Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 18.04.2019 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на двадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 4701 по описа на СГС за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 20.10.2017 г., постановено по гр.д.
№ 33959/2016 г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявения от „У.Л.“ ООД,
ЕИК: ********срещу И.Л.Ц., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 във вр. с чл. 439 ГПК за признаване за установено, че И.Л.Ц. не дължи на „У.Л.“
ООД сумата от 3 656 лева - главница, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение
за периода 01.09.2009 г. - 31.12.2009 г. за заемана по прогласени за недействителни
трудов договор от 01.06.2007 г. и допълнително споразумение към него от
01.11.2008 г. на длъжност „шофьор на лек автомобил до девет места“, за която е
издаден изпълнителен лист от 20.04.2011 г. на основание подлежащи на изпълнение
решение от 11.04.2011 г. по гр.д. № 1293/2011 г. по описа на СГС, ГО, IV В
въззивен състав и решение от 28.09.2010 г. по гр.д. № 16255/2010 г. по описа на
СРС, 66-ти състав, и сумата от 2 310,85 лева, представляваща лихва върху главница
за времето от 08.04.2010 г. до 08.06.2016 г., и сумата от 1 000 лева, представляваща
разноски по изп.д. № 20168510401427 по описа на ЧСИ М.П., per. № 851 на КЧСИ и
1 100,82 лева представляваща такси по тарифа към ЗЧСИ.
Недоволен от постановеното съдебно решение е останал ищецът
„У.Л.“ ООД, който в срок е подал въззивна жалба срещу него, с твърдението, че
първоинстанционният съд неправилно е преценил установените в първоинстанционното
производство факти и е направил погрешни правни изводи за липса на изтекла в
негова полза погасителна давност. Представя подробно становище в подкрепа на
твърдението си.
В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба, с който се обоснова становище за правилност на
първоинстанционното съдебно решение, съответно за неоснователност на
възраженията на въззивника.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
неговата основателност съдът намира следното:
Безспорно е между страните, че с влязло в законна сила на
10.07.2012 г. решение от 11.04.2011 г. по гр.д. № 1293/2011 г. по описа на СГС,
ГО, IV В въззивен състав, частично е отменено решение от 28.09.2010 г. по гр.д.
№ 16255/2010 г. по описа на СРС, 66-ти състав , с което въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 3 656 лева, представляваща незаплатено нетно
трудово възнаграждение за периода 01.09.2009 г. - 31.12.2009 г. за заемана по
прогласени за недействителни трудов договор от 01.06.2007 г. и допълнително
споразумение към него от 01.11.2008 г. на длъжност „шофьор на лек автомобил до
девет места“. Няма спор и за това, че е било допуснато предварително изпълнение
на основание чл. 404, т.1 ГПК за горепосочената сума, ведно със законна лихва върху
нея от 08.04.2010 г. до окончателното плащане.
Не е спорно, че изп.д.№ 20168510401427 по описа на ЧСИ М.П.,
per. № 851 на КЧСИ, е било образувано по молба вх. № 19429 на И.Л.Ц. от
28.04.2016 г. въз основа на издадения изпълнителен лист. В молбата са посочени
конкретни изпълнителни способи, които да бъдат предприети от частния съдебен
изпълнител. Няма спор и за това, че на 26.05.2016 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение, на 25.05.2016 г. са изпратени запорни
съобщения до лицензирани банки на територията на страната за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника, а на 16.06.2016 г. е наложен запор върху
притежавани от дружеството моторни превозни средства., както и че с постановление
от 01.07.2016 г. ЧСИ Петков е постановил спиране на изпълнителното
производство.
При така установеното настоящата съдебна инстанция
намира, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а възраженията в тази връзка, направени с
въззивната жалба, са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Погасителната давност се прекъсва с предявяването на иска
от кредитора и давността не тече докато е висящ съдебния процес относно
вземането, включително и в периода, в който е допуснато предварително
изпълнение на съдебното решение. С установяване на вземането съобразно чл. 117 от ЗЗД започва да тече нова давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е
необходимо да се предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.
116, буква "в" от ЗЗД.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно.
Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ,
като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена
вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо
плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите
от проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни действия
водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна
давност. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност образуването
на изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за доброволното изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа,
назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването
на разпределението. (В този смисъл т. 10 от ТР № 2/26.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай от представените доказателства се
установява, че съдебното решение, с което е установено вземането е влязло в
сила на 10.07.2012 г., от който момент е започнала да тече петгодишна
погасителна давност за него. Давността е прекъсната с извършването на първото
по делото изпълнително действие, което е налагането на запори на 25.05.2016 г.,
от който момент е започвала да тече нова давност. На 16.06.2016 г. е наложен
запор върху МПС на длъжника, с което давността отново е прекъсната и е
започнала да тече нова давност. Доколкото това е последното извършено по
изпълнителното дело изпълнително действие, то погасителната давност за вземането започва именно от 16.06.2016 г.
и е видно, че към датата на подаване на исковата молба – 22.06.2016 г.
петгодишния давностен срок не е бил изтекъл( т.10 от ТР № 2/26.06.2013 г. на ОСГТК
на ВКС).
С оглед изложеното, изводите на първоинстанционният съд
за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК са правилни
и законосъобразни и обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора, въззивника следва да бъде осъден
да заплати в полза на Бюрото за правна помощ сумата от 100 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 20.10.2017 г., постановено по гр.д. № 33959/2016 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА „У.Л.“
ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на Национално бюро за правна помощ сумата от 100 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.