№ 161
гр. Плевен, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска ***а
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска ***а Гражданско дело
№ 20214430106904 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.45, ал.1 и по чл. 52, ал.1, вр. чл.45,
ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от ИВ. К. БЛ., чрез адв. Г. ***, против АН.
Б. Т., с която се твърди, че ответникът е осъден, с въз основа на сключено
споразумение от ***г, по НОХД№1883/2021г на ПлРС, за извършено
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК, за това, че на ***г,
в ***, обл. Плевен, по хулигански подбуди, причинил на ищеца лека телесна
повреда. Твърди се, че ищецът е *** към ***- Плевен, и на ***г, в качеството
си на ***, е ***. Твърди се, че след като е показал *** на един от ***,
ответникът- като ***, се е нахвърлил срещу него с обидни думи и му е
нанесъл силен удар с ръка в лявата част на главата. Твърди се, че е почувствал
силни болки в лявото ухо и след посещение при специалист УНГ, е
установена травматична руптура на тъпанчето на лявото ухо. Посочва се, че
има издадено медицинско удостоверение и от съдебна медицина. Твърди се,
че в резултат на деянието, на ищеца са причинени неимуществени вреди-
изразяващи се в причинени болки и страдания, временно намаляване на слуха
и изпитаното неудобство от това, както и вреди, настъпили от отправените
обидни и нецензурни думи спрямо него, което е накърнило авторитета на
ищеца; посочва, че деянието е осъществено на стадиона, пред много хора, а в
последствие е станало достояние на много хора. Твърди се, че в резултат на
извършеното престъпление, на ищеца са причинени и имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адв. възнаграждение, в общ размер от 350лв. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 2500лв.- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането- ***г. и обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
1
размер на 350лв., ведно със законната лихва, считано от датата на плащането
на сумите за адв. възнаграждение.
В срока за отговор, отв. АН. Б. Т., чрез адв. Бл. К., оспорва изцяло
предявените искове, като неоснователни. Посочва се, че не е ясно какви са
обидните думи и какво точно е накърнило авторитета ищеца. Посочва се
също, че не е ясно тежестта на травмите. Посочва се, че в одобреното
споразумение е посочено, че Т. не е причинил имуществени вреди, поради
което, ищецът няма основание да претендира такива. Прави се възражение за
местна подсъдност, с оглед на постоянния и настоящ адрес на ищеца. С
определение №***г, съдът е приел направеното възражение за местна
подсъдност за неоснователно и е оставил същото без уважение.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По искът с правно основание чл. 52, ал.1 вр. чл. 45,ал.1 от ЗЗД.
По делото се установява, видно от приложеното НОХД№1883/2021г. по
описа на ПлРС, че въз основа на споразумение по реда на чл. 384, ал.1 от НК,
одобрено от съда, отв. АН. Б. Т., е признат за виновен, за това, на ***г, в ***,
обл. Плевен, по хулигански подбуди, причинил на ищеца ИВ. К. БЛ., лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания в областта на лявата ушна
мида и канал, с травматично разкъсване на лявата тъпанчева ципа, довели до
болки и страдания, с временно разстройство на здравето, неопасно за живота-
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК; на отв. Т. е
наложено наказание „пробация“, за срок от осем месеца. Делото е прекратено
с определение, влязло в сила на ***г.
Видно от представеното по делото удостоверение №***г на ***- ***,
се установява, че на процесната дата- ***г, ищецът И.Б. е бил назначен и и
бил *** на срещата по *** между отборите на ***- с. *** и ***-гр. ***. По
делото се установява също, видно от представеното медицинско
удостоверение за пред съда ***/***и и допълнение към него от ***г,
издадено от *** Д. Д.- ***, че при извършен на ***г., преглед на ищеца Б., са
констатирани оток и кръвонасядане в областта на лявото ухо- в дъното на
лявата ушна мида личи кръвонасядане с червеникав цвят, с площ от около 1/1
см.; при палпация в областта на ушната мида се усеща силна болка. Посочено
е, че уврежданията са причинили болки и страдания. В допълнението от ***г,
е посочено, че от преглед при УНГ специалист, е установена травматична
руптура /спукване/ на тъпанчето на лятото ухо.
По делото, е изслушана СМЕ, от заключението по която се установява,
че на ищецът са причинени оток и кръвонасядане в областта на лявата ушна
мида и травматична руптура /спукване/ на тъпанчевата ципа на лявото ухо.
ВЛ е посочило, че уврежданията са обективен показател за механично
въздействие в областта на лявото ухо и могат да бъдат получено по начина,
срока и обстановката, за която се съобщава от ищеца- удар с ръка в лявата
част на лицето. ВЛ е посочило също, че травматичния дефект на тъпанчето е
бил на много малка площ и по тази причина не е имало нужда от операция-
пластика на мембраната, като зарастването е станало спонтанно за срок от
една, до една и половина седмица. ВЛ е посочило, че през този период
ищецът е усещал известно „заглъхване“, понякога „пищене“ или „тежест“ в
2
ухото. Посочва се също, че намаляването на слуха е било незначително и след
една – две седмици се е възстановило напълно. ВЛ e посочило, че медико-
биологичната квалификация на причинените оток и кръвонасядане сами по
себе си са причиняване на болки и страдания за срок от две- три денонощия, а
медико- биологичната квалификация на причинената травматична руптура на
тъпанчевата ципа, само по себе си е разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл.129 от НК /тежка и средна телесна повреда/- временно и
неопасно за живота. При изслушване на ВЛ в о.с.з., същото посочва, че
ищецът няма направено апаратно изследване на слуха, като такова не е
правено, тъй като УНГ лекар не е счел за необходимо. ВЛ Д. посочва, че при
контакта си с него, при прегледа, не е констатирал обективни данни за
сериозно намаление на слуха. Посочва, че при такива малки на площ
перфорации със сигурно са налице описаните „заглъхване“, „пищене“ или
„тежест“ в ухото и теоретично е възможно някакво много леко снижение на
слуха, което е без съществена практическа стойност. ВЛ посочва, че в случая
не е имало нужда от оперативно лечение и не са налице медицински
документи, че такава е направена.
По делото, като свидетели са разпитани лицата ***, ***, *** *** *** и
*** ***ов ***, от показанията на които се установява следното: св. Ал. ***
посочва, че е присъствал на ***, по време на която на ищецът е нанесен удар
от един от ***. Посочва, че не чул ответникът да отправя обидни думи към
ищеца, като такива са отправяни от скамейката. Посочва, че инцидентът е
станал в края на първото полувреме, ищецът се е прибрал в съблекалнята и
ок.15-20 минути не е искал да излезе, тъй като не се е чувствал добре.
Свидетелят посочва, че на следващия ден ищецът Б. е бил назначен като *** и
на други ***, но е отказал участие. Св. *** посочва, че според на стадиона е
имал много хора, около 100 човека- публика и играчи. Посочва също, че
ищецът Б. е участвал като *** и пред второто полувреме, което е започнало с
15-20 минути закъснение. Св. Д. *** посочва, че присъствал на ***, когато
при даден ***, един от *** е нанесъл удар по главния ***- ищецът Б..
Посочва, че второто полувреме на футболния мач е започнал със закъснение,
като предполага, че причина за това е нанесеният удар на ***та и това, че той
не се е чувствал добре. Св. *** посочва, че е разговарял след това с Б., който
му е споделил, че не се е чувствал добре след нанесеният му удар, а също и че
достойнството му е било накърнено. Свидетелят посочва също, че е имало
обидни думи от страна на ***, и също от ответника, но не може да каже
какви, но са били нещо като „***“ и „***“. Св. *** посочва също, че след тази
футболна среща се е виждал с ищеца на организирани ***, при които Б. бил
подиграван от колегите си, заради случая. Св. *** посочва също, че случая е
станал известен в техните среди и е бил коментиран. Св. *** – също очевидец
на *** е *** на отбора на гостите- сред които играчи е и ответника- посочва,
че по време на футболния мач е станало „меле“, бутаница. Посочва, че е бил
на разстояния от около 30 метра и не е чул ответникът да отправя обидни
думи към ищеца. посочва, че след инцидента ищецът е продължил мача до
края. Св. Ст. *** – *** на ответника посочва, че по време на футболния мач,
ищецът е дал *** на ответника, като повод да му нанесе удар. Посочва, че не е
чул ответникът да отправя обидни думи спрямо ищеца. Посочва, че второто
полувреме е започнало нормално, не е имало забавяне и не е забелязал ищецът
- като *** на срещата, да има затруднения.
3
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда /към
което следва да се приравни и определението на съда, с което се одобрява
споразумение за прекратяване на наказателното производство–чл.383, ал.1 от
НК/ на наказателният съд, е задължителна за гражданският съд, който
разглежда гражданските последиците от деянието, относно това, извършено
ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Отговорността на ответника за вреди, произтича от общата норма на чл.45 от
ЗЗД, да не се вреди другиму, и обхваща фактическият състав, посочен от съда
в проекто- доклада – деяние /действие или бездействие/, противоправност,
вина, резултат и причинно- следствена връзка между деянието и резултата. В
случая, с оглед нормата на чл.300 от ГПК, и съобразно събраните по делото
доказателства, безспорно се установи наличието на описаният фактически
състав, който следва да ангажира отговорността на делинквента- ответник в
настоящето производство за вреди. Безспорно по делото се установява,
настъпването на вредоносния резултат- лека телесна повреда на ищеца И.Б.,
изразяваща се в изразяваща се в кръвонасядания в областта на лявата ушна
мида и канал, с травматично разкъсване на лявата тъпанчева ципа, довели до
болки и страдания. Причинената лека телесна повреда, е довела до
причиняване на разстройство на здравето, временно и неопасно за живота,
което е съпроводено с болки и страдания за ищеца, за които ВЛ посочва, че са
продължили около 2- 3 денонощия. По делото се установява, че
оздравителния процес на ищеца е кратък, зарастването на тъпанчевата
мембрана е станало спонтанно, за срок от една, до една и половина седмица,
без необходимост от оперативна намеса, а намалението на слуха е било
незначително. По делото, не се събраха доказателства, съобразно
разпределената доказателствена тежест, за наличието на вреди, по- големи от
установените от ВЛ, респ. за наличието на болки и страдания в период и
интензитет, по- голям от посочения от ВЛ- два- три дни. По делото,
съобразно събраните гласни доказателства не се установи и факта на
отправяне на обидни думи, от страна на ответника спрямо ищеца. в случая
следва да се отчете обстоятелството, че деликта е осъществен по време на
футболен мач, в присъствието на много хора, под въздействието на силна
емоция, при което викове и обидни думи са се чували, както посочиха
разпитаните свидетели от всякъде. По делото обаче не се установи конкретно
ответникът Т. да е отправял обидни думи към ищеца. Обстоятелството, че
деликта е осъществен на стадион, в присъствието на много хора, следва да се
отчете при определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД постановява обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определено от съда по справедливост.
Преценката за справедливост е винаги свързана с определени, конкретно
съществуващи обстоятелства. В този случай, обезщетението следва да бъде
съразмерно с действителният размер на претърпените вреди, който съответно
се обуславя от вида, тежестта, характера, продължителността и интензитета
на конкретната вреда, а в случая – и мястото на осъществяване на деликта.
Към тези конкретни обстоятелства следва да бъде отчетена и съответната
икономическа обстановка в страната. На основание гореизложеното, съдът
намира, че в полза на ищеца, следва да бъде присъдено обезщетение за
4
претърпени неимуществени вреди, в размер на 1000лв, което съдът намира за
справедливо и адекватно на причиненото му увреждане.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца
И.Б., против отв. А.Т., иск за заплащане на обезщетени за причинени
неимуществени вреди, е основателен до размера на сумата от 1000лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането- 13. Март.2021г., като
за разликата до пълния предявен размер на иска от 2500лв., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Видно от приложеното по настоящето дело НОХД№1883/2021г. на
ПлРС и ДП№1609/2021г. по описа на РП- Плевен, се установява следното: в
кориците на ДП№1609/2021г. по описа на РП- Плевен, е приложено
пълномощно и договор за правна помощ, от 17.03.2021г. с което пострадалия
И.Б., е упълномощил ***.- в качеството на повереник, в рамките на
досъдебното производство, при уговорено и заплатено в брой
възнаграждение от 50лв. По образуваното досъдебно производство, е
представено второ пълномощно, ведно с договор за правна помощ от
26.04.2021г, с което пострадалия И.Б., е упълномощил ***.- в качеството на
повереник, по което е уговорено и заплатено адв. възнаграждение от 300лв.
Съдът приема, че ответникът е станал причина за направата на тези разноски,
същите имат качеството на имуществени вреди, в резултат на извършеното
престъпление, и сумата от общо 350лв, следва да бъде присъдена в полза на
ищеца. Възражението, че в сключеното споразумение е посочено, че с
деянието не са причинени имуществени вреди, съдът приема за
неоснователно, доколкото отразеното в споразумението по чл. 383 от НПК
касае само съставомерните вреди. В случая, за ищеца са налице имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, за
предоставена правна защита и съдействие в рамките на образуваното
досъдебно производство, по извършеното от ответника Т. престъпление от
общ характер.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адв.
възнаграждение, по образуваното досъдебно производство е изцяло
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законна лихва, от датата на
сторването им.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца И.Б. сумата от
231,16лв разноски по делото, съобразно уважената част от исковете. Следва
ищецът Б. да бъде осъден да заплати на ответника Т. сумата от 236,84лв.,
разноски, съобразно на отхвърлената част от иска. С оглед изложеното,
следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответика сумата от 5,68лв.-
разноски по компенсация.
Следва отв. *** Т. да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата
от 270лв.. разноски по делото../ сумата от 150лв.- държавна такса и сумата от
120лв.-деловодни разноски/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА, на основание чл.52, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, АН. Б. Т.,
ЕГН **********, от гр. ***, обл. Плевен, ул. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
ИВ. К. БЛ., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, ***, вх.***, сумата от
1000лв./хиляда лева/, съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на извършено престъпление по чл. 131, ал.1,
т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК, за което има влязло в сила споразумение по
НОХД №1883/2021г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането-***г., до окончателното й изплащане, като ЗА
РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 2500лв., ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, АН. Б. Т., ЕГН
**********, от гр. ***, обл. Плевен, ул. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. К.
БЛ., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, ***, вх.***, сумата от общо
350лв- обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски- заплатено адв. възнаграждение по ДП №1609/2021г. по
описа на РП- Плевен, както следва: в размер на 50лв.- по договор за правна
помощ от 17.03.2021г, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2021г., до
окончателното им изплащане и по договор за правна помощ от 26.04.2021г, в
размер на 300лв., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ИВ. К. БЛ., ЕГН
**********, от гр. Плевен, ул. ***, ***, вх.***, ДА ЗАПЛАТИ НА АН. Б. Т.,
ЕГН **********, от гр. ***, обл. Плевен, ул. ***, ***, сумата от 5,68лв.-
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, АН. Б. Т., ЕГН
**********, от гр. ***, обл. Плевен, ул. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ПлРС, сумата от 270лв.- деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6