РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Иваничка Д. Славкова
Жулиета Г. Шопова
при участието на секретаря Галя Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Пламен Димитров Михайлов (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100600923 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК и е образувано по жалба на подсъдимия
чрез неговия процесуален представител срещу присъда № 260117/03.06.2021 г., постановена
по НОХД № 1407 / 2020г. по описа на Районен съд – гр. Варна , ХХХVI състав. С
обжалвания съдебен акт подс. ИВ. Д. П., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
25.10.2018 год. в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди
А3“ с рег. № В 59 70 ВТ, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и
метамфетамин. На основание чл. 343Б, ал.3, вр. чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от една година, отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК с три
години изпитателен срок, както и глоба в размер на 500,00 лева /петстотин лева/. На осн.
чл.343Г, вр. чл.343б ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подс. И.П. от правото да
управлява МПС за срок от една година, със зачитане времето през което е бил лишен от това
право по административен ред. Съдът се е разпоредил по отношение на вещественото
доказателство по делото - един брой тест касета "Dreger Drug Test 5000", която следва да
останев по делото.
В жалбата по същество се моли да бъде отменена атакувана присъда като неправилна
и незаконосъобразна и да се постанови нова, с която подсъдимия да бъде признат за
невиновен по възведеното му обвинение. Счита се, че експертното заключение, въз основа
1
на което е постановен първоинстанционния съдебен акт, е изготвено при констатирани
процесуални нарушения, тъй като е изследвана кръвна плазма, извлечена от кръвна проба. А
кръвната проба е била иззета за изследване при неспазване на действащата Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не била индивидуализирана
съобразно действащото законодателство. Поради изложените нарушения защитата намира,
че се поражда сериозно съмнение за принадлежността и индивидуализацията на кръвната
плазма, изследвана във ВМА София и съответно за невъзможността да бъде обвързан
подсъдимия с резултата й. Излагат се твърдения относно неоснователно дискредитиране на
показанията на единия от полицейските служители и че техните свидетелски възприятия за
случилото се следвало да се ценят в цялост и по-специално в частта, в която са налице
твърдения, че подсъдимият е бил адекватен в момента на проверката.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата
предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият И.П. се явява и чрез поцесуалния си представител - адв. М. Д.
поддържа жалбата и изложените в нея доводи и мотиви. Моли присъдата да се отмени и да
бъде оправдан, с основен мотив, че са спазени изискванията, посочени в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози от контролните органи, а органите
на ДП не са съблюдавали нормите на НПК. Задава въпроса за периода, изминал за
изготвянето на експертизата, както и за причината за изследването на кръвната плазма в
ВМА София. Коментира, че посоченото количество наркотични вещества в кръвта на
подсъдимия предполага неадекватно поведение, което би могло да бъде възприето лесно от
свидетелите-очевидци, но такива данни лиспвали.
В последната си дума подс. П. изразява съгласие с изложеното от защитника му и
моли да бъде оправдан.
Жалбата е допустима- подадена от легитимирано лице, съгласно чл.318 ал.6 от НПК, и в
срока по чл.319 ал.1 от НПК, по същество е неоснователна.
Съдът, въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му,
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, прие следните факти и правни изводи възоснова
на тях.
Първоинстанционният съд с допустими процесуални способи е установил следните
факти и обстоятелства. Подсъдимият ИВ. Д. П. е роден на 02.10.1988г. в гр.Варна, живее във
Варна, със средно образование, разведен, реабилитиран, ЕГН **********.
На 25.10.2018г. за времето от 19,00ч. до 07,00ч.на 26.10.2018г. св.В. и св. Г. И.,
полицейски служители, били в редовен дежурен график, свързан с контрол върху
движението на пътни превозни средства по бул. „Ян Хуняди“ в посока бул. „Трети март“ и
бул. „Цар Освободител“ в гр.Варна.
2
Около 22,45ч. на 25.10.2018г. подсъдимият, който управлявал л.а. „Ауди A3“ с рег.
№ В 5970 BT , бил спрян за проверка в този район.Св. Върбанов провел събеседване с
водача и констатирал, че подс. П. е неспокоен, затова решил да бъде проверен за наличие на
наркотични вещества, чрез полеви тест Дрегер Drug Test 5000 с ARJM №0053. При
извършването на теста била отчетена положителна проба за употреба на канабис. Тъй като
не бил съгласен с отчетения резултат, подс.П. се съгласил да даде кръвна проба за
изследване. За целта на П. били съставени акт за установяване на административно
нарушение серия Д бл. № 878732 от 25.10.2018г., както и талон за изследване, връчен му в
23,55ч. на 25.10.2018г.
Подсъдимият посетил ВМА-МБАЛ-гр.Варна, където бил прегледан от св. д-р В. Д.,
а св. С. Й. К. му взела проби от кръв и урина, които били поставени в контейнери,
надписани с три имена, дата и час на вземане на пробите, след което надлежно
парафинирани и предадени в лабораторията за изследване. Било образувано и наказателно
производство, в рамките на което с постановление била назначена химикотоксикологична
експертиза, извършена във Военно медицинска академия гр.София, като за да бъде
извършена експертизата пробите били транспортирани на 12.12.2019г. в хладилни чанти със
специализиран транспорт на ВМА, като пробите били подготвени, съпроводени и предадени
в Токсикохимичната лаборатория ХТЛ при ВМА – МБАЛ – София лично от Началника на
ЛХТИ, за което бил съставен приемо-предавателен протокол.
Надписите на контейнерите и идентификационните им номера могат да бъдат
документално и фактически сверени от момента на вземането им до приключването на
химическите анализи. Помещението за съхраняване на биологичните проби в ЛХТИ е с
контролиран достъп и е снабдено със сигнално-охранителна система (COT) по данни от
Началника на МБАЛ – Варна към ВМА – София, обективирани в писмо рег. №
986/26.04.2021г.
От това писмено доказателство се установява също, че на 26.10.2018 г. в 10:15 часа
в специализираната лаборатория ЛХТИ към ВМА-МБАЛ-Варна чрез Спешно отделение при
ВМА-МБАЛ-Варна са постъпили биологични проби (лаб. №1353 - 1 бр. контейнер с урина и
лаб. №1354 - 6 бр. вакуумни епруветки с кръв) от подсъдимия, съставен е приемо-
предавателен протокол и е отразено в лабораторния журнал на ЛХТИ. В същия ден пробите
са били маркирани с уникален лабораторен идентификационен номер; извършен бил
предварителен имунохимичен скрининг на уринната проба и съхранение в замразено
състояние при температура от -16°С до -22°С в специален фризер; отделени са част от
вакуумните епруветки с кръв като контролни проби и са съхранени при температура от
+4°С до +6°С в хладилен шкаф; разделени са останалите кръвни образци на еритроцитна
маса и кръвна плазма, като еритроцитната маса е съхранявана в при температура от +4°С до
+6°С в хладилен шкаф, а отделената плазма - в замразено състояние при температура от -
16°С до -22°С в предназначен за целта фризер. Приемането, маркирането, обработката и
архивирането на пробите е извършено лично от началника на ЛХТИ.
Към дата 25.10.2018 год. ЛХТИ при ВМА-МБАЛ-Варна е извършвала редовно
3
химически анализи на кръвни проби за нуждите на МВР и Прокуратурата. Поради
значително претоварване на лабораторията, с цел да се избегне драстичното забавяне по
досъдебните производства, значителна част от чакащите за изследване биологични проби са
били прехвърлени в специализираната лаборатория при ВМА-София. Това е било
извършвано неколкократно и засяга над 200 биологични проби, като прехвърлянето е
ставало едва след изричното съгласуване с Окръжна прокуратура и ОД МВР - гр. Варна и
след получаване на съответните писмени постановления от разследващите органи за
преназначаване на изследването към ВМА-София.
От заключението на вещите лица по експертизата, извършена във ВМА - София е
видно, че от извършените изследвания на проби кръв и урина се установява присъствие на
наркотични вещества от групата на стимулантите - амфетамин и метамфетамин - Списък I
/Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина/ на
Наредбата за реда за квалифициране на растенията и веществата като наркотични към
ЗКНВП. Установената концентрация на амфетамин в кръвната проба попада в
концентрационна област за еднократен „нормален" прием. Резултатът от количествения
анализ на метамфетамин надвишава концентрационната област за еднократен „нормален"
прием. В изследваните биологични проби преобладаващото е съдържанието на
метамфетамин спрямо амфетамина, което дава основание да се приеме за употребено
вещество метамфетамин. Амфетамин може да бъде съпътстващо метамфетамина вещество
или негов метаболитен продукт.
Към инкриминираната дата в сектор „Пътна полиция:“ при ОД на МВР – Варна не
е имало налични стикери, придружаващи талон за медицинско изследване Приложение № 1
към чл. 3, ал.2 от Наредба от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно изд. в ДВ
бр. 81 от 02.10.2018г.. Получили са ги в на по.късна дата.
Горната фактическа обстановка ВРС е установил по несъмнен начин от събраните
гласни, писмени доказателства и доказателствени средства, които изрично са посочени:
показанията на св. В. В. и св. Г.И., пред съда, както и тези приобщени от досъдебното
производство на основание чл. 281, ал.5 НПК, от показанията на св. В. Т.Д. и на св. С. Й. К.,
от заключението по назначената и направена на досъдебното производство и приобщена от
съда съдебна химикотоксикологична експертиза изх. № 377/16.01.2020г., изготвена от химик
Г. К.и д-р С. С. – съдебен токсиколог при специалзирана Химикотоксикологична
лаборатория към ВМА – София, от писмените материали – талон за медицинско изследване,
АУАН бланков № 878732/25.10.2018 г., заповед за прилагане на ПАМ № 18-0819-
002569/25.10.2018г., протокол за извършено медицинско изследване, справка за нарушител,
справка за съдимост, писмо рег. № 986/26.04.2021г. на Началника на МБАЛ – Варна към
ВМА – София, писмо на Началника на Сектор „Пътна полиция“ рег. № 819000-
20746/21.04.2021г.
За да приеме горната факти за установени несъмнено, съдът счита, че при
4
постановяване на присъдата си, първата инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в
хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и
мястото на извършване на деянието и с установената употреба на наркотично вещество от
подсъдимия.
С нужното внимание са оценени показанията на свид. В.В.и свид. Г. И., депозирани
пред съда, както и тези приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281, ал.5
НПК, тъй като показанията им са в синхрон и категорични по отношение на
обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения са проверили
подъсдимия с тест Дрегер за наличие на наркотични вещества и след установяване на
положителен резултат, са издали изискуемите но Наредбата документи. В следствие на
несъгласието на проверявания с резултата от извършения тест и съгласно изискванията на
чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г.,той е бил насочен към медицинско изследване, за
което е съставен и съответния протокол. Свидетелите имат единствено противоречие между
показанията си относно поведението и физиологичното състояние на подсъдимия.
Настоящата съдебна инстанция намира, че свидетелските показания на свид. В. не следва да
бъдат кредитирани, тъй като те са в противоречие и с отразеното от същия в Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /стр.55 от ДП/
обстоятелство, че не са отчетени видими признаци на употреба на наркотични или
упойващи вещества от водача П..Всъщност човешкото поведение и обективиране на
признаци след употреба на алкохол или наркотици са субективни възприятия и имено затова
те може да са повод за тестване, но може и без тях да се предприеме проверка на всеки водач
на МПС. Затова и възприемането на поведението на водача като овладяно и спокойно не
следва да оказва значение върху решението на контролните органи за извършване на
проверка на подсъдимия, за употреба на наркотични или упойващи вещества, това решение
е изцяло в тяхната дискреция. Те са длъжни да тестват водачи във видимо несъвместимо с
шофирането състояние, но не са лишени от правото на рутинни проверки. Поведението на
подсъдимия дори към онзи момент да не е било повлияно от употребените наркотични
вещества, не изключва съставомерността на извършеното деяние.
Въздействието на наркотичните вещества върху водача на МПС към момента на
управление на МПС съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в
Решение № 79/08.05.2018 г. по н.д. № 318/2018 г. на ВКС, III н.о., НК, е ирелевантна, тъй
като за съставомерността на деянието е относим факта на управление след употребата на
наркотични вещества, независимо от „отдалечеността във времето на момента на употребата
спрямо момента на управлението на МПС“. В съставения съставен Протокол с амб. №
6147/26.10.2018 г.. подсъдимият е споделил за употреба на наркотично вещество – канабис в
количество 1/3 цигара преди две седмици, което несъмнено подкрепя до известна степен и
изводите на направените изследвания.
Първоинстанционният съд е сторил необходимото по събиране и проверка на
доказателствата, като е разпитал д-р Д. и св. К., а при оценката им е счел, че те са
непротиворечиви и логични и съдържат достоверна информация относно вземане на проби
5
за изследване на наличие на следи от употреба на наркотични вещества и предаването им за
изследване при лабораторни условия.
По отношение на приобщената съдебно химикотоксикологична експертиза, за
наличие на наркотични вещества от групата на стимулантите – амфетамин и метамфетамин
чрез изследваните проби, ВРС законосъобразно е стигнал до споделяемия и и в тази
инстанция извод за неопороченост на достоверността на резултата от изследването, защото
експертизата е изготвена съобразно нормативно установените правила и категорично
отговаря на поставените й задачи. Вещите лица подробно са защитили достоверността на
взетите проби, като детайлно за изложили данни за всички обстоятелства по получаване на
пробите, техният вид, маркирането им, както и използваните анализи и методи на
изследването им.
Кореспондиращи на данните, изложени от вещите лица и на свидетелските
показания на д-р Д. и на св. К. са и събраните в съдебното производство писмени
доказателства, писмо с рег. И-3166/20.04.2021 г. от ВМА София, с което ВРС е уведомен, че
контролната проба на подс. П. все още се съхранява в Химикотоксикологична лаборатория
на ВМА София, както и цялата документация, представена от ВМА – Варна с писмо с рег. №
В-Изх. 986/26.04.2021 г. от ВМА Варна, ведно с приложените протоколи и журнал по повод
постъпване на биологичните проби, съхраняването им, пътя им до гр. София, причините
същите да бъдат предадени за изследване именно там и резултата от самото изследване.
Обстоятелството, че контролните кръвни проби се съхраняват във ВМА София, подкрепя
гласните доказателства по делото, че всички проби – шест броя вакуумни епруветки,
съдържащи венозна кръв, отделена плазма от три от тях, както и урина в един пластмасов
контейнер са предадени за изследване в съответната лаборатория във ВМА София.
При така очертаната и доказана фактическа обстановка ВРС е направил
законосъобразен извод, за установеност на деянието- че на посочената дата и място
подсъдимият ИВ. Д. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Установени са всички елементи на деянието от
обективна страна - на инкриминираната дата подсъдимият управлявал моторно превозно
средство -, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено
със съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза за определяне на
концетрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на специализирана
Химикотоксикологична лаборатория към ВМА-София.
Визираният състав по чл. 343б, ал. 3 НК не възвежда процесуалният ред, по който да
бъдат установени част от признаците му. Съдебната практика трайно приема, че нормата на
чл. 343б, ал. 3 от НК не е бланкетна, поради което не е необходимо обективните признаци на
престъпния състав да се попълват с норми от други закони или подзаконови нормативни
актове. Законодателят криминализира управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като не се изисква някакъв специален ред за установяване на
употребата им. Доказването на обстоятелството, че деецът управлява МПС след употреба на
наркотични вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства –
6
гласни, писмени или веществени, както и по експертен път.
От субективна страна деянието несъмнено е извършено при форма на вина пряк
умисъл, като няма как да се постави под съмнение незнанието от страна на подсъдимия, че е
употребил забранени вещества, след чиято употреба не следва да шофира – независимо в
какъв период от време преди конкретното деяние и въпреки това е управлявал МПС.
Видът и размерът на наказанията, наложени на подсъдимия, въззивната инстанция
намира за определени в законосъобразните граници при отчитане на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, гарантирайки постигане на целите на наказанието -
специалната и генералната превенция. С оглед обсъждане на всеки един от елементите,
значими за определяне на наказанията, първоинстанционният съд е наложил съответни по
вид и размер наказания, събразявайки разпоредбите на чл. 54 от НК.
По жалбата:
Изложените от защитата доводи, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
поради следните съображения:
Преди всичко, въззивната инстанция не намира за наличие на опороченост на
резултата на съдебната химикотоксикологична експертиза, поради изготвянето на
изследването на кръвна плазма, извлечена от кръвната проба на подсъдимия. Възложената и
приобщена медицинската експертиза е извършена от компетентни медицинските
специалисти, които обосновавата приложения от тях метод за изследване на наличие на
следи от употреба на наркотични вещества от проверяваното лице чрез разделяне на
кръвните образци на еритроцитна маса и кръвна плазма чрез центрофугиране. Още повече,
че контролните кръвни проби са били съхранявани при необходимите условия във ВМА
София и при съмнение в достоверността на изследването, в седемдневен срок от
предявяване на обвинението за престъпление по чл.343б от Наказателния кодекс, за
изследваното лице е съществувало възможността да поиска за своя сметка повторно
извършване на химически анализ чрез органа по производството по смисъла на
разпоредбите на чл. 27, ал. 3 от Наредбата.
На второ място възражението на защитата за опороченост на установяването на
употребата на наркотични вещества от подсъдимия, поради неспазване реда за издаване на
талон за изследване по образец, визиран в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г.,
настоящият състав намира за неотносимо и неоснователно. Съгласно измененията в
Наредбата, влезли в сила от 02.10.2018 г., талонът за изследване следва да се придружава от
осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края
цифра от 1 до 8, но както е установено в първоинстанционното производство организацията
за снабдяване на контролните органи по Закона за движението по пътищата с бланки на
съответните документи по наредбата, е била възложена на МВР. От писмените
доказателства по делото става ясно, че това се е случило на 07.11.2018 г. Още повече, че с §
25 от Наредба за изменение и допълнение на наредба № 1/2017 г. /Дв., бр. 81/02.10.2018 г./ е
въведена възможността бланките на талон за медицинско изследване по приложение № 1
7
към чл. 3, ал. 2 от отменената Наредба № 30 от 2001 г. и на талон за изследване по
приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, отпечатани преди влизане в сила на Наредба №
1/19.07.2017 г. да се използват до изчерпване на отпечатаните количества. Очевидно,
набавянето на въпросните стикери не е било в компетенциите на контролните органи и това
не следва да се счита за нарушение и съответно да прегражда възможността им да
осъществяват функциите и задълженията си. В конкретния случай е използвана бланка на
талон за изследване по образец, издаден преди влизане в сила на измененията и
допълненията в Наредбата от 02.10.2018 г., тъй като е съществувала правната възможност да
се използва. Стикерите, които следвало да придружават талона са относими към талоните,
които се въвеждат след 02.10.2018 г. и след изчерпване количеството на старите образци.
Липсата на стикери на кръвните проби не опорочава изследването, тъй като пробите са
направени по указания в Наредба № 1/2017 г. ред, като са били взети по посочения начин,
били са съответно запечатани, отразени са в съответните журнали, съхранявани са в
подходящи условия и своевременно са били изпратени за химически анализ. За въззивната
инстанция процедурата по вземане на проби от подсъдимия за наличие на наркотично
вещество е спазена точно, поради което и заключението на експертизата не е опорочено и се
ползва с необходимата достоверност. На нито един етап от вземането, транспортирането, до
анализирането и получаването на крайния резултат от взетите проби, не възниква съмнение
относно произхода и съдържанието на същите, като съдът не откри основания да се усъмни
в идентичността им от първоначалното вземане до получаването на крайния резултат.
На следващо място, както бе коментирано по-рано за съставомерността на
деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК не се изисква надлежното установяване /по съответния
ред/ на употребата на наркотичното вещество. Достатъчно е единствено и само
обстоятелството, че деецът управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Не се
поставя изискване за установяване на количеството им и е ирелевантно, дали управлението
на МПС е станало под въздействие на наркотичните вещества, или след определен изминал
времеви период от употребата им. Самото наличие на вещества в биологичния материал на
подсъдимия е достатъчен елемент, обосноваващ престъпно правоуправление на МПС.По
отношение на свидетелските показания на полицейските служители, въззивният съд
подробно е изразил в настоящото изложение кои от тях намира за достоверни, в унисон с
останалия доказателствен материал по делото и кои не кредитира напълно.Предвид
гореизложените съображения, настоящата инстанция също приема, че подсъдимият е
извършил престъплението по възведеното му обвинение и същото е доказано по несъмнен
начин.
Поради изложеното и след като при цялостната служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила или необоснованост, даващи основание за отмяна или
изменение на присъдата, настоящият състав намира, че същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 НПК, съставът
на Окръжния съд гр. Варна, като въззивна инстанция,
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260117/03.06.2021 г., постановена по НОХД №
1407 / 2020г. по описа на Районен съд – гр. Варна, ХХХVI състав.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9