Решение по дело №1219/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 155
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Красимира Дончева
Дело: 20195500601219
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 155                                        26.11.2019 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 13 ноември                                                                                Година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

СЕКРЕТАР И.Г.

ПРОКУРОР ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1219 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 37 от 10.06.2019 г., постановена по НОХД № 218/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък подсъдимата С.К.Б. е призната за виновна в това, че на 12.09.2017 г. в гр. Павел баня, обл. Стара Загора, от квартира, находяща се на ул. *** с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у О.Ф.А. и с това е причинила имотна вреда на С.Е.Е. в размер на 190 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, а по първоначалното обвинение по чл. 195, ал. 1, т.4, пр. 2-ро, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК е ОПРАВДАНА.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК съдът е КУМУЛИРАЛ така наложеното наказание с наказанието, наложено й по НОХД № 72/ 2018 г. на ОС  - Габрово и е определил едно общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подсъдимата Б. е осъдена да заплати в полза на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 46,92 лева /петдесет и осем лв. 65 ст./, представляваща направените разноски на досъдебната фаза и по сметка на РС- Казанлък разноски в размер на 20 лева.

 

В срока по чл. 319 от НПК  срещу посочената присъда е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура гр. Казанлък.

В протеста се правят оплаквания за незаконосъобразност на присъдата поради неправилно приложение на материалния закон с оглед на извършеното от първоинстанционния съд преквалифициране на деянието по обвинението и осъждането на подсъдимата Б. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК и оправдаването й по първоначалното обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1 т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата Б. бъде призната за виновна и осъдена за престъпление по чл.195, ал.1 т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК.  

В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора.

Защитникът на подсъдимата Б. адв. М.Т. счита протеста за неоснователен, а постановената присъда за правилна и законосъобразна.

Подсъдимата С.К.Б., нередовно призована, не се явява в съдебно заседание.

 

Въззивното производство се проведе в отсъствието на подсъдимата Б. на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:

 

Подсъдимата С.К.Б. е предадена на съд с внесения обвинителен акт пред Районен съд – Казанлък за това, че на 12.09.2017 г. в гр. Павел баня, обл. Стара Загора, от квартира, находяща се на ул. *** чрез използване на техническо средство  - ключ, е отнела чужди движими вещи – мобилен апарат марка „Huawei Y5 II black“ с ИМЕЙ 864194030518498 на стойност 150 лв., ведно с 1 бр. СИМ-карта на мобилен оператор „Теленор“ с абонатен номер ********** на стойност 20 лв. и 1 бр. СИМ-карта на турски мобилен оператор на стойност 20 лв., всичко на обща стойност 190 лв. от владението на С.Е.Е., с ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, пр. 2-ро, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство на подсъдимата Б. е било повдигнато обвинение в извършване на същото престъпление, за което е предадена на съд с обвинителния акт, като тя е признала вината си. Първоинстанционното производство е проведено задочно на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК и с участието на назначения служебен защитник.

С протестираната присъда Районен съд – Казанлък е признал подсъдимата Б. за виновна в извършване на друго престъпление – по чл.209, ал.1 от НК, като видно от мотивите към присъдата е приел нови фактически обстоятелства – различни от описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт, без прокурорът да е упражнил правомощието си  по реда на чл.287 от НПК да инициира изменение на обвинението при наличие на съществено изменение на обстоятелствата.

Видно от съдържанието на изготвените мотиви, районният съд е приел, че подсъдимата Б. като е поискала сумата от 20 лв. от свидетеля О.А. за наем на стаята и впоследствие е поискала и ключа за стаята на свидетеля Емин под предлог, че иска да почисти, е създала невярна представа у свидетеля А., че тя е хазяйката на къщата, с което го е въвела в заблуждение и по този начин е осъществила изпълнителното деяние „възбудила заблуждение“. Въз основа на така приетите нови фактически и правни положения, районният съд е формирал извод, че подсъдимата е извършила друго престъпление – измама по чл.209, ал.1 от НК, а не престъплението кражба по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което е предадена на съд.

 

Съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице винаги, когато на подсъдимия се вменяват нови факти, които не са му били известни до този момент, като включени в обхвата на негово обвинение, и по които той, поради тази причина, не се е защитавал. Ако е налице такова съществено изменение на обстоятелствата и представителят на обвинението е бездействал, то съдът няма процесуална възможност да премине към ново обвинение, щом като за обосноваването му се включват нови факти, по които подсъдимият не се е защитавал. В този смисъл са  решение № 151/10.09.2015 г. по н. д. № 77/2015 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение № 522/09.11.2010 г. по н. д. № 575/2010 г. на ВКС, ІІІ н. о. .

Ще е налице такова съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, когато се установяват нови обстоятелства, които не са описани в обвинителния акт и допълват по такъв начин обстоятелствената съвкупност, че се налага приложение на друга диспозиция от специалната част на НК. Всяко обстоятелство, което се установява на съдебното следствие и не е било предявено на подсъдимия с обвинителния акт, като същевременно дава основание да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление дава пълно основание да се приеме, че е налице съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението. Това понятие - съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението - е пряко свързано с правото на защита и следва да се преценява винаги и в този аспект. Това е и смисълът от повдигане на ново обвинение, за да може да знае подсъдимия по какви обстоятелства е обвинен и съответно следва да се защитава.

В заключение следва да се посочи, че никой не може да бъде признат за виновен по обвинение, което не му е надлежно повдигнато и предявено. Такова изменение съдът не може да предприеме сам без намесата на прокурора по реда на чл.287 от НПК. В противен случай като краен резултат подсъдимият би се оказал осъден за престъпление, което никога не му е предявявано и по което не се е защитавал, като с това би се стигнало до съществено нарушаване на правото му на защита, което от своя страна се явява безусловно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.  

 

Въззивният съд констатира, че съществено е нарушено и правото на пострадалия С.Е.Е. да участва в разпоредително заседание и да вземе становище по въпросите по чл.248 от НПК, като му е отнета възможността да направи искане за конституиране в качеството на страна по делото – граждански ищец и/или частен обвинител. Разпоредителното заседание по делото е било насрочено за 25.03.2019 г., като не е даден ход на същото и е отложено за 18.04.2019 г., като съдът е разпоредил да се призове единствено подсъдимата и служебният й защитник. Видно от протокола за проведеното разпоредително заседание на 18.04.2019 г. по НОХД № 218/2019 г., същото е проведено без участието на пострадалия Е., като същият не се е явил, поради това, че не е бил призован.

 

За пълнота следва да се укаже на първоинстанционния съд да обърне внимание на описанието на предмета на престъплението в обстоятелствената част, доколкото е налице противоречие с описанието му в диспозитива на обвинителния акт.

 

Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че атакуваната присъда е постановена при допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, поради което и на основание чл.335, ал.2 от НПК следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

                                    Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Присъда № 37 от 10.06.2019 г., постановена по НОХД № 218/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.                       

 

                                                                                          2.