Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия:
Калин Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр.
дело № 3363 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК - за
признаване за установено спрямо ответника недължимост на вземания срещу ищеца
по изпълнителен лист.
В исковата молба ищецът Я.Я.Д. ***
заповедно производство пред Районен съд гр. Враца по ч.гр.д. № 3100
и ч.гр.д. № 3101 по описа на съда за 2011 г. е допуснато
издаването на изпълнителни листове срещу него по чл. 410 от ГПК. Поддържа, че
по молба на ответника "БНБ Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София (понастоящем
„БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България,
гр.София) на 24.11.2011 г. е образувано изпълнително дело №
20117210401402 от 2011г. на ЧСИ В. Й., peг. № 721, с район на действие
района на ВОС, по което на 23.01.2012 г. е изпратена ПДИ и не са извършвани
изпълнителни действия, нито по искане на взискателя, нито по инициатива на
съдебния изпълнител и по негова молба същото е прекратено от ЧСИ по реда на чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК. Посочва, че претендираното общо вземане срещу него
датира от 2008 г., а постановените съдебни актове по ч.гр.д. № 3100 и ч.гр.д. №
3101 са от 2011 г., поради което към момента на подаване на исковата молба
погасителната давност за вземанията по двата изпълнителни листове е настъпила,
тъй като са издадени по реда на глава тридесет и седма от ГПК - „Заповедно
производство", както и че е изтекла общата 5 годишна давност, с която се
погасява възможността за принудително изпълнение на вземания, установени с
влезли в сила съдебни решения. Изтъква, че горепосочените задължения стоят
вписани в Централния кредитен регистър, което го лишава от възможността да
кандидатства и да му бъдат уважени исканията към която и да е кредитна
институция, което от своя страна поражда правен интерес от завеждането на
настоящето дело. От друга страна твърди, че възможността от образуване на ново
изпълнително производство срещу него по издадените изпълнителни листове
определя необходимостта както от доказване на недължимост на вземането, така и от
обезсилване на издадените изпълнителни титули. Моли съда, да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, гр.София, че не дължи сумата
3815,29 лв. от която главница - 1385,10 лв., лихва - 1414.90 лв. и неолихвяеми
вземания - 1015,29 лв., които суми са по изп. лист, издаден по ч.гр.д. №
3101/2011 г. от 15.08.2011г. на PC Враца и по изп. лист, издаден
по ч.гр.д. № 3100/2011 г. на PC Враца поради погасяването на
задължението по давност, да обезсили изпълнителните листове на това основание и
да му присъди направените в производството разноски.
Ответното дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, в
писмения отговор по делото и в молба от 21.04.2021г., оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /цедент/ и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД /цесионер/, са прехвърлени вземанията, произтичащи от Договор за
кредит № PLUS-01194311 и Договор
за кредит № PLUS-01107395, сключени
между цедента и ищеца Я.Я.Д.. Поддържа, че взискател по изпълнително дело №
1402/2011г. по описа на частен съдебен изпълнител В. Й., с peг. № 721 (прехвърлено и прието за продължаване от ЧСИ Ц. Н.,
с рег. № 756) е „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /цесионер/, видно от
приложеното към исковата молба съобщение за прекратяване на изпълнителното дело
с изх. № 11493/09.09.2020г. Счита, че доколкото „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България не е взискател по изпълнително дело № 1402/2011г. по описа
на ЧСИ В. Й. (с нов номер на изпълнителното дело 4331/2020, по описа на ЧСИ Ц.
Н., с peг. №756), то
искът срещу цедента се явява лишен от правен интерес и е недопустим. Намира също искането на
ищеца за присъждане разноските в негова тежест за необосновано, тъй като не е дал повод за завеждане на делото,
поради което моли съдебните разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца. Моли
съда да прекрати производството по делото като недопустимо и да му присъди
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 във вр. ал. 8 ГПК, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ в размер 100.00 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, включително и приложеното копие от изп. дело №
1402/2011г. по описа на частен съдебен изпълнител В. Й., с peг. № 721 (прехвърлено и прието за
продължаване от ЧСИ Ц. Н., с рег. № 756 под № 4331/2020г.), намери за установено следното:
Видно от приложената по делото в оригинал заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на подадено от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр. София заявление е образувано ч.гр.д. № 3100 по описа на
РС-Враца за 2011г., по което съдът е издал срещу длъжника Я.Я.Д.
*** заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2110 от 04.07.2011г.
за претендираните със заявлението суми, а след влизане в сила на заповедта, с
разпореждане № 8354 от 15.08.2011г. по делото е разпоредил да се издаде и
изпълнителен лист. Същият е издаден на 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2110
от 04.07.2011г. по ч. гр. дело № 3100/2011 г. по описа на Врачански районен съд,
като Я.Я.Д. *** е осъден да заплати на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София сумите
564, 59 лв. главница, дължима въз основа на договор за кредит № PLUS-01107395
от 17.10.2007г., 115, 00 лв. надбавка, представляваща печалба на кредитора по
договора, 155, 81 лв. мораторна лихва от 30.12.2008г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.07.2011г. до изплащане на вземането, както и
сумите 25.00 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Видно от приложената по делото в оригинал заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на подадено от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр. София заявление е образувано ч.гр.д. № 3101 по описа на
РС-Враца за 2011г., по което съдът е издал срещу длъжника Я.Я.Д.
*** заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2113 от
04.07.2011г. за претендираните със заявлението суми, а след влизане в сила на
заповедта, с разпореждане № 8353 от 15.08.2011г. по делото е разпоредил да се
издаде и изпълнителен лист. Същият е издаден на 15.08.2011 г. въз основа на
заповед № 2113 от 04.07.2011г. по ч. гр. дело № 3101/2011 г. по описа на
Врачански районен съд, като Я.Я.Д. *** е осъден да заплати
на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София сумите 820, 51 лв.
главница, дължима въз основа на договор за кредит № PLUS-01194311 от
17.04.2008г., 266, 78 лв. надбавка, представляваща печалба на кредитора по
договора, 226, 43 лв. мораторна лихва от 30.12.2008г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.07.2011г. до изплащане на вземането,
както и сумите 26.27 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е приложено в заверен препис изпълнително дело № 1402/2011г. по описа на частен съдебен изпълнител В. Й., с peг. № 721 на КЧСИ с район на действие ОС – Враца
(прехвърлено и прието за продължаване от ЧСИ Ц. Н., с рег. № 756 под №
4331/2020г.). Същото е образувано на 25.11.2011г. по молба на взискателя
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София от 24.11.2011 г., към
която са приложени изпълнителните листа от 15.08.2011 г., издадени въз основа
на заповед № 2110 от 04.07.2011г. по ч. гр. дело № 3100/2011 г. и заповед №
2113 от 04.07.2011г. по ч. гр. дело № 3101/2011 г., и двете по описа на
Врачански районен съд срещу длъжника Я.Я.Д. ***. С молбата
за образуване на делото взискателят е възложил на съдебния изпълнител
извършването на действията по чл.18 от ЗЧСИ. След образуване на изпълнителното
дело съдебният изпълнител е извършил изследване имуществото на длъжника - изискал
е справки за притежавани земеделски земи и гори, декларирано имущество, банкови
сметки и доходи и регистрирани трудови договори на длъжника от ОСЗ - Враца и ТД
на НАП, офис Враца и съответно е получил такива. С уведомление за започналото
изпълнително производство от 10.01.2012г., връчено на И. А. А. - майка на длъжника
Я.Я.Д. на 23.01.2012г. (разписка на л.10 по изп. дело), съдебният изпълнител е насрочил опис на 20.03.2012г.
По изпълнителното дело няма приложени доказателства, от които да се установи за опис на какво имущество /движими вещи намерени в дома му,
МПС, недвижими имоти и др./, собственост
на длъжника, се насрочва описа, нито че насроченият опис е извършен. По
изпълнителното дело не са извършвани други конкретни изпълнителни действия,
изграждащи един или повече от законоустановените способи за осребряване на
имуществото на длъжника.
Установи се също, че по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., сключен между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството на продавач и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, в качеството на купувач, последното дружество е придобило
портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на
заемополучатели по тях, посочени в приложение № 1 - списък на вземанията, сред
които под № 11400 е и вземането към ищеца Я.Я.Д. по изпълнително
дело № 1402/2011г. по описа на ЧСИ В. Й..
С молба вх. № 3129 от 20.03.2017г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД е поискал от съдебния изпълнител, на основание чл.429 ГПК, да бъде конституиран като нов взискател по ИД
№ 1402/2011г. на ЧСИ В. Й., като е приложил доказателства
за извършената цесия - копия на договора за продажба и прехвърляне на вземания
от 10.01.2017г., Приложение № 1 към него, потвърждение за извършената цесия,
нотариално завереното пълномощно от 24.01.2017г. и уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне (л.22-32 по изп. дело). С молбата молителят е поискал
също насрочване на дата и извършване на опис на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника и е възложил на съдебния изпълнител извършването на действията
по чл.18 от ЗЧСИ.
С разпореждане без дата върху молбата (в горния десен ъгъл)
съдебният изпълнител е конституирал „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД като
взискател по изпълнителното дело. За разпореждането длъжникът Я.Я.Д.
е уведомен с писмо от 15.06.2017г., връчено му при условията на чл.47 ГПК
(л.44-45 по изп. дело).
С молба вх. №
10152 от 18.10.2017г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е поискал от съдебния
изпълнител да извърши справка в НАП за сключени трудови договори от длъжника Я.Я.Д., като при наличието на такива е поискал да бъдат предприети
съответните изпълнителни действия (л.49 по изп. дело). Исканата справка е
извършена на следващия ден - 19.10.2017г. По изпълнителното дело няма
данни по молбите на новоконституирания взискател да е бил насрочен опис на
движими вещи или да са извършвани други изпълнителни действия от съдебния
изпълнител.
С молба вх. № 13773 от 24.08.2020г.,
депозирана по изп. дело № 4431/2020г. по описа на ЧСИ Ц. Н., с рег. № 756, който
е приел за продължаване изпълнително дело № 1402/2011г. по описа на
ЧСИ В. Й., длъжникът Я.Я.Д., чрез пълномощника си адв. М. Д.,
е поискал прекратяване на изпълнителното дело поради това, че в продължение на
повече от две години взискателят не е поискал извършването на каквито и да било
процесуални действия.
С постановление от 26.08.2020 г., обективирано върху молбата
на длъжника, ЧСИ Ц.Н. се е произнесъл по тази молба, като
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратил производството по ИД № 1402/2011г.,
за което Я.Я.Д. и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД са
уведомени.
По молба на длъжника ЧСИ Ц. Н. е издал удостоверение за размера на дълга му по
изпълнителното дело, от което се установява, че към 26.08.2020г. задължението е
в общ размер 4 378, 34 лв., от които главница в размер 820, 51 лв. и законна
лихва в размер 764, 87 лв. за периода 01.07.2011г. - 26.08.2020г., главница в
размер 564, 59 лв. и законна лихва в размер 526, 30 лв. за периода 01.07.2011г.
- 10.11.2020г., неолихвяеми вземания - 1015, 29 лв., разноски по изпълнителното
дело - 150, 00 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ - 539, 59 лв.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правната страна на спора:
Предявеният отрицателен установителен иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл. 439, ал.1 от ГПК, съгласно която длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Този иск е
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието
предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи
правно значение за неговото съществуване (чл. 439, ал. 2 ГПК). Предявеният от
ищеца иск по чл. 439, ал.1 от ГПК, предвид наведените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното
основание (заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК)
факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника -
взискател по изпълнително дело № 1402/2011г. по описа на частен
съдебен изпълнител В. Й., с peг. № 721
(прехвърлено и прието за продължаване от ЧСИ Ц. Н., с рег. № 756 под №
4331/2020г.),
вземане, се явява допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние
да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане, респективно дали
ответникът е кредитор или не, е въпрос по съществото на спора.
В тази връзка възражението на ответника за недопустимост на
производството поради това, че не е пасивно легитимиран по предявеният иск,
съдът намира за неоснователно.
Наличието на процесуална
легитимация е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното
упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно през цялата висящност
на процеса. Като предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната
легитимация е обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца,
изложени в исковата му молба.
В случая в исковата молба ищецът
е посочил, че предявява отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, гр.София, тъй като това дружество (с фирма
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД) фигурира като кредитор в двата
изпълнителни листа, издадени по ч. гр. дело № 3100/2011 г. и ч. гр. дело №
3101/2011 г., и двете по описа на ВРС и съгласно връченото му уведомление за
доброволно изпълнение, същото притежава качеството на взискател по образуваното
срещу него изпълнително дело. Ищецът обосновава правния си интерес от водене на
делото срещу посочения ответник, като твърди, че не е уведомен за последващо
прехвърляне на процесното вземане в полза на дружеството „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, нито от взискателя "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, нито от съдебния изпълнител (виж. писмени бележки от 17.05.2021г.).
Когато длъжникът оспорва
изпълнението с твърдения, че взискател по изпълнителното дело е лицето,
посочено като кредитор в изпълнителния лист и във връченото му уведомление за
доброволно изпълнение и че не е уведомен надлежно за последващо прехвърляне на
вземането от кредитора по заповедта, но се позовава също на погасителна
давност, изтекла след влизане в сила на заповедта, надлежен ответник по иска по
чл. 439 ГПК е и първоначалният взискател по изпълнителното дело. Правният
интерес от така предявения иск не се изчерпва със създаване на основание за
прекратяване на конкретното изпълнително дело. Интересът на длъжника по
изпълнителния лист е с иска по чл. 439 ГПК да създаде основание за прекратяване
на всяко изпълнително производство по издаденият срещу него изпълнителен лист
(чл. 433, ал. 1, т. 7, пр. 1 ГПК) и обхваща и осуетяването на възможността
кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително
дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго
изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява правото на принудително
изпълнение на кредитора по заповедта за изпълнение. Влязлото в сила решение, с
което искът по чл. 439 ГПК е уважен и срещу кредитора по заповедта и
изпълнителния лист (ако по делото се установи, че погасителната давност е
изтекла) го възпрепятства да упражни правото на принудително изпълнение по
друго изпълнително дело.
Предвид изложеното, съдът
приема, че ищецът има правен интерес от насочване на иска по чл. 439 ГПК срещу
кредитора по заповедта и изпълнителния лист и взискател по изпълнителното дело,
който твърди, че е прехвърлил вземането си и вече не е взискател по
изпълнителното дело, поради което предявения иск е допустим.
Относно основателността на
предявения отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за
недължимост на парична сума поради изтекла погасителна давност. За да бъде
уважен предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, без
същият да е спиран или прекъсван.
Фактите по делото сочат, че и
двете заповеди за изпълнение са издадени на 04.07.2011 г. и в срока по чл. 414,
ал.2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника Я.Я.Д.,
поради което заповедите са влезли в законна сила и на 15.08.2011 г. са издадени
двата изпълнителни листа.
По делото не са приложени
договорите за кредит, въз основа на които са възникнали процесните вземания,
поради унищожаване на материалите по ч. гр. дело № 3100/2011 г. и ч. гр. дело №
3101/2011 г., и двете по описа на ВРС (ако същите са били приложени от
заявителя), но с оглед обстоятелството, че тези договори са сключени съответно
на 17.10.2007г. и на 17.04.2008г., то изискуемостта на вземанията е настъпила преди
подаването на заявленията за издаване на заповед за изпълнение - 01.07.2011г.
Съгласно дадените разяснения в т.
14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска по чл. 422 ГПК в срока по чл.
415, ал.1 ГПК. Ако такъв иск не е предявен, какъвто е и настоящият случай,
давността не се счита прекъсната със заявлението. След като давността не е
прекъсната, то не е налице основание за изключването от давностния срок на
периода от време, изтекъл между настъпването на изискуемостта на вземането и
влизането в сила на заповедта за изпълнение.
В този смисъл е Решение № 297 от 19.10.2018 г. по в. гр. д. № 430/2018 г. на ОС
- Враца.
По общо правило погасителната
давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ
определен в закона период от време, след изтичане на който се погасява правото
на иск за защита на конкретно субективно материално право. Като период от време
давностният срок се характеризира с начален и краен момент. В случая началният
момент на давностния срок е преди подаването на заявленията за издаване на
заповед за изпълнение, но крайният момент на изтичането на 5-годишната давност
за погасяване на вземанията е след влизането в сила на заповедите за изпълнение
и издаването на изпълнителните листа. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на
чл. 439 ГПК, който следва да бъде взет предвид при оспорването на изпълнението.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, според чл.116, б.
"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение, а съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността почва
да тече нова давност.
Видно от материалите по
приложеното изпълнително дело № 1402/2011г. по описа на частен
съдебен изпълнител В. Й., въз основа на горепосочените изпълнителни листа
от 15.08.2011 г. първоначално е било образувано изпълнително производство на 25.11.2011
г. Към този момент е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. №
3/80 г. на Пленума на ВС, съдържащо задължително тълкуване на чл. 116, ал. 1,
б. "в" ЗЗД. Съгласно това Постановление образуването на изпълнително
производство прекъсва давността, като прекъснатата вече погасителна давност се
спира (не тече), докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Поради това не е необходимо да се предприемат нови
действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност,
защото такава давност всъщност не тече.
С т. 10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК посоченото
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС изрично е обявено за изгубило сила. В
същото е дадено друго тълкуване, като е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Според това тълкувателно решение не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Поради противоречива практика
по въпросите относно момента на пораждане на действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, и приложението на последното за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му, е образувано т. д. № 3/2020г. по
описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно
решение.
Доколкото
към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение по посоченото
тълкувателно дело, настоящият съдебен състав споделя становището, изразено в
най-новата съдебна практика, обективирана в Решение № 252/17.02.2020 г. по гр.
д. № 1609/2019 г., ІІІ гр. отд., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и
цитираните в него Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС,
ІV г.о. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.
Поради съществуващата колизия
между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното
производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна
сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие
ex tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които
са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях,
след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които
са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към
момента на настъпването на последиците. В този смисъл е и решение № 170 от
17.09.2018 година, постановено по гражд. дело № 2382/2017 година на ВКС, IV г.
о., допуснато до касация за отговор на правния въпрос от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР №
2/26.05.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази
връзка дали даденото с т. 10 разрешение се прилага само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са
приключили след това.
В решение № 252/17.02.2020 г.
по гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ гр. отд., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
се посочва, че както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са
приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона,
независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в случаите,
когато перемпцията е настъпила при действието на ППВС № 3/1980 г. и при
действието на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Прието е, че ако съставът по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е осъществен към дата, предхождаща датата 26.06.2015
г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да
тече от датата на изтичане на релевантния (двугодишен) срок, а ако е осъществен
към дата, следваща приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, новата
погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Доколкото изпълнителното
производство по изпълнително дело № 1402/2011г. по описа на частен
съдебен изпълнител В. Й. е образувано при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с
него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до
последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед
даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с подаването
на молбата от 24.11.2011 г. взискателят "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило
действие, респ. до прекратяване на изпълнителното дело, ако е преди този срок, респективно
от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение.
Съдът намира, че в рамките на две години, считано от
образуване на изпълнително дело № 1402/2011г. по описа на частен
съдебен изпълнител В. Й. - 25.11.2011 г., не са извършени никакви изпълнителни
действия, нито по искане на взискателя, нито служебно от ЧСИ, които да водят до
прекъсване на давността. Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК предвижда, че
изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Тази норма
представлява своеобразна санкция за бездействието на взискателя след образуване
на изпълнителното производство и произтича от спецификата на същото. В този
смисъл висящността на изпълнителния процес се поддържа не служебно, а от
взискателя, който трябва да посочва изпълнителен способ, да иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Ето защо ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, без да е необходим
допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
Изложеното води до извод, че на 25.11.2013 г. изпълнителното
производство по изпълнително дело № 1402/2011г. по описа на частен
съдебен изпълнител В. Й. е прекратено по право на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като постановлението за прекратяване, издадено на 26.08.2020г. от
ЧСИ Ц. Н. има само декларативен характер. Това е така, тъй като дружеството
взискател е поискало извършване на изпълнителни действия /възлагане на ЧСИ на
действия по чл. 18 от ЗЧСИ/ с молбата си за образуване на изпълнителното дело
от 24.11.2011 г., като след това в течение на двегодишния период по чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК не е поискало извършване на други изпълнителни действия
формиращи конкретен изпълнителен способ, нито пък съдебният изпълнител е
извършвал такива.
В изпълнение на извършеното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ
съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на
длъжника чрез справки, които обаче не представляват изпълнителни действия,
съгласно посоченото ТР, и не могат да доведат до прекъсване на давността.
Извършено е и насрочване на опис за 20.03.2012 г., но без да се конкретизира
какво имущество на длъжника ще бъде описвано, без да е извършено уведомяване на
взискателя за датата на описа и за задължение за авансово внасяне на такси и
без на посочената дата да е извършен самия опис. Както бе посочено, в мотивите
към т. 10 на ТР изрично е упоменато, че действие по изпълнението, което
прекъсва давността, е извършването на опис на вещи, който в случая не е
осъществен.
С подаването на молба вх. № 3129 от 20.03.2017г.,
съдържаща искане „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД да бъде конституирано като
нов взискател на основание чл. 429 от ГПК и договор за цесия, сключен с
първоначалния взискател, доколкото молбата съдържа искане за възлагане на ЧСИ
по чл. 18 от ЗЧСИ, не е прекъсната погасителната давност. Макар посочената
молба да представлява валидно изпълнително действие, което по принцип може да
доведе до прекъсване на давността, в контекста на настоящия казус, това
обстоятелство е без правно значение, тъй като извършените изпълнителни действия
след изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, в случая
след 25.11.2013 г., са незаконни, като извършени по вече прекратено
изпълнително дело. Така е прието и в Решение № 169 от 4.06.2018 г. по в. гр. д.
№ 271/2018 г. на ОС - Враца. Именно поради това съдебният изпълнител незаконосъобразно
е конституирал като нов взискател по изпълнителното дело „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД въз основа на тази молба, макар същата да е подадена преди
издаване на постановлението за прекратяване от 26.08.2020г.
Както бе посочено по-горе, ако е осъществен съставът на чл.
433, ал.1, т.8 ГПК, новата погасителна давност за вземането започва да тече от
изтичане на 2-годишния срок по посочената разпоредба (с оглед приетото по-горе,
че ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, т. 10 не
намира приложение спрямо приключили до постановяването му изпълнителни
производства), независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с
постановление изпълнителното производство.
Тъй като прекратяването на изпълнително дело е преди
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и предвид изложеното по-горе, по
отношение на погасителната давност следва са се приложи тълкуването, дадено в
предшестващото ППВС № 3/1980 г. Съобразно него, погасителна давност не е текла
докато е траел този изпълнителен процес (т.е. до 24.11.2013 г. г.) и че новата
погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на прекратяване
на изпълнителното производство – от 25.11.2013 г., а не от 26.06.2015 г.,
когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС. Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, която не е
оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата
погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в
случая е петгодишна. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 37/24.02.2021 по
дело № 1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о. Предвид липсата на релевантни
изпълнителни действия в продължение на петгодишен период, давността е изтекла на
25.11.2018г. и считано от тази дата е погасена възможността претендираните суми
да се събират принудително.
Длъжникът по изпълнителното дело се е позовал на
действието на погасителната давност в настоящото производство чрез направено
възражение за изтекла давност, поради което погасителната давност е произвела
своето правно действие.
В исковата молба ищецът е формулирал претенцията си съобразно
издаденото от ЧСИ Ц. Н. удостоверение за размера на дълга
му по изпълнителното дело, където задълженията по двата изпълнителни листа са
сумирани. За по-голяма прецизност и яснота в решението задълженията следва да
бъдат индивидуализирани като в изпълнителните листа.
С оглед на горното, предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, се
явява основателен и като такъв следва да се уважи, като се признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи поради погасяването
им по давност сумите 564, 59 лв. главница, дължима въз основа на договор за
кредит № PLUS-01107395 от 17.10.2007г., 115, 00 лв. надбавка, представляваща
печалба на кредитора по договора, 155, 81 лв. мораторна лихва от 30.12.2008г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011г. до
изплащане на вземането, както и сумите 25.00 лв. държавна такса и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011
г. въз основа на заповед № 2110 от 04.07.2011г. по ч. гр. дело № 3100/2011 г.
по описа на Врачански районен съд, както и сумите 820, 51 лв. главница, дължима
въз основа на договор за кредит № PLUS-01194311 от 17.04.2008г., 266, 78 лв.
надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора, 226, 43 лв.
мораторна лихва от 30.12.2008г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.07.2011г. до изплащане на вземането, както и сумите 26.27 лв.
държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдени с
изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2113 от
04.07.2011г. по ч. гр. дело № 3101/2011 г. по описа на Врачански районен съд.
Искането на ищеца за обезсилване на изпълнителните
листа на основание погасяване на задълженията, обективирани в тях по давност, е
неоснователно и следва да се отхвърли. Както бе посочено по-горе, влязлото в
сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК, е основание за
прекратяване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител (чл. 433, ал. 1, т.
7, пр. 1 ГПК), но не и за обезсилване на изпълнителния лист.
По разноските:
Неоснователно е искането на ответника
за присъждане на съдебните разноски в тежест на ищеца, поради това, че той не е дал повод за завеждане на делото.
Нормата на чл.78, ал.2 от ГПК предвижда разноските по делото да се възлагат
върху ищеца при кумулативното наличие на две предпоставки - ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В
настоящия случай втората предпоставка не е налице, тъй като ответникът оспорва
иска.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответното дружество следва да се осъди да заплати на ищеца направените в
настоящото производство разноски в общ размер 758, 00 лв., от които 153, 00 лв.
държавна такса, 600, 00 лв. адвокатско възнаграждение и 5, 00 лв. такса за
издаване на съдебно удостоверение.
По изложените съображения и на основание чл. 439 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, гр.София, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
"Младост 4", Бизнес парк София, сграда 14, че Я.Я.Д.
с ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ поради погасяването им по давност
сумите 564, 59 лв. главница, дължима въз основа на договор за кредит № PLUS-01107395 от 17.10.2007г., 115, 00 лв.
надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора, 155, 81 лв.
мораторна лихва от 30.12.2008г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.07.2011г. до изплащане на вземането, както и сумите 25.00 лв.
държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдени с
изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2110 от
04.07.2011г. по ч. гр. дело № 3100/2011 г. по описа на Врачански районен съд,
както и сумите 820, 51 лв. главница, дължима въз основа на договор за кредит № PLUS-01194311 от 17.04.2008г., 266, 78 лв.
надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора, 226, 43 лв.
мораторна лихва от 30.12.2008г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.07.2011г. до изплащане на вземането, както и сумите 26.27 лв.
държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдени с
изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2113 от 04.07.2011г.
по ч. гр. дело № 3101/2011 г. по описа на Врачански районен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на Я.Я.Д. за
обезсилване на изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011 г. въз основа на
заповед № 2110 от 04.07.2011г. по ч. гр. дело № 3100/2011 г. по описа на
Врачански районен съд и изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011 г. въз основа
на заповед № 2113 от 04.07.2011г. по ч. гр. дело № 3101/2011 г. по описа на
Врачански районен съд, на основание погасяване на задълженията, обективирани в
тях по давност, като неоснователно.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
гр.София, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. "Младост
4", Бизнес парк София, сграда 14, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Я.Д.
с ЕГН **********, с адрес: ***, направените по настоящото дело разноски в общ
размер 758, 00 лв.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: