МОТИВИ
към присъда №40/04.06.2019 г. по НОХД №138 по описа на Районен съд Враца за
2019г.
Районна
прокуратура - Враца е внесла обвинителен акт против А.Е.В., за това, че на
неустановена по безспорен начин дата в началото на месец април 2015 г. в гр.Враца в дом,
находящ се на ул. „*********макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл на
ръководи постъпките си, се е съвкупил с ненъвршилата 14-годишна възраст Г.Б.А.
с ЕГН **********, родена на *** *** – престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК и
за това, че за времето от 19.12.2016 г. до 02.05.2017
г. в гр. Враца в дом, находящ се на ул. „*********като пълнолетен, без да е
сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст - Г.Б.А. *** – престъпление по чл.191, ал.1от НК.
Делото е разгледано по реда на
глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и
неговия защитник.
Участващият в
делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.
В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е
установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Моли Районен съд Враца да се произнесе с присъда, с
която да признае подсъдимия А.Е.В., за виновен по предявените му обвинения по
чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.191, ал.1от НК. Пледира при
индивидуализация на наказанието да бъде взета предвид обществената опасност на
деянията и обществената опасност на подсъдимия, както и обстоятелствата, че
подсъдимият е непълнолетен към момента на извършване на деянията и чистото му
съдебно минало. Поддържа, че наказанията и за двете извършени престъпления
следва да бъде определено при условията на чл.54 НК с приложение на наказанието
лишаване от свобода в минимален размер, като същото бъде отложено на осн.чл.66 НК, а по отношение на деянието по чл.191, ал.1от НК да бъде определено и
наказание „обществено порицание“.
Защитникът на подсъдимия - адв. М. по
отношение на наказанията за извършените престъпления пледира да бъде взето
предвид признанието на вината от страна на подсъдимия, съжалението за
стореното, младата му възраст, чистото му съдебно минало, етноса на подсъдимия
и факта, че и към настоящия момент същият живее с пострадалата, с която имат
две деца, които издържа. Моли да бъде
наложено наказание при условията на 58а НК, а именно лишаване от свобода в
минимално предвидения срок, което да бъде отложено при условията на чл.66 НК.
Пледира, че са налице основанията за приложение на едно общо наказание по реда
на чл.23 НК, но липсват основания за увеличаване на общото наказание при
условията на чл.24 НК.
При предоставеното
право на лична защита подсъдимият
В. се присъединява към пледоарията на защитника си.
При упражняване на право на последна дума подсъдимият
се признава за виновен и моли за по-леко наказание.
Въз основа на представеният по делото доказателствен
материал се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Е.В., роден на *** г. в гр. Л. и Г.Б.А.,
родена на *** *** - на 13 години /малолетна/, живеели в гр. Враца. Двамата се
запознали в края на 2014 г.
и започнали да излизат заедно.
На неустановена по безспорен начин дата в началото на
месец април 2015 г.,
подсъдимият В. /на 16 години/ и А. /на 13 години/ отишли в дома на подсъдимия,
находящ се на ул. *******. Там подсъдимият се съвкупил с А., като еякулирал в
нея по време на половия акт. Съвкуплението не било придружено със сила или
заплашване, като пострадалата доброволно се съгласила с половия акт. В резултат
на сношението А. забременяла от подсъдимия В..
След това връзката между В. и А. продължила и след
раждането на *** г. на детето им З.Г.Б., като същите живеели съвместно и
съпружески в дома на подсъдимия, находящ се в гр. Враца, ул. ******* до
навършване на пълнолетие на подсъдимия на 19.12.2016 г., а и след това и до
настоящия момент, без да са сключили граждански брак и имайки редовни интимни
отношения помежду си.
Съгласно назначената на досъдебното производство
съдебно-психолого-психиатрична експертиза, А. към момента на извършване на
деянието е могла да разбира свойството и значението на извършеното с нея.
Въпреки крехката си възраст, А. е психически здрава и е можела правило да
възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и явленията, които имат значение
за делото.
Съгласно назначената на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни,
най-вероятната дата на зачеването на А. с детето й З.Г.Б. от подсъдимият
е 06.04.2015 г.
Съдебното следствие се проведе по правилата на чл.
27 от НПК. След анализ на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че
направените самопризнания от подсъдимия по чл.
371, т.2 от НПК се
подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства. Всички те са безпротиворечиви, логични и
последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъпленията и напълно подкрепят направените самопризнания.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните
правни изводи:
По безспорен и несъмнен начин се установи, че от
обективна и субективна страна подсъдимият А.Е.В. е извършил престъпление по
чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, а именно на неустановена по безспорен
начин дата в началото на месец април 2015 г. в гр.Враца в дом, находящ се на ул. „*********макар и непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл на ръководи постъпките си се е
съвкупил с ненъвршилата 14-годишна възраст Г.Б.А. ***. Извършеното от него не
съставлява престъпление по чл.152 от НК, доколкото съвкуплението е било със
съгласието на А..
Непосредственият обект на
престъплението по чл.151, ал.1 НК са не само обществените отношения, които
осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, но и
тези които защитават правилното духовно и физическо развитие на подрастващите.
Винаги, когато има осъществен полов контакт с лице, ненавършило 14
годишна възраст, макар и с негово съгласие, се застрашава правилното физическо
и емоционално развитие на детето /защото жертвата е все още дете/ и поради тази
причина законодателят е въздигнал деянието в състав на престъпление. То остава
съставомерно без значение от съгласието на малолетния. Съвкуплението уврежда
половата неприкосновеност на жертвата в по-висока степен от блудството, т.к.
създава опасност от преждевременна бременност, какъвто е и настоящия случай.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез съвкупление, с което и престъплението
е довършено.
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че А.
към момента на съвкуплението е била на 13 години, т.е. ненавършила 14 годишна
възраст, но въпреки това се е съвкупил с нея, съзнавайки, че това е забранено
от закона, че поведението му е противоправно и в разрез с установените в
обществото норми и правила.
Причините за извършване на
престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на
подсъдимия, слабите му волеви задръжки и незачитане на установения в
страната правен ред.
При така приетото за
извършено престъпление от страна на подсъдимия В. и определената правна
квалификация на деянието – по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, при
обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и
целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да приложи разпоредбата
на чл.58а от НК, което ограничение е наложено от нормата на чл.373, ал.2 от НПК
с оглед на особеното производство, по реда на което беше проведено съдебното
следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Предвиденото от законодателя наказание за престъплението по чл.151, ал.1 от НК
е лишаване от свобода от две до шест години. Тъй като инкриминираното деянието
е извършено от подсъдимия като непълнолетен, то приложение следва да намери
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съгласно която законова норма за
непълнолетните предвидените в особената част на Наказателния кодекс наказания
лишаване от свобода за повече от пет години се заменят с лишаване от свобода до
три години.
При индивидуализация на
наказанието спрямо подсъдимия, съдът отчете наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младата
възраст на подсъдимия, полаганите от него грижи за семейството и роденото дете,
както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Самопризнанието по чл.371, т.2 НПК е
основание за съкратено съдебно следствие, но от материална гледна точна само по
себе си то не е смекчаващо отговорността обстоятелство.
Това мотивира съда да наложи на подсъдимия
А.В. за извършеното по чл.151 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК престъпление наказание лишаване от свобода, ориентирано
към минималния законов размер- конкретно за срок от четири месеца и
половина, което на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да се намали
с 1/3 като срок, предвид проведеното производство по глава ХХVІІ от НПК. В
смисъла на изложеното, за окончателно изтърпяване, съдът определи наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца. По отношение на същото са налице
основания за отлагане на изпълнението му за изпитателен срок. Това е така,
защото подсъдимият е неосъждан, срока на наложеното наказание не надвишава 3
години, и липсата на други данни за противообществени прояви на
лицето сочи на извод, че целите на превенцията биха се изпълнили и
без ефективно изтърпяване на санкцията. С тези мотиви и на основание чл.66 НК
съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от две години, считано от влизане на присъдата в законна лиса.
При преценката на изпитателния срок съдът съобрази и разпоредбата на чл.69 НК
приложима за лице, осъдено условно за
престъпление, което то е извършило като непълнолетно
Така наложеното наказание,
индивидуализирано съобразно личността на подсъдимия съдът намира, че
е от вид и характер, да постигне целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимия, когото да
превъзпита към спазване занапред на законите и установения в страната правов
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздействат възпитателно и предупредително.
Съдът приема, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.Е.В. е
извършил и престъпление по чл.191, ал.1 НК, а именно за времето от 19.12.2016
г. до 02.05.2017 г. в гр. Враца в дом, находящ се на ул. „*********като
пълнолетен, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-годишна възраст Г.Б.А. с ЕГН **********, родена на ***
***.
Обект на престъплението по чл.191, ал.1 от НК са обществени отношения, гарантиращи нормалните брачни и семейни отношения и
тези, свързани с нормалното развитие на подрастващите.
Установено е, че подсъдимият и пострадалата свидетелка през
процесните период и място живеели в едно общо домакинство в гр. Враца, ул. *********,
осъществявали са и постоянни доброволни полови контакти помежду си и са имали
непрекъснат съвместен съпружески живот. Съгласно практиката на ВКС е
недопустимо да се приеме, че ромските традиции и етнос, изключват съставомерния
характер на престъпното деяние по чл.191, ал.1 от НК. Това престъпление е
продължено и формално.
Следва
да се има предвид, че според Семейния кодекс, т.н. брачна дееспособност,
настъпва с навършването на 18-годишна възраст. По изключение и само с
разрешение на районен съд, законът допуска встъпване в брак на лица, навършили
16-годишна възраст. Съжителство на съпружески начала между лица, поне едно от
които не е навършило пълнолетие, без разрешение на районния съд, законът
допуска вече като общественоопасно, поради което същото попада в обхвата на
чл.191, ал.1 от НК. Престъплението е на просто извършване. Посочената
разпоредба е еднаква за извършителите, без да има привилегирован състав за
представители на етнически групи /напр. роми/ и не може да се приеме, че за тях
заживяването на съпружески начала преди навършването на 16-годишна възраст е
привилегия.
Да
се подценява обществената опасност на това деяние на практика би означавало да
се приеме, че ранните бракове между непълнолетни, в частност ненавършили 16
годишна възраст, са нормално обществено явление. Встъпването в брак на лица,
ненавършили, предвидената в закона възраст, води до риск от преждевременно
раждане, опасност за нормалното физическо и нервно-психическо развитие на
непълнолетния, неговото обучение, възпитание и реализация. Ето защо в
конкретния случай не е и налице чл.9, ал.2 от НК.
Престъплението
по чл.191, ал.1 от НК е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината –
пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици. Подсъдимият е съзнавал обстоятелството, че Г.А. няма
навършени 16 години и въпреки това е заживял с нея на семейни начала за периода
от 19.12.2016 год. до 02.05.2017 год.
При така приетото за
извършено престъпление от страна на подсъдимия В. и определената правна
квалификация на деянието – по чл.191, ал.1 от НК, съдът отново отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, младата възраст на подсъдимия, полаганите от него грижи
за семейството и роденото дете, както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Предвиденото
наказание за така извършеното престъпление е лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено порицание.
Обсъдените индивидуализиращи отговорността
обстоятелства мотивират съда да наложи на подсъдимия А.В. за извършеното по чл.191 ал.1 от НК
престъпление наказание лишаване от свобода, ориентирано към минималния законов
размер - конкретно за срок от четири месеца и половина месеца, което
на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да се намали с 1/3 като срок,
предвид проведеното производство по глава ХХVІІ от НПК при което след
редукцията наказанието лишаване от
свобода се определя в размер на три месеца. По отношение на същото са налице
основания за отлагане на изпълнението му за изпитателен срок от две години,
считано от влизане в законна сила на присъдата. При преценката на изпитателния
срок съдът съобрази и разпоредбата на чл.69 НК, приложима за лице, осъдено условно за престъпление, което
то е извършило като непълнолетно. На подсъдимия следва да бъде приложено
и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“, което да се
изпълни чрез публикуване на присъдата в местен ежедневник. Тези наказания съдът
приема, че ще изпълнят целите предвидени в чл.36 НК.
Съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК определи
на подсъдимия А.В. едно общо най тежко наказание, а именно – три месеца
лишаване от свобода и „обществено
порицание“, което да се изпълни чрез публикуване на присъдата в местен
ежедневник.
Изпълнението на
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца наказание следва да се отложи с изпитателен
срок от две години, тъй като са налице кумулативно предпоставките по чл. 66, ал.1 от НК за това - подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, спрямо него досега не е прилаган този
институт, като съдът намира, че и чрез института на условното осъждане биха се
постигнали целите, визирани в нормата на чл. 36 от НК. При преценката на изпитателния срок съдът съобрази и
разпоредбата на чл.69 НК приложима за лице,
осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно
В тежест на
подсъдимия следва да се възложат направените по делото разноски в размер на
1037.28 лв. платими по сметка на Районен съд Враца.
С
оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното
убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна
присъда в този размер.
Районен съдия: