Р Е Ш Е Н И Е
№………./….08.2018г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1428 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба подадена от “Юробанк България“ АД /с предишно наименование “Юробанк и Еф
Джи България“/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от П. Д. и Д. Ш., действащи чрез
пълномощника си адв.С.З.,***, против М.Н.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и Я.Д.В.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Б.Д., с която
са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430,
ал.1 от ТЗ и чл.365, т.1 от ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД чл.78 от ЗЗД, за осъждане
на ответниците да заплатят солидарно на ищеца, следните суми: -70000 евро,
представляваща частичен иск от общо дължимата главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г. в размер на 88331.36 евро,
ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане; -864.95 евро,
представляваща неиздължени такси по договора за периода от 10.12.2014г. до
11.10.2017г.; -272.55 евро, представляваща неиздължено обезщетение за заплатени
застрахователни премии и -834лв., представляваща нотариални такси.
В исковата молба се твърди, че на
28.11.2007г. между ищеца, в качеството му на кредитодател и ответниците, в
качеството им на кредитополучатели, е сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 29014. Твърди се, че по силата на договора банката е
предоставила на ответниците кредит в размер на 92000 евро, от които 35800 евро
за покупка на апартамент №17-мезонет, на етап груб строеж, находящ се в
гр.Варна, ул.“Роза“ №29 и 56200 евро за други разплащания, като
кредитополучателите са се задължили да върнат кредита заедно с уговорените
лихви, в срок от 372 месеца. Твърди се, че при откриването на заемната сметка
по кредита на 28.11.2007г. страните подписали приложение към договора. Твърди
се, че сумата предмет на договора за кредит в размер на 92000 евро е усвоена на
06.12.2017г. по сметката на кредитополучателите. Твърди се, че във връзка с
предоставения кредит, ответниците подписали два договора, обективирани в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №13, том X, рег.№11439,
дело №1703 от 2007г. на Нотариус с рег.№192 в НК и Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот №14, том X, рег.№11442, дело №1704 от
2007г. на Нотариус с рег.№192 в НК. Твърди се, че с първия договор ответниците
закупили имота, посочен в чл.1, ал.1 от договора за банков кредит, а именно
апартамент №17-мезонет, на етап груб строеж, находящ се в гр.Варна, ул.“Роза“
№29, а с втория в изпълнение на чл.13, ал.1 от договора за кредит е учредена
договорна ипотека върху посочения имот, с цел обезпечение на вземанията на
банката. Твърди се, че с чл.24, ал.1 от договор за банков кредит, страните са
се споразумели, че във всеки един момент от действието на договора, банката
може едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества
или институции от групата на “Eurobank EFG Group“, включително на “Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД. Твърди се, че с Договор за цесия за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 09.04.2008г., банката ищец, в качеството си
на цедент е прехвърлила на “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, в качеството му на
цесионер, всички свои вземания срещу ответниците, произтичащи от процесния
договор за кредит. Твърди се, че впоследствие с Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 25.01.2013г. “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД,
в качеството си на цедент, прехвърлило обратно на “Юробанк България“ АД, в
качеството му на цесионер, всички вземания срещу ответниците, произтичащи от
процесния договор за банков кредит. Твърди се, че в изпълнение на чл.99, ал.3 и
ал.4 от ЗЗД, на 08.06.2015г., с писмени уведомления, кредитополучателите са
уведомени за извършените прехвърляния на вземанията срещу тях, произтичащи от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г. Твърди
се, че в резултат от двата договора за цесия, понастоящем ищецът е титуляр на
всички вземания срещу ответниците, произтичащи от процесния договор за кредит.
Твърди се, че с Допълнително споразумение от 28.11.2013г. отпуснатият кредит е
преструктуриран, като по силата на чл.3, ал.1 от споразумението главницата по
кредита е преоформена от 92000 евро на 93474.72 евро. Твърди се, че съгласно
чл.18, ал.1 от договора за кредит при непогасяване, на която и да е вноска по
кредита, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем. Твърди се, че към 19.06.2017г. по договора е било налице забавяне в
плащането на дължимите погасителни вноски, с оглед на което банката е упражнила
свое потестативно право и е обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем.
Твърди се, че с нотариални покани, връчени на 30.08.2017г., чрез Нотариус с
рег.№446, кредитополучателите са уведомени за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита, като имено на посочената дата е настъпила предсрочната
изискуемост. Твърди се, че понастоящем освен неиздължената главница от 88331.36
евро, на основание чл.12 от Допълнително споразумение от 28.11.2013г.,
ответниците дължат солидарно на банката незаплатени такси по договора кредит за
периода от 10.12.2014г. до 11.10.2017г. в размер на 864.95 евро. Твърди се, че
на основание чл.14, ал.4 във вр. с чл.14, ал.3 от договора за банков кредит,
ответниците дължат солидарно на банката и обезщетение за заплатени
застрахователни премии в общ размер на 272.55 евро. Твърди се, че на основание
чл.78 от ЗЗД ответниците дължат солидарно на ищеца и сумата от 834лв., която е
заплатена за такси за връчването на нотариални покани за обявяване на
предсрочната изискуемост на процесния договор за банков кредит.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът
М.Н.В., е депозирал писмен отговор, с който се поддържа, че сключеният на
28.11.2007г., чрез пълномощник, Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL29014, материализира два кредита-за закупуване на жилище в размер на 35800 евро
и потребителски в размер на 56200 евро, които следва да се подчиняват на
различни условия, съобразно вида им и правилата на банката, като лихвените
проценти и условията също следва да са различни. Поддържа се, че договорът за
кредит е типов и на ответника не е била дадена възможност за индивидуално
договаряне, както и че договора съдържа неравноправни клаузи. Твърди се, че
според чл.3 от договора, за предоставения кредит следва да се заплаща лихва
формирана от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора, който към
момента на сключване е бил 6.35% и стандартна надбавка в размер на 0.15 пункта.
Твърди се, че в договора и в Общите условия към него, не е посочено по какъв
начин се формира базовия лихвен процент и надбавката, като наред с това не става
ясно какъв вид лихва се начислява-фиксирана или плаваща и по какъв начин се
формира същата. Твърди се, че въпреки възможността за двупосочна промяна в
базовия лихвен процент и таксите, кредитодателя е извършвал само увеличение, но
не и намаление, като наред с това ответника не е уведомен за нито една от
промените. Поддържа се, че изложено обуславя неравноправност на основание
чл.143 от ЗЗП на клаузите на договора и на Общите условия. Поддържа се още, че
от страна на банката са налице особено съществени нарушения на чл.58 и чл.59 от
ЗКИ, като се оспорва начина на формиране на претендираните суми и техния
размер. На следващо място се по отношение на извършените цесии на дълга се
сочи, че ответника е уведомен единствено за прехвърлянето на дълга на третото
за спора лице, като известието е получено от майка му. Твърди се, че ответника
не е получавал друго уведомление, поради което претенции за плащане на суми по
договора за кредит, може да има само третото лице-цесионер. Твърди се, че за
обратното прехвърляне на вземането, ответника не е надлежно уведомен, тъй като
видно от обратната разписка, уведомлението е получено от неизвестно за него
лице-Маринова и същото не му е предадено. Ето защо се поддържа, че банката не е
легитимирана да заявява претенции по договора за кредит, респективно че искове
са неоснователни. Твърди се, че ответника не дължи заплащането на суми за
застрахователни премии и нотариални такси, тъй като в погасителния план към
договора за кредит такива суми не са посочени и не се дължат от кредитополучателя.
На последно място се поддържа, че претенцията за главница по договора за
кредит, е неоснователна, тъй като обект на процесния договора са два кредита, а
на практика са определени условията само по този за закупуването на недвижимия
имот в размер на 35800 евро. Счита се, че ако е имало плащане само по договора
за закупуване на имот, то дължимата сума е значително по-ниска от
претендираната.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от
ответницата Я.Д.В., чрез пълномощник-адв.Б.Д., е постъпил писмен отговор, с
който се поддържа, че сключеният на 28.11.2007г., чрез пълномощник, Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL29014, материализира два кредита-за
закупуване на жилище в размер на 35800 евро и потребителски в размер на 56200
евро, които следва да се подчиняват на различни условия съобразно вида им и
правилата на банката, като лихвените проценти и условията също следва да са
различни. Поддържа се, че договорът за кредит е типов и на ответника не е била
дадена възможност за индивидуално договаряне, както и че договора съдържа
неравноправни клаузи. Твърди се, че съгласно чл.3 от договора, за предоставения
кредит следва да се заплаща лихва формирана от базов лихвен процент, определян
периодично от кредитора, който към момента на сключване е бил 6.35% и
стандартна надбавка в размер на 0.15 пункта. Твърди се, че съгласно § 13, т.14
вр. с § 13, т.12 и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, нормите на Закона за защита на
потребителите намират приложение по отношение на разглеждания спор, както в
настоящия случай е налице и нарушение на специалните и общи разпоредби на ЗЗД и
ТЗ, водещи до нищожност на отделни договорни клаузи и до противоречие с добрите
нрави и добросъвестността в отношенията между страните. Твърди се, че с
процесния договор е нарушено изискването на чл.147, ал.1 от ЗЗП за съставяне по
ясен и недвусмислен начин на клаузите на договорите предлагани на
потребителите, което води до нищожност на чл.3 от договор за банков кредит от
28.11.2007г. на основание чл.146, ал.1 вр. чл.143, т.18 от ЗЗП, тъй като самата
неяснота, е уговорка във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията на
добросъвестността и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните. Поддържа се, че начина на определяне на размера на
договорната възнаградителна лихва от 6.50 % на годишна основа за срока на целия
кредит, противоречи на закона и на добрите нрави, поради което се явява и
неравноправна клауза. Твърди се, че е недопустимо, годишният процент на
разходите по кредита, да се кумулира, както е предвидено с чл.3 от договора, с
изплащане на възнаграждение за ползване на сумата по отпуснатия кредит.
Поддържа се, че чл.3, ал.5 от договора прави договорната възнаградителна лихва
по-скъпа услуга, при това с променлива величина в полза на банката, което води
до неравноправност на тази клауза, респективно до нейната нищожност. Поддържа
се, че промяната на пазарните условия, касае еднакво интересите на кредитодател
и кредитополучател, които са да се събере, респективно погаси вземането, поради
което едностранното променяне на стойността на банковия ресурс, представляващ
част от договорната възнаградителна лихва, попада в приложното поле на чл.143
от ЗЗП, тъй като това става без участието и съгласието на потребителя и е само
в негова вреда. Твърди се, че посочените договорни клаузи, влияят пряко на
изпълнението на договора и то във вреда на длъжника, тъй като уговорката за
едностранната промяна на размера договорната лихва, води до противоправно
изкривяване на задълженията на кредитополучателя. Поддържа се, че чл.6 от
договора за кредит, уреждаща погасяването му от кредитополучателите, чрез
месечни анюитетни вноски в размер на 575.47 евро, се явява неравноправна клауза
по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Твърди се, че клаузата противоречи и на общия
правен принцип, залегнал в чл.70, ал.3 и чл.76, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.288 от ТЗ,
а именно че длъжникът първо обслужва главницата и след това лихвата. Твърди се,
че лихвата е акцесорно задължение и съществува само при наличие на главно,
поради което и при предсрочно плащане, може да се приспада. Твърди се, че
според чл.6 от договора и видно от погасителния план, размерът на акцесорното
задължение, включено в погасителните анюитетни вноски до 25.10.2038г.,
включително, надхвърлят размера на главното вземане. Ето защо се поддържа, че
тази уговорка, ведно с приложения погасителен план към нея, се явяват нищожни,
тъй като фактически правят акцесорното задължение главно и изпълнението на
договора се свежда предимно до неговото обслужване. Поддържа се още, че
посоченото води до противоречие със закона, предоставящ първостепенно
погасяване на главницата и след това на акцесорното задължение, което при
предсрочно погасяване на главното може да се приспада. На следващо място се
поддържа, че клаузите на чл.3 и чл.6 от договора за кредит, противоречат и на
правния принцип за еквивалентност на престациите. Твърди се, че посочените
по-горе клаузи трансформират главното задължение на кредитополучателя да върне
получената сума, предимно в задължение за изплащане на лихва за ползването
ѝ. Твърди се, че липсата на еквивалентност в престативните действия на
страните, представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.18 от
ЗЗП. На следващо място се твърди се, че в договора и в Общите условия към него,
не е посочено по какъв начин се формира базовия лихвен процент и надбавката,
като наред с това не става ясно какъв вид лихва се начислява-фиксирана или
плаваща и по какъв начин се формира същата. Твърди се, че въпреки възможността
за двупосочна промяна в базовия лихвен процент и таксите, кредитодателя е
извършвал само увеличение, но не и намаление, като наред с това ответника не е
уведомен за нито една от промените. Поддържа се, че изложено обуславя
неравноправност на основание чл.143 от ЗЗП на клаузите на договора и на Общите
условия. Поддържа се още, че от страна на банката са налице особено съществени
нарушения на чл.58 и чл.59 от ЗКИ, като се оспорва начина на формиране на
претендираните суми и техния размер. Твърди се, че основния лихвен процент и
респективно надбавката, неправомерно са определяни върху цялата сума от 92000
евро, при положение, че само част от тази сума се явява жилищен кредит. Счита
се, че предвид нищожността на клаузите, уреждащи задълженията за заплащане на
възнаградителни лихви и обезщетение за забава, както и “преобразуването“ на
тези задължения, в задължения за заплащане на главница, то до момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение, длъжници са
погасявали само и единствено задължението си по главницата. По отношение на
извършените цесии на дълга се сочи, че ответника е уведомен единствено за
прехвърлянето на дълга на третото за спора лице, като известието е получено от
майка му. Твърди се, че ответника не е получавал друго уведомление, поради
което претенции за плащане на суми по договора за кредит, може да има само
третото лице-цесионер. Твърди се, че за обратното прехвърляне на вземането,
ответника не е надлежно уведомен, тъй като видно от обратната разписка,
уведомлението е получено от неизвестно за него лице-Маринова и същото не му е
предадено. Ето защо се поддържа, че банката не е легитимирана да заявява
претенции по договора за кредит, респективно че исковете ѝ са
неоснователни. Твърди се, че ответника не дължи заплащането на суми за
застрахователни премии и нотариални такси, тъй като в погасителния план към
договора за кредит такива суми не са посочени и не се дължат от
кредитополучателя. На последно място се поддържа, че претенцията за главница по
договора за кредит, е неоснователна, тъй като обект на процесния договора са два
кредита, а на практика са определени условията само по този за закупуването на
недвижимия имот в размер на 35800 евро. Счита се, че ако е имало плащане само
по договора за закупуване на имот, то дължимата сума е значително по-ниска от
претендираната.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК са
постъпили допълнителни искови молби, с които се оспорват възраженията,
релевирани с отговорите на ответниците.
В срока по чл.373 от ГПК ответниците
не са депозирали допълнителни отговори.
В съдебно
заседание ищецът, чрез постъпила писмена молба от пълномощника му, поддържа
исковата молба, моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски.
Ответниците, чрез пълномощник, оспорват иска, поддържат отговорите си и
молят за отхвърляне на претенцията.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото
заверени преписи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г.
и от Пълномощни с нот.заверка с рег.№№ 11162 и 11164 от 21.11.2007г. на
Варненски нотариус с рег.№192 в РНК, се установява, че банката-ищец е
предоставила на ответниците кредит в размер на 92000 евро, от които 35800 евро
за покупка на недвижим имот-Апартамент №17-мезонет, на етап груб строеж,
находящ се в гр.Варна, ул.“Роза“ №29, ет.6, ведно с прилежащото Избено
помещение №13 и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от дворното
място, в което тя е изградена, и 56200 евро за други разплащания. Според чл.1
от посоченият договор ответниците, в качеството на кредитополучатели са се
задължили да погасяват солидарно задълженията по договора, в това число
главница и лихви, в срока по чл.5 от същия, а именно в срок от 372 месеца от
момента на усвояване на кредита. Съгласно чл.3, ал.1 от договора
кредитополучателите дължат годишна лихва върху главицата, формирана от сбора на
Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в евро и надбавка от
0.15 %, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 6.35 %.
Клаузата на ал.5 от чл.3 от договора предвижда, че БЛП не подлежи на
договаряне, а се той се определя от банката и става задължителен в отношенията
между страните от момента на обявяването му. Чл.4 от договора урежда плащането
от кредитополучателите на еднократна такса за управление в размер на 1.5 % от
главницата при усвояването на кредита и последваща ежегодна годишна такса за
управление в размер на 0.3 % върху непогасената главница, както и еднократна
административна такса в размер на 20лв. С клаузата на чл.6, ал.1 от договора
страните са предвидили, че задължението по договора ще се погасява, чрез равни
/анюитетни/ месечни вноски, включващи главница и лихва, чиито размер към датата
на сключване на договора е 575.47 евро, като според ал.3 на същата клауза при
промяна от страна на банката на БЛП, размерът на погасителните вноски се
променя автоматично. Съгласно чл.10, т.2 и чл.14, ал.1-ал.5 от договора,
ответниците са задължени да застраховат ежегодно имота служещ за обезпечение на
вземането, като са упълномощили банката да извършва от тяхно име и за тяхна
сметка, действия по застраховането. Съгласно чл.18, ал.1 от договора при
непогасяване, на която и да е вноска по кредита, банката може да направи
кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Видно е от приетия заверен
препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №13, том X,
рег.№11439, дело №1703 от 2007г. на Нотариус с рег.№192 в НК, че на
29.11.2007г. ответниците са придобили собствеността върху недвижимия имот
посочен в чл.1, ал.1 от договора кредит, а именно Апартамент №17-мезонет, на
етап груб строеж, находящ се в гр.Варна, ул.“Роза“ №29, ет.6, ведно с
прилежащите Избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, в което тя е построена, на цена от 35800 евро.
Установява се от
представения препис от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот №14, том X, рег.№11442, дело №1704 от 2007г. на Нотариус с
рег.№192 в НК, че на 29.11.2007г. ответниците са учредили договорна ипотека
върху гореописания имот, с цел обезпечение на вземанията на банката по
процесния договор за кредит.
Видно е от приложените по
делото заверени преписи от Застрахователен сертификат към полица №11029001258
на ЗПАД “ДЗИ-Общо застраховане“ и Платежно нареждане от 04.12.2007г., че
банката е застраховала процесното жилище за периода 05.12.2007г.-04.12.2008г.
при размери на застрахователната сума от 1112900 евро и на премията от
309.14лв., която е заплатена от ищеца по банков път.
По делото са приети
преписи от Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
09.04.2008г. и Приложение №2 към договора за цесия /т.894/, съгласно които
банката-ищец, в качеството си на цедент е прехвърлила на “Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД, в качеството му на цесионер, всички свои вземания срещу ответниците,
произтичащи от процесния договор за кредит. Видно от представените преписи от
Уведомления за прехвърляне на вземания и от Известия за доставяне е, че
длъжниците са уведомени за цедирането на вземането от банката на 08.06.2015г.,
чрез лице от домашните.
Според Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.01.2013г., ведно с
Приложение №1 към договора за цесия /т.2347 и т.2348/, препис от които са
представени по делото, “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, в качеството си на
цедент, е прехвърлило обратно на банката-ищец, в качеството ѝ на
цесионер, всички вземания срещу ответниците, произтичащи от процесния договор
за банков кредит.
По делото са представени
Уведомления до кредитополучателите за извършеното прехвърляне на вземанията по
процесния договор за кредит обратно на
банката, като видно от представените Известия за доставяне от 08.06.2015г. е,
че същите са получени от лицето “Маринова“.
Установява се от приетия по
делото препис от Допълнително споразумение от 28.11.2013г. към Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г., че странните са
постигнали съгласие дължимите към този момент суми по договора, а имено: 176.53
евро-просрочена главница, 1172.18 евро-просрочена лихва и 12.28 евро-просрочени
такси, да се прибавят към редовната главница от 86856.73 евро, в резултат от
което общия размер на непогасеното задължение за главница към този момент е
станал 88212.72 евро. Постигнато е съгласие, че към този момент не са налице
непогасени задължение за застраховки и че кредитополучателите ще ползват 12
месечен период на облекчено погасяване на дълга, през който размера на
възнаградителната лихва ще се определя на база лихвен процент “Прайм“ за жилищни
кредити плюс надбавка от 1.26 % и размера на месечната погасителна вноска е
фиксиран на 475 евро. С въпросното допълнително споразумение страните са
договорили нов ред за определяне на договорната лихва, чрез използването на
определен по методология на и от банката Референтен лихвен процент “Прайм“ за
жилищни кредити, който към датата на споразумението е в размер на 5.2 % плюс
надбавка от 3.1 %, както и че при промяна на приложимия към договора за кредит
лихвен процент, вследствие на увеличение на “Прайм“, в срок от три месеца от
влизане в сила на промяната кредитополучателите могат да погасят изцяло или
частично задължение то по кредита, без да дължат такси за предсрочно
погасяване. Според чл.12 от споразумението при забава на в плащането на една
или повече погасителни вноски, ответниците дължат на банката такса, съобразно
тарифата ѝ, за покриване на административните разходи, свързани със
събиране на просрочените вземания. В споразумението е обективирано
волеизявление на страните, че същото не води до новация на задължението по
процесния договор за кредит, както и че кредитополучателите са получили препис
от Методология на Банката за определяне на Референтен лихвен процент “Прайм“ по
потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
По делото са представени
преписи от Методология от 22.04.2013г. за определяне на Референтен лихвен
процент “Прайм“ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, и от Погасителен
план към Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от
28.11.2007г., отчитащ измененията направени с допълнителното споразумение.
Установява се от приетите
преписи от Нотариални покани, връчени на 30.08.2017г., чрез Варненски нотариус
с рег.№446 в РНК, че поради допуснато към 19.06.2017г. забавяне в плащането на
дължимите погасителни вноски в общ размер от 24195.26 евро, банката е обявила
на кредитополучателите предсрочната изискуемост на цялото задължение по
договора кредит.
По делото е прието заключение на
назначена ССч.Е, което е уточнено от вещото лице в о.с.з. и според което
усвоената сума от кредитополучателите по договора кредит е в размер на 92000
евро. Размерът на капитализираните към главницата суми по Допълнително
споразумение от 28.11.2013г. е 1360.99 евро, от които 176.53 евро-просрочена
главница, 1172.18 евро-просрочена лихва и 12.28 евро-просрочени такси.
Понастоящем размера на дължимата главница по процесния договор за банков кредит
е 88331.36 евро, този на дължимите такси е 864.95 евро и 272.55 евро са
заплатени застрахователни премии. Размерът на заплатените нотариални такси във
връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по договора за
банков кредит е 834лв., от които 144лв. за удостоверяване на подписи и 690лв.
за изготвяне и връчване на нотариална покана. Вещото лице сочи, че базовият
лихвен процент по договора за кредит или променливата величина, включена в
размера на договорната лихва, се определя от банката, по одобрена методология, но показателите в нея участват при
определени тежести или с минимални и максимални стойности, в резултат от което
и след анализ от съответният орган, се решава как да се измени размера на
променливата компонента. Вещото лице е дало заключение за
едностранно въведените от банката по време на погасяването на кредита, промени
в размера на договорната лихва и в годишният процент на разходите, към кой
момент е станало това и как то е повлияло на размера на задължението по
договора за кредит. Според заключението счетоводството на банката е водено
редовно, като в случая не се установяват надвзети суми по договора за кредит. В
табличен вид към заключението са посочени поотделно дата и размера на всяка
една погасителна вноска по кредита извършени от кредитополучателите, като
последното извършено погасяване е на дата 06.02.2014г.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса при така предявените осъдителни искове в тежест на ищеца е да докаже
възникването и дължимостта на спорните вземания, а от своя страна ответниците
следва да докажат фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане.
По претенцията за главница:
В разглеждания казус ищеца основава
претенцията си за главница, на настъпила при условията на чл.18, ал.1 от
договора предсрочна изискуемост на задължението на 30.08.2017г.-датата на
обявяване на длъжниците на предсрочната изискуемост, поради неплащане на над 40
падежирали вноски, дължими на основание Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL29014 от 28.11.2007г., Договори за цесия от 09.04.2008г. и от 25.01.2013г., и
Допълнително споразумение от 28.11.2013г. Тук е мястото да се посочи, че факта
на спиране на погасяването кредита, считано от 06.02.2014г. се установява от
неоспореното заключение на ССч.Е, а датата на настъпване на предсрочната
изискуемост-30.08.2017г. от приетите по делото нот.покани.
Защитната теза на ответниците е, че
договора не обвързва страните, че същия е нищожен и че съдържа неравноправни
клаузи, което води до тяхната нищожност. Ето защо на първо място следва да се
разгледат общите /по отношение на целия договор/ правоизключващи възражения,
след което тези касаещи отделни клаузи.
Възражението на ответниците, че
ответника не е активно материалноправно легитимиран да претендира вземания по
процесния договор за кредит, поради липсата на уведомяване за обратното
придобиване на дълга от банката с Договор за цесия от 25.01.2013г., е
неоснователно. Действително съобразно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор, но това правило има значение само при
противопоставяне на възражение за извършено погасяване на задължението към
стария кредитор. В случая дори да се приеме, че уведомлението за договора за
цесия не е достигнало до длъжниците, поради липсата на данни дали фактическият
им получател ги е предал или е бил длъжен да ги предаде, то поради липса на
възражение за извършени плащания към кредитора “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и
предвид наличието на сключено от страните, след договора за цесия, Допълнително
споразумение от 28.11.2013г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 29014 от 28.11.2007г., с което те са преуредили и детайлизирали задълженията
по договора за кредит, ищеца се легитимира като кредитор на ответниците въз
основа на посочените договори. За пълнота следва да се има в предвид, че в
случая връчването на исковата молба, ведно с приложенията, едно от които е
уведомлението за договора за цесия, осъществява фактическия състав на чл.99,
ал.4 от ЗЗД, респективно длъжниците следва да се считат уведомени за цесията и
възражението им за непротивопоставимост, се явява неоснователно.
По отношение на оплакванията за
нищожност на договора за кредит, на първо място следва да се посочи, че с оглед
момента на началното договаряне, процесния договор е извън приложното поле на
специалния Закон за потребителския кредит /отм./, действащ от 01.10.2006г.,
поради специалната цел на кредитирането /чл.3, ал.5 от ЗПК-отм./, но към него е
приложима общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне предвидена
в Закона за закрила на потребителите /в сила от 10.06.2006г./. Това е така
защото кредитът е предоставен на физически лица като обявената основна цел
изключва те да са действали като професионалисти и съответно следва да се
приемат за потребители по смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП, същевремено другата
страна е търговско дружество, лицензирано като банка, съответно и
предоставянето на кредит несъмнено е в рамките на специалната му търговска
дейност.
Бланкетното възражение на ответниците
за допуснати особено съществени нарушения на чл.58 и чл.59 от ЗКИ при сключване
на процесния договор за кредит, се явява неоснователно. Поначало липсата на
конкретно посочени нарушения затруднява задълбочената проверка на това
твърдение, но при все това, видно от материалите по делото е, че банката е
предоставила на кредитополучателите по ясен и разбираем начин основните данни
по чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗКИ, които са единствените разпоредби действали към
датата на сключване на договора. Изложеното важи и по отношение на оплакването,
че е нарушено изискването на чл.147, ал.1 от ЗЗП и чл.143, т.18 от ЗЗП за
съставяне по ясен и недвусмислен начин на клаузата чл.3 от договор за банков
кредит, които наред с това не съдържат неясноти или съдържанието им може да
доведе до объркване, или да бъде тълкувано по различен начин.
Обобщеното възражение на ответниците,
че процесния договор
за кредит за покупка на недвижим имот материализира два кредита-за закупуване
на жилище в размер на 35800 евро и потребителски в размер на 56200 евро, които
следва да се подчиняват на различни условия, съобразно вида им и правилата на
банката, като лихвените проценти и условията също следва да са различни, както
и че основния лихвен процент и респективно
надбавката, неправомерно са определяни върху цялата сума от 92000 евро, при
положение, че само част от тази сума се явява жилищен кредит, също се явява
неоснователно. Видно е от съдържанието на договора, че предмет на кредитирането
е придобиване на жилищен имот, който към момента на отпускане и усвояване на
кредита е бил на етап груб строеж, т.е. незавършен, невъведен в експлоатация и
негоден за ползване по предназначение, респективно с различна цена от готово
жилище. Логично е, че до момента на издаване на удостоверение за ползване на
имота и започване на неговото обитаване, е било нужно извършването на други
значителни по стойност плащания, включително за довършителни работи в самия
апартамент и в общите части на сградата. Ето защо сумата по кредита е разделена
на две-за придобиване на обект в груб строеж и за други плащания-тези
необходими въвеждане на обекта в експлоатация, от който момент имота придобива
характер на жилищен и съвкупността от тези суми като краен резултат е насочена
към придобиването на жилище. По тази причина е немислимо да се приеме, че в
случая са налице два договора инкорпорирани в един документ. Дори обаче да се
приеме обратното, то следва да се има в предвид, че ноторно известно е, че
условията за потребителските кредити са по неизгодни от тези по
жилищно-ипотечните кредити. В резултат, от което този начин на договаряне не
само, че не уврежда кредитополучателите, а и е по изгоден за тях.
Неоснователно се явява оплакването, че
чл.6 от договора за кредит противоречи на чл.70, ал.3 и чл.76, ал.2 от ЗЗД вр.
с чл.288 от ТЗ. Уговарянето на погасяването на задължението, чрез месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихви е допустимо от закона и е израз на
свободата на договарянето уредена с чл.9 от ЗЗД, доколкото не противоречи на
повелителни правни норми. В случая срока за погасяване на задължението по
договора, е уговорен в полза и на двете страни, като с чл.6 от договора не е
предвидена забрана за предсрочното му погасяване или плащане на възнаградителна
лихва за целия срок, при предсрочно погасяване. Втората част от възражението,
че длъжникът следва първо обслужва главницата и едва след това лихвата, се
основава на превратно тълкуване на текста на чл.76, ал.2 от ЗЗД, който
предвижда точно обратното, а имено че при липса на изрична уговорка между
страните и когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Възражението, че клаузите на чл.3 и
чл.6 от договора са нищожни поради противоречие с добрите нрави, с оглед
наличието на нееквивалентност на
престациите, е неоснователно. Действително размера на средствата, които
длъжниците следва да върнат за погасяване на кредита, надхвърля със повече от
100 % размера на усвоената главница, но това не се дължи на размера на
договорената лихва от 6.50 % /който е значително по-нисък от този на законната
лихва за забава/ или на начина /реда/ за погасяването ѝ, а преди всичко
на избраните от кредитополучателите услови-значителен срок от 372 месеца /31
години/ за издължаване и сравнително нисък, спрямо размера на главницата,
размер на погасителната вноска. Ето защо в случая не може да се приема, че е
налице нееквивалентност на престациите, доколкото същите са функция от избора
на длъжниците.
Изложеното по горе се отнася и за
оплакването, че клаузите на чл.3 и чл.6 от договора са нищожни, тъй като дават приоритет
на погасяването на задължение за лихва, пред това за главница.
Оплакването за недопустимост на
кумулиране на възнаградителната лихва с таса /възнаграждение/ за обслужване на
кредита, е несъстоятелно, тъй като именно по посочения начин се формира
годишния процент на разходите по кредита.
От друга страна
основателно е възражението на ответниците, че клаузата на чл.3, ал.5 вр. ал.1
от договора, позволяваща на банката едностранно да променя размер на
договорната лихва, е неравноправна клауза, респективно нищожна, защото води до
значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, тъй като това става без участието и
съгласието на потребителя и представлява противоправно изкривяване на
задълженията на кредитополучателя. Както бе посочено по-горе, при
обсъждането на спора от фактическата страна, с чл.3, ал.1 от договора се
предвижда заплащане на годишна лихва в размер на сбора от определеният от
банката БЛП плюс договорна надбавка от 0.15 пункта, като според ал.5 на същия
текст БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Сама по себе си възможността за изменение БЛП при
обективно промени във финансовите условия, не представлява основание нищожност
на клаузата по смисъла на чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП вр. чл.146, ал.1 и
ал.2 от ЗЗП. В случая обаче е налице неравноправност на уговорката за изменение
на БЛП, тъй като липсва конкретизация на механизма, по който следва да бъде осъществявано
това изменение на уговорената променлива компонента. В процесния договор за
кредит липсват уговорки за методологията на формиране стойността на БЛП, която
да е инкорпорирана в него, чрез ясно диференциране на отделните ѝ
компоненти, тяхната тежест и конкретният им размер. По делото не е представена
методология за определяне на БЛП към момента на сключване на договора, което е
достатъчно основание да се приеме неравноправност на клаузата. Наред с това
според заключението на вещото лице по ССч.Е в методология за определяне на БЛП участват показатели, чиято тежест
подлежи на определяне и такива, които са посочени с гранични /минимални и
максимални/ стойности. В резултат, от което промяната в БЛП става след анализ от
орган на банката, който решава субективно /по своя преценка/ как да се измени
размера на променливата компонента в договорната лихва. От
изложеното следва извода, че липсват конкретни, обективно и ясно определяеми
предпоставки за изменение на променливата компонента /БЛП/ включена в обема на
годишния лихвен процент, чрез които в тежест на длъжниците се възлага
изпълнението на задължение за заплащане на годишна лихва върху усвоената
главница, в зависимост от условие, чието определяне зависи единствено от волята
на банката. Изложеното обуславя извод за неравноправност на клаузата от
договора за кредит позволяваща на банката едностранно да определя лихвените
нива, тъй като този подход води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителите на финансови услуги.
За да достигне до горния
извод съдът съобрази, че в разглеждания казус не са налице основания за
приложение на уредените в чл.144 от ЗЗП изключения по отношение на забраните по
чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП касаещи доставките на финансови услуги, каквато
представлява и процесният договор за банков кредит съобразно § 13, т.12 от ЗЗП.
За да е допустима уговорка, предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената лихва, тя следва да отговаря едновременно на следните
изисквания: -обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
да са изрично уговорени в договора или в ОУ; -тези обстоятелства да са
обективни и да не зависят от волята на кредитора; - методиката за промяна на
лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е ясен начинът
на формиране на лихвата; -при настъпването на тези обстоятелства да е възможно,
както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва. В случая
първите три условия не са налице, поради което клаузата на чл.3, ал.5 от
договора се явява нищожна като неравноправна клауза.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че ищеца не е навел твърдения или ангажирал доказателства за
индивидуално уговаряне на клаузата за формиране на БЛП, позволяваща приложение
на изключението по чл.146, ал.1, пр.2 от ЗЗП, отричащо възможността за
нищожност на клаузата.
В резултат от нищожността на клауза
чл.3, ал.5 от договора, тя не е породила правни последици и следователно не е
обвързала страните по сделката. Ето защо извършеното изменение на лихвата по
процесния договор за банков жилищен и ипотечен кредит, също не е произвело
действие и размера на дължимите погасителните вноски се е запазил в размерите
заложени в договора за кредит и по конкретно при лихва от 6.50 % определена в
чл.3, ал.1 от договора и в размер на 575.47 евро месечно.
До дата на сключване на Допълнително
споразумение от 28.11.2013г., когато страните са изменили първоначално
определения ред за погасяване на задължението, размера на вноските и лихвените
нива, са настъпили падежите на 71 месечни вноски, чиито общ размер възлиза на
40858.37 евро. Според табличната част на заключението на ССч.Е /прил.1/ за
същия период ответниците са внесли общо сумата от 45983.76 евро, или с 5125.39
евро в повече. Предвид факта, че с извършване на плащането на съответната
месечна вноска могат да се погасяват само съществуващи задължение, но не и
бъдещи такива, то при отчитане на запазването на лихвените нива и
обстоятелството, че анюитетната вноска включва пълния размер на дължимата към
този момент договорна лихва, разликата между действително дължимото и реално
внесеното е послужила за погасяване на главницата по договора за кредит. В този
смисъл оспорването на ответниците на размера на претенцията за дължима главница
се явява основателно и от установения от вещото лице размер от 88331.36 евро
следва да се извади сумата от 5125.39 евро. При извършване на посоченото
изчисление се получава сумата от 83205.97 евро, което според настоящия състав
на съдът, е и размера на задължението за главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г. Ето защо и предвид факта, че
процесната претенция е заявена като частична за сумата от 70000 евро, то същата
се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло, като солидарната
отговорност на ответниците, произтича от договора за кредит-чл.1, ал.2 от
договора.
Предвид уважаване на главния иск и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважено и акцесорното искане на
ищеца за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска до окончателното ѝ изплащане.
По отношение на иска за неиздължени
такси по договора за периода от 10.12.2014г. до 11.10.2017г.:
В чл.12 от Допълнително споразумение
от 28.11.2013г., е предвидено плащане на административни такси при забава в
плащанията по месечните погасителни вноски, която видно от данните по делото е
започнала, считано от 06.12.2013г. Според неоспореното от страните заключение
на ССч.Е, дължимите и непогасени от ответниците такси по договора за кредит за
претендирания период възлизат общо на 532.39 евро и се формират от задълженията
начислени на 06.12.2015г.
в размер на 259.89 евро, на 26.10.2016г. в размер на 17.90 евро и на
06.12.2016г. в размер на 254.60 евро. Останалите установени от вещото лице
задължения в общ размер от 332.56 евро са за периода 08.03.2014г.-06.12.2014г.
и предхождат /не попадат/ в претендирания такъв, поради което същите попадат
извън предмета на настоящия иск и не подлежат на присъждане. Ето защо
претенцията се явява частично основателна до размера от 532.39 евро, до който
следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата до претендираните 864.95
евро.
По отношение на иска за заплатени
застрахователни премии:
С чл.10, т.2 и чл.14 от договора,
ответниците са поели задължение да застраховат ежегодно имота служещ за
обезпечение на вземането, като са упълномощили банката да извършва от тяхно име
и за тяхна сметка, действия по застраховането. Ето защо и на основание ч.79,
ал.1 вр. с чл.285 от ЗЗД ответниците дължат на банката възстановяване на
заплатените от нея застрахователни премии, които според горепосоченото
заключение възлизат на 272.55 евро, колкото е ѝ размерът на претенцията.
По изложените съображения ответниците,
следва да бъдат осъдени да заплатят на банката сумата от 272.55 евро,
представляваща заплатени от ищеца за сметка на ответниците застрахователни
премии.
По отношение на иска за направени
разходи за нотариални такси:
На основание чл.78, пр.1 от ЗЗД
разноските по изпълнението са в тежест на длъжника. В случая с поведението
си-спиране на плащанията по договора за кредит, ответниците са осъществили
хипотезата на предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит,
като за нейното настъпване е необходимо обявяването ѝ от кредитора. В
този смисъл за да пристъпи към изпълнение /събиране/ на цялото вземане
кредитора е предприел действия по връчване на нотариални покани на длъжниците,
за чието изготвяне и връчване, според заключението на ССч.Е, е заплатил сумата
834лв. Ето защо претенцията за осъждане на ответниците да възстановят на ищеца заплатените
от него нотариални такси, е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се дължат деловодни разноски според
доказателствата за извършени такива и съразмерно с уважената част от иска.
Изчислен и по посочения начин в полза на ищеца, следва да се присъдят разноски
в размер на 10938.12лв.
Предвид направеното искане от
ответницата Я.В. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в нейна полза следва да се
присъдят деловодни разноски според доказателствата за извършени такива и
съразмерно с отхвърлената част от иска, чиито размер възлиза на 18.91лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Н.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и Я.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на “Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от П. Д. и Д. Ш., както
следа: -сумата от 70000 евро,
представляваща частичен иск от сумата от 88331.36 евро, съставляваща главница
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г., ведно със законна лихва върху
главницата от 70000 евро, считано от
датата на подаване на исковата молба-18.10.2017г.
до окончателното ѝ изплащане; -сумата
от 532.39 евро, представляваща неиздължени такси по чл.12 от Допълнително
споразумение от 28.11.2013г. към договора за кредит, за периода от 10.12.2014г.
до 11.10.2017г.; -сумата от 272.55 евро,
представляваща обезщетение за заплатени застрахователни премии по чл.10, т.2
вр. с чл.14 от договора за кредит и
-сумата от 834лв., представляваща нотариални такси за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, както и
сумата от 10938.12лв.,
съставляваща деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неиздължени такси по чл.12
от Допълнително споразумение от 28.11.2013г. към договора кредит, за периода от
10.12.2014г. до 11.10.2017г., за
разликата над 532.39 евро до претендираните 864.95 евро.
ОСЪЖДА
“Юробанк България“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен
път“ №260, представлявано от П. Д. и Д. Ш., да заплати на Я.Д.В., с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 18.91лв.,
представляващи деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: