№ 73
гр. Велико Търново, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ Й.
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ Й. Административно наказателно
дело № 20224110200807 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*** ЕООД гр. Велико Търново, представлявано по
пълномощие от адв. *** от ВТАК, против Наказателно постановление № 639661 – F643789
от 06.06.2022 г. на и.д. Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което на дружеството за
нарушение на чл. 11, ал. 2, вр. чл. 7 от Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със
стоки /ЗСВТС/ и на основание чл. 17, ал. 1 от с.з. е наложена „имуществена санкция” в
размер на 500.00 /петстотин/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано с Акт за установяване на
административно нарушение № F643789 от 23.02.2022 г., съставен от ***., заемаща
длъжността главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново. Според
1
констатациите в АУАН, дружеството-жалбоподател, в качеството си на интрастат оператор,
регистриран по ЗДДС, извършващ вътреобщностна търговия със стоки в годишни обеми в
стойности в лева над определения праг за деклариране за 2021 г. за поток Вътресъюзен внос
430 хил. лв. не било изпълнило вмененото му от закона задължение да подаде Интарстат
декларация за поток Вътресъюзен внос в ТД на НАП Велико Търново за референтен период
01.12.2021 г. - 31.12.2021 г. в законоустановения срок до 20.01.2022 г. включително. Към
момента на съставяне на АУАН горепосочената интрастат декларация била подадена със
закъснение на 12.02.2022 г.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, връчен му е надлежно и е
подписан без възражения. Последвали са писмени такива, които са разгледани, но не са
взети предвид при решаване на преписката.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 17, ал. 1 от ЗСВТС,
налагайки на дружеството имуществена санкция в размер 500.00 лева.
Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия
орган да издава НП по чл. 17 от ЗСВТС - Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ИД на
НАП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства. Същата не е спорна и между страните.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при
които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
По същество: Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗСВТС, интрастат операторите подават
Интрастат декларация до 14-о число на месеца, следващ референтния период. Според ал. 2
на същия член, интрастат оператори с възникнало текущо задължение подават Интрастат
декларация до 20-о число на месеца, следващ първия референтен период. За следващите
референтни периоди срокът е този по ал. 1.
В конкретния случай се установява с категоричност, че е налице осъществен състав
на визираното административно нарушение. По делото е установено, че дружеството-
жалбоподател като интрастат оператор по смисъла на чл. 7 ЗСВТС, не е подало в ТД на
НАП Велико Търново месечна декларация по системата ИНТРАСТАТ за поток Вътресъюзен
2
внос в предвидения от закона срок, а именно 20-то число на месеца, следващ първия
референтен период. По делото се установява, че същото е сторило това на 12.02.2022 г., т.е.
с повече от двадесет дни просрочие, като в хода на административно наказателното
производство, а и на проведеното въззивното такова, от страна на същото не са посочени
наличието на някакви непредвидени обстоятелства, които да са препятствали срочното
изпълнение на законоустановените му задължения.
Доколкото в настоящият случай е санкционирано дружеството търговец за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на неговата дейност, в
хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение
на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата
при осъществяване дейността на търговеца, т.е. да се установи фактът на извършване на
нарушението. В този смисъл ирелевантни са и причините довели до допускане на
нарушението.
Правилно е определен и размерът на административното наказание. Съгласно чл. 17,
ал. 1 ЗСВТС, интрастат оператор, който не подаде Интрастат декларация, не я подаде в
предвидените срокове или предостави неизчерпателни или неверни данни в Интрастат
декларация, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв., която
в случая е на законовия минимум.
Не се налице обстоятелства които да обосноват приложението на чл. 28 ЗАНН. В
действителност в случая се касае за нарушение, което е формално и от което не са
настъпили някакви вредни последици. Фактът обаче, че законодателят е възвел същото в
самостоятелен състав на административно нарушение, без да е предвидил настъпването на
някакви вредни последици, сочи на това, че с формалното извършване на процесното
нарушение, се засягат в достатъчно висока степен защитимите в случая обществени
отношения. Същото с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да
бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.
Това, че нарушението е за първи път следва да бъде отчетено единствено като
смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и да обуслови неговата маловажност.
Като окончателен се налага изводът, че НП е правилно и законосъобразно, и като
такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане, основано на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК на ЦУ на НАП гр. София следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение
в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на
3
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Производството по делото е
протекло в едно съдебно заседание, случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 639661 – F643789 от 06.06.2022 г. на и.д.
Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което на дружество „*** ЕООД гр. Велико
Търново на основание чл. 17, ал. 1 от ЗСВТС е наложена „имуществена санкция” в размер
на 500.00 /петстотин/ лева, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „*** ЕООД гр. Велико Търново да заплати на ЦУ на НАП гр. София
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4