Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 314 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 30.09. 2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА
МЛАДЕНОВА РОСИЦА ВАСИЛЕВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр.
д . № 542 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд
Панагюрище е сезиран с искова молба подадена
от :
- И.А. П. , ЕГН **********;
- П.А. П. , ЕГН **********;
- Х.А.П. , ЕГН **********;
- Р.А.П. , ЕГН **********,действайки в процеса лично и със съгласието на своята майка П.С.П. , ЕГН **********;*** , със съдебен
адрес ***, офис № 3, чрез адвокат Х.Б.С.
***, против Г.И.П., ЕГН **********,***.
С Решение № 44/ 22. 03.2019г. на районен
съд Панагюрище , постановено по гр. д. №
192/2016г. по описа на същия съд,
предявения иск е отхвърлен,като
неоснователен. Осъдени са ищците
да заплатят в полза на ответника сторените
съдебно – деловодни разноски.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
от ищците в първоинстанционното производство , подадена чрез
пълномощника на страните. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалването решение,поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила , нарушение
на материалния закон и необоснованост. Искането е
да се отмени
изцяло решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с
което се уважи предявения иск.
Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна . В отговора се оспорва въззивната
жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се остави в сила .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат
становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение които са посочени във въззивната жалба ,
като взе предвид становището на страните
и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, прие за установено
следното :
Въззивната жалба е процесуално
допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирани страни ( ищци в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд
при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по
валидността на решението . По допустимостта
на решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена
от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на
обжалваното съдебно решение или за
неговата процесуална недопустимост.Възраженията са свързани с правилността на
решението.
І. Правно основание на предявения
иск и фактически състав на правната норма .
Районен
съд Пазарджик е сезиран с вещен
,осъдителен , собственически иск. Правното основание на иска е по чл. 109
от ЗС.
При
този вид петиторна
защита в тежест на ищеца е да докаже фактическият
състав на правната норма . Основните разяснения по
отношение фактическия състав на негаторния иск по чл. 109 от ЗС са дадени в ТР № 31/ 84г.от
06. 02. 1985г. на ОСГК на ВС и т. 3
на ТР № 4/ 2015г. от 06. 11. 2017г. на
ОСГК на ВКС. И двете ТР имат задължителен характер за съдилищата по
силата на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и ТР №
1/2009г.от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС .
Фактическият
състав на правната норма е следния:
а/
ищеца трябва да докаже ,че е собственик,
съсобственик на вещта или носител на
ограничено вещно право върху
вещта ;
б/
че едно трето лице ( съсобственик , собственик на
съседен имот или чуждо на собствеността лице )
извършва неоснователни действия , които пречат
на собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно
, в пълен обем ( съобразно правата си в имота ) и съобразно
предназначението на вещта;
По
отношение неоснователостта
на действията ( неоснователното въздействие ) трябва
да се има предвид следното :
-
нарушението може да бъде извършено с действие , с бездействие или с поддържане на създадено състояние в
резултат на действията . Правнорелевантни са
и трите форми на човешко въздействие.;
-
действието във всички случаи трябва да бъде противоправно (
да се нарушават конкретни правни норми или общото правило да не се вреди другимо ) ;
-
въздействието върху вещта може да
бъде ,както пряко ,така и косвено ;
-
при този вид нарушение на
собствеността ,за разлика от ревандикационния иск владението нито се накърнява ,нито се отнема
;
-
неоснователното действие трябва да ограничава , смущава , пречи или заплашва пълноценното ползване на
вещта според нейното предназначение.
-
противоправното въздействие трябва да съществува към момента на
предявяване на иска , разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение
или да съществува опасност, че то ще продължи и за в бъдеще или да са останали трайни последици от нарушението
;
в/ пречките за
ползване на имота трябва да са по- големи
от обикновените ( чл. 50 от ЗС);
г/ искът по чл.
109 от ЗС,като всеки вещен иск не се погасява по давност;
д/ ако действията
на ответника са основателни иска по чл.
109 от ЗС ще следва да се отхвърли , като неоснователен. Ако действията на
ответника са неоснователни,но това не
създава пречки на собственика да ползва вещта
според нейното предназначение иска отново ще следва да се отхвърли ,като неоснователен;
е/ в някои случаи
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова ,че от съдържанието на нарушението
става ясно ,че то пречи на собственика да упражнява правото си на
собственост в пълен обем;
ж/ в други случаи
ищеца следва да установи и докаже ,че с противоправното
въздействие ответника нарушава
строителни , санитарно- хигиенни или други норми , с които се пречи за
пълноценното ползване на вещта;
ІІ. Обстоятелства , които са изложени
в исковата молба и направено искане .
В исковата молба е
посочено,че в имота си ответника е
изградил жилищна сграда в отклонение от одобрения архитектурен проект
и строителните книжа. Вместо
проектираните приземен етаж и един жилищен етаж
ответника е изградил допълнително втори жилищен етаж и мансарден етаж.
Това допълнително застрояване е увеличило застроената площ и кубатурата на жилищната сграда . Твърди се ,че поради денивилацията на терена,тежестта на сградата е довела до пропадане
на терена , което от своя страна е довело до напукване на стените и подовете
на жилищната сграда , построена в имота на ищците .
Отделно от това в
исковата молба се твърди ,че при
построяване на жилищната сграда
ответника не е спазил сервитутните разстояния
от жилищната сграда до вътрешната регулационна линия между двата имота
и сервитутното
разстояние между двата жилищни сгради . Това допълнително допринася за
пропадане на терена и напукване на
сградата на ищците .
Твърди се също
така,че незаконния строеж на ответника ограничава светлината до двора на ищците
и до жилищната сграда.
Искането е да се
постанови съдебен акт,с който се осъди
ответника да премахне незаконно построената част от жилищната сграда – втори
жилищен етаж и мансарден етаж.
ІІІ. Установена фактическа страна на
спора .
От представените
по делото строителни книжа за построяване на жилищната сграда в имота на
ответника( разрешение
за строеж № 12/ 16. 05. 1985г.; протокол за определяне на строителна линия и
ниво от 16. 05. 1985г.; скица –виза за проектирана от 20. 02. 1985г.
; обяснителна записка и одобрен архитектурен
проект ), от
представената скица на имота, издадена на 09. 03. 2016г. , от заключението на
приетото по делото основно и допълнително
заключение на СТЕ и от обясненията на разпитаните по делото свидетели ( св. К.Н.К. и св. С.А.П.) се установява
следното :
Регулационният
план на с. Б.е одобрен със Заповед № 697/22. 06. 1983г. ( преди построяване на сградата ). По тази причина
сградата не е нанесена в кадастралния
план на с. Б.. Според строителната
документация на ответника е разрешено да
построи еднофамилна едноетажна жилищна сграда със застроена площ до 120
кв. м. , състояща се от приземен етаж , един редовен етаж и подпокривно
пространство. След допълнително
проектиране застроената площ е редуцирана
до 80 кв. м. По проекта е
зададено сервитутно разстояние от сградата до уличната регулация 1,50м. Няма проектни ограничения от сградата до
вътрешната регулационна линия между
двата имота , както и между сградите , които са построени в двата имота . На
място изградена сграда е със застроена площ 81,37 кв. м. Площта от 1,37 кв.
м. над одобрената по проект се дължи на построяването на гаража с изход
към уличната регулация. По одобрения
проект се предвижда гаража да е в очертанията на сградата . Разрешената кубатура на сградата по проект е
576 куб.м. на място е изградена 580, 10 куб. м. или 4,10 куб.м. над
разрешеното. Разрешената височина на
сградата по проект е 9,10м. Височината
на сградата е 9, 37м. или с 0, 27м.
над разрешеното.
В заключението на
вещото лице е посочено ,че като цяло проектираните параметри на
сградата са спазени с изключение на
сутерена , който е изграден в ската на
имота (Сутерена липсва по архитектурен
проект.Сутерена е със светла
височина около 1,90м. ) и гаража с изход на уличната регулационна линия.
Спазено е сервитутното разстояние
от 1,50 м. , предвидено по проект, от североизточния ъгъл на жилищната
сграда до уличната регулация . В заключението на СТЕ е посочено ,че според строителните правила и норми
разстоянието от жилищната сграда на ответника до вътрешната регулационна линия
следва да е 3,00м. На място разстоянието от североизточния ъгъл на
жилищната сграда до вътрешната регулационна линия между двата имота е около
1,34 м. Разстоянието от пристроената сграда в имота на ищците до жилищната сграда на ответника е около
2,42 м.
В заключението на
СТЕ е посочено ,че терена , където са разположени двата имота е
стръмен. В имота на ищците денивилацията е около 2,15
м. Има наличие на високи подпочвени води .
Пристроената сграда в имота на
ищците е построена около 1970г. , а
основната жилищна сграда в имота на
ищците, находяща се в североизточната част на имота е построена около 1962г. Тротоара на
улицата е в лошо състояние- изравяния и пукнатини. При огледа , извършен в
имота на ищците вещото лице е
констатирало хоризонтални и вертикални пукнатини в пристроената сграда, в
основната жилищна сграда на ищците и в
складовите помещения под подпорната стена . Пукнатините са описани подробно в заключението на експертизата.
От представеното
удостоверение за наследници на лицето И.
Г.П. се установява, че праводателя на ищците А.И.П. и ответника Г.И.П. са братя. В
обясненията си пред съда свидетеля К.Н.К. установява,че основната жилищна
сграда в имота на ищците е построена от
наследодателя И.П.. Свидетелят установява също така,че в началото къщата е била с приземен етаж и редовен
етаж ,след което е вдигната нагоре и е
станала най- високата къща в махалата.
Свидетелят установява ,че изграждането на
подпорната стена в имота на ищците,
между се е наложило ,тъй като от
голямата къща идва тежестта. Установява също ,че малката къща служи ,за да подпира голямата. И
двамата свидетели установяват наличието
на пукнатини в основната сграда и в пристроената сграда в имота на ищците.
ІІІ. Правни изводи.
Искът е
неоснователен.
На първо място ,
по делото е установено съвсем незначително отклонение от утвърдения
архитектурен проект на жилищната сграда
, която е изградена в имота на ответника.Недоказани останаха твърденията в
исковата молба за построяването на един редовен етаж и мансарден етаж извън
одобрения архитектурен проект. Констатираните
отклонения по отношение на застроената
площ , обема и височината на сградата са незначителни и в рамките на
допустимите норми. Тези
отклонения не могат да доведат до увеличаване тежестта на сградата по начина
описан в исковата молба –така ,че да пропадне терена под сградата на ищците.
Твърдението на ищците е лишено и от логика, тъй като при увеличено тегло на
жилищната сграда на ответника би трябвало да има пропадане и на земната маса под и около жилищната сграда на ответника
. Такова пропадане не е установено по делото .
На второ място ,
по делото е установена значителна денивилация на
терена ,където са разположени двете сгради на ищците . Установено е също така наличието на високи
подпочвени води . Това води до извода,че техническите
характеристики на терена способстват за нарушението на целостта на сградите
на ищците , а не построената сграда в
имота на ответника. Установено е по делото ,че в резултат на денивилацията дворното място на ищците е обособено на две
нива ,съединени помежду си с
допълнително излято от бетон стълбище. Денивилацията
на терена е наложило подкопаване на по
–високата част от терена за изграждането на подпорна стена
в имота на ищците
. Предназначението на подпорната стена е
да предпазва от пропадане основната жилищна сграда в имота на ищците .
По отношение на сервитутното разстояние. По делото е установено ,че единственото
сервитутно разстояние според одобрената проектна документация е това от жилищната сграда на ответника до уличната
регулация . Това сервитутно разстояние е спазено. В проектната документация няма определени сервитутни ограничения по
отношение на жилищната сграда на
ответника и междусъседската регулационна
линия и между жилищните сгради в двата
имота . Ето защо установените на място сервитутни
разстояния от жилищната сграда на ответника до вътрешната регулационна граница
между двата имота и от жилищната сграда на ответника до пристроената
сграда в имота на ищците са без правно
значение в конкретния казус.
В случая
същественото е и нещо друго .При
положение ,че по делото не е установено
нарушаване на техническите параметри при построяване на жилищната сграда в
имота на ответника , по начин , който да
доведе до увеличаване на тежестта на сградата, нарушаването на сервитутните
ограничения ,дори да имаше такива,
е без правно значение ,тъй като ищците свързват нарушаване на сервитутните отстояния именно с увеличената
тежест на жилищната сграда. Според тях увеличената тежест на жилищната сграда и
близостта на сградите е причина за пукнатините в жилищните сгради.
Следва да се
отбележи също така и обстоятелството ,че основната жилищна сграда в имота на ищците
и пристроената до нея сграда са построени преди около 50 години . Естествената амортизация на строителните
материали и тяхното качество също
допринасят за напукването на подовете и стените на жилищните сгради
.
Недоказани
останаха твърденията на ищците в исковата молба за това ,че построената жилищна
сграда в имота на ответника
ограничава светлината в двора на ищците
и в жилищната им сграда. Никакви доказателства не са ангажирани в тази насока
от ищцовата страна.
При положение ,че
фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната
инстанция , на основание чл. 271 ал.1 от ГПК решението на районния съд ще
следва да се потвърди.
Съдът счита ,че не
следва да се присъждат разноски в полза на ответната страна по въззивната жалба ,тъй като няма доказателства за сторени
такива пред въззивната инстанция .Представеното
пълномощно на адвокат И.Л. *** е за процесуално представителство и защита пред
РС Пазарджик ,а не пред въззивната инстанция .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44/ 22. 03.2019г. на районен съд Панагюрище ,
постановено по гр. д. № 192/2016г. по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната
инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС ( иск за защита на
вещно право върху недвижим имот ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: