Решение по дело №9268/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 264
Дата: 22 януари 2020 г.
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20185330109268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 264

 

гр. Пловдив, 22.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9268 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.45, ал.1 ЗЗД, предявени от К.С.К. против Н.Х.Х..

Ищцата твърди, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****, била изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, представляващ **** с площ от 38 кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в гр. *****. Посочва, че с ответника били съсобственици на дворното място, като последният притежавал правото на собственост на втория етаж от построената в имота жилищна сграда, а ищцата – първия етаж от сградата. Поддържа, че от 2013 г. ответникът неправомерно и без правно основание ползвал собствения на ищцата ****, като сменил ключовете, а също и разрушил част от източната стена на ****а, която се намирала откъм прохода, формиран от стената на ****а и от стената на жилищната сграда. Твърди, че отправила нотариална покана, получена от ответника на 29.03.2017 г., да предаде владението на имота в седемдневен срок от уведомяването, но ответникът не се явил да предаде ключовете от имота. Предвид изложените твърдения, моли за бъде осъден ответникът да предаде владението на процесния недвижим имот – ****; да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 30.05.2013 г. до 30.05.2018 г. по 100 лв. месечно, или сумата от 6000 лв., ведно със законната лихва от датата на ****зиране на исковата молба в съда – 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1500 лв. за това, че е разрушил частично източната стена на ****а, представляваща стойността на средствата, необходими за възстановяване на целостта на източната стена, ведно със законната лихва от датата на ****зиране на исковата молба в съда – 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.Х.Х., чрез адв. С.П. със становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва наличието на изграден **** в поземления имот, съсобствен между страните, като твърди, че посоченият от ищцата **** всъщност представлява метален навес, който нямал четири стени и покривал пространството над входната врата за парцела от стената на жилищната сграда до оградата на съседния имот. Оспорва представените от ищцата нотариални актове, с които се легитимира за собственик на ****а. Твърди, че не са налице строителни книжа за процесния **** и посочва, че същият е съсобствен между страните по спора, съсобственици на дворното място. Намира предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД за недопустим, тъй като били налице други начини за защита. Оспорва иска с правна квалификация чл.45 ЗЗД, като твърди, че не е разрушавал частично източната стена на ****а. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Ищцата е направила изменение на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.45 ЗЗД по отношение на техния размер, прието от съда с протоколно определение от 31.01.2019 г. След изменението искът с правно основание чл.59 ЗЗД се счита за предявен за сумата от 4166 лв., а искът с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД – за сумата от 822,05 лв. За разликата до пълните първоначално заявени искови претенции производството по делото е частично прекратено, поради оттеглянето им от ищеца.

         Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

         С нотариален акт за дарение № ***** К. К. подарява на **** си С. К. следния недвижим имот, а именно: ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр. *****, с площ от 257 кв.м., ведно с втория етаж от масивната жилищна сграда с площ от 85 кв.м.

         С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***** К. К. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на **** си С. К. следния недвижим имот, а именно: ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр. *****, с площ от 257 кв.м., ведно с първия етаж от масивната жилищна сграда с площ от 85 кв.м.

         От нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** се установява, че С. К. К. и Л. Х. К. даряват на М. Г.К. следния недвижим имот, а именно: ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр. *****, с площ от 257 кв.м., ведно с първия етаж от масивната жилищна сграда с площ от 85 кв.м.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, вписан в СВ Пловдив под акт № **** С. К. К. продава на А. П. Г. следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: ¼ идеална част от дворно място – УПИ *****, находящо се в гр. *****, с площ от 257 кв.м., ведно с ½ идеална част от първия жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 85 кв.м., ведно с ½ идеална част от всички подобрения и приращения в имота и заедно с ½ идеална част от построения в имота ****. Прехвърлителят се легитимира с нотариален акт № ***** и удостоверение за наследници.

         С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****, вписан в СВ Пловдив под акт № ***** Л. К. Г. продава на К.С.К. следния недвижим имот, придобит от нея по наследство, а именно: ¼ идеална част от дворно място – УПИ *****, находящо се в гр. *****, с площ от 257 кв.м., ведно с ½ идеална част от първия жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 85 кв.м., ведно с ½ идеална част от всички подобрения и приращения в имота и заедно с ½ идеална част от построения в имота ****. Прехвърлителката се легитимира с нотариален акт № ***** и удостоверение за наследници.

         От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****, вписан в СВ Пловдив под акт № ***** се установява, че А. П. Г. продава на К.С.К. следните имоти: ¼ идеална част от дворно място, представляващо УПИ *****, находящо се в гр. *****, с площ от 257 кв.м., ведно с ½ идеална част от първия жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 85 кв.м., ведно с ½ идеална част от построения в югозападния ъгъл на дворното място ****, ведно с всички други подобрения и приращения в имота.

         Видно от скица № ***** процесният **** е нанесен в КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ***** като сграда с идентификатор № ***** с площ от 38 кв.м. и предназначение: *****, ****, ****.

         С нотариална покана рег. № ****, отправена от ищцата до ответника, последният е поканен да й предаде владението по отношение на имота в седемдневен срок от получаване на поканата. Последната е връчена на ответника на 29.03.2017 г.

         С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, вписан в СВ Пловдив под акт № **** ответникът Н.Х.Х. и С. А. Х. са придобили следния недвижим имот, а именно: ½ идеална част от дворно място с площ от 257 кв.м., представляващо УПИ ***** от кв. *** по плана на гр. ******, ведно с втория етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 85 кв.м.

         Видно от строително разрешение № ****** се позволява на К. С. К. да построи **** с размери 350/550 съгласно одобрения архитектурен план със застроена площ от 19,25 кв.м.

         От удостоверение за наследници № ******, издадено от Община Пловдив, Район Южен, се установява, че К. С. К. е починал на ******, като е оставил за свои законни наследници: М. Г.К. – ******, починала на ******г., С. К. К. – *** и Л. К. Г. – ***, починала на *** и оставила за свои законни наследници *** И. С. Г., както и двама **** – Т. И. Г. и Б. И. Г..

         По делото са изслушани три съдебно-технически експертизи.

         От приетото по делото заключение на СТЕ, дадено от вещо лице В.Р. се установява размерът на пазарния наем за периода от 30.05.2013 г. до 04.06.2018 г. за имота, а именно – сумата от 4166 лв. Вещото дава заключение за стойността на СМР за изграждане на преградна стена между ****-навес и прохода – сумата от 822,05 лв. Установява, след извършен оглед на място, че в имота има изграден ****-навес с идентификатор № ***** с площ по кадастрална карта от 38 кв.м. ****ът – навес заема пространството на запад от жилищната сграда в поземления имот и граничи на юг с улица, на запад с междусъседски тухлен зид, на изход – проход за преминаване от улицата до входа на жилищната сграда, построена в имота. Между процесния **** и прохода няма преградна стена. Покривната конструкция опира по външен зид на жилищната сграда и ляга на междусъседския тухлен зид. Има преграждане само в пространството под терасата на първи жилищен етаж, разположено между две подпорни колони, изпълнени от метални тръби. Площта на ****а, измерена по вътрешните очертания на зидовете и мислената линия между ****а и прохода за преминаване до жилищната сграда е 21,38 кв.м. Достъпът до жилищната сграда се осъществява през прохода, който на схемата е показан като едно цяло с процесния ****-навес. Проходът с размери 9,50 м – 1,26 м се намира покрай западната фасада на жилищната сграда. Входът за жилищната сграда се намира по *****ната фасада на същата сграда.

         От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице В.С. (л.108 – л. 121 от делото) се установява, че описания в строително разрешение № *** недвижим имот съответства на поземлен имот с идентификатор № *****. Вещото лице е проследило отразяване на процесния **** по действащите планове от 1971 г. до 2000 г., като е отразило и графично това в приложенията към заключението. Така, по КРП от 1960 г., който е действащ към датата на издаване на разрешението за строеж от 1971 г. и към датата на протокола от 01.10.1971 г. за дадена строителна линия и ниво, в поземления имот е налице следното застрояване: жилищна сграда („пж“) в *****оизточната част на имота и паянтова барака („пб“) на западната граница. Няма извършено попълване на построен **** в имота. По плана от 1960 г. е предвидено ново застрояване на жилищна сграда, разположена по източната и южна граници на имота. В плана от 1972 г. е отразена двуетажна масивна жилищна сграда със сигнатура „2мж“, предвидена по плана от 1960 г. Паянтовата барака от плана от 1960 г. е съборена – не е отразена по плана от 1972 г. По този план няма отразен **** или попълване на **** в имота. Вещото лице дава заключение, че при действието на плана от 1972 г. (до 1981 г.) е изтекъл срокът за реализация на масивен **** съгласно разрешението за строеж № ***, като по делото няма данни за подновяването му. Съгласно КРП от 1981 г. няма изменение на застрояването и състоянието в имота; няма отразен или попълнен ****. По КРП от 1993 г., който е и действащият регулационен план, като застрояване в имота (парцел *****) са отразени двуетажна масивна жилищна сграда със сигнатура „2мж“, разположена по уличната регулационна линия и по източната граница на имот ****; в *****оизточния ъгъл на „2мж“ е отразено стълбище с площадка. Като застрояване е отразена и сграда „пс“, разположена в югозападния ъгъл, като частично е покрита на калкан по стена на „мс“ в имот №***. За сграда „пс“ няма приложени документи по чл.227 и чл.234, т.1 ППЗТСУ. Размерите на „пс“ 2,49м*6м. не съответстват на редуцираните 3м*5,5 м. по Приложение № 2 от заключението на вещото лице (протокола за дадена строителна линия и ниво) и на размерите 3 м.*5,50 м. по разрешение за строеж № *** Застроената площ на сграда „пс“ – 14,94 кв.м. не съответства на редуцираната площ от 16,50 кв.м. и разрешената застроена площ от 19,25 кв.м. По плана като собствениците на „2мж“ и „пс“ са нанесени наследниците на М. Г.К., починала на ***: С. К. К. и Л. К. Г.. В КП от 2000 г. като застрояване са отразени „2мж“, както и „пс“, разположена в югозападния ъгъл на имот с пл. №***, която е долепена до западната стена на жилищната сграда и частично покрита от калканна стена на „мс“ в имот №***. ПС е с различни размери от тези по плана от 1993 г. Цялата постройка е означена като покрит вход за имот **** по КП от 2000 г. Размерите на „пс“ от плана от 2000 г. са: 3,74 м.*9,76 м. и не съответстват на редуцираните размери 3 м.*5,50 м. на ****а по протокола за дадена строителна линия и ниво и на размерите 3,50 м.*5,50 м. по разрешение за строеж № ***, както и на размерите на сграда „пс“ от плана от 1993 г. Застроената площ на сграда „пс“ по КП от 2000 г. – 38 кв.м., не съответства на редуцираната площ от 16,50 кв.м. съгласно приложение № 2 от заключението, както и на разрешената застроена площ от 19,25 кв.м. Сигнатурата „пс“ по плана определя постройката като паянтова сграда, съобразно конструкцията и предназначението й към момента на нейното заснемане и отразяване в плана. И по този план като собствениците на „2мж“ и „пс“ са нанесени наследниците на М. Г.К., починала на ***: С. К. К. и Л. К. Г..   

Вещото лице дава заключение, че процесната сграда с идентификатор № ***** представлява навес, изпълнен между (долепен до) западната стена на сграда 1 (двуетажната масивна жилищна сграда) и до тухлен вид по западната граница на ПИ с идентификатор № *****. При извършения оглед и при вдигане на ролетната врата се измерва широчина на зида от 25 см. на 1,32 м. на вътре в сграда 2, изпълнена от бели тухли, след което следва друг зид с измерена широчина 12,5 см. (при свалена мазилка) и дължима 8,44 м. (от 25 см. зид при улицата до края на *****ния преграден зид). Височината на зида е от 2,20 м., измерена в сграда 2. Зидът в ПИ с идентификатор № ***** покрива частично калкан на сграда 3 в съседния ПИ с идентификатор № ****. *****ният преграден вид към двора е изпълнен от ½ тухла (12,5 см.) с дължима 2,57 м. от границата на имота до колона с размери 30 см.*30 см., отстояща от сграда 1 на 104 см., на която стъпва покривната конструкция на сграда 2 по КККР. В сграда 2 попада двустранно измазан зид широк 17 см., дълъг 2,37 м., висок 2,38 м., разположен успоредно на сграда 1, отстоящ на 125 см., изпълнен между две етернитови колони под плоча на тераса на втория етаж на сграда 1, над която плоча е вградена метална покривна конструкция на сграда 2. Покривът на сграда 2 по КККР е изпълнен от алуминиеви плоскости и LT ламарина. Покривът лежи на метална едноскатна ферма от винкел при улицата, монтирана на стената на сграда 1 и западния зид, стоманени тръби са монтирани на разстояние една от друга в стената на втори етаж на сграда 1 и в западния зид от ½ тухла, лежи върху колона 30 см.*30 см., отстояща на 104 см. при *****озападния ъгъл на сграда 1. Алуминиевият покрив е запънат и в терасата на втория етаж на сграда 1 над стената между две етернитови тръби. Покритието от LT ламарина е нитован на винкел 25 мм*25 мм и закрепен за носеща покривна конструкция. Покривната конструкция не ляга на стени в съседния парцел. Тръбите й лягат върху зид от ½ тухла, изпълнен по западната граница на ПИ с идентификатор № *****. Тръбите навлизат в западната стена на втори етаж на сграда 1. Няма изградени носещо бетонови колони. Вещото лице дава заключение, че сграда 2 е паянтова постройка, няма носещи стени (стените от ½ тухла не са носещи). Лицето на постройката е 3,74 м., в това число 25 см. западен зид и 1 м. вход за имота. Във вътрешното й пространство попада стена между две етернитови колони под терасата на втория етаж също от ½ тухла, отстояща на 1,25 м. от жилищната сграда. Пътеката от входната врата на имота към двора на същия попада в процесната сграда с идентификатор № ***** и е с размери: дължина 10,14 м., широчина, измерена от стената на сграда 1 до циментова замазка 1,27 м. при входа, 1,25 м. при стената под терасата между двете етернитови колони, 1,04 м. при колоната 30см.*30 см. в *****ната част на постройката. Изграждането на стена и отделянето на пътеката ще затрудни и подхода за имота и паркирането. Отварянето на врата ще затрудни излизането от колата. Измерената широчина за паркиране е 2,49 м., без 25 см. западен зид и 1 м. вход за имота. Подовото покритие на постройката е от орнаментни бетонови плочи и циментова замазка, онагледено на приложение № 8 от заключението.

Вещото лице дава заключение, че **** се изпълняват по одобрен архитектурен проект и по строителни разрешения – чл.234, т.3 ППЗТСУ. Обитаването им, когато са изпълнени по стопански начин от частни лица в градовете се разрешава от техническите служби на съответния народен съвет – пар. 268 от ППЗПИНМ и чл.240 ППЗТСУ. В Община Пловдив, Район „Южен“ няма съхранени документи за разрешаване на ползването на ****. Няма съхранени и архитектурни проекти. Процесната постройка не е изпълнена по разрешение за строеж № *** и по протокол за дадена строителна линия и ниво за ****. Размерите на постройката, застроената площ и конструкцията не съответстват за ****.

От заключението на вещото лице С.В. (л.214 – л. 239 от делото), се установява, че поземлен имот с идентификатор № ***** по КК и КР на гр. Пловдив съответства на ПИ с пл. № *****, кв. ***-стар по плана на кв. *****– юг, одобрен със Заповед № *****, съответства на ПИ с пл. №***, кв. ***-стар по плана на кв. *****– юг, одобрен със Заповед № *****, съответства на ПИ с пл. №***, кв.**-нов, кв. ***-стар, одобрен със Заповед № *****, както и на действащия понастоящем ЗРП (ПУП-ПРЗ), одобрен със Заповед № ***** и последващият регулационен план и застроителен план на бул. „*****“ и кадастрален план на кв.*****– *****, гр. Пловдив. Процесният поземлен имот по този план е с пл. №*** и попада в кв. ***-нов по плана на кв. *****– *****, гр. Пловдив. По отношение на процесния строеж – ****, въз основа на строително разрешение № ***** и протокол за дадена строителна линия и ниво, е бил осъществен първоначално строеж ****, с размери и площ, указани в приложеното архитектурно заснемане. Сигнатурата „пс“ по плана определя постройката като паянтова сграда, съобразно нейната конструкция, но не и съобразно предназначението й към момента на нейното заснемане и отразяването й в плана. След 1972 г. поземленият имот с пл. №*** е бил включен в парцел I-комплексно застрояване, от което следва, че от този момент този ПИ е бил блокиран по отношение на каквато и да било строителна инициатива, освен за осъществяване на временно строителство за остра жилищна нужда. Вещото лице стига до извода, че строежът „****“ е осъществен или в края на 1971 г. и началото на 1972 г., със строителни книжа, като в този момент не е било възможно същият да бъде нанесен в КП, който да послужи за изменението на ЗРП (ПУП), или в периода между 1981 г. и 1993 г., без строителни книжа. Като е взел предвид графичното отразяване на процесния имот – „****“, в КРП от 1993 г. и в КП от 2000 г., вещото лице е стигнало до извода, че в периода от 22.12.1993 г. до 27.12.2000 г. строежът **** е претърпял известно преустройство с разширение, при което площта на същия от 15,60 кв.м. е завишена на 37,83 кв.м. Вследствие на това преустройство строеж „****“ е разширен и в източна посока до съществуващата жилищна сграда, като е направено и допълнително покритие с метална конструкция между ****а и съществуващата жилищна сграда LT ламарина. При това положение се е получил нов обект – „навес“ с общо покритие с метална конструкция, т.е. площта на процесният **** е част от новополучения строеж „навес“. Предназначението на този нов обект е както за паркиране на леко моторно превозно средство, така и за осъществяване на складова и ремонтна дейност в ***** част на строежа и за преминаване за достъп до дворното пространство. Именно така полученият нов обект (процесният) е получил по кадастралната карта идентификатор № *****. След 2000 г. няма констатирано осъществено строителство в процесния ПИ по отношение на процесния строеж. Вещото лице не може да отговори категорично кога е премахнат разделителният зид между процесния **** и прохода за достъп до дворното пространство на поземления имот, като вероятно това е след като е направено допълнителното покритие на прохода между строежа с предназначение „****“ и жилищната сграда. Дава заключение, че няма твърдо установени размери за изграждането на строежи „****и“ поради голямото разнообразие на видове моторни превозни средства. Оптималните размер и за леките моторни превозни средства са 1,75 м. * 4,70 м.

Вещото лице е представило към заключението архитектурно заснемане  на съществуващия на място строеж с точни размери в хоризонтално и вертикално отношение. От него се установява, че проходът е бил с ширина 104 см. (*****на страна към двора), 98 см. – южната страна към улицата и 122 см. – по средата на прохода към съществуващия балкон, същият е подпрян на два броя колони. При направени измервания на място вещото лице е установило, че към съседния *****(западна страна) има изградена тухлена стена с дебелина 25 см. и с височина 2,15 м. В кой точно период е направена тази стена, не може да се отговори, но тя е правена на два пъти, видно от ксерокопията на кадастралните планове. Подовото покритие на процесния строеж се състои от два материала: подово покритие – бетонови плочи (прохода към дворното място) и подово покритие бетонова настилка със завършващ слой от циментова замазка (мястото за паркиране на лекия автомобил).

Вещото лице дава заключение, че процесният **** би следвало да е реализиран преди 22.12.1993 г. при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ, като меродавна е разпоредбата на чл.164, ал.5 ЗТСУ (нова, ДВ, бр. 45 от 1984 г.), съгласно която не подлежат на въвеждане в експлоатация временни, второстепенни и стопански постройки, както и надземни ****и за лични МПС, т.е. обектът не е бил завеждан в експлоатация.

По КРЗП, одобрен със Заповед № ***** за пръв път е отразена процесната постройка. В югозападния ъгъл на парцела ***** е разположена сграда, обозначена със сигнатура „пс“ с размери, измерени графично на чертежа, 2,60 м./ 6,00 м., която частично е покрита със сграда със сигнатура „мс“ в съседния парцел *****. Съгласно същия ПУП става видно, че между жилищната сграда, отбелязана с „2мж“ и сграда със сигнатура „пс“ е отбелязан вход за поземления имот с пл. №***, широк приблизително 1,00 метър. Именно при този ПУП за първи път се появява строеж със сигнатура „пс“ на мястото, където е дадена строителна линия и ниво на процесния строеж „****“. Експертизата счита, че със сигнатурата „пс“ е обозначен строежът по отношение на характера на изпълнението, т.е. паянтова сграда, а не по отношение на предназначението – „****“ или сграда с второстепенно предназначение. Лицето на навеса в общо 3,84 м., като лицето на подхода към двора е 98 см. При това положение, ако се изгради тухлена стена – 12 см., светлото разстояние за паркирането на автомобил ще стане 2,49 м., като в дълбочина до 4,30 м. ширината е 1,49 м., а в зоната на балкона на жилищната сграда ширината е 2,33 м. Експертизата е със становище, че изграждането на стена и отделянето на пътеката (подхода към дворното място), значително ще затрудни както паркирането на леко МПС с оптимални размери, така и подхода към двора. Няма конкретни изисквания по отношение на големината на **** предвид тяхното многообразие, т.е. **** трябва да имат размери съобразно нуждите, които ще задоволяват. От архитектурното заснемане е видно, че строежът освен стената от запад към съседния парцел (УПИ *****) има стена към дворното пространство с дебелина 12 см. и стена под съществуващия балкон между двете колони с дебелина 15 см. Дължината на стената към дворното пространство е 2,62 м., а тази под съществуващия балкон – 2,38 м. Покривната конструкция върху самостоятелно изградената тухлена стена е с дебелина 25 см. по цялото протежение на строежа. От срещуположната страна покривната конструкция ляга върху допълнително създадена метална конструкция, закрепена за фасадата на съществуващата жилищна сграда. Строежът е осъществен на три пъти. Първоначално е бил осъществен с размери приблизително 3,50 м./ 6,00 м., като е бил паянтова сграда, покрита с етернитови плоскости. Впоследствие строежът е бил разширен в ***** посока и е направено ново покритие от метална конструкция и алуминиеви пана на мястото на първоначално изградения покрив. Впоследствие за трети път строежът е разширен, но този път в източна посока, като при това разширение е покрит и проходът, осигуряващ достъп към дворното място. В задната част на строежа има една колона с размери приблизително 29 м. * 30 см., за което вещото лице не може да даде заключение дали е тухлена или бетонова.

         Вещото лице изяснява в заключението видовете строителни конструкции, като посочва и изискванията за използваните строително-конструктивни системи при проектирането и изграждането на строежите – чл.169, ал.1 ЗУТ. Строежите се изпълняват съобразно одобреният архитектурен проект, а той трябва да отговаря на архитектурно-градоустройствените и строително-художествени изисквания. Ако се осъществи само носеща конструкция – греди, колони и покритие, на практика се създава строеж – навес с предназначение за паркиране на леко МПС. Вещото лице дава заключение, че издадените строителни книжа (разрешения, проекти и др.) съобразно предходен устройствен план не се отменят автоматично, а остават да действат до реализацията на нов ПУП. Строителството при действието на ЗПИНМ (1971 г. – 1972 г.) започва с изготвянето на протокол за дадена строителна линия и ниво. 

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, като на всяка страна са разпитани по двама свидетели. От показанията на свидетеля Д. Н. К. се установява, че след 1972 г. – 1973 г. К. К. (**** на ищцата) започнал да копае канал и да строи **** в имота си. Свидетелят лично в помагал да зидането на стената на ****а към съседния имот и към жилищната сграда. **** имал и задна стена, на която имало отвор, за да може да се влиза и от двора вътре в него, а към улицата имало голяма дървена врата с ширина около 2,50 м. До **** врата имало желязна врата, от която се влизало в двора. Пътеката между **** и къщата не била покрита. Свидетелят пояснява, че **** се ползвал, за да си вкарват колата в него и да я ремонтират, като **** на ищцата влизал в изградения канал. Знае, че в момента има промени в имота, но не знае от кого са направени. На **** вече има ролетна врата, като входа към имота е общ. Пояснява, че сега **** се ползвал от ответника, който паркирал колата си там.

От показанията на свидетелката И. Н. Т. се установява, че знае процесния имот, като го е посещавала от преди 40 години, от 70-те години на ХХ век. Изяснява, че в имота имало построен **** по дължина на жилищната сграда, като от страната на ул. „****“ имало поставена дървена врата. ****ът имал три стени – две дълги, една от които граничела със съседния имот, а другата била по продължението на къщата, а в дъното към дворното място имало трета стена, както и покрив. Между ****а и къщата имало непокрита пътека с ширина не по-малко от един метър. ****ът освен входната врата към улицата имал и една малка врата към пътеката. **** на С. К. – К., паркирал в ****а собственото си МПС, като излизал от ****а от малката врата към двора. Свидетелката изяснява, че след 2008 г. пътеката между ****а и къщата била покрита. Пояснява, че преди К. ползвали ****, но откакто имало нови собственици на втория етаж (ответника и ****** му), те ползвали ****.

От показанията на разпитания на ответника свидетел С. В. С. се установява, че е посетил процесния имот през 2003 г. – 2004 г. за първи път. Изяснява, че **** нямал стени, а навесът бил хванат за втория етаж от жилищната сграда. Под навеса имало боклуци. Ответникът сменил дървената врата на ****а към двора. Свидетелят изяснява, че между пътеката и стената на съседите нямало стена; от към двора имало стена и свод за преминаване. Ответникът циментирал пода и си сложил плочки на пътеката; сложил врата и боядисал всичко. Освен ролетната врата за ****а имало и входна врата, от която се влизало към двора, които били едно цяло с една рамка и били поставени от ответника. Свидетелят дава сведения, че ответникът не е събарял стена на ****а.

         При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

         По иска с правно основание чл.108 ЗС:

         Съдът е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС. Съгласно задължителните постановки на т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Тоест, може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.

         Ищцата се позовава на деривативно правно основание – два договора за покупко-продажба от 2005 г. За да установи претендираните от нея права на наведеното основание, ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, че и праводателите й са били собственици на процесния имот. По делото се ангажираха доказателства, че през 1971 г. – 1972 г. ****то на ищцата – К. С. К., е изградил ****, за което е било издадено строително разрешение № *** и протокол за дадена строителна линия и ниво от 01.10.1971 г. До този извод съдът стига, като кредитира свидетелските показания на двамата разпитани на ищцата свидетели. Както свидетелят К., така и свидетелката Т. познават процесния имот от преди повече от 40 години, като К. е бил очевидец при построяването на ****а от К. К. и дори е участвал в строителните дейности. В този смисъл са и показанията на свидетелката Т., която при посещенията си в имота през 70-те години на ХХ век е установила наличието на двуетажната жилищна сграда и ****, изграден по продължението на жилищата сграда с лице към улицата, в който **** на ищцата паркирал МПС-то си. В действителност, от приетите заключения на СТЕ на вещо лице С. и вещо лице В. се установи, че процесната постройка е нанесена за пръв път в КРП, одобрен със заповед № *****, а не е била нанесена нито в плана от 1972 г., нито в последващия план от 1981 г. Тези обстоятелства обаче не разколебават извода на съда, че постройката е била изградена през периода 1971 г. – 1972 г., както установяват свидетелите. Нанасянето на една постройка в кадастралния и регулационен план не означава, че от този момент тя възниква като обект на правото на собственост. Освен това, вещото лице В. дава заключение, с което съдът приема за обективно и компетентно дадено, че след 1972 г. поземленият имот с пл. №*** е бил включен в парцел I-комплексно застрояване, поради което е нямало обективна възможност да нанасяне в плана на нови постройки. За пръв път това е било извършено през 1993 г., като в КРП е отразено застрояване на постройка със сигнатура „пс“, която съответства по местоположение на процесната постройка – ****.

Към момента на построяване на ****а през 1971 г. – 1972 г. от ****то на ищцата – К. К., последният е бил собственик на дворното място – имот **** от кв. ***, преди да се разпореди с него през 1974 г. и 1986 г. в полза на **** си С. К..  По този начин по силата на приращението съгласно чл.92 ЗС К. К. е станал собственик и на построеното в имота – процесният ****. При извършване на разпоредителните сделки през 1974 г. и 1986 г. К. К. е прехвърлил на **** си С. К. общо (с двата акта) цялото дворно място и жилищната сграда в него. В нито един от посочените нотариални актове не фигурира процесната постройка – „****“ / „пс“, поради което и прехвърлителят не е извършил разпореждане с нея. Последната е останала негова собственост, преминала като наследство в полза неговите наследници след **** му през **** г. Видно от удостоверението за наследници това са ******та му М. Г.К., починала през ****г., ****му С. К. К. и *** му Л. К. Г., починала през ****. Към 2005 г., когато са сключени договорите, на които ищцата основава правата си, собственици на процесната сграда (вече нанесена в КРП) са били С. К. К. и Л. К. Г., при квоти от по ½ идеална част за всеки от тях. С нотариален акт № **** С. К. е прехвърлил на А. Г. ½ идеална част от ****а, а с нотариален акт № ***** Л. К. Г. е продала на ищцата К.К. ½ идеална част от ****а. В последствие с нотариален акт № ***** А. Г. е прехвърлила на ищцата придобитата от нея ½ идеална част от ****а и по този начин ищцата е станала изключителен собственик на процесната постройка. Ответникът, от своя страна е придобил през 2004 г., видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** собствеността върху ½ идеална част от поземления имот на ул. „****“ № **, както и вторият жилищен етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда. В нотариалният акт, който го легитимира като съсобственик на дворното място, не фигурира процесната постройка, поради което е прибодил правото на собственост само по отношение на идеалната част от парцела и на етажа на къщата.

Следва да се отбележи, че съдът кредитира като писмени доказателства представените от ищцата нотариални актове от 2005 г., а не тези, представени от ответника с писмения отговор. Макар на пръв поглед тези документи да изглеждат еднакви, доколкото имат еднакъв номер по описа на нотариуса и са вписани в СВ под един и същи номер, като и двата документа (на л.6 и на л. 38 от делото) са подписани от страните по договора и от нотариуса, положен е подпис и печат от съдията по вписванията, в нотариалния акт, представен от ответника липсва в текстовата му част като предмет на сделката процесния ****. От изисканите от нотариус ***** нотариални дела (л.154 и л. 172 от делото), както и от изисканите преписи от нотариалните актове, вписани в службата по вписванията (л. 125 и л. 126 от делото), се установи, че фигурира процесният ****. От къде ответникът се е снабдил с представения от него нотариален акт и защо той е с различно съдържание от този, представен от ищцата и вписан в Службата по вписванията, е факт, който не само че остана неизяснен по делото, но е ирелевантен за спора. След като във вписаните в СВ нотариални актове и в екземплярите, приложени към нотариалните дела на нотариуса фигурира процесният ****, то следва, че този обект е предмет на прехвърлителните сделки. Последните легитимират ищцата като собственик на имота.

Основно възражение на ответника е, че ищцата не е собственик на процесната сграда, нанесена в КК като сграда с идентификатор № *****, тъй като тя представлявала навес, а не ****. От значение за това дали ищцата е титуляр на претендираното право на собственост по отношение на процесната сграда е дали последната е самостоятелен обект. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че правото на собственост, както и други субективни права имат за обект определена вещ, обособен материален предмет, върху който се съсредоточава това право, което се характеризира с абсолютна власт на носителя му, от която произтичат и различните му правомощия. Без вещта да съществува като самостоятелен обект, не може да съществува и вещното право на собственост. Законът е предвидил различни хипотези на правото на собственост в зависимост от обектите и тяхното деление по видове по различни критерии, но във всички случаи обектът трябва да бъде обособен като самостоятелен такъв, т.е. да е отграничен от другите такива, в това число и такива в режим на етажна собственост, при която съществуването на отделните обекти е свързано с наличие на общи за всички собственици части. В този смисъл – решение № 19/ 28.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1600 по описа за 2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 542/ 18.01.2011 г. по гр.д. № 1469 по описа за 2009 г. на ВКС.

В случая, по делото се установи, че процесната постройка от построяването си е била използвана като ****, в който първоначално ****то на ищцата, неговите правоприемници, а в последствие и самият ответник са паркирали притежаваните от тях леки автомобили. От заключението на вещото лице В., както и от показанията на разпитаните свидетели се установи извършено преустройство на ****а в периода от 1993 г. до 2000 г., като е отразено графично на плановете от тези години. Така, по плана от 1993 г. процесната сграда е отразена със сигнатура „пс“, като между нея и жилищната сграда е имало празно пространство – проход, което е нанесено на скицата като вход за дворното място. В последствие, по плана от 2000 г. сградата е разширена в *****на и източна посока, като на скицата (л.120 от делото – приложение № 7 към заключението на вещо лице С.) цялата постройка „пс“ е означена като покрит вход за имота. Чрез това преустройство проходът между ****а и жилищната сграда е попаднал в обема на ****а и така се е увеличила неговата площ. Процесната постройка, въпреки така извършените преустройства, не е загубила самостоятелното си значение на обект на правото на собственост. Този нов обект служи както за паркиране на леко моторно превозно средство, така и за осъществяване на складова и ремонтна дейност и за преминаване за достъп до празното дворно пространство, като е нанесен в Кадастралната карта като сграда с идентификатор № *****. Наличието на свързаност между ****а и жилищната сграда, доколкото източната стена на ****а е именно външната стена на къщата, не водят до загубване на самостоятелния статут на ****а и го превръщането му на служеща на сградата вещ (вж. решение № 28/ 26.05.2016 г., постановено по гр.д. № 3863 по описа за 2015 г. на ВКС, I г.о.). 

От изложеното следва, че процесната сграда е самостоятелен обект и като такава може да бъде предмет на правото на собственост. Фактът, че по отношение на сградата са извършени описаните по-горе преустройства – премахната е една стена и е приобщен в обема и прохода до жилищната сграда, включително чрез покриването му с покривна конструкция, не водят до изгубване на правото на собственост. Предназначението на имота е останало същото – за паркиране на МПС-та, каквото безспорно е предназначението на всеки ****. Ищцата се легитимира като собственик на процесната сграда по силата на двете правни сделки от 2005 г., поради което предявения иск е основателен.

По делото се установи, че ответникът упражнява фактическа власт по отношение на процесния имот, като използва същия за паркиране на лекия си автомобил. В този смисъл са показанията на свидетелката Т. и на свидетеля С.. Ответникът не доказа да има вещноправно или облигационно основание да упражнява фактическа власт досежно имота, поради което следва да бъде осъден да предаде владението на ищцата.

По иска с правно основание чл.59 ЗЗД:

Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ включва следните материалноправни предпоставики (юридически факти), а именно: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползване на вещта; настъпило в резултат на ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника; да не е налице друг ред, по който обеднелият да защити правата си.

С оглед уважаването на предявения собственически иск е изпълнена първата посочена по-горе предпоставка, а именно – ищцата да е собственик на вещта. По делото се установи, че ответникът ползва имота – в този смисъл са показанията на разпитаните свидетели Т. и С.. Последните изясняват, че ответникът паркира притежаваното от него МПС в процесната сграда. Както се посочи и по-горе ответната страна няма правно основание, на което да ползва вещта, поради което дължи обезщетение за ползването й нейния собственик. Последователно се приема в практиката, че претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, насочена от собственик към ползващия несобственик, се квалифицира под нормата на чл.59 ЗЗД. В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота облаги. С това той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало, имуществото му не се е увеличило само защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да притежава правно основание, т. е. неправомерно е ползвало чуждия имот. Пропусната полза, изразяваща се в реализираната от другото лице имуществена облага следва да бъде присъдена на собственика на вещта. В този смисъл решение № 719 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 532/2010 г., III г. о., ГК. Затова възраженията на ответника, че ищецът разполага с друг път за защита са неоснователни. От изложеното следва, че предявеният иск по чл.59 ЗЗД е доказан по своето основание.

Практика на ВКС е последователна по въпроса за начина на определяне на размера при неоснователно обогатяване вследствие ползването на недвижим имот от несобственик. Обедняването на ищеца, изразяващо се в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, което се изразява в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот, се съизмерява със средния пазарен наем. В този смисъл решение №135/25.09.2017 г., постановено по т.д. № 512 по описа за 2016 г. на ВКС, II т.о. Единственият обективен критерий за определяне на размера на паричното обедняване на собственика е само пазарът – търсеното и отдаването под наем на недвижими имоти с характеристиките на процесните – така решение № 293/30.09.2015 г., постановено по гр.д. № 119 по описа за 2015 г. на ВКС, IV г.о.

В случая, от заключението на приетата по делото СТЕ на вещото лице В.Р., се установява размерът на претенцията. За периода от 30.05.2013 г. до 04.06.2018 г. размерът на средния пазарен наем на процесния **** е 4166 лв. Това е и размерът на претендираната от ищеца сума след направеното изменение на иска, прието от съда с протоколно определение 31.01.2019 г. Затова искът следва да се уважи в пълния му предявен размер. Като последица от уважаването му е присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД:

         За основателността на заявената исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се средствата за възстановяване на целостта на източната стена на ****а, следва да са се проявили в обективната действителност следните юридически факти: наличие на противоправно поведение на ответника, а именно – да е разрушил източната стена на ****а, реално претърпени вреди за ищцата, причинна връзка между поведението на ответника и причинените вреди, вина, която се предполага съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, както и размерът на вредите.

         Ищцата не доказа въпреки разпределената й от съда доказателствена тежест ответникът да е извършил твърдяното разрушаване на източната стена на ****а. Напротив, по делото са налице данни, че в периода от 1993 г. до 2000 г. е извършено твърдяното разрушаване, доколкото това е периодът между двата КРП, по които е налице промяна в площта на процесната сграда, причинена от приобщаването към обема й на прохода до жилищната сграда. В този период ответникът не е посещавал имота, не е живял в жилищната сграда, доколкото тя е закупена от него с договор за покупко-продажба от 2004 г. Доколкото не се доказа наличието на първата материалноправна предпоставка, то искът подлежи на отхвърляне.

         По отношение на разноските:       

         При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно – за иска по чл.108 ЗС и за иска по чл.59 ЗЗД. При изчисление какви разноски да се присъдят в полза на ищците и за да е коректно то, следва да се съобрази и претендираните разноски за кои искове за направени. Следва да се присъдят разноски за ДТ за уважените искове в размер на 270,73 лв. (от която сума 166,64 лв. за иска по чл.59 ЗЗД и 104,09 лв. по иска по чл.108 ЗС). Макар страната да е заплатила ДТ в по-голям размер от предвидения в Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът не може да бъде задължен в повече от дължимото. Следва да се присъдят изцяло разноските за експертизите, изготвени от вещите лица С. и В., доколкото те се отнасят до иска за собственост, който се уважи, а именно – сумата от 700 лв. По отношение на експертизата на вещо лице Р., ще се присъди половината от внесената от ищцата сума – 75 лв. На ищцата се дължи и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. Общият размер на претендирания хонорар е 2500 лв., от който ще се присъди сумата от 2000 лв. Общата сума, която следва да се присъди в полза на ищеца за разноски е 3045,73 лв. Ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК също има право на разноски съразмерно с отхвърленият иск по чл.45 ЗЗД. Съдът намира, че следва да му присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

         Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Х.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, че К.С.К., ЕГН: **********, адрес: *** е собственик на основание договори за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** на следния недвижим имот, а именно: ****, представляващ сграда с идентификатор № ***** по КК и КР, одобрени в гр. Пловдив, с площ от 38 кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в гр. *****.

ОСЪЖДА Н.Х.Х., ЕГН: **********, да предаде владението на К.С.К., ЕГН: **********, върху следния недвижим имот, а именно: ****, представляващ сграда с идентификатор № ***** по КК и КР, одобрени в гр. Пловдив, с площ от 38 кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в гр. *****.

ОСЪЖДА Н.Х.Х., ЕГН: **********, да заплати на К.С.К., ЕГН: **********, на основание чл.59 ЗЗД сумата от общо 4166 лв. (четири хиляди сто шестдесет и шест лева), представляваща обезщетение за ползване без правно основание на ****, представляващ сграда с идентификатор № ***** по КК и КР, одобрени в гр. Пловдив, с площ от 38 кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в гр. ***** за периода от 30.05.2013 г. до 04.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3045,73 лв. (три хиляди четиридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки) на основание чл.78, ал.1 ГПК – разноски пред районния съд съразмерно с уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.К., ЕГН: ********** против Н.Х.Х., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 822,05 лв. (осемстотин двадесет и два лева и пет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на противоправното поведение по разрушаване на източната стена на ****, представляващ сграда с идентификатор № ***** по КК и КР, одобрени в гр. Пловдив, с площ от 38 кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в гр. *****.  

ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН: ********** да заплати Н.Х.Х., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв. (триста лева) – съдебно деловодни разноски в производството съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

 

 

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.

 

Вярно с оригинала.

К.К.