№ 274
гр. М., 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на десети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500148 по описа за 2022 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на П. И. Н.,
Б. Т. К. и Н. И. К., подадена на 04.03.2022г. чрез пълномощник адвокат Н. В. против
решението на РС М. от 14.02.2022г. , постановено по гр. дело № 166/2021г. по описа му.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение , постановено по
установителен иск за собственост, е недопустимо и неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, в нарушение на процесуалните правила, както и е
необосновано, като са наведени доводи относно приетата от първостепенния съд
фактическа обстановка и приложимия материален закон, подробно развити в жалбата с
искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се отхвърли като
неоснователен. Поддържа се, че по делото не е установено твърдяното с исковата молба
наличие на придаваемо място по одобрения през 1993г. регулационен план на с. С., съдът в
мотивите се е позовал на неотносима към спора съдебна практика и материален закон, а
ищците не са оспорили възражението на ответниците за придобИ.е по давност
присъединената част от парцел II-243, кв. 17 по недействащия план на селото към
собствения им УПИ IV-332, кв. 17 по действащия план. Относно твърдяната недопустимост
на решението се поддържа , че съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото иска е за
площ от 681 кв.метра, а от заключението на вещото лице инж.М. площта е 667 кв.метра,
като изменение на иска не е правено. Поддържа се и произнасяне по несъществуващ
предмет, доколкото не е установено по делото придаваемо място от УПИ на ищците към
УПИ на ответниците с плана от 1993г. .
По делото е депозиран на 22.03.2022г. и отговор на въззивната жалба от ищците в
1
първоинстанционното производство Ц. Л. П. и Д. К. П. чрез пълномощник адвокат К. Б., с
който жалбата се оспорва като неоснователна .
В хода на въззивното производство са заличени като страни поради смъртта им
жалбоподателката Б. Т. и въззиваемата Д. К. П., като правоприемниците на същите са вече
участващите в спора страни, съответно жалбоподателите П. и Н. К.и и въззиваемия Ц. Л. П..
Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страни , имаща правен интерес
от отмяна на обжалвания съдебен акт .
При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение , въззивният съд намира решението за валидно и допустимо постановено по иск с
правно основание чл. 124,ал.1 ГПК с предмет установяване право на собственост на ищците
/ първоначално Ц. Л. и Д. К., а към настоящия момент –Ц. Л./ върху реална част с площ 681
кв.метра ,заемаща югозападната част от УПИ IV-332, кв. 17 по действащия регулационен
план на с. С., община М., одобрен 1993г. при посочени граници. Предмета на спора въведен
с исковата молба е именно правото на собственост на ищците върху реална част от УПИ
IV-332,кв.17 по плана на село С. с площ 681 кв.метра, надлежно индивидуализирана в
петитума на исковата молба с твърдения, че тази част представлява придаваемо място с
одобрения през 1993г. регулационен и кадастрален план на селото, за която не е платено
обезщетение и не е заета по законния ред , съответно планът не е приложен , включително и
сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ, поради което и е отпаднало отчуждителното му действие .
Изложени са твърдения, че от собствения на ищците имот дворно място с площ 2418
кв.метра, урегулирано в парцел II-243,кв.17 по предходния план от 1929г. са придадени към
имота на ответниците , представляващ дворно място от 1167 кв.метра , урегулирано в
парцел III-248 по предходния план 681 кв.метра, при което по действащия план от 1993г.
имотът на ищците УПИ -335, кв. 17 е с площ 1860 кв.метра, а имотът на ответниците УПИ
IV-332 вече е с площ 1848 кв.метра.
При така твърдените обстоятелства и искане за защита първостепенният съд се е
произнесъл по предявения иск за собственост, а обстоятелствата за квадратурата на реалната
площ и дали е налице придаваемо място са относими към основателността на исковата
претенция , поради което и доводите във въззивната жалба за недопустимост на решението
като постановено по непредявен иск и липса на предмет са неоснователни.
С подадените в срок отговори на исковата молба ответниците са оспорили
предявения иск с доводи, че процесната реална част от УПИ IV, кв. 17 по плана на село С. ,
заедно с целия УПИ винаги е владяна като собствена и преди, и след действащия
регулационен план от наследодателите им , както и от тях до 09.05.2012г. , когато са
сключили договор за доброволна делба , по силата на който УПИ IV е възложен на П. И. Н..
2
Поради границите на реално владение упражнявано от наследодателите им е отреден УПИ
IV, кв. 17 от действащите регулационен и кадастрален план на село С. от 1993г. с площ 1848
кв.метра, в който са включени и процесните реално определени 681кв.метра.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено, че ищецът Ц. Л. П. и починалата в хода на делото ищца Д.
К. П. са наследници на Л.П.Т., починал на 17.09.2000г., като Ц. е него син, а Д. –съпруга.
Безспорно е установено, че Л.П.Т. преди смъртта си е бил собственик на дворно място с
площ 2418 кв.метра с построени в него сгради, находящо се в село С., урегулирано в парцел
II-243,кв.17 по плана на селото от 1929г. при съседи улица, Н. К., К. М. и Л.М., като правото
на собственост е придобил върху 1/2 идеална част по давност и наследство, удостоверено с
нотариален акт /НА/ № 193 от 05.07.1991г. и по силата на договор за продажба на другата
1/2 идеална част , сключен в нотариална форма на същата дата от майка си Ц.А.К..
Ответниците П. И. Н., Н. И. К. и починалата в хода на делото Б. Т. К. са наследници
на И. Н. К., починал на 15.06.2011г. . Наследодателят им е придобил по силата на сключен в
нотариална форма на 20.01.1993г. / НА –л. 9 от делото/ договор за продажба от баща си
Н.Т.К. право на собственост върху дворно място с площ 1167 кв.метра, находящо се в село
С., урегулирано в парцел III-248,кв.17 по действащия към тази дата план на селото, ведно с
построените в него сгради при съседи: от две страни улици, н-ци на Т.К. и Т.Т. .
Праводателят му Н. К. от своя страна е придобил този имот по давностно владение , като
правото му на собственост е удостоверено с НА № 192/05.07.1991г. .
Със заповед № 1750/25.11.1993г. за село С. са одобрени нови кадастрален и
регулационен план, според които имот пл. № 243 става имот пл. № 335 с площ 1860
кв.метра и за него е отреден УПИ III, кв. 17, а имот пл. № 248 става имот пл. № 332 с площ
1848 кв.метра и за него е отреден УПИ IV, кв. 17 . В тази насока са приложените по делото
удостоверения за идентичност и скици , издадени от Община М. /л.13, 14 , 41 и 44 от
делото/, както и заключението на вещите лице по приетите две съдебно-технически
експертизи /СТЕ/.
След смъртта на И. Н. К. , ответниците по делото като негови наследници са
сключили на 09.05.2012г. договор за доброволна делба , по силата на който УПИ IV, пл. №
332,кв.17 по кадастралния и регулационен план на село С. от 1993г. с площ 1848 кв.метра
при съседи : от две страни улици, УПИ V-331, УПИ II-333 и УПИ II-335 е поставен в дял на
П. И. Н.. На 09.07.2012г. П. Н. се е снабдил и с нотариален акт № 58, с който е признат за
собственик по наследство и делба на горепосочения имот.
Така установената фактическа обстановка не е спорна между страните. Спорни са
обстоятелствата налице ли е придаваемо място от имота на ищците към имота на
ответниците с одобрените през 1993г. кадастрален и регулационен план на селото, както и
придобил ли е наследодателят на ответниците И. Н. К., починал 2011г., заедно със
съпругата си Б. Т., починала в хода на делото, чрез упражнявана фактическа власт с
намерение за своене към ноември 1993г. , когато са одобрени действащите за селото
планове, реална част с площ 681 кв.метра от притежавания от наследодателя на ищците
3
Л.Т. недвижим имот, съответно придобито ли е правото на собственост от наследодателя на
ответниците и от самите ответници правото на собственост върху спорната реална част по
давност и след одобрение на действащите за селото планове.
По делото са приети две заключения по назначени СТЕ- заключение на в.л. Н.Т. и
заключение на в.л.О. М. , които са дали отговори на едни и същи въпроси.
Безпротиворечиво и двете вещи лица дават заключение, че с одобрените през 1993г.
регулационен и кадастрален план за село С. спорните 681 кв.метра от имот с кадастрален
номер 243 са включени в имот с кадастрален номер 332, за който е отреден УПИ IV, като
площта на имот 332 по действащия план вече е 1884 кв.метра. Този извод на вещите лица
съответства и на приложеното на л. 153 удостоверение на Община М., издадено на
23.01.2012г. по повод снабдяване на П. Н. с констативен нотариален акт за УПИ IV-332,
кв.17 , в което е отразено, че имотът описан като дворно място по нотариален акт №
37/1993г. като „дворно място урегулирано в парцел III, пл. № 248 в кв. 17“ по недействащия
план на селото от 1929г., не е идентичен с УПИ IV-332, a това дворно място е включено в
имот 332, в който са включени парцел III-248 и част от парцел II-243 по плана от 1929г. .
Несъмнено е установено по делото, че в имот 332 по одобрения през 1993г. кадастрален
план с площ 1884 кв.метра са включени парцел III-248 с площ 1167 и част от парцел II-243
по плана от 1929г.. И двете заключения установяват , че според одобрения през 1993г.
регулационен план придаваемо място от имота на ищците стар пл. № 243, парцел II към
имота на ответниците стар пл. № 248-парцел III няма, тъй като според плановете
кадастралните и регулационни граници на имотите с кадастрални номера 332 и 335 ,
съответно УПИ III и IV съвпадат. Поради липсата на придаваемо място в издадените от
Община М. скици за имотите е посочено, че дворищната регулация е приложена, съответно
обезщетение не е било дължимо и плащано. И двете заключения установяват, че стара
материализирана граница между имотите, отделяща спорната част на място няма , а към
настоящия момент такава представлява поставено въженце според в.л.Т., а според в.л. М.-
тел между циментови колове. И двете вещи лица сочат, че по данни от страните между
дядовците им назад във времето е имало устна договорка за ползване част от имот 243
срещу ползване на кладенец в съседния имот 248, като предполагат, че именно това устно
споразумение е основание за включване на процесната част в имот 332, съответно
увеличението на площта му от 1167 кв.метра на 1884 кв.метра с новия план от 1993г. . Това
предположение на вещите лица не намира опора в събраните по делото доказателства .
Писмени доказателства за постигната между праводателите на страните Л.Т. и Н. К. преди
1993г. спогодба или сключена сделка , с която Л.Т. прехвърля на Н. К. процесната част от
имота си с пл. № 243 по делото няма.
Събраните по делото гласни доказателства не установяват преди одобрение на
действащия план от 1993г. спорната реална част от собствения на Л.Т. към този момент
имот пл. № 243 да е била отделена чрез материализирана на място ограда от имота му и да е
владяна от Н. К. или И. К.. Свидетелите С. П., сестра на Д. П. и В.К., посочени от ищците ,
установяват, че спорното място не е било отделено с ограда между двата имота,
4
представлява ливада, като в него има кошери на П. И., като се коси пред кошерите.
Свидетелите , посочени от ответниците , В.П. , Н.Ж. и К.Р. установяват, че в
спорното място има кошери на П., които са там от около 5-6 години, имало насадени
дръвчета, ливадата я коси П., като ограда между това място и имота на ищците никога не е
имало назад във времето. Повече от 10 години мястото се ползва от П., като имотът е бил на
бабата и дядото на П., след това на баща му и майка му, а сега и негово.
При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема
следното:
От приложените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че
наследодателят на ищците Л.П.Т. е бил собственик на имот с пл.№ 243 , урегулиран в
парцел II, кв. 17 по плана на село С. от 1929г. с площ 2418 кв.метра, а наследодателят на
ответниците И. К. по този план е бил собственик на имот с пл. № 248 , урегулиран в парцел
III, кв. 17 с площ 1167 кв.метра. С действащите за село С. кадастрален и регулационен план,
одобрени ноември 1993г. имотът с бивш пл. № 243 е заснет като имот пл. № 335 с площ
1860 кв.метра, като за него е отреден УПИ III, кв. 17 , а бившия имот пл. № 248 е заснет
като имот пл. № 332 с площ 1848 кв.метра и за него е отреден УПИ IV, кв. 17 . Безспорно е
установено, че имот пл. № 332, за който е отреден УПИ IV, кв. 17 по плана от 1993г. е
образуван от бившия парцел III-248,кв. 17 с площ 1167 кв.метра и част от бившия парцел II-
243,кв.17, която част е 681 кв.метра според посочената в плановете квадратура на двата
имота. Правно основание за тази промяна не е установена по делото с оглед приложените от
страните документи, установяващи правото им на собственост. Съгласно чл. 77 ЗС правото
на собственост се придобива чрез правни сделки, давност или други начини предвидени в
закона . Ответниците се позоват единствено на придобивна давност като основание за
придобИ.е спорната реална част. Такава в полза на праводателите им до одобряване
плановете от 1993г. не е налице. На първо място тази реална част до 1993г. е била част от
собствения на праводателя на ищците парцел II-243, кв.17, като според действащи тогава
ЗТСУ /отм./ е недопустимо придобИ.е по давност на реални части от дворищно
регулационен парцел-чл.59 . Дори и тази забрана да не е налице, то по делото не е
установено упражнявана от праводателя им И. К. фактическа власт върху спорната част в
продължение на 10 години, тъй като той е придобил правото на собственост 1993г. чрез
сделка с баща му Н. К., който от своя страна през 1991г. , позовавайки се на придобивна
давност е признат за собственик на дворно място с площ 1167 кв. метра , при което е
очевидно , че към ноември 1993г., когато са одобрени нови кадастрален и дворищно
регулационен план за село С., предвидената в чл. 79,ал.1 ЗС 10-годишна давност не е била
налице. Безспорно е също така, че одобреният 1993г. регулационен план не предвижда
придаваемо място от бившия имот на ищците към имота на ответниците , доколкото и двете
заключения на СТЕ, приети по делото, установяват, че според плана от 1993г. е налице
съвпадане на имотните и регулационни граници. Основание за изменение на имотните
граници между двата имота чрез включване спорната част от 681 кв.метра към имот пл. №
332 , при което площта му от 1167 кв.м става 1848 кв.м по делото не е установено, поради
5
което и следва да се приеме, че кадастралният план от 1993г. отразява грешно
удостовереното от страните по делото с приложените нотариални актове от 1991г. и 1993г.
право на собственост , съответно създава привидност за липса на придаваеми места.
Безспорно е по делото , че 681 кв.метра от притежавания от наследодателя на ищците имот
бивш пл. № 243 с одобрения дворищно регулационен план от 1993г. са включени в имота с
кадастрален № 332, отреден за УПИ IV, кв. 17, съответно са придадени към този имот,
поради което и следва да се установи приложен ли е този регулационен план, одобрен при
действието на отменения ЗТСУ . Съгласно чл. 110 ЗТСУ/отм./ дворищно регулационният
план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти
(местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели на други физически
или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на
влизане в сила на дворищно регулационния план. Собствеността върху придаваемите части
преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно
придобивно основание от деня, когато е приложена. За да е приложена регулацията следва
имотните и регулационни граници да съвпадат. В случая планът сочи на съвпадане на тези
граници, но фактически имотните граници са грешни, доколкото не съответстват на
установеното по делото право на собственост на страните, поради което и фактически е
налице придаваемо място. За да е приложена регулацията , то следва придадената към УПИ
IV-332 част от имота на ищците да е заета и владението върху нея да е продължило повече
от 10 години. По делото липсват доказателства , че наследодателят на ответниците И. К.,
починал 2011г. , е упражнявал фактическа власт върху процесната реална част в
продължение на 10 години, поради което и към влизане в сила ЗУТ през 2001г. дворищно
регулационния план от 1993г. не се счита приложен. Събраните по делото гласни
доказателства установяват единствено упражнявана от П. И. фактическа власт и то след
2012г. , когато наследниците на И. К. са извършили доброволна делба. Не се установява
приложение на плана и в сроковете по § 6 ПР на ЗУТ - 6-месечен от влизането му в сила ,
поради което и с изтичане на този срок , отчуждителното действия на влезлия в сила, но
неприложен дворищно регулационен план от 1993г. , предвиждащ придаване на част от
имота на ищците към имота на ответниците се счита отпаднало съгласно § 8 ПР на ЗУТ и
собствеността върху имотите се възстановява автоматично в положението от преди влизане
в сила на неприложения дворищно регулационен план, тоест че собственикът на парцела
вече не е собственик на придадените към този парцел части от съседни имоти. Относно
приложението на разпоредбите на § 6 ПР ЗУТ при наличие на създадена с одобрения план
привидност за липса на придаваемо място съдът съобразни Решение № 167 от 3.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 1366/2014 г., I г. о., ГК.
По отношение упражняваната от П. И. фактическа власт , установена от
доказателствата по делото от 2012г. , при действието на ЗУТ , върху спорната реална част от
урегулирания УПИ не се установяват предпоставките на чл. 15,ал. 3 и ал. 6 ЗУТ, като до
предявяване на настоящия не е изтекъл и 10-годишен давностен срок. Позоваването на
кратката 5-годишна давност е неоснователно, доколкото по делото не са установени
предпоставките на чл. 70,ал.1 ЗС – владение на веща на правно основание, годно да го
6
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. При действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на
веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред. ПридобИ.е на
реално обособена част от вече урегулиран поземлен имот при действието на ЗУТ е
допустимо при условията на чл. 15,ал. 3 ЗУТ – по съгласие на собствениците , изразено в
предварителен договор с нотариално заверени подписи , като вещноправният ефект настъпва
след като по реда на чл.15, ал.6 ЗУТ е издаден акт за одобряване на плана за регулация, с
който се променят границите между урегулираните поземлени имоти, след което се сключва
и окончателен договор. Следователно законът допуска промяна в границите на веднъж
урегулирана територия само при определени предпоставки, като вещноправният ефект
настъпва след одобряване на промяната по административен ред. От разпоредбите на чл. 15
ЗУТ следва извод, че не се допуска придобИ.е на реална част от УПИ чрез сделка, освен в
изрично посочените от закона случаи, поради което и такава част не може да бъде
придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност. Следователно по
давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобИ.и само ако
отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на
изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. В този смисъл решение №
102/30.05.2016г. по гр.дело № 5728/2015г. на ВКС, I г.о..
Предвид гореизложеното безспорно е установено по делото правото на собственост
на ищците върху имот с площ 2418 кв.метра , реална част от който в размер на 681 кв.метра
с одобрения 1993г. кадастрален и регулационен план на село С. е придадена без основание
към имот пл. № 332 , с което площта му от 1167 кв.метра е увеличена на 1884 кв.метра, като
границите на процесната реална част са установени съгласно скица, приложена на л. 165 от
първоинстанционното дело, неразделна част от решението. Доколкото индивидуализиращ
белег на реално обособената част са границите, посочени в обжалваното решение,
включително и чрез скицата , неразделна част от това решение, то каква е квадратурата на
така индивидуализирана реална част – 681 кв.метра според документите за собственост или
667 кв.метра според заключението на вещото лице , чиято скица е неразделена част от
решението , това не е основание за недопустимост, съответно неправилност на решението.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че определящи за индивидуализацията на
обекта на правото на собственост са неговите граници. В този смисъл решение № 672 от
7.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 г., I г. о., решение № 429 от 28.10.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 579/2010 г., IV г. о., ГК, решение № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1114/2009 г., II г. о., ГК, решение № 70 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 813/2010 г., II г.
о., ГК, определение № 49 от 25.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2368/2018 г., II г. о., ГК и др..
Изводите на въззивния съд относно основателността на иска съвпадат с направените
такива от първостепенния съд с обжалваното решение , поради което и същото като
правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемия Ц. Л. следва заплащане на
направените в настоящето производство разноски, установени в размер на 1000 лева
7
платено в брой адвокатско възнаграждение, видно от приложените договор за правна помощ
от 21.03.2021г. .
Възражението на жалбоподателите, чрез процесуалния им представител за прекомерност на
така платеното адв. възнаграждение съдът намира за неоснователно . Делото се отличава
както с фактическа, така и с правна сложност, поради което и договореният и платен
адвокатски хонорар не е прекомерен .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд М. , постановено на 14.02.2022г.
по гр. дело № 166/2021 г. по описа му, КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА П. И. Н., ЕГН ********** и Н. И. К., ЕГН ********** да заплатят на Ц.
Л. П., ЕГН ********** сумата 1000 лева въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8