Р Е Ш
Е Н И Е №
260100
Гр.Пловдив, 22.01.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Мандалиева ч.гр.д.№66 по описа
на ПОС за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба с вх.№260498/07.01.2021г депозирана от Л.Г.Т. с ЕГН-**********, с адрес ***, офис 1, в качеството и на длъжник в изпълнителното производство, чрез процесуалния представител адв. С.М., със съдебен адрес:***, офис 1 против Постановление от 03.12.2020г за отказ за прекратяване на изпълнително дело №20158240400289 по описа на ЧСИ Константин Павлов с район на действие ПОС. Жалбоподателят излага оплаквания за неоснователност на отказа, по съображения подробно изложени в жалбата, иска неговата отмяна, като вместо това съдът прогласи настъпилото прекратяване на изпълнителното производство. Претендират се разноски съгласно представения списък с направени такива.
Отговор е постъпил от взискателя в изпълнителното производство „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД ЕИК *********, чрез процесуалния преддставител юрисконсулт Д.И., в което е изразено становище за допустимост, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.
По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ К.Павлов, в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество относно нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител, обективирани в Постановление от 03.12.2020г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК по искане длъжника Л.Г.Т. т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.
По отношение на нейната основателност:
Изпълнителното дело №20158240400289 по описа на ЧСИ К.Павлов с район на действие ПОС е образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2014г. по арбитражно дело №2542/2010г. по описа на арбитър Б. Г. в полза на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника Л.Г.Т. за сумата от 90.00лв - разноски в арбитражното производство; сумата от 50.00лв - такси в производството по издаване на изпълнителен лист и сумата от 304.74лв – юрисконсулстко възнаграждение.
В настоящият случай, длъжникът твърди, че не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, в периода от 11.12.2015г., когато е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение в Еконт Експрес ООД до следващото изпълнително действие на 06.03.2018г., с което са наложени запори върху банковите сметки на длъжника. С оглед на тези обстоятелства, твърди, че изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, производството се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Идеята на законодателя с разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Съгласно разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Спорният период по изпълнителното дело е 11.12.2015г., когато е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение в Еконт Експрес ООД до 06.03.2018г, когато са наложени запори върху банковите сметки на длъжника.
Видно от данните по делото в този период, ЧСИ Павлов, на когото с депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело са му били възложени права по чл.18 ал.1 ЗЧСИ, е изготвил призовка за принудително изпълнение до длъжника с изх.№39190/14.06.2016г., с която насрочва опис на движимите вещи в дома на длъжника на адрес: гр. П., ул. ***/ л.57 от изп.д./ и Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи с изх.№83972/21.12.2016г. /л.65 от изп.д./, с което съдебният изпълнител е насрочил на 21.02.2017г. опис на собствените на длъжника вещи находящи се на адреса: гр.П., ул.***
По делото обаче, липсват каквито и да е било данни в две насоки. От една страна - Призовка за принудително изпълнение с изх.№39190/14.06.2016г. да е надлежно получена от длъжника, както и длъжникът да е надлежно уведомен за Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи с изх.№83972/21.12.2016г, а от друга страна – липсват данни да са предприети действия от страна на ЧСИ да извърши опис, които действия да не са били осъществени или да са били затруднени по вина на длъжника.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че изготвянето на Призовка за принудително изпълнение и насрочване на опис на движими вещи, без данни за последващи действия от съдебния изпълнител, включително и такива които са осуетили предприети от ЧСИ действия, не биха могли да бъдат приети като валидни изпълнителни действия по смисъла на закона, които по своя характер са прекъснали двугодишния преклузивен срок. Изложеното обосновава извода, че изпълнителното производство се е прекратило „екс леге“, тъй като предвиденият преклузивен двугодишният срок е изтекъл на 11.12.2017г., считано от извършване на последното валидно изпълнително на 11.12.2015г. .
По изложените съображения, настоящият състав намира, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК обективиран в Постановление от 03.12.2020г, е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателят се дължат направени в настоящото производство разноски общо в размер на 325.00лв, от които 25.00лв държавна такса и 300лв, договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 03.12.2020г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело
№20158240400289 по описа на ЧСИ Константин Павлов с район на действие ПОС, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2 да заплати на Л.Г.Т. с ЕГН-**********, с адрес ***, офис 1/ адв.. С.М./ сумата в
размер на 325.00лв/ триста двадесет и пет лева/, направени в
производството разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: