Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 18.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на тридесет и
първи май през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 507 по описа за
2017 г. на РС Елин Пелин и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба Й.С.Н., ЕГН **********
***, в качеството си на законен представител на малолетното дете С. П. Н., ЕГН **********
със съдебен адрес: *** чрез адв. Б. е
предявила срещу ответника П.С.Н., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК.
Твърди, че ответникът е баща на детето С. П. Н., като родителите са
разведени със съдебно решение №
4524/25.11.2013 г. на РС Пловдив постановено по гр.д. № 15480/2013 г., влязло в
сила на 25.11.2013 г.. Съгласно съдебното решение родителските права спрямо
детето С. П. Н. са предоставени на бащата, определена e издръжка, която майката Й.С.Н. да заплаща и съответно режим
на лични контакти на детето с майката. От 09.04.2014 г. детето С. живее
постоянно при майката в наследствена къща на семейството й, находяща се в с.М..
От месец юни 2016 г. ответникът не е виждал, нито е търсил детето, както и не
му е давал никакви средства, които са необходими за издръжката му. За детето С.
се грижи единствено майката. С. е първи клас и се налага сама да подсигурява
всичко необходимо за задоволяване на неговите материални и духовни потребности.
Тъй като майката е инвалид със 100 % т.н.р без чужда помощ в следствие
претърпяно пътно транспортно произшествие през 2010 г. не може да извършва тежък физически труд, не
може да стои права, поради което не работи. Единственият доход, който получава
е инвалидната й пенсия, която е в размер на 200.00 лева. Тези средства са
изключително недостатъчни дори само за майката, но се налага с тях да
подсигурява и съществуването на детето си. Ето защо ответникът като баща на
детето, следва да участва в неговата издръжка. Ответникът работи като техник
във „ВиК системи“ ООД гр.П. и получава трудово възнаграждение. Предвид всичко
изложено се моли съдът да постанови решение, с което да промени мерките взети
спрямо детето С. и определи местоживеенето му да е при майката, да предостави
на майката упражняването на родителските права и да определи режим на лични
контакти между детето и бащата. Иска се съдът да осъди бащата П.С.Н. да заплаща
на малолетното си дете С. П. Н. месечна издръжка чрез неговата майка и законен
представител Й.С.Н. в размер на 400.00
лева, считано от 01.06.2016 г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване.
В хода на размяна на книжата по
реда на чл.131 от ГПК, ответникът П.С.Н. чрез пълномощника си адв.Н. *** е депозирал писмен отговор, в
който сочи, че счита предявените искове са допустими. Твърди, че не оспорва
изложените в исковата молба факти и обстоятелства досежно това, че бракът между съпрузите е прекратен, като с
бракоразводното решение упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете С. са предоставени на него, като майката Й.С.Н. е осъдена да заплаща на
детето си чрез неговия баща месечна издръжка, както и че е определен режим на лични контакти на
майката с детето. Не се оспорва и обстоятелството, че детето С. от месец април
2015 г. до месец септември 2017 г. живее
при майка си Й.. Оспорва се обаче твърдението на майката Й., че детето С. живее
при нея от месец април 2015 г. в с.М. до настоящия момент и че от месец юни
2016 г. ответникът не се е виждал със сина си, а още по-малко не го е търсил и
не е давал средства за издръжката му.
Детето било предадено от бащата на майката с негово изрично съгласие и
взаимно взето решение. През периода, в който детето пребивавало при майката,
както ответникът, така и неговите роднини – баща, сестра посещавали детето, за
да се уверят, че то се чувства добре. Средствата за издръжка на детето си,
ответникът предоставял лично на майката Й., а също и чрез баща му. При
последните посещения на детето, ответникът установил, че то не се отглежда
добре и затова взел решение, че с оглед неговото по пълноценно развитие се
налага да го вземе обратно при себе си, но след приключване на учебната година,
тъй като детето било първи клас. През месец септември 2017 г. ответникът взел
детето със съгласието на майката обратно
в гр.П., където с помощта на баща си се
грижи за детето. През месец септември 2017 г. детето започнало да учи в СУ „……“
и е ученик във втори клас. От този момент единствено бащата полага грижи за
детето, а от лятото на 2017 г. ищцата не е виждала и чувала детето си, както и
не е изплащала издръжка за него, за което бащата е подал жалба в РП гр. П. от
29.01.2018 г. Заявява, че от месец април 2015 г. до месец септември 2017 г.
детето С. живее с ответника и неговия баща на адрес гр.П., ул. „… № 71, ет.8,
ап.24 и полага изцяло грижи за неговото отглеждане и неговото възпитание. В
този смисъл се иска съдът да отхвърли изцяло иска като неоснователен.
Районен съд Елин Пелин, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за раждане №
**********/05.10.2009 г. издадено от община П.,
страните по делото Й.С.Н. и П.С.Н. са родители на детето С. П. Н., ЕГН **********.
От представеното по делото Решение №
4524/25.11.2013 г. по гр.д. № 15480/2013 г. по описа на РС П. се установява, че
бракът между Й.С.Н. и П.С.Н. е прекратен с влязло в сила решение на 25.11.2013
г., като упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака дете С. П. Н. са предоставени на бащата
П.С.Н., а на майката Й.С.Н. е определен режим на лични контакти. Майката е
осъдена да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 80.00 лева.
Представено е експертно решение на името на Й.С.Н. *** АД,
от което е видно, че същата е с 100 %
намалена работоспособност без чужда помощ.
По делото е прието като
доказателство писмо от 18.07.2018 г.
издадено от НОИ, в което се сочи, че Й.С.Н. фигурира в регистър Пенсии на
НОИ с лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване в размер на 207.00 лева и лична социална пенсия за инвалидност
в размер на 33,90 лева. П.С.Н. има
деклариран осигурителен доход от 600.00 лева.
От спрака изх. №
66-01-1739/27.11.2017 г. издадена от ТД на НАП П. е видно, че П.С.Н. има
регистриран действащ трудов договор с работодател ВиК Системи 1 ЕООД.
Представена е жалба от П.С.Н. *** и
приложена към нея обратна разписка, удостоверяваща получаването й, с която се
сезира държавната институция за това, че Й.С.Н. не заплаща дължимата издръжка
на детето С. П. Н..
Видно от удостоверение изх. №
1261/08.03.2018 г. издадено от средно училище ….. – П. е, че С. П. Н. е записан в подготвителна група за
задължителна предучилищна подготовка като ученик за учебната 2017-2018 г.
По делото е представена служебна
бележка № 5/24.04.2018 г. издадена от ВиК системи 1 ЕООД от която е видно, че П.С.Н.
получава месечно нетно възнаграждение в размер
около 450.00 лева.
Представени са писмо изх. №
ДК/Д-РВ/303/10.05.2018 на АСП и Заповед
№ ЗД/Д-РВ-091/16.04.2018 г. на АСП от която е видно, че детето С. П. Н. с баща П.С.Н. и майка Й.С.Н. е настанено в
семейството на С. П. Н. - дядо на детето
по бащина линия.
От изготвения по делото социален
доклад от Агенция социално подпомагане, Дирекция Социално подпомагане гр.П. се
установява, че в хода на социалното проучване е установено, че детето С. Н. се
отглежда от дядото по бащина линия, който по адекватен начин полага грижи за здравните, емоционалните и
образователните му потребности. Дядото С. Н. *** заявление за настаняване на
детето С. в семейството му по чл.26 от ЗЗД. Между детето С. и дядо му се
наблюдава изградена емоционална привързаност, като детето определя дядо си за
най-добрия човек и изразява желание той да продължава да се грижи за него.
Емоционалната връзка между детето и баща му е нарушена. Бщата твърди, че си е
правил тест за бащинство и той не е биологичен баща на С., поради което не
желае да отглежда С. в семейството си. Родителите не поддържат връзка и не се
грижат за отглеждането и възпитанието на
сина си. Детето С. съобщава, че не е виждало майка си от доста време, разговарят само по телефона.
Майката Й.Н. не изплаща издръжка на сина
си, както и бащата П.Н. не помага финансово за отглеждането на детето си. За
детето се грижи единствено дятото по бащина линия, който получава финансова и
емоционална подкрепа от лелята на С. по бащина линия. С. може да свързва минали
и настоящи събития има логическо мислене и
при необходимост може да бъден изслушан от съдия.
Представен е и социален доклад
изготвен от Агенция за социално подпомагане Е., в който се сочи, че майката Й.
е мотвирана да участва в грижите за детето си С., но не препятства обучението
му в гр.П.. В с.М. е нейната семейна къща, в която има подходящи условия за
битов живот. Между сестрата на детето С. и баба му по майчина линия също има
изградена емоционална връзка, като двете споделят, че подкрепят Й. и ще й помагат, когато детето е при тях. Сочи се,
че спрямо детето е предприета мярка за закрила.
По делото са събрани гласи
доказателства чрез разпит на свидетелите Ц. Л. Х. и С. П. Н., водени от ищеца
по делото.
Свидетелката Ц. Л. Х. сочи, че познава
страните по делото, тъй като е дъщеря на ищцата. Твърди, че от месец
април 2015 г. до миналата година детето С. се отглеждало от майка си, а после
отишло да живее при дядо си С., който е баща на ответника П.. Докато детето С.
се отглеждало от ищцата, дядото помагал на майката финансово, тъй като тя не
можела да се справи сама да отглежда С., а бащата въобще не се интересувал от
детето си и не го е търсил.
Свидетелят С. Н. твърди, че той се грижи за детето С. и се интересува от
него. Миналата година отишъл на завършването на детето в първи клас в с.А. и тогава говорил с ищцата
да вземе детето с него в П. и да го запише да учи там, защото училището е много
по-добро от това в А.. Свидетелят сочи, че
майката няма достатъчно средства да се грижи за детето си, а и училището
в П. е по хубаво. Ищцата Й. се съгласила и така той взел детето още през месец
август, за да го отглежда в гр. П., а майката дошла на 15.09.2017 г., за да се
запознае с учителките, носела цветя.
Свидетелят разказва, че детето се чувства добре с него, а когато било
отглеждано от майката, тя също полагала
необходимите грижи и се грижела добре. След като детето отишло да живее
с дядо си в П., то се чува с майка си всяка седмица. Докато детето С. се
отглеждало от майката Й. тя получавала помощ
в отглеждането от по-голямата си дъщеря, а свидетелят с нейно разрешение
взимал детето за по-големите празници като Нова година и Великден и други
празници, а после го връщал на майката. Свидетелят сочи, че ответникът, който е
негов син въобще не се интересува от детето си и не полага каквито и да било
грижи за него и откакто детето живее със свидетеля в П., само един път е оказал
съдействие по негова молба, да го заведе до С. на преглед и друго виждане не е
имало между бащата и детето. Свидетелят сочи, че синът му – ответник по
делото нито се обажда, нито знае къде
живее, не поддържат никаква връзка и не дава никаква издръжка на детето си.
Твърди, че често контактува с майката на детето, но с ответника нито се виждат
нито се чуват. Майката обаче е обажда всяка седмица, за да пита как е детето й.
С оглед така установеното от
фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК: С
влязло в сила съдебно решение за развод между страните по делото, съдът е
определил местоживеенето на детето С. да е при бащата, който да упражнява и
родителските права спрямо детето, като е определил режим на лични отношения
между майката и детето и е осъдил последната да заплаща на детето си чрез
неговия баща и законен представител месечна издръжка.
В разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК
е предвидено, че при изменение на обстоятелствата, съдът може да измени постановените по-рано мерки със съдебното
решение по молба на единия родител.
Конкретизация на
общата формулировка „изменение на обстоятелствата” се съдържа в ПП № 1/1974 г.
на ВС, където са разграничени различните случаи, а именно: влошаване на
условията при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на
условията при другия родител; повторно встъпване в брак на някой от родителите;
невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете;
нерационален режим, като в течение на изпълнението му същия се окаже
неблагоприятен за детето и т.н. С цитираното постановление се дава следното
тълкуване във връзка с прилагането на разпоредбата: „Не винаги изменените
обстоятелства обаче съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а
може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до
мярката и нейната рационалност. Поради това съдебната практика правилно приема,
че са от значение….., както измененията, засягащи обстоятелствата, взети
предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от
изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските
права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят
децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във всички
случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на мерките.
В конкретния
случай, ищцата твърди, че бащата трайно се е дезинтересирал от отглеждането и
възпитанието на детето си, не го отглежда и не упражнява предоставените му
родителски права, дори не го е търсил, поради което детето се отглежда и живее
с ищцата. Твърди, че тя е инвалид със 100 %
неработоспособност и й е трудно да осигурява сама издръжката на детето,
тъй като единственият й доход е пенсия от 200.00 лева, поради което и ответника
като баща на детето С. следва да участва в неговата издръжка.
От събраните по делото
доказателства – гласни и писмени се установи по категоричен начин, че след
развода родителите на детето не поддържат взаимоотношения помежду си и между
тях липсва каквато и да било комуникация относно отглеждането и възпитанието на
детето им. Установи се по категоричен начин, че ответникът от години не само,
че не изпълнява съдебното решение да упражнява родителските права по отношение
на детето С., но дори не го търси и не се интересува от него, като заявява, че
не го счита за свое биологично дете. Установи се също така, че поради тази
незаинтересованост на ответника, детето С. се отглеждало от ищцата Й.Н., която
полагала грижи за детето си в периода от 2015
до 2017 г., подпомагана от близките си и бащата на ответника –
свидетелят С. Н., с когото поддържа добри взаимоотношения в името на
осигуряване на по-добър живот за детето. Тъй като условията на живот при дядото
на детето – свидетелят С. Н. са по-добри, като и поради здравословното
състояние на ищцата, по предложение на свидетеля С. Н., ищцата се съгласила
детето С. да отиде да живее с дядо си в гр.П. и не е препятствала тази
възможност, тъй като там детето има възможност да получи по-добро образование.
Констатираните обстоятелства несъмнено сочат, че е налице „изменение на обстоятелствата” по смисъла
на чл.59 от СК, тъй като родителят комуто са предоставени за упражняване
родителските права трайно се е дезинтересирал от детето си и то не живее с
него, поради което постановените мерки по упражняване на родителските права с
решението за развод несъмнено са
изгубили смисъл и на практика са коренно променени.
Основен принцип при определяне на мерките по чл.59 от СК е интересът на
децата – при кого от двамата родители ще получат по-добри грижи, внимание и
спокойствие, при кого от двамата ще се развиват по-добре физически и духовно.
Това се извежда от разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, съгласно която „съдът
предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата”, в които се включват необходимостта
от правилно отглеждане и възпитание на децата, формирането им като личности,
придобиването на знания, трудови навици и др. При преценката на доказателствата
и на обстоятелствата, имащи правно значение за определяне на мерките по чл.59
от СК, съдът намира, че интересите на малолетното дете С., налагат родителските
права за неговото отглеждане и възпитание да бъдат предоставени за упражняване
на майката, която притежава родителския потенциал да полага необходимите грижи
по отглеждането и възпитанието на детето си може с помощта на своите близки да
задоволи потребностите му, свързани с отглеждането и възпитанието му. Следва да
се отчете обстоятелството, че по делото не се установи негативно отношение от
страна на майката и нейното близко обкръжение
спрямо детето, напротив сочи се в изготвения социален доклад, че бабата
по майчина линия и сестрата на детето подкрепят ищцата в грижите за детето и е
налице изградена положителна емоционална връзка между тях. От друга страна обаче, се установява по
категоричен начин както от събраните гласни доказателства, така и от изготвения
социален доклад от АСП П., че
емоционалната връзка между детето и баща му е нарушена, като бащата
твърди, че не желае да отглежда детето С.
в семейството си. Предвид горните съображения, съдът намира, че интересите на
малолетното дете С. Н. налагат родителските права за неговото отглеждане и
възпитание да бъдат предоставени за упражняване на майката, като при нея се
определи и местоживеенето на детето.
Недоказани останаха твърденията на ответника,
че той се интересува от детето си и то се отглежда от него и баща му в гр.П.,
тъй като разпитан в съдебно заседание, свидетелят С. Н. – баща на ответника
категорично заяви, че детето със съгласието на своята майка живее при него в
гр.П. и с нейно одобрение дядото е взел детото да живее с него и да бъде
записано да учи в училище в гр.П., а ответникът през целия период на съвместно
съжителство на детото с дядо му нито се е обаждал, нито се е интересувал от
детото си, нито е давал издръжка за отглеждането му. Изключение прави един
случай, при който по настояване на дядото, ответникът е закарал сина си до гр.С.
на медицински преглед.
Предвид уважаването на претенцията за
предоставяне упражняването на родителските права на майката, на ответника
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с
малолетното си дете, за да не се прекъсват биологичната, емоционалната и
социалната връзка и отношенията на доверие между родител и дете, тъй като
контактите с бащата са необходими за нормалното психическо и физическо развитие
на детето. В тази връзка и като взе предвид възрастта на детето С., съдът
намира, че следва да бъде определен следния режим на лични отношения на бащата
с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя с право на преспиване, както и 20 дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. С така определения
режим на лични отношения, съдът намира, че интересите на детето са защитени по
начин, гарантиращ запазване и разширяване на връзката родител - дете.
По отношение на издръжката на детето:
Ищцата претендира заплащането на месечна
издръжка за малолетното дете считано от
01.06.2016 г. в размер на 400.00 лева.
Като последица от предоставяне
упражняването на родителските права на майката, съдът следва да осъди другия
родител да заплаща за детето си месечна издръжка, поради което претенцията за
заплащане на издръжка по чл.143, ал.1 от СК е доказана по своето основание. При
определяне размера на издръжката съдът съобрази разпоредбите на чл.142 и чл.143
от СК, съгласно, които размерът на необходимата издръжка се определя в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. От събраните по
делото доказателства се установява, че детето С. към момента е на 9 години и
посещава училищни занятия. Относно размера на издръжката съдът съобрази
обичайните потребности за храна, облекло и други подобни, съобразно възрастта
на детето, финансовите възможности на двамата родители, с оглед представените
по делото доказателства за размера на получаваните от ищцата и ответника
трудови доходи, които са под установения размер на минималната работна заплата,
поради което намира, че претенцията на ищцата за месечна издръжка за детето С.
е частично основателна и доказана в размер от 130,00 лева, а в останалата част
до пълния предявен размер от 400.00 лева следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
За
недопустима съдът намира претенцията на
ищцата за заплащане на издръжка за минал период считано от 01.06.2016 г. до
предявяване на иска в съда, тъй като за посочения период по отношение дължимата
издръжка на детето Стефан Петров Н. е налице сила на присъдено нещо въз основа
на влязло в сила съдебно решение, поради което въпросът не може да бъде
пререшаван в настоящия процес.
Предвид
изложеното предявеният иск за изменение на постановените мерки със съдебно
решение спрямо детето С. се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с
оглед изхода на спора ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата
направените по делото съдебни разноски в размер на 660.00 лева съставляващи заплатена държавна такса, такса за издаване на
съдебни удостоверения, пощенски разходи, транспортни разходи и адвокатско
възнаграждение съобразно представен по
делото списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК
и чл.1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата
по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Елин Пелин
държавна такса в размер на 187.20 лева (сто осемдесет и седем лева и двадесет
стотинки) за присъдената издръжка по чл.143 от СК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ определените с Решение № 4524 от 25.11.2013 г.
постановено по гр.д. № 15480/2013 г. по описа на РС Пловдив мерки спрямо детето С. П. Н., ЕГН **********,
както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето С. П. Н.,
ЕГН ********** на майката Й.С.Н., ЕГН ********** и определя местоживеенето му
да е при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата П.С.Н., ЕГН **********
и детето С. П. Н., ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя с право на преспиване, както и 20 /двадесет/ дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА П.С.Н.,
ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете С. П. Н., ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Й.С.Н., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 130.00 лева /сто и тридесет
лева/, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законна
лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на същата, като отхвърля иска в останалата му част за
разликата до предявения размер от 400.00 лева като неоснователен и недоказан ДОПУСКА на
основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта
досежно присъдената издръжка.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Й.С.Н., ЕГН ********** за заплащане на детето
С. П. Н. издръжка за минал период считано
от 01.06.2016 г. до предявяване на иска в съда като недопустим.
ОСЪЖДА П.С.Н., ЕГН **********
да заплати на Й.С.Н., ЕГН ********** сумата от 660.00 лева /шестстотин и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА П.С.Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Елин
Пелин сумата 187.20 лева (сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки) дължима държана такса върху присъдената
издръжка. В
частта, с която се прекратява производството, решението има характер на
определение и може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: