РЕШЕНИЕ
№ 2107
гр. Пловдив, 20.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ, ХХVIII състав, в открито съдебно заседание на
първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Петя Добрева,
като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 139 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /съкр. ЗЗ/.
Образувано е по жалба на В.Т.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Експертно решение №2060 от заседание №197 от 08.10.2019г., издадено от специализиран
състав по вътрешни и белодробни болести при Национална експертна лекарска комисия
/НЕЛК/.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, в частта му за определяне на
процента за трайна нетрудоспособност. На следващо място се сочи, че обжалваното
експертно решение е издадено от тричленна комисия на НЕЛК, състояща се от председател
и двама членове, но не е подписано от председателя. Иска се оспореното решение
да бъде обявено да бъде отменено и преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне. Жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът – Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - София, не се
представлява. В писмено становище оспорва жалбата.
Заинтересованите страни: ТЕЛК
ТРЕТИ СЪСТАВ НА ТЕЛК ПРИ УМБАЛ „ПЛОВДИВ“ АД, АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ-СОФИЯ,
ТП НА НОИ – ПЛОВДИВ, РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – ПЛОВДИВ – не встъпват
в производството и не ангажират становище по делото.
Съдът, като съобрази изложените от страните становища, прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата
е подадена от лице с правен интерес срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, в предвидения 14 дневен срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява от
фактическа страна, че с
ЕР на ТЕЛК № 4331 от 139/26.08.2019г. на В.Т.В. ЕГН **********
са определени 30% трайно намалена работоспособност /ТНР/, с посочена дата на инвалидизиране 28.05.2019г. и срок на определения % ТНР - 3
години до 01.08.2022г. Посочената в решението на ТЕЛК водеща диагноза е – „Друга
уточнена хронична обструктивна белодробна болест. Така
постановеното ЕР на ТЕЛК е обжалвано от жалбоподателят пред НЕЛК без конкретни
съображения. С писмо на НЕЛК на 25.04.2018г. е уведомен
В. и заинтересованите страни, че в НЕЛК е образувано административно
производство , което ще бъде приключено по документи, без да е необходимо лично
освидетелстване на лицето. След преглед на историята на заболяването на В.В. и приложената
медицинска документация, специализиран състав по вътрешни и белодробни болести преценил,
че водещото заболяване е правилно и за същото му се следват 30% ТНР. Затова с ЕР
№ 2060 от 197/08.11.2019г. специализиран състав по специализиран състав по
вътрешни и белодробни болести потвърждава по всички поводи ЕР на ТЕЛК
гр.Пловдив по оценка на работоспособността и определя краен % ТНР – 30% , по р.III от Методиката за приложение на отправните точки, за
срок от 3 години до 01.08.2022 и посочена дата на инвалидизиране
28.05.2019г.. Недоволен от това решение жалбоподателят инициирал и настоящото
съдебно производство. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-медицинска
експертиза, като е прието заключение, което не е оспорено от страните. От него се
установява, че сърдечно-съдовото заболяване на жалбоподателя е добре
контролирано и лекувано и същото не представлява обект за оценка на група
инвалидност. Вещото лице е направило извод, че проблемът е белодробното и
гръбначното заболяване на В., което касае нови фрактури на прешлените, които
могат да доведат до стеноза на гръбначния канал и
други сериозни увреждания. Дадено е заключение, че с оглед здравословното
състояние нае необходимо и участието на пулмолог и
невролог, които да анализират установените други огнища на заболявания.
Обосновава се, че е даден твърде нисък процент ТНР, несъответстващ на
установените заболявания на жалбоподателят. В тази връзка са приети и
допълнителни медицински документи- амбулаторен лист от 11.03.2020година и от
03.08.2020година с приложено веществено доказателство 1 бр. диск, кардиограда и
лабораторни изследвания, амб. листове от 21.07.20г. и
от 28.07.20г с приложено описание на образна диагностика. Приобщена е и пълната
административна преписка по издаване на оспорения административен акт.
При така
установената фактическа обстановка, като прецени съобраните
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените по делото
доказателства да провери законосъобразността на оспорвания административен акт
на всички основания, посочени в чл. 146 АПК.
Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. По отношение на
компетентността на издателя на оспорения индивидуален административен акт съдът
намира: съгласно чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ, пред НЕЛК се обжалват ЕР на ТЕЛК.
НЕЛК е била сезирана с жалба от лицето и се е произнесла по така направеното
оспорване с обжалваното ЕР. С оглед на изложеното, оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган –
НЕЛК, който е бил сезиран с жалба от освидетелстваното пред ТЕЛК лице.
Във
връзка с преценката за спазването на административнопроизводствените
правила съдът намира, че при постановяване на своето ЕР, административният
орган се е произнесъл в противоречие с разпоредбата на чл.59 ал.2 т.8 от АПК. Видно от представеното
по делото Експертно решение №2060 от заседание №197 от 08.10.2019г.,
издадено от специализиран състав по вътрешни и белодробни болести при НЕЛК
/л.12 лице и гръб/, същото е без положен подпис за председател на лекарската
комисия. Неизпълнението на изискванията, очертаващи законовият статут на
административния акт, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.8
от АПК, съставлява основание за отмяна по аргумент на чл.146 от АПК.
При преценката на административният акт
с материалноправните разпоредби, съдът намира, че Решението е
издадено в противоречие с материалния закон. Съгласно нормата на чл. 62 от НМЕ(отм.),
в относимата редакция към момента на издаване на акта,
видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност
се определят въз основа на подробна клинико-експертна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални
изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за
функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. В
разпоредбите на чл. 63, ал. 1-3 от НМЕ
е предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка
съгласно приложение № 1. Видно от събраните по делото доказателства – а именно
съдебно – медицинската експертиза, която съдът кредитира, като компетентна,
обективна, безпристрастна, непротиворечаща на събраните доказателства по
делото, съставляващи административната преписка по издаване на оспореното
решение, съдът намира, че видът и степента на увреждане на оспорващия са
определени в противоречие с обективното му състояние, като не е отчетено
установеното гръбначното заболяване, за което са представени медицински
документи, а единствено заболяването „друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест”.
По
изложените съображения, жалбата се явява основателна, а обжалваният
административен акт, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен, като
преписката бъде върната на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни
и белодробни болести за ново
произнасяне посредством изготвяне на нова експертна оценка на оспорващия при
правилно прилагане на НМЕ и съобразяване със заключението на вещото лице в
изготвената и приета по делото, неоспорена от страните, съдебно-медицинска
експертиза.
При този
изхода на спора и при своевременно направено от страните искане за присъждане
на разноски, ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски. Същите
се констатираха в размер на 150,00 лв., представляващи изплатено възнаграждение
за вещо лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза .
По тези
мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Т.В. *** Експертно
решение №2060/197
от 08.10.2019г.,
издадено от специализиран
състав по вътрешни и белодробни болести при Национална експертна лекарска
комисия -София.
ВРЪЩА
преписката
на НЕЛК – София за ново произнасяне съобразно дадените указания.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска
комисия – София да заплати на В.Т.В., ЕГН**********,***,
сумата от 150.00/сто и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен Административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на Глава ХII от АПК.
СЪДИЯ: