Р
Е Ш Е
Н И Е
№1257
гр.
Перник, 23.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия,
в открито заседание на десети юли две
хиляди и деветнадесета година,
ІІ - ри състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. дело № 01344 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на М.Ж.С. срещу Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“ АД, с която се иска осъждане на ответното
дружество да заплати 8 500 лева, представляваща частичен иск от основния
размер 10 000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско и
злополука“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се разноски.
В
исковата молба се посочва, че на 11.06.2018 г. между страните е сключен договор
за застраховка „Каско и злополука“,
отнасящ се за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ********. В
застрахователната полица № ************ била посочено, че застрахователната
сума е в размер на 10 000 лева. Пояснява се, че в периода от 23:00 часа на
25.06.2018 г. до около 08:00 часа на 26.06.2018 г. автомобилът е откраднат, за
което било образувано досъдебно производство № 588/2018 г. по описа на 01 РУ
ОДМВР – гр. Перник. Ответното дружество било своевременно уведомено за
извършената кражба на автомобила, но отказало да изплати застрахователно
обезщетение, тъй като в автомобила липсвало функционираща сигнално –
охранителна система, както и че свидетелството за регистрация част II се намирало МПС – то при отнемането му.
Ответното
дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковата
претенция. Не се оспорва обстоятелство, че за процесния период е налице
застрахователно правоотношение между страните по делото, предоставящо покритие
„пълно каско“ за автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ********, за което
е издадена полица № ************. Твърди се, че съгласно общите условия не се
изплаща застрахователно обезщетение при кражба, когато малкият талон и
контактният ключ се намирали в автомобила при неговото отнемане, както и че
липсвало алармена система. Твърди се, че претендираното обезщетение е
неоснователно завишено. Алтернативно се прави искане за намаляване на
обезщетението с поне 90 %, поради неизпълнение на задължения по договора. Прави
се възражение за прихващане с неплатените вноски по застрахователната премия в
размер на 344,25 лева, ако искът бъде уважен.
Пернишкият районен съд,
след като прецени събраните по делото
доказателства и
посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните
не спорят, а и от застрахователна полица № ************ от 11.06.2018 г. се
установява, че страните по делото сключили застрахователен договор „Каско,
клауза П“ от 11.06.2018 г., по силата на който ищцата застраховала собствения
си лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ********.
Страните
уговорили застрахователна сума в размер на 10 000 лева и застрахователна премия
в размер на 675 лева, платима на четири равни вноски от 172,13 лева. Видно от
застрахователната полица „Каско, клауза П“ и т. 12 и т. 11 от Общи условия за
застраховане, ответното дружество поело задължение да покрие всички рискове,
сред които са кражба и противозаконно отнемане на МПС с намерение за ползване.
Важно
е да се отбележи, че в застрахователната полица страните изрично са постигнали
договореност, че не се прилагат изискванията по т. 38. 1 от Общите условия,
според които задължително условие за покриване на рисковете „кражба“ и
„противозаконно отнемане на МПС с намерение за ползване“, е наличието
функционираща сигнално – охранителна система със светлина и/или звукова
сигнализация. Това дава основание на съда да приеме, че страните са постигнали
договорка, с която изключват прилагането на изискванията на т. 38. 1 от Общите
условия.
В
т. 50.4 от общите условия се съдържа задължения за застрахования при напускане
на МПС да не оставя ключовете (контактни и/или за заключване), дистанционно
управление на алармата и/или свидетелството за регистрация на МПС – част I и/или част II. В т. 61 от общите условия се съдържа
клауза, според която при неизпълнение от страна на застрахования на
задълженията му по т. 56, т. 58, както и ако не спази сроковете по т. 58.2.2
или 58.2.3, или не представи който и да е от документите и/или реквизитите по
т. 59, застрахователят може да намали или откаже изплащане на обезщетение. Клаузите
на т. 56 от общите условия уреждат ситуациите на неточно обявяване или
премълчаване на обстоятелства при сключване на договора, а клаузата на т. 58
урежда документите, които следва да се предоставят от застрахования на застрахователя
при настъпване на застрахователното събитие.
Страните
по делото не спорят, че са заплатени първа и втора вноска от застрахователна
премия, а от представената квитанция № *********/04.12.2018 г. се установява
плащането и на трета вноска. По делото не се ангажираха доказателства за
плащане на четвърта вноска от застрахователна премия, която е в размер на
172,13 лева.
По
делото е приложение удостоверение № 192000-11159/31.08.2018 г. на началника на
Първо РУ – Перник и постановление № 1863/01.10.2018 г. на прокурор от Районна прокуратура
- Перник, от които се установява наличието на образувано досъдебно производство
за извършено на 26.07.2018 г. престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, отнасящо се за
обсъждания застрахован автомобил. С оглед на това и доколкото страните не
спорят за обсъжданото обстоятелство, съдът приема, че на 26.07.2018 г. е
настъпил застрахователния риск „противозаконно отнемане на МПС с намерение за
ползване“ (за допълнение ще се отбележи, че в исковата молба е допусната
техническа грешка за датата на настъпване на застрахователното събитие).
Ищцовата
страна информирала на 26.07.2018 г. застрахователното дружество за настъпилия
застрахователно събитие, като в заявлението за това е посочено, че малкият
талон (част II) се е намирал в автомобила към
момента на отнемане му, а контактният ключ не е бил в МПС – то. По този повод е
образувана преписка по щета № 95018030100973. С писмо изх. № 100-75 от
09.01.2019 г. на ответното дружество се информира ищцовата страна за отказа да
се изплати застрахователното обезщетение по обсъжданата преписка по щетата,
като се позовава на неизпълнение на задължения по договора.
Страните
по делото не спорят за липсата на алармена (сигнално – охранителна)
система в процесния автомобил към
момента на настъпване на застрахователния риск, а и към момента на сключване на
застрахователния договор.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно оценителна експертиза, което
не е оспорено от страните по делото. Вещото пояснява, че към 26.07.2018 г. стойността
на автомобила е 10 000 лева. Съдът
кредитира така изготвеното заключение, тъй като вещото лице е дало обосновано и
подробно заключение.
От
изслушаното и прието заключение на автотехническа експертиза, на което съдът
дава вяра, се установява, че автомобилът е произведен с два броя електронни
ключа и един брой резервен ключ.
По
делото е разпитана свидетелката М.Е.. От нейните показания се установява, че
свидетелката заедно със съпруга си са продали автомобила на ищцовата страна,
като са предоставили само един контактен ключ за МПС – то. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като
свидетелката е незаинтересована от делото, а и същите намират опора в
представеното по делото писмено доказателство, което е подписано от
свидетелката, а именно предложение – въпросник към застрахователна полица,
който документ е попълнен от свид. М.Е. по повод друг застрахователен договор,
действащ преди продажбата на автомобила. В този документ на 14.04.2016 г.
свидетелката е посочила, че е наличен само и единствено един брой контактен
ключ, което съответства на нейните показания.
По
делото е представено „предложение – декларация“ за сключване на застраховка
„Каско“, подписано от ищцата М.Ж.С. и е по повод сключения застрахователен
договор, касаещ застрахователната полица № ************/11.06.2018 г. В т. 2 от
този документ е отразено, че към момента на сключване на застраховката ищцата
притежава два броя оригинални ключове.
Изслушано
е заключение на съдебно – почеркова експертиза, което съдът кредитира изцяло,
доколкото е подробно и обосновано. От същото се установява, че числото „2“
(сочеща броя оригинални ключове) вероятно не е изписано от ищцата. Става ясно,
че изследваният обект и подписът на ищцата са положени с различна химикална
паста.
Съдът,
съобразявайки от една страна показанията на свидетелката М.Е., подкрепени от
предложение – въпросник, съставен по предходна застраховка, от друга страна –
„предложение – декларация“, попълнено по повод процесния застрахователен
договор и от трета страна заключението по съдебно – почеркова експертиза, се
достига до извод, че ищцата е притежавала един контактен ключ към момента на
сключване на застрахователния договор. При съвкупния анализ на обсъждания
доказателствен материал се взе предвид още, че „предложение – декларация“ е
бланков документ, при който е възможно след полагане на подписа да остане
празно полето, сочещо броя контактни ключове (разбира се отчита се и
възможността за попълване на документа от определено лице и впоследствие да се
подпише от ищцата). Именно свидетелските показания, подкрепени от писмен
документ, както използваната различна химикална паста за подписа и изследвания
обект, дават информация, че обсъжданото поле в било празно към момента на подписване
на документа от ищцата.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, констатира
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 386, ал. 2, вр. чл. 405 КЗ.
В
тежест на ищеца е да докаже следното: 1). валидно сключен застрахователен
договор към момента на застрахователното събитие; 2). настъпване на самото
застрахователно събитие; 3). уведомяване на застрахователя за настъпването на
събитието в срок; 4). установяване на размера на щетата, чието възстановяване
се дължи. При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да
установи твърдените от него обстоятелства, които представляват предпоставки за
отказ застрахователното обезщетение да бъде заплатено.
По
делото се установи наличието на сключен застрахователен договор (по полица № ************/11.06.2018
г.) към момента на настъпване на застрахователното събитие - 26.07.2018 г.
Установява се настъпило застрахователно събитие – „противозаконно отнемане на
МПС с намерение за ползване“, което се подкрепя от писмените доказателства, а страните
не спорят за настъпването на този факт. Установи се още, че ищцата е уведомила
ответното дружество за настъпването на застрахователното събитие.
Съгласно
чл. 386, ал.
2 КЗ
обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Според константната съдебна практика
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Тоест обезщетение се дължи по действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго от същия вид и със същото качество, съгласно чл. 400 ал. 1
КЗ. В тази връзка и с
оглед приетото по делото заключение по допуснатата съдебна оценителна
експертиза, което заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
дадено, следва да се приеме, че действителната стойност на процесния автомобил
към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на сумата от 10
000 лева.
Съобразно
нормата на чл. 405, ал.
1 КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или ал. 5 КЗ, т. е. в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. В т. 82 от Общите условия
на договора за застраховка е предвиден срок от 15 дни за изплащане на
застрахователно обезщетение. По делото се установи, че на 26.07.2018 г. е
заведена щетата, поради което договореният срок за изплащане на застрахователно
обезщетение изтича на 10.08.2018 г.
Неоснователно
е възражението на ответника за отказ за изплащане на застрахователното
обезщетение, основаващо се на липса на алармена система на автомобила. Това е
така, тъй като в застрахователната полица изрично е уговорено между
застрахования и застрахователя, че не се прилагат изискванията на т. 38. 1 от
Общите условия, регламентиращи наличието на функционираща сигнално –
охранителна (алармена) система, да се покрие застрахователния риск „противозаконно
отнемане на МПС с намерение за ползване“. Съобразно автономията на волята на
страните по договора, същите са постигнали изрична уговорка да не се прилага т.
38. 1 от Общите условия.
Съдът
не споделя възражението на ответника за наличието на правомерен отказ от
изплащане на обезщетение, мотивирано с това, че вторият контактен ключ се е
намирал в автомобила към момента на неговото отнемане. По делото категорично се
установи, че ищцата е притежавала само един контактен ключ, който след
настъпване на застрахователното събитие е предаден на застрахователя.
В
нормата на чл. 408, ал.
1 от КЗ
са изброени хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже
плащане на застрахователно обезщетение. От разпоредбата на чл. 408, ал.
1, т. 3 от КЗ
е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на
застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното
обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите
условия на застраховката задължения на застрахования при настъпване на
застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното
събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е
довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието. Настоящият
съдебен състав счита, че в случая доказателства за наличие на такава причинна
връзка липсват. Трайна е практиката на ВКС по чл. 211 т. 2
КЗ /отм./, сега чл. 408 ал. 1
т. 3 КЗ,
че оставянето на „малкия талон“ в МПС не е основание за пълен отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение , а само за намаляване на същото. В
този смисъл решение № 141 от 08.10.2015 г по т. д. № 2140/2014г. ТК, I ТО на
ВКС; решение № 86 от 18.07.2014 г по т. д. № 2230/13 г на ВКС, II ТО; решение №
22 от 12.09.2013 г по т. д. № 679/11 г на ВКС, II ТО; решение № 79 от
29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г на ВКС, II ТО; решение № 211 от 06.12.2012
г. по т. д. № 1029/11 г на ВКС, II ТО и решение № 22 от 26.02.2015 г по т. д. №
463/14 г. на ВКС, II ТО.
От
материалите по делото (заявление от 26.07.2018 г. за противозаконно отнемане на
автомобил) се установява, че ищцовата страна не е изпълнила задължението си по т.
59.6.8 от Общите условия да не оставя в застрахованото МПС свидетелството за
регистрацията му (част II). В Решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011
г., II т.о. на ВКС, е прието, че част втора (т.нар. малък талон) служи за
идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от
водача винаги при ползване на превозното средство (чл. 33, ал. 4 от Наредба № I
- 45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането
на МПС и на ремаркетата, теглени от тях). Малкият талон съдържа данните за
превозното средство от големия, необходими за контрол на пътя (чл. 33, ал. 5 от
Наредбата). Кумулативното прилагане на разпоредбите на чл. 33 от Наредбата дава
основание за извода, че част II от свидетелството за регистрация е документът,
задължително носен от водача на МПС при движение и достатъчен за упражняване на
контрол по пътя, вкл. относно собствеността на автомобила. Част първа на
свидетелството за регистрация е необходима при разпоредителни действия от
собственика му и предпоставя носенето му от същия само при необходимост.
Следователно и при управление на автомобила от несобственик, т. нар. малък
талон изпълнява функциите на свидетелство за регистрация по смисъла на чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
Неизпълнението на задължението да не се оставя част II-ра от свидетелството за
регистрация в откраднатия автомобил безспорно е от естество да способства
окончателното настъпване на последиците на застрахователното събитие - кражба,
осуетявайки евентуална възможност за предотвратяването му от контролните органи
за движение по пътищата. В този смисъл, конкретното неизпълнение е с
характеристика, отговаряща на предпоставките по чл. 408 ал. 1
т. 3 КЗ
и предпоставя намаляване на застрахователното обезщетение.
Възприетият
от съда процент на намаляване на обезщетението трябва да е 15 %, който
съответства на характера на неизпълненото задължение. При определяне на този
процент за намаление на обезщетението се отчете факта, че се касае само и
единствено за неизпълнение на едно задължение по договора. Отчете се и
поведението на ищцовата страна, която непосредствено след отнемането на автомобила
е информирала застрахователя за
настъпилото застрахователното събитие. Това налага извод, че сумата
10 000 лева, представляваща размера на застрахователното обезщетението
трябва да се намали с 15 %, поради което дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на 8 500 лева, какъвто е размерът на предявения частичен иск.
По
възражението за прихващане:
Съгласно
разпоредбата на чл. 369, ал.
2 от Кодекса за
застраховането, когато застрахователно събитие е настъпило, преди
застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия,
застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото
застрахователно обезщетение или сума. Установи се, че ищцата не е заплатила 4 -
та вноска по застрахователната премия, която е 172,13 лева. С отговора на
исковата молба ответникът е направил при условията на евентуалност възражение
за прихващане на сумата от 344,25 лева, представляваща стойността на
неплатените 3 – та и 4 - та вноска, чийто падеж е настъпил след настъпване на
застрахователното събитие. Направеното възражение за прихващане се явява
частично основателно до сумата от 172,13 лева, представляваща 4 - та вноска по
застрахователната премия Следователно въз основа на събраните по делото
доказателства и основателността на направеното възражение за прихващане
предявеният иск се явява основателен за сумата от 8 327,87 лева. Разликата от
тази сума до предявения размер от 8500 лева на частичния иск следва да се
отхвърли като погасен чрез прихващане със сумата от 172,13 лева, представляваща
4 - та вноска по застрахователната премия.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски съобразно уважената част на исковата претенция. Видно от списъка по чл. 80 ГПК се претендира 340 лева – държавна такса, 1000 лева – адвокатски хонорар и 400 лева – депозити за вещи лица по две експертизи, т. е. общо 1740 лева. Съдът, като взе предвид уважената част на исковите претенции и направените разноски, съобразени с общия размер на исковете, достига до извод, че следва да му се заплати сумата от 1 704,76 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски съобразно отхвърлената част на иска поради уваженото възражение за съдебно прихващане. Ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева и 150 лева – депозит за вещо лице, т. е. в общ размер на 250 лева. Съдът, като взе предвид отхвърлената част на исковите претенции и направените разноски, съобразени с общия размер на исковете, достига до извод, че следва да му се заплати сумата от 5,06 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №
2 ДА ЗАПЛАТИ на М.Ж.С., ЕГН **********,***/49В, сумата в размер на 8 327,87 лева, представляваща частичен
иск от сумата 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско“, инкорпориран в застрахователна полица № ************ от
11.06.2018 г., за настъпило на 26.07.2018 г. застрахователно събитие -
„противозаконно отнемане на МПС с намерение за ползване“ на лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег. № ********, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ частичната искова претенция за
разликата от уважения размер 8 327,87 лева до предявения размер от 8500 лева,
като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ със
сумата от 172,13 лева, представляваща остатък от дължима застрахователна премия
– четвърта вноска по договор за застраховка „Каско“,
инкорпориран в застрахователна полица № ************
от 11.06.2018 г.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №
2 ДА ЗАПЛАТИ на М.Ж.С., ЕГН **********,***/49В, сумата в размер на 1 704,76 лева – направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА
М.Ж.С., ЕГН **********,***/49В ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата в
размер на 5,06 лева – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.