Р
Е Ш Е Н И Е
№
2141
гр. Перник, 14.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Теодора Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 06258 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Г.И.М., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 589,87 лева,
от които сумата от 465,79 лв. /четиристотин шестдесет и пет
лева и 79 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2017 г., сумата 124,08 лв. /сто двадесет и
четири лева и 8 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата 465,79 лв., считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № № ***** по описа
на съда за 2018 г.. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В
законоустановения едномесечен срок, ответникът, не е подал отговор по чл.131 ГПК. Същият не се е явявал и не е изпращал представител и по делото.
По делото по искане на ищцовата
страна и във връзка с разпределените в нейна тежест факти, са били ангажирани множество песмине
доказателства, като са били приети и заключението по назначени по делото СИЕ и
СТЕ. По делото са били представени и прието от съда с нарочни протоколни определение,
следните писмени доказателства- в заверени копия Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №152 от 19 ноември 1992 г. на Нотариус към ПРС, решение №259 от
26.03.2003г. по гр. дело №4212 по описа за 2002 ПРС, препис-извлечение от Акт
за смърт наГ.И.В. и препис-извлечение акт смърт на Ц.М.В.,писмо на директора на
ДМПТ-Перник, с приложена декларация по чл. 14 ЗМТД, както и приложен към същите
нотариален акт за дарение №**том*рег.№***дело №***/****г., за сделка изповядана
на 12.06.2019г. пред Нотариус И. И.,***
Нотариалната камара под №***в който нотариален акт е описан и ответника по
делото, и който касае процесния имот, ведно с пълномощно към нотариалния
акт, както и постъпилите по делото 2
броя експертни заключения, респективно за извършена съдебно-икономическа
експертиза, с рег.№*****/**.**.****г.,
изготвена от вещото лице В.Ж.П., както и заключение по извършена
съдебно-техническа експертиза с рег. №*****/**.**.****г., изготвена от вещото
лице З.З., следи изслушване на вещите лица, като от експертизите се
установява, че се касае за топлофициран
имот, до който е било доставено процесното количество топлинна енергия и на
стойността, претендирана в исковата молба.
Съдът като взе предвид представените писмени доказателства по
делото, съотнесени към разпределената доказателствена тежест в процеса, а
именно, че - тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици,
a именно:
- че процесният
имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на
енергия за битови нужди;
-
че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата
на което ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са
начислени процесните суми, за съответния период;
-
начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление
на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо
водоснабдяване;
-
потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й
през исковия период.
При
доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане, намира
следното:
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за
които е издадена Заповед №1454/22.03.2018 г. по ч. г. д. № ***** по описа на
съда за 2018 г.,. на ПРС, поради което и съдът намира производството за
процесуално допустимо.
По основателността:
Ищецът
“Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и
пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването
на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия,
дружеството се съобразява с разпоредбата
на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54
от 2012 г.), която предвижда, че
продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В процесния
случай, съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение
между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК, като на процесуалния
представител на Дружеството са били издадени и четири броя съдебни
удостоверения, за да се снабди с посочените доказателства. В доклада на съда
изрично е посочено, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно:че процесният имот е
бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа /като това е доказато от СТЕ/; че
ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;че между страните
е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е
доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени процесните
суми, за съответния период;начинът на извършване на дялово разпределение и
делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна
инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период
/като този факт е доказан от СИЕ/. По
делото обаче, съдът намира, че въпреки ангажираните писмени доказателства от
страна на ищеца, то остава недоказан един от основните факти по делото, а
именно качеството на лицето, срещу което е била заявена претенцията- дали се
касае за собственик или/и за ползвател на процесния имот. Този факт остава
недоказан по делото и сам по себе си води до неоснователност на заявената
претенция. Това е така, тъй като – видно
от заявената искова претенция, то се претендират суми за доставена топлоенергия
за процесния имот за периода и суми– сумата от общо 589,87 лева, от които
сумата от 465,79 лв. /четиристотин
шестдесет и пет лева и 79 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2017 г., сумата 124,08 лв. /сто
двадесет и четири лева и 8 ст./, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата 465,79 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.03.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № ***** по
описа на съда за 2018 г.. на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Видно от представения по
делото нотариален акт - нотариален акт за дарение №**том*рег.№***дело №***/****г.,
за сделка изповядана на 12.06.2019г. пред Нотариус И. И.,*** Нотариалната камара под №134 /стр.
71 и следв от делото/, се установява че едва към дата 12.06.2019 г. на лицето
ответника са били дарени чрез пълномощник 1/3 ид.ч. от процесния имот, като
въпреки че в пункт трети от НА е
вписано, че същият е собственик след дарението на 2/3 ид.ч от имота, то не
става ясно кога последният е придобил и тази една трета, като първата една
трета е придобита след исковия период и следователно този факт остава недоказан
по делото /досежно собствеността/. Същото се затвърждава като извод и от
представените по делото –заверени копия Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №152 от 19 ноември 1992 г. на Нотариус към ПРС, решение №259 от
26.03.2003г. по гр. дело №4212 по описа за 2002 ПРС, препис-извлечение от Акт
за смърт наГ.И.В. и препис-извлечение акт смърт на Ц.М.В.,писмо на директора на
ДМПТ-Перник, с приложена декларация по чл. 14 ЗМТД. Макар и в придружителното
писмо към декларацията да пише деклариране от 1998 г., то очевидно се касае за
техническа грешка, като видно от представената декларация от ответника то
същата е с дата-19.06.2019 Г., тоест отново след исковия период, който е далеч
по –ранен такъв. От представения пък нотариален акт от за продажба на недвижим
имот №152 от 19 ноември 1992 г. на Нотариус към ПРС, се установява, че родителите на ответника са
прехвърлили чрез покупко-продажба имота и то целия такъв на другия си син, като
видно от решение №259 от 26.03.2003г. по гр. дело №421*то след развода му и
отпадане на бездяловата СИО, същият е станал собственик на ½ ид.ч. Като
по делото не се установява, извън 1/3 придобита по дарение след исковия период,
другата една трета описана като придобита по наследство как е била придобита от
ответника и кога е станало това, като този въпрос не се изяснява и от
представените по делото актове за смърт през 2002 г. и 2010 г. на
наследодателите, като не са представени допълнителни писмени доказателства в
насока евентуално за придобиване поне на тази процесна една трета от страна на
ответника през исковия период. Поради недоказване ни тези основни спорни по
делото факти, тежащи в доказателствена тежест на ищеца по делото, то искавота
претенция се явява неоснователна като не е доказано и облигационната връзка с
лизцето ответника за процесния имот за претендирания период, поради което както
главната, така и акцесорната претенции, следва да се отхвърлят като
неоснователни по делото, без да се навлиза в допълнително обсъждане на доводи
по съществото на спора.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или
носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид
изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
както главната, така и акцесорната претенция тоест като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск,
съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в
исковото производство. Ответникът не е депозирал доказателства за направени
разноски, като е демонстрирал пасивно процесуално поведение по време на делото,
поради което и не следва да му се присъждат разноски.
С оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Г.И.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 589,87 лева, от които сумата от 465,79 лв. /четиристотин шестдесет и пет
лева и 79 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2017 г., сумата 124,08 лв. /сто двадесет и
четири лева и 8 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата 465,79 лв., считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № ***** по описа на съда
за 2018 г.. на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № ***** по описа на съда за 2018 гна ПРС да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: