Решение по дело №148/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. против Решение № 327/11.10.2023 г., постановено по АНД № 20232230200707/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което се потвърждава като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23-0804-001392 от 17.02.2023 г. на Началник сектор в ОД МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“, с което на М. Д. М., с [ЕГН] от с. Ябланово, общ. Котел, [улица], съдебен адрес: гр. Сливен, пл. „Х. Димитър“ № 6 – адв. Х. Х., му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1300 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 182, ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Заявява, че на посочената дата автомобилът бил управляван от бащата на касатора, но въпреки това касатора бил получил АУАН. След това установил, че баща му управлявал автомобила, но вече бил попълнил декларация. Твърди, че съдът не е обсъдил посочените обстоятелства. Твърди, че не били събрани доказателства, относно спазването и изискването на чл. 756, ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. НП било издадено при системност, но посочените ЕФ не били за същото по вид нарушение. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП.

В с. з. касаторът М. Д. М., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Х. Х. от АК Сливен, който поддържа жалбата и изразява становище по същество. Моли съда да отмени оспореното решение и НП.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не се явява. В писмено становище от упълномощен представител оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд – Сливен. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН претендира в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище, че ако не са налице основания за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, са налице условия за решаване на настоящия спор по същество с оставянето в сила на въззивното решение.

Административен съд Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 327/11.10.2023 г., постановено по АНД № 20232230200707/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 23-0804-001392 от 17.02.2023 г., издадено от началник сектор в О. М. - Сливен, Сектор „Пътна полиция“. С това НП на касационния жалбоподател М. Д. М. са наложени административни наказания: „Глоба“ в размер на 1300 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 182, ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че в АУАН и в НП нарушението е описано правилно, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Приел е за установено по несъмнен начин, че съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е осъществен от жалбоподателя. Формирал е извод, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложените наказанията са определени в предвидените в разпоредбата на чл. 182, ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 6 от ЗДвП размери.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 25.11.2022 г. жалбоподателят управлявайки лек автомобил „Мерцедес С 500" с peг. № [рег. номер], лична собственост, по път Първи клас № I-6, км. 409.600 в посока кръстовище Петолъчка, на разклона за с. Блатец, където с пътен знак В-26 и табела Т2-300м. е въведено ограничение на максимално допустимата скорост за извън населеното място 60 км/ч., е нарушил правилата на движение, установени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за управление на МПС, движейки се със скорост 116 км/ч при допустима такава от 60 км/ч, т.е. с 56 км/ч повече от разрешената.

За извършеното нарушение на жалбоподателя на 20.01.2023 г. му бил съставен АУАН № АД170493/20.01.2023г., с който деянието било [жк], вр. ал. 1 от ЗДвП. Посочено било, че нарушението било извършено в условията на системност в едногодишния срок след влизане в сила на Ел.Фиш №№ К-4450805 от 29.12.2021г. и К-5316926 от 14.06.2022г. Актът е бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието не е направил възражения.

Жалбоподателят М. Д. М. представил Декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, с която заявил, че на 25.11.2022 г. автомобилът, с който е извършено нарушението е управляван лично от него.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-0804-001392 от 17.02.2023 г.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд – Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че касаторът - в качеството си на водач на МПС, на 25.11.2022 г. движейки се по път Първи клас № I-6, км. 409.600 в посока кръстовище Петолъчка, на разклона за с. Блатец, в нарушение на знак В-26 и табела Т2-300м., е управлявал личния си автомобил със скорост 116 км/ч при допустима такава от 60 км/ч, т.е. с 56 км/ч повече от разрешената, с което е нарушил правилата на движение, установени в чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.

Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН, който се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на АУАН е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. Предвид неуспешното оборване на доказателствената сила на АУАН и с оглед събрания по делото доказателствен материал, правилно районният съд е приел, че касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, като деянието е извършено при условията на системност.

Необосновано е твърдението на процесуалния представител на касатора, че не са налице основанията за извършване на нарушението при условията на системност по смисъла на т. 62 на пар. 6 от ДР на ЗДвП. Цитираните в наказателното постановление ел. фишове са за извършени нарушения от същия вид, а именно за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В легалните определения на т. 33 и т. 62 на пар. 6 от ДР на ЗДвП е посочено описанието „от същия вид“ за сходство на извършените нарушения. Законодателят не борави с определението „от същия род“ и не прави разграничение между двете понятия.

Твърдението в жалбата за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е неоснователно, тъй като същата е била отменена ( ДВ, бр. 86 от 2022 г., в сила от 28.10.2022 г.) към датата на извършване на нарушението, а липсата на събрани доказателства относно изискването на чл. 753, ал. 5 и чл. 756, ал. 1 от същата наредба, не могат да обосноват незаконосъобразност на процесното НП, респ. на решението на въззивния съд.

Неоснователно и необосновано е направеното от пълномощника на касатора искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, още повече, че твърденията му за наличието на основание за това, не са подкрепени с никакви доказателства.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че касаторът е извършил нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, като наложените наказания съответстват на нормативно установения размер по чл. 182, ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 6 от ЗДвП. При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП.

По изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт е основателно, съобразно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и следва да се определи съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в размер на 80 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на касатора.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 327/11.10.2023 г., постановено по АНД № 20232230200707/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА М. Д. М. с [ЕГН] от с. Ябланово, общ. Котел, [улица], да заплати в полза на ОД МВР - Сливен, разноски по делото в размер на 80 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.