Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
14.01.2019 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 19.12.2018 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар К Л
Като
разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско
дело № 107 по описа за 2018 г.,
За да се произнесе по реда на чл. 237 от ГПК, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на “***********” ЕАД – гр. Бургас против К
М У, в която се твърди, че ответницата е страна по правоотношение с предмет
доставка на ВиК услуги от ищцовото дружество до водоснабден имот, находящ се в
****** ****** *****, за който в ищцовото дружество е открита и заведена партида
с аб. № ******. Сочи се, че с Констативен протокол № 24/16.06.2016 г. по
процесния абонатен номер е установено незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационни системи чрез тръба ¾ цола, с което са
причинени имуществени вреди на ищеца, определени с облигационна сметка по реда
на чл. 37 и чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 г., както следва: за периода 16.05.2016
г. – 16.06.2016 г. или 31 дни при потребление 5 куб. м. вода при 4-часово
изтичане в денонощие. Определената стойност е 208,30 лева, осчетоводена
посредством Фактура № **********/24.06.2016 г., издадена за горепосочения
период. Поддържа се, че в качеството си на потребител на услугите ВиК по
смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. и като абонат на дружеството, съобразно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, ответницата е следвало
да заплати задължението в 30-дневен срок от издаване на съответната фактура.
За исковата сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 251/2017 г.
по описа на Районен съд – Средец. В условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
ищецът предявява иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си, ведно
със законната лихва от депозиране на заявлението в заповедното производство до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените в исковото
и заповедното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След процедура по връчване на книжата по реда
на чл. 47 от ГПК съдът е назначил на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. А Д за
особен представител на ответницата по делото. В писмен отговор особеният представител не оспорва иска по
основание и размер, като изразява становище, че вероятната причина за неплащане
на неголямата натрупана сметка за отчетния период се дължи на отсъствието на
ответницата от адреса й, което не я освобождава от задължението към ищцовото
дружество. Признава иска съобразно представените от ищеца писмени доказателства
и поддържа, че е в интерес на ответницата да не се назначават исканите от
ищцовата страна експертизи, тъй като това би довело до увеличаване на
разноските й.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, обсъди доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
от ГПК. Същият е депозиран с оглед установяване на твърдяното вземане на ищеца
към ответницата за задължение по издадена фактура, с предмет облагане от
установено незаконно присъединяване към ВиК услуги до обекта, за който
ответницата е клиент в ищцовото дружество. Отношенията между страните при това
положение попадат в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
По ч. гр. дело № 251/2017 г. по описа на Районен съд – Средец за исковата
сума е била издадена Заповед за изпълнение № 1043/13.09.2017 г., връчена на
ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обосновава интереса от
настоящото производство на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В нарочна молба процесуалният представител на
ищеца е направил искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК,
с оглед направеното признание на иска от особения представител. Съгласно чл.
34, ал. 3 от ГПК, за признаване на исканията на другата страна е необходимо
изрично пълномощно, а съгласно чл. 29, ал. 5 от ГПК особеният представител може
да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с
одобрението на съда, пред който се води делото. В с. з. на 19.12.2018 г. съдът
е одобрил действието на особения представител на ответницата, прекратил е
съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието
на иска.
Съдът намира, че са налице всички
предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, основано на
признанието на иска от особения представител на ответницата. Признатите права
не противоречат на закона и на добрите нрави.
Съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Разноските в заповедното
производство са 25 лева държавна такса и определено на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Видно от
представените платежни документи в исковото производство, извършените от ищеца
плащания на деловодни разноски са за държавна такса в размер на 25 лева и 150
лева за особен представител, които предвид изхода на делото се дължат от
ответницата. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лева,
платимо от ответницата.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение
на К М У, с ЕГН **********, от
**********, представлявана на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК от адв. А Ж Д, че дължи на “********” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ********, ЕИК ********, представлявано от инж.
********, сумата 208,30 лева по Фактура №
**********/24.06.2016 г. с отчетен период 16.05.2016 г. – 16.06.2016 г.,
представляваща облагане от установено незаконно
присъединяване към ВиК услуги до
партида с аб. №
******, ведно със законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение №
1043/13.09.2017 г.
по ч. гр. дело № 251/2017 г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА К М У да заплати на “********” ЕАД –
гр. Бургас направените в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК разноски в
размер на 175 лева и направените в заповедното производство по чл. 410 от ГПК
разноски в размер на 75 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ОСЪЖДА К М У да
заплати на “********”
ЕАД – гр. Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: