РЕШЕНИЕ
Гр. София, 09.12.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
при секретаря Христина Цветкова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 2916 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20248145/10.11.2020
г. по гр. д. № 65963/2019 г. по описа на СРС, 77 състав, постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, е признато
за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове, че И.Ц.Т. дължи на дружеството
сумата 767,45 лева - неизплатена
главница, представляваща стойност на консумирана неизплатена топлинна енергия
за периода от м. 07.2016 г. до 04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. Левски – В, ******, ведно със законната лихва върху главницата
от 29.07.2019 г. – датата на депозиране
на заявлението до кончателното плащаен на сумата и сумата от 141,34 лева –
лихва за забава за периода от 15.09.2017 – 09.07.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.08.2019 г. по ч.гр.д. № 43633/2019
г. на СРС, като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 895,45
лева и за периода от м. 10.2015 – 06.2016 г., за лихва за забава на плащането
на главницата над уважения размер до предявения от 178,14 лева, както и
исковете за сумата от 14.48 лева - такса
за услугата дялово разпределение и 3,48 лева – лихва за забава.
Против решението в
частта, с която е уважен предявения иск за сумите 767,45 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия и сумата 141,34 лева – лихва за забаваа, е
подадена въззивна жалба вх. № 25187601/16.12.2020, подадена от И.Ц.Т.. В
жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че ответника е собственик и
вещен ползвател на имота, защото е продал същия на 15.06.2017 г, тъй като в
процесния период не се установявало да е бил собственик. Неправилно отсъдил
дължимост на лихвите, след като ищецът не доказал датата на публикуване на
сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не установил
изпадането в забава на ответниците, с оглед на което и акцесорната претенция се
явявала неоснователна. Не били представени доказателства, свързани с реалното
отчитане на доставената топлинна енергия, за съгласие на потребителя за
приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки, за изправност на измервателните
уреди, както и за извършено отчитане на
измервателните уреди. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК не е постъпил отговор от „Т.С.“ АД. С молба от 04.06.2021 г. въззиваемия
заявява, че оспорва въззивната жалба и моли тя да бъзде отхвърлена. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 65963/2019 г. по описа на СРС, 77 състав е образувано по искова
молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против И.Ц.Т., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 43633/2019
г. по описа на СРС, 77 състав.
В
исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. Левски В, ******, абонатен № 346384. Поддържа, че
съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към
Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с
потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е
упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и
общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответникът е имал
задължение да заплати дължимите от него суми в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи
условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента
изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата,
в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД. Поддържа, че
ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за доставена
топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. Левски В, ******, абонатен № 346384.
В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 10.2015-м. 04.2017 г.,
ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но
ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 895,48 лева -
главница за топлинна енергия, както и сумата от 14.48 лева – сума за дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 14.09.2016-09.07.2019
г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия,
поради което дължал обезщетение в размер на 178,14 лева и 3,48 лева,
обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение. Твърди, че
по гр.д. № 43633/2019 г. по описа на СРС, 77 състав е издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията,
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира
направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника И.Ц.Т., с който оспорва
предявения иск. Оспорва дължимостта на исковите суми като въвежда възражение за
изтека погасителна давност, като поддържа, че в исковата молба ищецът изрично е
заявил, че такава е настъпила по отношение на вземането за периода от 01.05.2015-
30.06.2016 г. Оспорва твърдението, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, както и че е собственик на топлоснабден имот. Оспорва
дължимостта на сумите за дялово разпределение, както и на законна лихва върху
главницата. Твърди, че по делото не са представени доказателства за публикуване
на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не било
установено изпадането в забава на ответника. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Към
първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 43633/2019 г. по описа на
СРС, 77 състав. По заявление от 29.07.2019
г., подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено на И.Ц.Т. да заплати сумата 909,96 лева - главница за доставена топлинна
енергия за периода от м. 01.10.2015-30.04.2017 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Левски В, ******, абонатен № 346384, ведно
със законна лихва за периода от 29.07.2019 г. до изплащане на вземането, лихва
за забава в размер на 178,14 лева за периода от 14.09.2016 г. -09.07.2019 г. - обезщетение за забавено плащане, мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение в размер на 3,48 лева за периода от 30.07.2016
г. -09.07.2019 г., както и направените по делото разноски. В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК длъжникът е подал е възражение срещу заповедта. В изпълнение на
указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното
производство са събрани писмени доказателства, от които се установява следното:
Като
доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.2014
г. на ДКЕВР и Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на
потребители за битови нужди, приети с Решение
по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и
са одобрени с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2
ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.
С Протокол от Общо събрание от
28.07.2002 г. гр. София, ж.к. ******като дружество, което да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и
индивидуална сметка е избрано „Т.С.“ ЕООД
Установява се от представените по
делото Нотариален акт № 176, т. LLXXXVІІ, д. № 27658/1994 г. на
Нотариус при СНС при СРС, Удостоверение за наследници № 922/04.07.2001 г., и Нотариален акт № 65, т.
V, рег. № 5527, д. № 391/2017 г., че И.Ц.Т.
и Р.Ц.Г.са придобили правото на собственост върху недвижим имот в гр. София,
ж.к. Левски В, ******., както и че на 15.06.2017 г. са продали недвижимия имот
на С.И.С.и Ж.П.Ж..
НотариаДоговор за държавен
недвижим имот от 20.08.1969 г. и Съдебна спогодба от 21.11.1985 г., одобрена по
гр. д. № 8126/1985 г. по описа на СРС, 48 състав, че Р.Д.Н.(С.) е придобила
правото на собственост върху апартамент № 69 в гр. София, ж.к. Свобода, ****.
По заявление от 21.09.1999 г. на Р.Д.С.(Н.) за имота е открита партида за
топлоснабден имот с № 052163.
Приети
по делото са извлечение от счетоводна сметка по партида № 346384, фактура № **********/31.07.2017
г., 00758348/31.07.2016 г., както и представени от „Т.С.“ ЕООД дялово
разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. Документ за годишен
отчет за периода от 01.05.2015-30.04.2016 г. и Протокол за неосигурен достъп за
периода от 01.05.2015 г. до 20.04.2017 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 43633/2019 г. по
описа на СРС, 77 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок и да
има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и претенцията
да се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално
доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Неоснователен се явява доводът на въззивника, че не е възникнало
облигационно правоотношение между него и топлоснабдителното дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само
собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално ползват имота
си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество.
Следователно
и доколкото по делото се установява, че ответникът И.Ц.Т. е придобил
собствеността върху недвижим имот, за който е имало открита партида с абонатен
№ 346384 и доколкото не се установява
(не са въведени и твърдения), че се е разпоредил с него в исковия период, то за
него е възникнало и задължението в качеството му на собственик да заплати
доставената до имота топлинна енергия.
Не е
спорно между страните, а и се установява, че в процесния период до имота,
собственост на ответника И.Ц.Т. е доставена топлинна енергия, която е отчетена
съобразно предвидените в приложимите подзаконови нормативни актове правила. С
отговора на исковата молба не са въведени оспорвания, свързани с доставката на
топлинна енергия и отчитането й, поради което въведените доводи във въззивната
жалба в тази насока не следва да бъдат обсъждани, тъй като са преклудирани с
изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Районният
съд е разгледал възражението за изтекла погасителна давност и се е произнесъл
съобразно събраните по делото доказателства като в тази част правилно е
определен, както дължимия размер, така и периодът, за който е дължима
сумата.
По
отношение на обезщетението за забавено плащане (мораторна лихва) настоящият
съдебен състав не споделя изводите на първоинстационния съд. При определяне на
момента на изпадане в забава на ответника за заплащане на сумите за топлинна
енергия приложение намират правилата, предвидени в Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с
Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 1/27.06.2016
г. на КЕВР. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 общите условия, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Доколкото по делото не са
ангажирани доказателства за датата на публикуване в интернет страницата на
продавача, то и ответникът не е изпаднал в забава за заплащане на исковите
суми.
По изложените съображения и поради частично несъвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 77 състав, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че И.Ц.Т.
дължи сумата от 141,34 лева – лихва за забава
за периода от 15.09.2017-09.07.2019 г. и предяненият иск следва да бъде
отхвърлен в тази част, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия „Т.С.“ ЕАД не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй
като не е представен отговор на въззивната жалба и дружеството не е
представлявано от юрисконсулт в проведеното съдебно заседание. Решението следва
да бъде отменено и в частта, с която на „Т.С.“ ЕАД са присъдени и разноски над
сумата от 181,59 лева – разноски в исковото производство и над сумата от 13,99
лева – разноски в заповедното производство.
На основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното,
Софийският градски съд
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
20248145/10.11.2020 г. по гр.д. № 65963/2019 г. по описа на СРС, 77 състав в частта, с която е уважен предявения
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите и е признато за установено, че И.Ц.Т., ЕГН-********** дължи да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК – ******сумата от 141,34 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до
09.07.2019 г., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направени разноски в първоинстанционното
производство за сумата над 181,59 лева
– разноски в исковото производство и над
сумата от 13,99 лева – разноски в заповедното производство и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК – ******, със
седалище и адрес на управление ***
против И.Ц.Т., ЕГН-**********,***
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите с искане да бъде признато за
установено, че И.Ц.Т., ЕГН-********** дължи да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК – ******сумата от 141,34 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2016 г.
до 09.07.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20248145/10.11.2020 г. по гр.д. № 65963/2019 г. по описа на СРС, 77 състав в другата обжалвана част.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД-трето лице помагач на страната на
ищеца.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.