заедно с шестгодишния му син, докато ги няма. След като св. В. Тодорова
пристигнала, св. Д.Д. и Алис Торосян
излезли от заведението, а Тодорова започнала да се занимава с детето. Същата
оставила входната врата на заведението отворена, за да изсъхне пода на същото,
тъй като бил измит и отишла с детето в детския кът от където нямало пряка
видимост към бара.
На същата дата - 28.10.2018г.
покрай заведението преминал подс. Н.К.. Той видял, че
входната врата е отворена, че в заведението няма хора, както чантичка за
фотоапарат, която била на бара. Подс. К. решил да
влезе и да вземе вещи от обекта. В изпълнение на намисленото същият влязъл в
заведението и отишъл до бара. Видял, че зад същия има фотоапарат /извън
чантичката/ и го взел, след което веднага напуснал заведението.
Св. Тодорова усетила, че някой
влиза в заведението, излязла от детския кът и погледнала към бара. Видяла как подс. Н.К. се протяга, взема фотоапарата, собственост на
св. Д.Д., и побягва. Св. Тодорова веднага излязла
след него, но не го последвала тъй като детето се разплакало. Свидетелката се
обадила на св. Д. и го уведомила за станалото, а той от своя страна
сигнализирал за кражбата в полицията.
Междувременно след като избягал
от заведението с отнетия фотоапарат, който бил марка „Никон”
модел Д3200, подсъдимият отишъл на колхозния пазар в гр.Варна при св. Галин
Кирилов. Последният стопанисвал търговски обект – павилион № 2223 за мобилни
апарати. Подсъдимият предложил на св. Г.Кирилов да закупи фотоапарата за сумата
от 120лв. и последният се съгласил. Същият дал на подсъдимия посочената сума и
взел фотоапарата, който в последствие продал на непознато за него лице за
сумата от 200лв.
Видно от заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство от в.л. Димитър Йорданов СОЕ
стойността на инкриминирания фотоапарат възлиза на 559.20лв.
Видно
от приложената към делото справка за съдимост на подс.К.
преди инкриминираната дата същият е бил многократно осъждан за престъпления
против собствеността.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа на самопризнанията на подсъдимия, показанията на
всички разпитани в хода на досъдебното
производство свидетели, заключение по назначена СОЕ, справка за съдимост,
справка началника на Затвора Белене, които са непротиворечиви, взаимно-допълващи
се и не водят на различни правни изводи.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият Н.М.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо
по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1 от НК за
това, че на 28.10.2018год. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, отнел
чужда движима вещ - фотоапарат марка „Никон" / „Nikon", модел Д3200 / D3200 на стойност 559 , 20 лв. /
петстотин петдесет и девет лева и двадесет стотинки /, от владението на Д.М.Д.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
Изпълнителното деяние е
осъществено и се изразява в отнемането на вещ /фотоапарат/, което представлява
преустановяване на владението върху нея тях на досегашния владелец и
установяване владението на дееца.
Квалификацията по чл. 196 от НК
– опасен рецидив се обуславя от предходната съдимост на подс.
К..
Видно от приложената към делото
справка за съдимост и приложенията към нея преди инкриминирания период
подсъдимият е бил многократно осъждан като от значение за квалификацията опасен
рецидив в случая са следните осъждания:
С Определение постановено
от РС Варна по НОХД № 3856/2013год.,
влязло в сила на 14.10.2013год., подс. К. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, , ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 18, ал.1
от НК за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца при първоначален строг режим.
С Определение постановено
от РС Варна по НОХД № 5014/2014год.,
влязло в сила на 19.01.2015год., подс. К. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, , ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1
вр. чл. 20, ал.2 от НК за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг
режим.
С определение постановено от ВРС
по НОХД № 5014/2014год., влязло в сила на 13.02.2015год., наказанията по
посочените по-горе две присъди са били групирани, като на подсъдимия е било
определено едно общо за съвкупността наказание лишаване от свобода за сорк от шест месеца при строг режим. Наказанието е било
изтърпяно на 01.08.2014год.;
С определение постановено от ВРС
по НОХД 3362/2015год., влязло в сила на 14.10.2015год., подс.
К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1
от НК като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца при строг режим;
С определение постановено от ВРС
по НОХД 4217/2015год., влязло в сила на 15.02.2016год., подс.
К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1
от НК като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца при строг режим;
С определение постановено от ВРС
по ЧНД № 1336/2016год., влязло в сила на 04.05.2016год., наказанията по
посочените по-горе две присъди са били групирани като на подсъдимия е било
опредено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца при строг режим. Наказанието е било изтърпяно на 12.05.2016год.;
С определение постановено от ВРС
по НОХД 1816/2018год., влязло в сила на 19.04.2018год., подс.
К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 като му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца при строг режим. Наказанието е
било изтърпяно на 03.08.2018год.
Налице са три осъждания с
ефективни наказания лишаване от свобода под една година като престъплението
предмет на настоящото производство е било извършено преди изтичане на срока по
чл.30 от НК. Налице е хипотезата на чл. 29, ал.1 б. 4б“ от НК.
С Определение постановено от РС
Варна, по НОХД № 5187/2016год., влязло в сила на 01.12.2016год., подс. К. е бил признат зда
виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 от НК като му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при строг режим.
С Определение постановено от РС
Варна, по НОХД № 4016/2016год., влязло в сила на 02.02.2017год.,
подс. К. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 от НК като му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от десет месеца при строг режим.
С Определение постановено от РС
Варна, по НОХД № 561/2017год., влязло в сила на 09.02.2017год., подс. К. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 от НК като му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца при строг режим.
С присъда постановена от РС
Варна, по НОХД № 74/2017год. влязла в сила на 05.06.2017год., за престъпление
по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК на подс. К.
е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца при строг режим;
С Определение постановено от РС
Варна, по НОХД № 1641/2017год., влязло в сила на 21.06.2017год., подс. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК като му
е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при строг
режим.
С Определение постановено от ВРС
по НОХД № 2391/2017год., влязло в сила на 29.08.2017год. подс.
К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1
от НК за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година при строг режим.
С присъда постановена от ВРС по
НОХД № 3514/2017год., влязла в сила на 07.10.2017год., К. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 от НК като му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца
при строг режим.
С определение постановено от ВРС
по НОХД № 5632/2017год., влязло в сила на 29.01.2018год., за престъпление наказуемо
по чл. 196, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия
е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при
строг режим.
С определение постановено от ВРС
по ЧНД № 582/2018год., влязло в сила на 22.03.2018год., съдът е групирал
наказанията наложени на подс. К. с цитираните по-горе
осем присъди като му е определил едно общо за съвкупността най-тежко наказание
– лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. Наказанието наложено
за съвкупността е изтърпяно на 22.03.2018год. Престъплението предмет на
настоящото наказателно производство е било извършено от подс.
К. на 28.10.2018год., преди изтичане на срока по чл. 30 от НК. Налице е хипотезата на чл. 29, ал.1, б. „а“
от НК доколкото е налице едно осъждане (съобразно константната съдебна
практика) за тежко умишлено престъпление (всички деяния включени в групата са
за кражба извършена в условията на опасен рецидив) като наложеното наказание е
ефективно лишаване от свобода за срок надвишаващ една година.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на престъплението, предвиждал е обществено
опасните последици и ги е искал. Налице е и намерението за своене.
След деянието подсъдимият се е разпоредил с отнетата вещ като със своя – продал
я е на св. Кирилов.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие самопризнанието на подсъдимия, което стои в основата
на разкриване на престъплението и най-вече на неговия автор (разкриването на
подсъдимия като автор престъплението се дължи основно на неговото добросъвестно
поведение в хода на д.п. – още преди да бъдат предприети каквито и да било
действия за събиране на доказателства с оглед установяване авторството на
разследването престъпление подсъдимият сам в хода на беседа с полицейски
служител е разказал подборно за извършената кражба в това число какво е взел от
къде, какво е сторил с вещта. Едва след въпросната беседа са били извършени всички
останали действия по разследването в това число разпит на лицето на което
подсъдимия е посочил в беседата че е продал вещта, което е потвърдило
изнесеното в беседата, както и проявеното критично отношение към извършеното.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете предходната съдимост на К. не влияеща на квалификацията на
престъплението.
При
определяне размера на наказанието, което следва да понесе подс.
К. за това престъпление съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете от една
страна високата степен на обществена опасност на дееца (многократно осъждан,
кражбата е извършена в условията на опасен рецидив и то по-малко от два месеца
след изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода) и от друга като
отчете превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства и
най-вече оказаното пълно съдействие на разследването за разкриване авторството
на престъплението прецени, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия
следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер към минималния
предвиден в закона, а именно в размер на две години (двадесет и четири месеца).
И след като приложи императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и нормата
на чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така посоченото по-горе наказание с 1/3
(осем месеца) и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година и четири месеца.
След
запознаване със справката за съдимост на подс. К.
съдът констатира, че след извършване на престъплението предмет на настоящото наказателно
производство по отношение на същия е налице влязла в сила присъда постановена
от РС гр.Русе, а именно: с определение постановено от РС Русе по НОХД №
110/2019год., влязло в сила на 11.02.2019год., за престъпление извършено на
20.11.2018год., наказуемо по чл. 196, ал.1, т.1, вр.
чл. 194, ал.1 от НК, му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година при първоначален строг режим.
Като
съобрази, че престъплението предмет на настоящото наказателно производство и
това в извършването на което К. е бил признат за виновен със съдебния акт
постановен от РС по НОХД № 110/2019год. са били извършени в условията на реална
съвкупност, преди да е налице влязла в
сила присъда, за което и да е от тях, съдът приложи разпоредбата на чл. 25,
ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК и определи
на подсъдимия едно общо за съвкупността най-тежко наказание, а именно лишаване
от свобода за срок от една година и четири месеца, което наказание постанови за
бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим в
хипотезата на чл. 57, ал.1, т.2, б. 4б“ от ЗИНЗС с оглед наличните по делото
данни, че от последното изтърпяно наказание лишаване от свобода на
03.08.2018год. до момента на извършване на престъпленията включени в групата, а
и към момента на постановяване на присъдата не са изтекли повече от 5 години. И
като съобрази, че към момента подс.К. изтърпява
наказанието наложено му със съдебния акт по НОХД № 110/2019год. по описа на РС
Русе съдът постанови на основание чл. 25, ал.2 от НК при изпълнение на наложеното
за съвкупността наказание да бъде зачетена изтърпяната до момента част от
наказанието лишаване от свобода по присъдите включени в групата.
Съдът
счете, че така наложеното на подсъдимия К. наказание е съответно на извършената
от него престъпна дейност включена в групата и в пълнота ще постигне целите на
наказанията предвидени в нормата чл. 36 от НК, поради което и не приложи
разпоредбата на чл.24 от НК.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото в хода на досъдебното
производство разноски за експертизи, общо в размер на 172.39лв. като го осъди
за заплати посочената по-горе сума в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР
Варна.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :