№ 343
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110202124 по описа за 2021 година
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния
съдия НАХД № 2124 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „А.Р.Б. Монтаж сервиз БГ“ ЕООД, против Наказателно
постановление № 03-013533/ 10.02.2021г., издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на
300 лева, на основание чл. 415в от Кодекса на труда, за нарушение на за
извършено нарушение на чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, вр. чл.3, ал.1, т.1 от
Наредба № 5/29.12.2002 год., за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно. По
същество с жалбата не се оспорва нарушението, а се излагат твърдения за
неправилно определяне на наказанието. Моли се за намаляване на наложената
с НП санкция до законовия минимум.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
1
представлява от ю.к.Николов, който оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
При извършена проверка на дейността на „А.Р.Б. Монтаж Сервиз БГ“
ЕООД по повод постъпило от въззивното дружество искане по реда на чл. 62
ал.4 от КТ служители на ДИТ- Варна установили, че дружеството, в
качеството си на работодател, не е изпратило уведомление с коректни данни
до ТД НАП в законоустановения срок за работника Лс. – „шлосер-монтьор“ с
работно място Р. г. С лицето бил сключен трудов договор № 7 от 17.12.2020г.
При така установените факти, св.П. съставила АУАН за нарушение на
чл.62, ал.3 от КТ, въз основа на който е издадено обжалваното НП. Актът бил
връчен на представляващ дружеството, като в срок не постъпили възражения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган-
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, съгласно чл. 15, ал.3,
т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” и видно от заверено копие на заповед.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
2
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в
съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от
доказателствата по делото – копие на декларация за приети и отхвърлени
уведомления и копие на заповед, безспорно е установено, че на 17.12.2020г.
бил сключен трудов договор с работникас., с оглед на което и съобразно
разпоредбата на чл. 62, ал.3 от КТ работодателят е бил длъжен в 3, а именно
до 22.12.2020г да депозира пред ТД на НАП уведомление относно посочения
факт.
АНО издал процесното НП, с което наложил административно
наказание от вида имуществена санкция, след като отчел факта на
отстраняване на нарушението и липсата на настъпили вредни последици, над
минималния размер, предвиден в привилегированата разпоредба на чл.415в
ал.1 от КТ. Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
делото в хода на съдебното следствие и е безспорна между страните.
В хода на адм. производство безспорно е било установено извършеното
нарушение, съставляващо се в липсата на изпратено уведомление с коректни
данни до ТД НАП в законоустановения срок за сключения трудов договор с
работникас.. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за
извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт
за установяване на административно нарушение се съдържа подробно
описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването
му. Посочена е и правилната правна квалификация по КТ и Наредбата.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено административно
нарушение от категорията на нарушенията по чл.62 ал.5 от КТ вр. чл.3 ал.1
т.1 б.“а“ от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомления
по чл.62 ал.5 от КТ, поради което следва да се ангажира административно
наказателната отговорност на въззивното дружество.
Посочени са като нарушени нормите на чл.62 ал.5 от КТ във вр. с чл.3
ал.1 т.1 от Наредба №5/29.12.2002г. за изпращане на уведомления по чл.62
3
ал.5 от КТ.
Съгласно нормата на чл.62 ал.5 от КТ, данните, които се съдържат в
уведомлението и редът за неговото изпращане се определят с наредба на
министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния
директор на НАП и председателя на Националния статистически институт.
Съгласно нормата на чл.3 ал.1 т.1 „Б” от Наредба №5/29.12.2002г. за
изпращане на уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, процесното уведомление се
изпраща в 3 дневен срок от сключване на трудовия договор.
Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ ясно регламентира, че не са
маловажни нарушенията по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или
ал.2 от Кодекса на труда, т.е. тази норма пределно прецизно изброява
материалноправните норми, за нарушенията на които норми, не може да се
приложи привилигерования състав на ал.1 на същия чл.415в от КТ. При тази
законова регламентация и след като извършеното, в конкретния случай, от
работодателя нарушение, не осъществява състава на нито едно от
нарушенията по чл.61 – чл.63 от КТ, посочени в ал.2 на чл.415в от КТ, то
няма никаква пречка, от страна на АНО да се приложи разпоредбата на
чл.415в, ал.1 от КТ, съгласно която, „За нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което
не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.”, като е без
значение, че конкретното нарушение не е на материалноправна норма от КТ,
а на такава от подзаконов нормативен акт – наредба, издадена по приложение
на отделни разпоредби на КТ, т.к. така или иначе е налице нарушение на
трудовото законодателство, най-малкото поради обстоятелството, че Наредба
№5 от 29.12.2002 год. на МТСП, издадена на основание чл.62, ал.5/предишна
ал.4/ от КТ, също е част от това действащо в страната трудово
законодателство.
АНО е преценил, че нарушението е отстранено веднага след
установяването му, преценена е и липсата на доказателства да са произтекли
вредни последици и правилно е квалифицирано нарушението по чл.415в от
КТ. Неправилно обаче е бил определен размерът на административното
наказание, което да бъде наложено. При липсата на данни за извършени други
4
нарушения, адекватно на тежестта на извършеното нарушение се явява
наказание в минималния, предвиден в закона размер и в този смисъл
наказателното постановление следва да бъде изменено, съобразно
формулираното искане. Изложеното по- горе мотивира съда да измени
наказателното постановление като намали размера на наложеното
административно наказание до минимално предвидения в закона
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-013533/10.02.2021г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „А.Р.Б. Монтаж Сервиз БГ“,
ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 300 лева, на осн.чл.415в ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание имуществена санкция от
300 лева на 100 лева.
ОСЪЖДА„А.Р.Б.Монтаж Сервиз БГ“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6